Постинг
25.01 16:31 -
Една легенда за Ню Йорк. За обърнати пирамиди. От книга
През 20-те год. на 17-ти век холандци основават своята колония Нови Амстердам на мястото на днешния Ню Йорк. А през 1636 г. имигранти от холандския град Харлем построяват село Нови Харлем, което през 1731 г. е присъединено към Ню Йорк.
Британците, които завземат холандската колония Нови Амстердам през втората половина на 17 век, я преименуват на Ню Йорк.
Един богат търговец, който пристигнал от Лондон, поръчал да се направи меч от чисто злато. От друидски легенди той знаел, че заровено златно оръжие ще опази земята за нейните собственици.
Може би друидите са били прави. Къде точно лондонският търговец заровил меча, дори близките му не знаели. Но Манхатън си остава страната на предприемчивите англосакси.
Приблизително по същото време, когато бившата холандска колония започва да се нарича Ню Йорк, там започва постоянният внос на роби от Африка. А през 1776 г. тези роби съставляват почти 20 процента от жителите на британската колония в Северна Америка.
Вашингтон Ървинг пише за робите, докарвани в Ню Йорк от Африка: „Тези не.г.ри, подобно на монасите от Средновековието, представляват истинско хранилище на знания за целия регион и тъй като са по-предприемчиви и знаещи от своите господари, извършват цялата външна търговия, като често пътуват до града с малки лодки, натоварени със стриди, зеле и др.
Те са големи астролози и предсказват промените във времето почти толкова точно, както и календара; освен това свирят прекрасно на триструнна цигулка; тяхното свирене е почти толкова мощно, колкото прочутата лира на Орфей, защото нито един кон, нито един бик в района, впрегнат в рало или каруца, няма да помръдне, докато не чуе добре познатото свирене на своя черен водач и другар. И благодарение на удивителната сръчност, с която броят на пръстите си, към тях се отнасят с не по-малко уважение, отколкото някога са се отнасяли към учениците на Питагор, запознати с тайните на свещените четири числа.”
Що се отнася до Манхатън, Вашингтон Ървинг с характерната си ирония пише, че името на острова идва от името на великия индиански дух Маниту. Твърди се, че този дух обичал да остава тук за дълго време и да се наслаждава на прекрасната околност.
...
До началото на 20 век богати бели хора живеели в Харлем. Малко встрани от цивилизацията, градския шум, суматохата и проблемите на големия град.
През първото десетилетие на 20-ти век бумът в недвижимите имоти в Ню Йорк започнал да намалява. Бягайки от разруха, собствениците на недвижими имоти в Харлем започнали набързо да разделят големите и скъпи къщи на малки апартаменти и да ги дават под наем на чернокожи. По това време черен бизнесмен на име Пейтън започнал да купува празни сгради в Харлем, да ги ремонтира и да ги дава под наем на афро-американци.
...
В една от нощите на острия месец харлемските вещици довели до стената момиче - черна красавица. Говорело се, че тя е пристигнала или от Ямайка, или от Екваториална Африка.
На тази среща старите жени й наредили да забрави предишното си име и отсега нататък да се нарича „Черната мамба“. Красавицата имала големи магически способности.
Вещиците наредили на красавицата да направи първото си чародейство на следващата вечер. Те искали да проверят възможностите на Черната мамба.
През онази година плъхове свирепствали особено много в района. Те били толкова много, че когато тръгвали като многохилядно ято на водопой, колите не можели да минат.
Плъховете унищожавали хранителните запаси в жилищните сгради и магазини, дъвчели жиците и кабелите. Телефонните комуникации в района били прекъснати, електричеството спряло, а къси съединения причинявали пожари. Нападали деца, осакатявали ги, дори ги хапели до смърт. Вещиците от Харлем предвиждали голяма чума от заразата, пренасяна от плъховете.
Черната мамба нарисувала на Харлемската стена с тебешир - котка.
И на следващата нощ хиляди гладни, свирепи котки, се появили край стената. И започнало голямото плъхово премахване. До сутринта улиците на Харлем били осеяни с тру.пове на плъхове. А котките... както се появили неизвестно откъде, така и изчезнали.
.................
ОБЪРНАТИТЕ ПИРАМИДИ
За тях има легенди и в Африка и в Близкия Изток.
Разбира се, легендата не дава точен отговор за каква цел са били построени и защо е било необходимо, наред с изграждането на обикновени пирамиди, да се строят и обърнати, отиващи в дълбините на Земята.
Дори египтолозите не знаят почти нищо за тях или изобщо не са чували. Е, тези, които имат поне малко информация, предпочитат да не я разпространяват.
За разлика от обикновените, обърнатите пирамиди са строени само през нощта, със същите пропорции и форми.
„Там времето лети бързо, но не по права линия, а се извива като змия... И който проникне там своеволно, вече няма да може да се върне в света на горната земя... Или ще бъде изхвърлен в чужди страни, в чужди времена...
Там всичко живо замръзва, а мъртвото оживява... Там бъдещето може да последва миналото... Там светлината става по-гъста от водата и може да се меси с ръце, като тесто... Но в същото време ръцете ви няма да докоснат светлината...
И словото, изречено там, ще прозвучи много години назад... И водата, излята от кана, няма да потече надолу, а в горния свят..."
Легендата също така казва, че именно в обърнатите пирамиди са истинските фараони, умрели за горната земя. А в обикновените има само мумии на техните двойници - владетелите на Древен Египет и копия на предмети.
Специална група свещеници ръководела изграждането на обърнатите пирамиди, тяхното вътрешно оборудване и подреждане. Както се споменава в легендата - "най-мълчаливите посветени, в черни и златни одежди..."
Жреците от висшето посвещение на храма в Едфу, използвали някакво древно мистериозно огледало, за да създадат двойници на фараоните и копия на предметите, необходими при пътуванията им в другия свят. Това огледало било наречено „Лунно парче“. Защо именно това име, е неизвестно.
Ако древните сведения са верни, то още по времето на Средното царство, преди около 4 000 години, както самият „лунен фрагмент“, така и тайната за създаване на двойници и дублиране на предмети, са били изгубени по време на набезите на дивите племена в Египет. Дали вълшебното огледало е попаднало в ръцете на завоевателите или някой друг се е възползвал от паниката, хаоса и разрухата, остава загадка...
Легендата споменава, че за да получат двойник, жреците от Едфу правели следното: полагали жив човек до току-що починалия фараон. След това насочвали към тях огледалото „парче от Луната“ и ги оставяли сами в тъмна стая.
Отраженията в „парчето от Луната“ на мъртвия фараон и живия човек, падали върху други огледала, направени от някакъв неизвестен метал. Тези огледала били монтирани в дълбините на тъмна стая.
Нито легендите, нито древните папируси ни казват какво друго се е случвало там. След известно време, когато жреците, се връщали, пред тях имало два абсолютно еднакви покойника и дубликати на предметите и оръжията.
Но рядко имало истории за хора, попаднали в обърнати пирамиди. Ето една такава: Това се случило след завладяването на Египет от арабите. Един от халифите успял научил за място, където под пустинята имало обърнати пирамиди.
Жаждата да завладее съкровищата на фараоните, принудило халифа да пренебрегне предупрежденията на мъдреците. Историите за ужасни древни заклинания, за „кораба на времето“, който понякога спира в обърнатите пирамиди, за времето, което там е компресирано в „сгъстен ужас“ и наказва хората, не можели да спрат владетеля.
Халифът изпратил свои хора да търсят древните съкровища. От 10 души, които били изпратени, само един успял да се върне от мистериозното подземие. Но го разпознали само по дрехите. Влезнал в обърнатата пирамида 17-годишен младеж, а на следващия ден от тайна дупка излязъл като грохнал старец. Мърморел нещо неразбираемо, никого не познавал и треперел от страх. Нищо не могли да разберат от него, починал няколко часа по-късно...
За известно време тялото на завърналия се от обърнатата пирамида, било оставено без надзор. Когато хората на халифа се върнали да го погребат, изпопадали на земята от ужас.
Пред тях било тялото не на грохнал старец, а на 17-годишен младеж...
...
Легендите както на Стария, така и на Новия свят казват, че обикновената пирамида взема енергия от космоса и я предава на нашата планета. А обърнатата, извлича ненужната енергия от дълбините на планетата и я изхвърля в космоса. В легендите на индианците от Северна Америка има описания на огромни подземия, отиващи дълбоко под Земята. Строели ги също през нощта, както и обърнатите пирамиди в Египет и също се пазели в дълбока тайна, която знаели малцина избрани. Както в древните египетски, така и в индианските легенди огромните подземни структури се смятат за места, където „кацат кораби на времето". Индианците, за разлика от египтяните, са обозначавали района, където се е намирала обърнатата пирамида, с ръкотворни фигурни хълмове - маунди, във формата на животни - змия, прилеп, елен, голям и малък койот, крокодил, сова...
Индианците оджибве, чипева, монтане и наскапи са запазили мрачни легенди за подземните „пристанища на корабите на времето“ и се стараят да не казват за тях. Защото това може да доведе до бедствие както за разказвача, така и за слушателя.
...
От книгата "Неизвестният Ню Йорк. История. Легенди. Предания" на Вадим Николаевич Бурлак
Превод: делфин-хадзапи
Британците, които завземат холандската колония Нови Амстердам през втората половина на 17 век, я преименуват на Ню Йорк.
Един богат търговец, който пристигнал от Лондон, поръчал да се направи меч от чисто злато. От друидски легенди той знаел, че заровено златно оръжие ще опази земята за нейните собственици.
Може би друидите са били прави. Къде точно лондонският търговец заровил меча, дори близките му не знаели. Но Манхатън си остава страната на предприемчивите англосакси.
Приблизително по същото време, когато бившата холандска колония започва да се нарича Ню Йорк, там започва постоянният внос на роби от Африка. А през 1776 г. тези роби съставляват почти 20 процента от жителите на британската колония в Северна Америка.
Вашингтон Ървинг пише за робите, докарвани в Ню Йорк от Африка: „Тези не.г.ри, подобно на монасите от Средновековието, представляват истинско хранилище на знания за целия регион и тъй като са по-предприемчиви и знаещи от своите господари, извършват цялата външна търговия, като често пътуват до града с малки лодки, натоварени със стриди, зеле и др.
Те са големи астролози и предсказват промените във времето почти толкова точно, както и календара; освен това свирят прекрасно на триструнна цигулка; тяхното свирене е почти толкова мощно, колкото прочутата лира на Орфей, защото нито един кон, нито един бик в района, впрегнат в рало или каруца, няма да помръдне, докато не чуе добре познатото свирене на своя черен водач и другар. И благодарение на удивителната сръчност, с която броят на пръстите си, към тях се отнасят с не по-малко уважение, отколкото някога са се отнасяли към учениците на Питагор, запознати с тайните на свещените четири числа.”
Що се отнася до Манхатън, Вашингтон Ървинг с характерната си ирония пише, че името на острова идва от името на великия индиански дух Маниту. Твърди се, че този дух обичал да остава тук за дълго време и да се наслаждава на прекрасната околност.
...
До началото на 20 век богати бели хора живеели в Харлем. Малко встрани от цивилизацията, градския шум, суматохата и проблемите на големия град.
През първото десетилетие на 20-ти век бумът в недвижимите имоти в Ню Йорк започнал да намалява. Бягайки от разруха, собствениците на недвижими имоти в Харлем започнали набързо да разделят големите и скъпи къщи на малки апартаменти и да ги дават под наем на чернокожи. По това време черен бизнесмен на име Пейтън започнал да купува празни сгради в Харлем, да ги ремонтира и да ги дава под наем на афро-американци.
...
В една от нощите на острия месец харлемските вещици довели до стената момиче - черна красавица. Говорело се, че тя е пристигнала или от Ямайка, или от Екваториална Африка.
На тази среща старите жени й наредили да забрави предишното си име и отсега нататък да се нарича „Черната мамба“. Красавицата имала големи магически способности.
Вещиците наредили на красавицата да направи първото си чародейство на следващата вечер. Те искали да проверят възможностите на Черната мамба.
През онази година плъхове свирепствали особено много в района. Те били толкова много, че когато тръгвали като многохилядно ято на водопой, колите не можели да минат.
Плъховете унищожавали хранителните запаси в жилищните сгради и магазини, дъвчели жиците и кабелите. Телефонните комуникации в района били прекъснати, електричеството спряло, а къси съединения причинявали пожари. Нападали деца, осакатявали ги, дори ги хапели до смърт. Вещиците от Харлем предвиждали голяма чума от заразата, пренасяна от плъховете.
Черната мамба нарисувала на Харлемската стена с тебешир - котка.
И на следващата нощ хиляди гладни, свирепи котки, се появили край стената. И започнало голямото плъхово премахване. До сутринта улиците на Харлем били осеяни с тру.пове на плъхове. А котките... както се появили неизвестно откъде, така и изчезнали.
.................
ОБЪРНАТИТЕ ПИРАМИДИ
За тях има легенди и в Африка и в Близкия Изток.
Разбира се, легендата не дава точен отговор за каква цел са били построени и защо е било необходимо, наред с изграждането на обикновени пирамиди, да се строят и обърнати, отиващи в дълбините на Земята.
Дори египтолозите не знаят почти нищо за тях или изобщо не са чували. Е, тези, които имат поне малко информация, предпочитат да не я разпространяват.
За разлика от обикновените, обърнатите пирамиди са строени само през нощта, със същите пропорции и форми.
„Там времето лети бързо, но не по права линия, а се извива като змия... И който проникне там своеволно, вече няма да може да се върне в света на горната земя... Или ще бъде изхвърлен в чужди страни, в чужди времена...
Там всичко живо замръзва, а мъртвото оживява... Там бъдещето може да последва миналото... Там светлината става по-гъста от водата и може да се меси с ръце, като тесто... Но в същото време ръцете ви няма да докоснат светлината...
И словото, изречено там, ще прозвучи много години назад... И водата, излята от кана, няма да потече надолу, а в горния свят..."
Легендата също така казва, че именно в обърнатите пирамиди са истинските фараони, умрели за горната земя. А в обикновените има само мумии на техните двойници - владетелите на Древен Египет и копия на предмети.
Специална група свещеници ръководела изграждането на обърнатите пирамиди, тяхното вътрешно оборудване и подреждане. Както се споменава в легендата - "най-мълчаливите посветени, в черни и златни одежди..."
Жреците от висшето посвещение на храма в Едфу, използвали някакво древно мистериозно огледало, за да създадат двойници на фараоните и копия на предметите, необходими при пътуванията им в другия свят. Това огледало било наречено „Лунно парче“. Защо именно това име, е неизвестно.
Ако древните сведения са верни, то още по времето на Средното царство, преди около 4 000 години, както самият „лунен фрагмент“, така и тайната за създаване на двойници и дублиране на предмети, са били изгубени по време на набезите на дивите племена в Египет. Дали вълшебното огледало е попаднало в ръцете на завоевателите или някой друг се е възползвал от паниката, хаоса и разрухата, остава загадка...
Легендата споменава, че за да получат двойник, жреците от Едфу правели следното: полагали жив човек до току-що починалия фараон. След това насочвали към тях огледалото „парче от Луната“ и ги оставяли сами в тъмна стая.
Отраженията в „парчето от Луната“ на мъртвия фараон и живия човек, падали върху други огледала, направени от някакъв неизвестен метал. Тези огледала били монтирани в дълбините на тъмна стая.
Нито легендите, нито древните папируси ни казват какво друго се е случвало там. След известно време, когато жреците, се връщали, пред тях имало два абсолютно еднакви покойника и дубликати на предметите и оръжията.
Но рядко имало истории за хора, попаднали в обърнати пирамиди. Ето една такава: Това се случило след завладяването на Египет от арабите. Един от халифите успял научил за място, където под пустинята имало обърнати пирамиди.
Жаждата да завладее съкровищата на фараоните, принудило халифа да пренебрегне предупрежденията на мъдреците. Историите за ужасни древни заклинания, за „кораба на времето“, който понякога спира в обърнатите пирамиди, за времето, което там е компресирано в „сгъстен ужас“ и наказва хората, не можели да спрат владетеля.
Халифът изпратил свои хора да търсят древните съкровища. От 10 души, които били изпратени, само един успял да се върне от мистериозното подземие. Но го разпознали само по дрехите. Влезнал в обърнатата пирамида 17-годишен младеж, а на следващия ден от тайна дупка излязъл като грохнал старец. Мърморел нещо неразбираемо, никого не познавал и треперел от страх. Нищо не могли да разберат от него, починал няколко часа по-късно...
За известно време тялото на завърналия се от обърнатата пирамида, било оставено без надзор. Когато хората на халифа се върнали да го погребат, изпопадали на земята от ужас.
Пред тях било тялото не на грохнал старец, а на 17-годишен младеж...
...
Легендите както на Стария, така и на Новия свят казват, че обикновената пирамида взема енергия от космоса и я предава на нашата планета. А обърнатата, извлича ненужната енергия от дълбините на планетата и я изхвърля в космоса. В легендите на индианците от Северна Америка има описания на огромни подземия, отиващи дълбоко под Земята. Строели ги също през нощта, както и обърнатите пирамиди в Египет и също се пазели в дълбока тайна, която знаели малцина избрани. Както в древните египетски, така и в индианските легенди огромните подземни структури се смятат за места, където „кацат кораби на времето". Индианците, за разлика от египтяните, са обозначавали района, където се е намирала обърнатата пирамида, с ръкотворни фигурни хълмове - маунди, във формата на животни - змия, прилеп, елен, голям и малък койот, крокодил, сова...
Индианците оджибве, чипева, монтане и наскапи са запазили мрачни легенди за подземните „пристанища на корабите на времето“ и се стараят да не казват за тях. Защото това може да доведе до бедствие както за разказвача, така и за слушателя.
...
От книгата "Неизвестният Ню Йорк. История. Легенди. Предания" на Вадим Николаевич Бурлак
Превод: делфин-хадзапи
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1919
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
