Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2012 17:34 - Кукери - история и значение
Автор: hadzapi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9955 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Кои са Кукерите? Дали някой е разучил този въпрос напълно, и дали в момента съществува адекватен отговор на него?! Според учените от близкото социалистическо минало, кукерите са част от местните тракийски обичаи. Според тези учени, кукерите са част от обичаите на празничните пет мръсни дни в края на годината, останали от римско време. През тези дни хората правели тържества, като в някои случаи навличали кожи и се преобразявали в образа на дявола. Нека обаче видим как стоят реално нещата и доколко тракийската версия има древно-българска или източно-иранска опозиция.

Според най-разпространената и популярна версия от онези политически времена, прабългарите говорели на тюркски език, а върховният им бог Тенгри бил част от тюрко-монголската митология, но когато идват на Балканския полуостров, те се смесват със славяните и траките и приемат техните обичаи и традиции, а след покръстването от култа и обичаите на българите, не остава почти никаква следа! Според новите, независими от политическата среда проучвания, истината относно религията и вярата на прабългарите и развитието й след покръстването, е друга! Всички неща описани в различни хроники, за това, че българите са били от Вярата на Маговете, че са били огнепоклонници, което се потвърждава от съвременните български обичаи, и това че владетелите ни са носели имена от иранската митология, говори за това, че религията на българите е била индо-иранска или пред-зороастрийско-арийска със зороастрийски и месопотамски примеси. {Тук и по надолу става на въпрос не за широко възприетото значение на думата арийци, тоест индо-европейци или нацисткото - бели хора или раса, а става на въпрос за народите живеещи в областа Ариана и земите, на така наречената Оксуска цивилизация, говорещи индо-иранските езици на Авеста и Ведите!} Това се подкрепя от пълната аналогия на главните представи за света на Богомилството и Зурванизма, и съвпадението на името на новогодишния празник Сурва със имената Зурван, Саурва и Сарва. Всичко говори за това, че българите не са загубили толкова лесно вярата и обичаите си, а са ги запазили след покръстването. Богомилството по всичко изглежда, че е прекия наследник и продължител на вярата на българските князе и колобри, а съвременните ни празници са прекия наследник на обичаите на обикновените (пра)българи от народа!

Много ясно непознаването на произхода на българските обичаи и погрешното му търсене, се вижда в книгата “Медното гумно” на Иван Венедиков. Там автора, въпреки, че говори за българите, основно търси тракийския произход на българските обичаи, като показва непознаване на това кои са прабългарите, и най-вече в книгата му липсва информация за това, какви са били обичаите и религията на останалата част от българите от Волжко-Камска и Кавказка България и връзката с останалата част от цивилизования свят - Вавилон, Персия, Индия! В тази книга обичаите ни са описани добре, но не са отбелязани факти като това, че примерно волжките българи са имали обичая Нардуган, който е пълно копие на Сурва с кукерите, а също така, че българите са имали много силна религиозна традиция свързана с тъждеството Цар-Бог, което в книгата е приписано като гръцки или тракийски остатък в обичаите ни. Различните песни, приказки и традиции свързани с огъня и слънцето, също се приписват на траките, а не се свързват с това, че в много от изворите прабългарите са наричени в пряк текст огнепоклонници или слънцепоклонници! Иван Венедиков в книгата си вади заключения за маскарадните обичаи на българите главно от житието на св. Дазий, като приема, че той е местен жител на Дуростор (Дуростол), който е служил в римската армия, и че всички езически ритуали, които са описани в житието са местни, тоест тракийски! Той не отбелязва обаче, че в този период, в който е писано житието в римската армия и като цяло в империята, главна религия равностойна на християнството е бил Митраизма, който е бил донесен от Вавилон и Персия от наемници в римската армия! Тоест цитата от житието, който Венедиков дава:

„Тази скверна традиция е достигнала и до наши дни и се спазва по много печален начин. Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, та дори и се възстановява в още по-грозен вид. В деня на януарските Календи суетни хора, които следват обичая на езичниците, а се наричат християни, излизат с много големи тържества. Те променят външността си, като се обличат в нрава и външния вид на дявола. Те се увиват в кози кожи и като променят лицето си, напущат доброто, в което са се преродили (християнството), и се връщат към злото (езичеството), в което са се родили.” - говори пряко не за възстановяване на стар обичай, а за появата на Още по-грозен обичай, в който се виждат основите на митраизма и дуализма на останалите ирански религии, донесени от Вавилон, а не представляващи местните тракийски ритуали! По същия начин няколко века по-късно идва следващата вълна от народи – българите и славяните, но този път не като наемници, а като завоеватели носещи същите ритуали в още по-първичен арийски вид, при който Сурва е почитан, а Бога-Мил (Бага-Михр, Бага-Митра) е следван.

Това, че кукери е имало и далеч от съвременна България, тоест далеч от земите на траките, можем да разберем от металната плочка намерена в персийската провинция Луристан, намираща се в близост до Вавилон. На нея е изобразен някакъв ритуал и процесии, на които има един централен персонаж, вероятно главния жрец, зад който са водачите на две групи маскирани хора със запалени факли, а до тях има една група маскирани деца с клонки в ръце и една осем-лъчева розетка! Учените смятат, че на тази пластинка е изобразен Зурванистки ритуал, а персонажите са главния бог Зурван, и двете групи на добрите и злите сили. Тези маскирани хора са описани и в Библията. Там те са смятани за демони и са наречени Другообразни, като те са строителите на Вавилонската кула, и вероятно са били, господарите или наемници в нововавилонската империя!

Ако се потърси паралел с българските кукери и празника Сурва/Нардуган се намира много пълно съвпадение, защото при нас групите от маскирани кукери от съседни села воюват помежду си, излизат да гонят злото с запалени факли и огньове, също така при волжките българи обичая е бил именно с битка между две групи маскирани хора, а малката група от пластината е представена от българските сурвакарчета с клонките-сурвачки, като  централната фигура вероятно е водача-цар на кукерите! Съвпадението в изображенията на Зурван и Кукерите е почти пълно, като освен животинските маски, и крилата/пера има съвпадение и в атрибутите които носят. Кукерите, които често носят дървени саби, а тоягите-жезли с привързан чимшир, чийто първообраз вероятно е зороастрийският сноп от пръчки наречен Барсман, са задължителни!

В Европа маскарадните кукерски ритуали са разпространени основно при южните славяни, в Бавария, Австрия, и в някой области на Испания и Италия, като там те най-вероятно навлизат заедно миграциите на Сарматите – Българи и Алани! Ако приемем, че България е главния център на такива маскарадни игри, вторият такъв център са земите по линията от Панонската равнина до Бавария, като те в миналото са били част от земите на така наречените Панонски българи, заселили се по-късно в Бавария, Македония и Италия.

С покръстването на България през 864 година, в страната настъпват много промени, като съществен момент е съпротивата срещу налагането на новата религия. В историята е отбелязан бунта на болярите срещу княз Борис, но не е отбелязано каква е била ролята и действията на българските магове – колобрите, и най-важно как народа е отговорил на тази промяна! Всичко това не е написано никъде черно на бяло, но следите за съпротива са налице и са запазени чрез богомилството и народните празници и традиции! 

Богомилството като движение официално се смята, че е продължение на павликянството, манихейството илимасалианството, и се свързва, пряко с заселването на арменци павликяни около Пловдив. Не се отчита обаче факта, че богомилството възниква около 60 години след покръстването на България, въпреки, че павликяни са заселвани в Пловдивско много по-рано от покръстването! През тези 60 години все още са били живи старите колобри, а техните деца и внуци са слушали разказите им за старата вяра на българите! Следователно, много вероятно е, богомилството да е създадено от колобрите и техните наследници, запазили старата вяра, но трансформирали я за да не бъде гонена от новата официална църква във България! За колобрите от старата вяра и за оцеляването им, е било много по-добре да се представят за християнска секта, а не за “езическа” вяра! Самата доктрина на богомилството, и представата на богомилите за света е много различна от християнската, манихейската, масалиянската или павликянската, но е тясно свързана с идеята за създаването на света, показана в Зурванизма!

В Македония - следи за Богомилите, Кукерите и Колобрите, са останали чрез образа на Стареца Чернодрешко, който играе на Сурва! Богомилското движение в Македония е било много силно, а богомилите са носели черни моношешки дрехи от груба тъкан, с което са показвали разграничението си от Църквата, и пищните дрехи на свещениците! Същите тези Старци, в Егейска Македония са наричани Калугери, като това име е пряк наследник на името на българските Колобри, Калубри, или Калубъри!

Това кратко описание на ранната българската религиозна същност е интересно, но нека се върнем конкретно на кукерите, главния им ден – Кукеровден, и най-вече на името им.

Според българската празнична традиция Кукеровден е празник, свързан не с мръсните дни покрай Нова година, а е първия ден от първата група магични празници, разпределени точно между четирите най-важни слънчеви дати или около 45 дена преди и съответно след слънцестоенията и равноденствията! За българите това са датите, в които започва подготовката за всеки сезон. Празниците около тези дати са били групирани в празнични цикли със специално значение, които могат да бъдат наречени Цикли на Магиите! Наричаме тези цикли Тодорови дни, Русалска неделя, Макавеите (Гадателски дни) и Вълчи дни (Мратиняци). 

Началото на Тодоровите дни е Кукеровден, така наречения ПЕСИ ПОНЕДЕЛНИК или Сирни Заговезни. За нас този ден е свързан пряко с кучето, и на него освен огнените обичаи, се извършва ритуала Бесене на Кучето (Люлеене на Кучето)! Кукеровден, буквално означава Появата на Кукерите - хора, преобразени в животни чрез животински кожи и с животински маски, които гонят с огън злото на зимата и благославят животните за здраве! Кое е това зло, което гонят кукерите, разбираме от предхождащите Кукеровден, така наречени Трифунци - Вълчи дни. Това са втора група вълчи дни, през които се смята, че вълците бесуват, тоест вилнеят! Кукерите, запалили факли оротници, излизат точно след тези три дена, за да изгонят зверовете и да пуснат добитъка навън! В древния авестийски език (най-ранния писмено документиран източно-ирански език) и в сродния му - санскритски език, думата ПАСУ, е означавала обобщено  - Животни. Тази дума дава обяснение на българските думи ПАША – това, което ядат животните, ПЕС - животното, пазещо останалите и ПАСТИР - човек, пазещ животни!

В повечето славянски езици ПЕС или ПАС означава КУЧЕ, но това не е изконно славянска дума, а е по-скоро иранска или арийска. Това е така, тъй като съвременната иранска дума за куче, също е ПАС! Един прост анализ на думите, които се използват сред някой арийски народи за назоваване на кучетата, ни показва, не само народностните и езикови връзки от миналото, но и от къде произлиза и името на Кукерите. Ако думата ПАС/ПЕС можем да наречем ирано-скитска(славянска), то думата КУЧЕ е българо-иранска, тъй като на кюрдски КУЧИК означава куче, на пущунски викат по кучетата КУЧ-КУЧ, а на скито-сарматски и унгарски - КУТИ. Най-интересно обаче е как казват на кучетата на другите арийските езици – Санскрит и по-късния език Пали, в Индия. Според интернет ресурса Digital Dictionaries of South Asia, на тези два езика освен използването на думата КУТИ/КУТА, съществува и друго наименование или дума относно кучетата и тя е КУКУРА или КУККУРА, като същата е думата и в Непал:

kukurh, kukura, kukur - dog

kukkura - dog

Интересно съвпадение, което е напълно в синхрон със стотиците други санскритски думи в българския език, като Огън, Коса, Бог, Четири, Дива, Дрипи, Карам, Ресна и т.н.! В Индия и Непал съществува празник, на който се почитат кучетата и той се нарича КУКУР Тихар – Празничен Ден на Кучето. Този празник също е част от празничен цикъл, в който се почитат Кравата и Гарвана, като това напомня много на българския празничен цикъл около Кукеров ден, при който се почитат Конете, Кравите и Земята. Празника Кукур Тихар, е наричан също така и КИЧА Пужа, което означава Почитане на Кучето, и говори за това, че думата Куче също е стигнала до Индия, като вероятния носител са индо-скитите на Ашока (индийски цар от скитската династия на Маурите). На празника Кукур Тихар в днешно време хората завръзват на вратовете на кучетата гирлянди с цветя за здраве, като тази традиция вероятно има нещо общо с връзването на въже на врата на кучетата по българския обичай и люленето им против  бяс. Интересното при този културно-лингвистичен паралел е и това, че оригиналното или най-рано използвано име на нашите кукери не е кукери, а е КУКУРИ, като то напълно отговаря на индийските думи. Също така е интересно, че тази дума и при българите и в езика Санскрит има и друго значение, а именно в Санскрит КУКУРА означава също така и ПЕТЕЛ, а при българите думата е КУКУРИГУ!

Тук идва момента да се потърси освен културно-лингвистичната и културно-историческата връзка между съответните народи. Свързващото звено в случая е будизма и неговото разпространение. Според историята на будизма (иранската гледна точка по въпроса), той възниква в областа Систан (днешен Афганистан) и по-късно се разпространява в Централна Азия и Индия. Тази област, както и  северно разположения спрямо нея град Балкх (чието име се приема от новите теории за първообраза на името Българи, а земите му за прародина на българите), стават основните земи, където будизма се развива в най-ранния си период заедно със Зороастризма и в конфликт с него. Според легендата, едни от първите ученици на Буда Шакямуни (Пробудения Скит), са братя търговци от Балх, които занасят учението в този град и там създават храмове в чест на Буда. Според някой теории Зороастър е Буда, тъй като той е наричан Гаумата, а Буда от друга страна носи името Готама или Гаутама.

Цялата история на смисълът, възникването и разпространението на Будизма е много интересна, но е много обширна и няма да я разглеждаме напълно. От нея ще изведем единствено нещата, пряко касаещи настоящаща тема. Първото от тях е това, че будизма е много пряко свързан със слънчево-звездния календар на прабългарите. Според китайска легенда, животните от дванадесет годишния животински календар, са избрани от Буда според смелостта им. При това широко популярното твърдение, че дванадесетгодишния циклов календар е китайски, е погрешно, защото той е възприет в Китай през 1 век от Централна Азия, точно по времето, когато от там в Китай посредством ирански монаси навлиза и будизма. Второ, от лингвистична гледна точка името Буда е пряко свързано с българската дума БУДЯ. Езика, на който са разпространявани най-ранните будитски текстове, е споменатия по-горе език Пали, като основната причина за това, е дейността на Ашока в Индия и земите на Афганистан, Пакистан и Белуджистан, като първоначално будизма е разпространяван устно. От тук логично вероятността в Централна Азия будистите да са наричали кучетата с думата Кукури е голяма.

Третото интересно нещо, е това, какво раказва историята за нашествието на македонците и гърците на Александър Македонски. След продължителни войни той успява да завземе основните земи на Централна Азия и стига до река Инд, като завзема главните земи, където за времето си е разпространен будизма. Именно от някои битки на Александър разбираме, че в тези земи той воюва срещу странни хора наречени КУЧЕГЛАВИ, Кинокефали или Песоглавци! Съгласно свидетелствата, въпреки, че главите им били кучешки, всичко останало било човешко. Използвали инструменти и оръжия, а също така носели дрехи. За Песоглавите се срещат споменавания в индийски, персийски, египетки и дори китайски автори. В средновековието за тях пишат Августин, Плано Карпини, Порденоне и Марко Поло. Кинокефалите представляват едно от подразделенията на апокалиптичната армия на Гог и Магог, тоест на Скитите. Също така на картата на Хенрих Майнцски, се чете упътването, че:

“В Рифейските планини (на границата между Европа и Азия) тече река Танис. Там живеят лоши хора Грифони и Кучеглави”.

Според повечето средновековни карти, на които се упоменават Песоглавци, те са разположени на Север от Индия (Инд) или в Африка. При това най-известния Кучеглав е Анубис - древноегипетския бог изпращащ душите на умрелите.

Тоест данните сочат, че в скитските земи от Памир до Европа е имало странен народ, който е имал Кучешки глави и е свързван с народа на Гог и Магог. Ако погледнем реално на нещата едва ли наистина е имало такива реални същества. По-скоро Кучеглавите са били хора, поставящи си Кучешки Маски или маски на други животни. Поставянето на тези маски по време на война е целяло психологическо въздействие върху противника, който от тяхна гледна точка е бил Злото. Според речника на езика Пали, който е мъртъв от 2000 години, и се използва изключително за религиозни цели в будизма, думата Кукури се използва освен за наричане на кучетата и за наричане на Хора които се правят на кучета! Съгласно новите теории за произхода на българите, те са живеели в Централна Азия именно по времето, когато будизма се е развивал там, а от тук, логично името КУКУРИ е станало име на българските магове, носещи животински маски. На фона на всичко това, звучат много логично думите на Кремонския епископ Лиутпранд за начина, по който българите се съпротивляват на християнството след покръстването:

“Той (Симеон) имал двама сина: единият се наричал Боян, а другия който и до ден днешен живее и здраво управлява българите, Петър. Боян обаче чак до там бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш.”

Източник: "КУКУРИ - Нов поглед към древното име и древният обичай"  Д.Илиев 05.03.2010 г.


Сурва е най-големият и зрелищен български обичай и празник! Сурва е древен български новогодишен ритуал за гонене на злите духове и сили чрез маски и огън! Кукерите са ритуалните фигури наподобяващи демони, а паленето и прескачането на огньове е част от техните ритуали!

Маските на кукерите са основна част от ритуала, а под маските се крият хора, пазещи традицията!

Кукерите и сурвакарите играят различни танци и обреди за здраве и късмет, а злите сили се гонят с огън, който се прескача за здраве!

Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени за винаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанска година.  
 
 
 Автор - Ira
 
 http://colorsofmagic.net/index.php/klans/klan_topics_messages/8/1260/%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%80%D0%B0/%D0%BA%D1%83%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B8--%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wisperhunter - Супер интересен пост :)
24.02.2012 17:52
Супер интересен пост :)
цитирай
2. hadzapi - Радвам се, че Ви е харесал
24.02.2012 19:53
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3777574
Постинги: 2350
Коментари: 744
Гласове: 1915
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия