Постинг
02.01 17:58 -
ЛЕГЕНДИ ЗА ЖЕН ШЕН-А И ЗА ДЖИНДЖИФИЛА. ЗА ГЪБИТЕ - от книга
ЛЕГЕНДИ ЗА ЖЕН ШЕН-А И ЗА ДЖИНДЖИФИЛА.
ЗА ГЪБИТЕ
Древните китайски хроники казват: преди две хиляди години на Земята се появило растение, което дарява безсмъртие. В планините живеел магьосник на име Жен Шен. Той знаел как да превръща хора в животни и растения, но не казвал на никого за това. Но един ден великият учител Лао Дзъ, основателят на учението на Дао, научил за свръхестествената сила на Жен Шен и разкрил неговите дарби на хората. На Жен Шен му се наложило да избяга. Дълго време той се криел от желаещите да се възползват от услугите му. В крайна сметка мълвата го подгонила чак в дълбоките гори на региона Усури, където Жен Шен по собствена воля се превърнал в прекрасно растение, чийто корен прилича на човешка фигура.
Китайците вярват, че по време на сезона на цъфтеж на женшена, има една вълшебна нощ, когато от него се излъчва необичайна ярка бяла светлина. Коренът от женшен, изкопан по това време, може не само да излекува човек от всяка болест, но и да възкреси мъртвец. Все още обаче никой не е успял да се сдобие с женшена на безсмъртието точно в тази нощ, защото той се пази от дракон и тигър.
И все пак този корен е най-силното природно средство на Земята, което удължава живота и здравето.
Според друга легенда женшенът се е появил на Земята от светкавица или някакъв ослепителен бял лъч от небето. Ако древните китайци са виждали лъч и след това са намирали чудодейния корен, какво се е случвало там?
Ярък лъч от нощното небе може да пусне само летателен апарат и това много напомня на разказите на съвременни очевидци на НЛО. Наистина ли извънземните са донесли корена във формата на човек? Или женшенът е специална, извънземна форма на живот?..
Търсенето на корен от женшен е особено тайнство. Има легенда, че един от събирачите се съжалил над корена и не го извадил. Той задрямал на една поляна до женшена и сънувал странен сън - женшенени човечета танцували около него и му обяснявали за каква болест може да се използва това растение.
(Женшена си има своите противопоказания... - повишава кръвното, дразни стомаха, може да причини гадене и повръщане и...)
Но за съжаление е труен за отглеждане. Женшенът има една много неприятна черта: никога не знаеш дали го има или не. Факт е, че може да расте цяла година – поникнал е, разлистил се е, дори е цъфнал, а след това две-три години се крие и изобщо не дава признаци на живот.
...
Една източна легенда за любовта гласи: веднъж се срещнали девойка и момък, тя била по-красива от утринната зора, по-нежна от розово листенце, по-бяла от лилия, а той по-смел от лъв, по-ловък от леопард и по-проницателен от орел.
Младите хора се влюбили един в друг. Те се разхождали една нощ при пълна луна, луната видяла влюбените и се усмихнала тъжно. Видял ги студеният нощен вятър и се ухилил заплашително - завидял на такова щастие, нахлул и сковал красивата девойка. Сърцето на момичето замръзнало като парче лед и то започнало да се топи. Всеки ден животът я напускал, отстъпвайки място на студа и мрака. Никой не знаел как да помогне на красавицата...
Годеникът се готвел да тръгне на дълго пътуване, за да търси лекарство, което може да спаси любимата му. Прекарал много дни на път и срещнал много мъдреци. Всички само били чували за лек срещу странната болест, но никой не знаел как да го намери. Когато младежът вече беше в отчаяние, пред него изведнъж се появи огромен Дев. Той наблюдавал младежа от дълго време, защото бил изпратен да му създава всякакви препятствия по пътя, но той изненадал злия дух със своята упоритост и силна любов. Затова Девът решил да награди младия мъж и му посочил откъде може да получи вълшебното лекарство. Младежът стигнал до място, където растяло красиво цвете, но истинската сила на растението била в корена.
Влюбеният внимателно изровил корена, донесъл го у дома и приготвил отвара. Нарязал скъпоценния огнен корен на филийки, залял го с вряла вода и дал на любимата си да пие от този чай.
Отварата изпълнила тялото и душата на момичето с живителна сила и помогнала да стопли сърцето му.
И до днес джинджифилът помага на хората, спасява ги от различни нещастия и болести.
(Джинджифила също има своите противопоказания: например дразни стомаха, може да причини киселини и...)
...
От древни времена на 11 юни в Русия се празнувал празник, посветен на белите гъби или манатарките.
Животът, според техните вярвания, от раждането до смъртта зависел от Царя - Огъня, Царицата - Водата и Майката - Влажната Земя, които дарили на хората тайнствени плодове - краче със шапчица. Гъбите са били обожествявани и почитани по време на свещени ритуали...
Манатарката се е смятала за краля на гъбите. Вдъхвала респект с размерите си и се използвала в предястия, супи и топли ястия. Манатарката никога не става черна, както другите гъби, когато се нарязва, готви и изсушава, откъдето идва и второто й име - бяла.
Все още е загадка защо в древни времена ястията с гъби са били смятани за храна на боговете от повечето народи, а през Средновековието гъбите започнали да ги свързват със зли сили: гоблини, кикимори и водници.
Всяка минута, от раждането до смъртта, гъбичните спори ни придружават навсякъде. Днес е известно, че около 160 000 техни щама има на Земята.
Те са навсякъде: във въздуха, който дишаме, в храната, която ядем.
Дори лимонената киселина вече не се получава от цитрусови плодове, както мнозина си мислят, а с помощта на гъби, отглеждани от микробиолози - aspergillus niger. Хлебните продукти, квасът, бирата, виното и някои ферментирали млечни продукти се произвеждат с помощта на едноклетъчни гъби, наречени дрожди.
В един кубичен сантиметър почва може да се намери цял километър мицел - белезникавите корени на гъбите. Техните нишки растат равномерно и в непредвидими посоки.
Мицелът е отделен в биологичния свят. Неговата структура и поведение са мистерия за учените.
Ирина Уханова, главен редактор на списание „Гъбари на Русия“ казва:
„Какво представлява подземната част на гората? Това е огромно преплитане на корените на хиляди растения, милиони растения. Всичко е пропито с мицел - нишки от гъби. Нека си представим: това е като виртуална мрежа. По някаква причина ние вярваме, че сме умни и нашата мрежа е умна - създадена от човека, а мрежата от гъби е проста естествена мрежа. Но изучаването на мрежата от гъби показа изключителното съвършенство на нейната структура."
Мицелите с тяхната паяжина напълно са обгърнали нашата планета. Някои изследователи сравняват това мистериозно подземно царство с мозъчните извивки на Земята, други го наричат - контурна карта на Бога. Има дори хипотеза, че гъбите са извънземна цивилизация, пристигнала при нас преди милиони години.
Неговите представители приличали по форма на гигантски гъби. Но с течение на времето, адаптирайки се към земната среда, те деградирали, намалели по размер, превърнали се в спори, слезли под земята и продължили да съществуват под формата на мицели.
Но в същото време гъбите придобили колективен ум и станали част от екосистема, която влияе върху развитието на планетата ни...
Александър Белов, писател и палеоантрополог, се изказва по този въпрос:
„Може да се предположи, че от някакво космическо далеко, на Земята периодично се появяват други разумни същества. Не непременно хора, които имат нашата морфология и анатомия - други интелигентни форми на живот могат да се появяват периодично. И с течение на времето те просто се променят, адаптират се към условията на земната атмосфера, местообитанията и трофичните хранителни ниши. Може би затова в легендите, митовете, приказките особено място заема цивилизацията на хората-гъби, гъбите-върколаци.
В приказката „Войната на гъбите“ манатарката призовава на война представители на царството на гъбите. Но белите гъби, копринките, шафранките, русулите и масловките отказват. Само млечните гъби идват на помощ на манатарките...
Според древните вярвания именно алчността при бране на гъби, е погубила мнозина. Въпреки че как може да устои берач на гъби, когато очите му се развихрят?.. В края на краищата, в кръговете на вещиците, шампиньоните, млечките и говорещите гъби, растат в огромни количества. Те се редуват със зелени мухоморки, червени мухоморки, които според вярванията на северните народи могат да се превръщат в хора, да примамват берачите на гъби в блатата и да не ги пускат у дома дълго време...
Историкът на шаманизма Олард Диксън казва: „Пътник или ловец върви през гората, върви по тундрата и момичета-мухоморки се появяват пред него под формата на голи красавици и го водят в гъсталака на гората. И той живее с тях много години, но му се струва, че е минала само секунда. След това, когато се връща при хората, се оказва, че са минали десетилетия, откакто е бил заловен от момичетата-мухоморки.”
Съвременната наука смята легендите за момичета-мухоморки за анахронизъм и суеверие. Олег и неговият приятел, които дошли в района на Смоленск да берат гъби, също мислели така, докато не се сблъскали с необяснимото. Всичко започнало, когато се изгубили...
„Решихме да пренощуваме в гората. Естествено всички забравихме за гъбите, изоставихме всичко. Първата нощ беше просто ужасна, чуваше се сякаш, че куче лае някъде на 2-3 километра“, разказва Олег Кузнецов.
Намерили подслон в някакъв изоставен чифлик с дървена къща и разклатена прогнила плевня. Вече полузаспал, Олег чул кучешкия лай. Нощта била пълна с неочаквани и понякога кошмарни видения.
Олег изведнъж се видял отвън, но по някаква причина като старец, лежащ на легло в непозната къща. Заслушал се в мъртвата тишина на стаята, озарена от лунна светлина, и отново пропаднал в бездната на необичаен сън...
...Младо, пълногърдо момиче, в прозрачни дрехи танцувало на поляната без никакво смущение. Избелялата й от слънцето коса имала златист блясък.
- Кое е това момиче? - Олег имал непоносимо желание да види лицето й...
И по някакъв непонятен начин тя влезнала там, където спял. Момичето се усмихвало закачливо, приближавало се все по-близо, безсрамно показвайки се пред него...
Той погледнал настрани и затворил очи за секунда, за да поеме повече въздух.
Помислил, че лицето на непознатата е подобно на неговия живот, на миналото му, което се размило в този сън и, очевидно, никога нямало да се върне.
...Някъде на улицата отново самотно завило куче...
Отворил очи и онемял: възрастна жена стояла над него...
Старицата, виждайки чудовищния му страх, тихо се засмяла, а след това прошепнала: „Ще се срещнем в ада!“
Олег моментално се събудил и усетил как студът обхваща тялото му...
„Бяхме замръзнали, уморени, естествено гладни, всички сандвичи бяха изядени. Излязохме на пътя и тъкмо започнахме да вървим, когато изведнъж имахме видение: до къщите, където бяхме, баба в подплатено яке, със светла забрадка, отива някъде и ние, хукнахме натам, но... от бабата вече нямаше и следа.”
Бабата сякаш си играела с тях. Било като мираж. Тя ту се превръщала в млада жена, протягала ръце и изчезвала, ту ставала възрастна. За последен път гърбът й се появил пред тях вече на третия ден от приключенията им. Старицата се обърнала с лице към тях. От това, което видели, краката им се подкосили, дъхът им секнал, но гъбарите с последни сили побегнали и излезли на някакъв изоставен път...
„И наистина, чудо“, спомня си Олег, „вероятно след 2-3 километра стигнахме до повече или по-малко приличен път, виждаше се, че се ползва. Чакахме два часа и дойде УАЗ, още помня: караше чичо Вова. Льоша и аз се прекръстихме, седнахме с него и започнахме да разказваме случилото се с нас. Най-интересното е, че това не било за първи път по тези места: бабата ту се появявал, ту изчезвала. Разказахме му за нашата алчност, за нашите гъби, той махна с ръка и каза: това е обикновена история."
Всеки опитен гъбар се е сблъсквал с подобни чудеса и има свой необикновен опит в общуването със загадъчни същества, появяващи се на поляна с гъби, сякаш от друг, непознат, паралелен свят...
Ирина Уханова, главен редактор на списание „Гъбари на Русия“, говори за отношението си към мистичните истории: „Аз не съм заклет атеист, но не не вярвах в гоблини. Четях приказки и легенди за тях с удоволствие, но не им вярвах. Обаче - веднъж се убедих в тяхното съществуване от собствен опит.”
Ирина беряла гъби. Този ден тя искала да зарадва близките си с нещо вкусно - например хайвер от гъби - шафранки или медени гъби... Замечтала се...
„В гората, която познавах отдавна, изглежда не се държах лошо, но набрах твърде много гъби, беше ми трудно да ги нося. Нося ги и си мисля: "Е, сега ще изляза, знам всичко тук, всички просеки." Беше късно вечерта. И аз вървя и не намирам пътечките. Тоест нещо ми се случи: не разбирах накъде отивам.
Коленете ми затрепериха от страх.
Не можех да се изгубя, защото нямаме толкова голям горски масив. Междувременно се стъмваше - трябваше някак да излезна от гората? Лутах насам-натам... Но вървях.
Започнах да изпитвам лека паника. И тогава се сещам, че съм чела за гоблините и че има такава поговорка: „Дядо гоблин! Ти си свикнал с гората, но аз съм свикнал с дома си".
Смеейки се от сърце на себе си, че съм стигнала дотук, 3 пъти казах на глас: „Дядо гоблин! Ти си свикнал с гората, но аз съм свикнала с дома си".
Взех си кошницата. Мина около минута и половина. И пред мен е - абсолютно позната ми гора и просека - аз стоя на нея."
В различните култури отношението към гъбите е различно и понякога диаметрално противоположно. Ацтеките наричали гъбите - „храна на Боговете“. А индианците от Британска Колумбия никога не са ги ядяли, смятайки тези мистериозни плодни тела за екскременти на гръмотевиците. Северноамериканските индианци Хопи също не са ядяли гъби, наричайки ги „хляб на дявола“...
Но червена мухоморка е считана за божествена от народите на Севера от древни времена. С тяхна помощ шаманите лекуват болести, търсят изчезнали хора и елени... Олард Диксън, историк на шаманизма, тълкува чудодейната природа на гъбата по следния начин: „Мухоморката е дете на боговете, защото е създадена от великия Гарван, Куркил или Куйкеняку. Това е създателят на цялата Вселена от гледна точка на народите на Сибир и Севера."
Повечето мухоморки са негодни за консумация, тоест отровни. Това семейство включва например зелената мухоморка. Но в страните от Южна Европа и по средиземноморското крайбрежие сиво-розовата мухоморка се счита за деликатес...
Олард Диксън, историк на шаманизма, казва: „Цялата митология, приказки, митове на народите от Далечния Север са пронизани от самия дух на Мухоморката. На Чукотка има огромно светилище близо до Река Пегтимел, където на крайбрежните скали има много древни петроглифи от 1-во хилядолетие пр.н.е. Доколкото си спомням тези петроглифи, те показват обреди".
Историкът Александър Петухов:
„Евенките разказаха, че били намерили яма, в която лежали черни, много слаби железни хора. И се предполага, че един от тези хора е имал предмет, който изхвърлял лъч. Но много слабите железни хора - това са или хора в скафандри, или са някакви древни роботи, или нещо подобно. На лов с железни дрехи не се ходи."
„Същите евенки, - продължава Александър Петухов, - в своите спомени, макар и много далечни, говореха за вимана. Това се обсъждаше и в Индия. Оказва се, че преди много време при тях долетяла вимана - желязна птица с крила, а под крилете й живеел огън. Виманата кацала до стойбище на евенки, отвличала хора и отлитала на юг. А на юг от стойбищата на чукчите и евенките, се намира Индия."
...
След завладяването на Египет, древните римляни опитали гъбите трюфели и започнали масово да ги купуват в Африка и Близкия изток... Трюфелите се превърнали в символ на лукс и се разменяли за злато. И аксесоарите подхождали на ценния продукт. За приготвянето на трюфели древните готвачи са използвали златни тигани за печене, които днес дори и най-успешният ресторантьор в света не може да си позволи...
През 15-ти век италианците откриват, че деликатесите не трябва да се носят от Африка, а растат точно под краката им. И може да се търсят с помощта на кучета или прасета. Последните са по-лесни. Не е необходимо да бъдат обучавани да берат гъби. Свинчетата усещат трюфелите на разстояние от 20 километра, бягат и ги изкопават, за да ги изядат.
Прасетата-търсачи се водят на каишка. Веднага щом животното спре, то се отвлича от гъбения деликатес с поглаждане или с приготвена за случая храна...
...
Около седемдесет вида гъби имат интересна особеност. Те светят през нощта. Това се обяснява с химичните окислителни реакции, протичащи в техните клетки по време на консумацията на кислород. Сиянието им позволява да привличат насекоми и да се хранят с тях.
...
Отбелязано, че безпрецедентна реколта от гъби е - на беда. Да се очаква революция, война или други сътресения. Преди катастрофата в Чернобил се родили много черни млечни гъби. Малко преди началото на Чеченската война - рижинки. Преди Втората Световна война имало манатарки с колички.
Сякаш Гъбената майка, с помощта на децата си, предупреждава човечеството за бъдещи нещастия.
...
...Историци най-накрая успяха да разкрият тайната на неувяхващата младост на известния италиански мистик Алесандро Калиостро. Известно е, че Калиостро не е имал особена привлекателност, богатство или таланти, но личността му предизвиква неподправен интерес сред съвременниците му. Истинската мистерия била неувяхващата младост и колосалната енергия, които притежавал графът. От исторически документи следва, че дори на петдесет години, той изглеждал с 20 години по-млад.
За живота на вечно младия граф, както го наричат неговите съвременници, се носят легенди. Една от тях гласи, че Калиостро получил тайната на дълголетието от китайски мъдреци, които живеели хиляди години.
Според друга версия Калиостро е пазител на тайните на самия бог на алхимията - Хермес Трисмегист. И така, каква всъщност била тайната на младостта на легендарния граф Калиостро? Оказва се, че гъби, приготвени по специален начин, са помогнали за запазване на младостта на Калиостро...
“...След като вземе две зърна от настойката, човек губи съзнание и силата на говора за цели три дни, през които често изпитва спазми, конвулсии и изпотяване на тялото му. Събуждайки се от това състояние, в което обаче не изпитва и най-малка болка, на 36-тия ден, той приема 3-тата и последна част, след което заспива дълбок и спокоен сън. По време на съня кожата му се лющи, зъбите и косата му падат. Всички те растат отново в рамките на няколко часа. Сутринта на 40-тия ден пациентът напуска стаята, като е станал нов човек, преживял пълно подмладяване."
През 2010 г. историците откриват този пасаж в библиотеката на Ватикана сред личните бележки на известния италиански мистик Алесандро Калиостро. Изследвайки текста, написан от самия граф, стигнали до извода, че процесът на подмладяване, който графът описва подробно, всъщност прилича на тежко отравяне. Дълго време изследователите се опитвали да намерят лекарството, което Калиостро приемал и което имало подмладяващ ефект върху тялото му, но всички опити били напразни. Експертите са установили, че нито една позната на науката отрова няма подобен ефект. Но тогава за какво лекарство е писал граф Калиостро?
Изследователите успяха да разгадаят мистерията съвсем наскоро. Сравнявайки описанието на процеса на подмладяване, за което пише Калиостро, с ефекта на древния индийски метод - Кая калпа, учените неочаквано открили прилики.
Буквално „Кая калпа” се превежда от санскрит като "наука за подмладяване". Това е древен начин за подмладяване на тялото чрез използване на билки, метали, растения и начин на живот. С други думи, Кая калпа е - знанието как да направим тялото способно да прави това, което се изисква от него. Това учение има своите корени в далечното минало.
Историците открили споменаване на уникалния метод за подмладяване Кая калпа в хрониките на древното индийско княжество Патиала. В тях се разказва за мъдрец на име Тапасвиджи, който живял 186 години, следвайки тази древна наука. Текстът казва, че процедурата за подмладяване е продължила 40 дни, повечето от които мъдрецът е прекарал, подобно на Калиостро, в състояние на сън. След 40 дни на Тапасвиджи, според индийските хроники, поникнали нови зъби и сивата му коса възвърнала предишния си черен цвят.
Но основното откритие очаквало изследователите, когато открили ръкописен текст, оставен от мъдреца. В него Тапасваджи разкрива тайната на мистериозния еликсир, с който се подмладява. Оказало се, че методът за подмладяване "Кая калпа", се основава на настойка от отровни гъби.
Дали еликсирът на младостта, който Калиостро е приемал, не е бил създаден въз основа на древните рецепти на индийските мъдреци? А зрънцата от дрогата, за които пише графът, са парчета сушени отровни гъби?
Първите, които широко използвали гъбите като лекарство, са рицарите тамплиери. Членовете на този орден, основан през 1080 г. в Йерусалим, предоставял медицински грижи на бедни, болни и ранени.
Историци казват, че тамплиерите са приготвяли лечебни отвари и отвари, които можели да направят истински чудеса. Въпреки това, само фрагменти от тези рецепти са оцелели до днес, а съвременните биолози не са в състояние да създадат такива лекарства. Например главният гъбен рицар лекувал туморни заболявания.
Легенди разказват: сред няколкостотин хиляди гъби, растящи по земята, рицарите тамплиери са успели да открият единствения вид, който лекува почти всички болести.
Но най-удивителното е, че на базата на тази гъба те създали еликсир, който връщал на застаряващия човек изгубената с годините младост. И рицарите на ордена не трябвало да издават рецептата за тази чудотворна отвара дори под страх от см.рт.
...
Наталия Громалова, кандидат на геолого-минералогичните науки, споделя интересни факти:
„Бижутата като обеци първоначално са били направени за носене от мъже. Така например в Древна Гърция или Асирия от дадено бижу можело да се разбере статуса на неговия собственик, а в Рим, напротив, можело да се разпознае роб. По-късно момичетата и жените възприели това бижу и започнали да носят обеци."
От книга на Игор Прокопенко "Тайни на безсмъртието"
превод делфин-хадзапи
Древните китайски хроники казват: преди две хиляди години на Земята се появило растение, което дарява безсмъртие. В планините живеел магьосник на име Жен Шен. Той знаел как да превръща хора в животни и растения, но не казвал на никого за това. Но един ден великият учител Лао Дзъ, основателят на учението на Дао, научил за свръхестествената сила на Жен Шен и разкрил неговите дарби на хората. На Жен Шен му се наложило да избяга. Дълго време той се криел от желаещите да се възползват от услугите му. В крайна сметка мълвата го подгонила чак в дълбоките гори на региона Усури, където Жен Шен по собствена воля се превърнал в прекрасно растение, чийто корен прилича на човешка фигура.
Китайците вярват, че по време на сезона на цъфтеж на женшена, има една вълшебна нощ, когато от него се излъчва необичайна ярка бяла светлина. Коренът от женшен, изкопан по това време, може не само да излекува човек от всяка болест, но и да възкреси мъртвец. Все още обаче никой не е успял да се сдобие с женшена на безсмъртието точно в тази нощ, защото той се пази от дракон и тигър.
И все пак този корен е най-силното природно средство на Земята, което удължава живота и здравето.
Според друга легенда женшенът се е появил на Земята от светкавица или някакъв ослепителен бял лъч от небето. Ако древните китайци са виждали лъч и след това са намирали чудодейния корен, какво се е случвало там?
Ярък лъч от нощното небе може да пусне само летателен апарат и това много напомня на разказите на съвременни очевидци на НЛО. Наистина ли извънземните са донесли корена във формата на човек? Или женшенът е специална, извънземна форма на живот?..
Търсенето на корен от женшен е особено тайнство. Има легенда, че един от събирачите се съжалил над корена и не го извадил. Той задрямал на една поляна до женшена и сънувал странен сън - женшенени човечета танцували около него и му обяснявали за каква болест може да се използва това растение.
(Женшена си има своите противопоказания... - повишава кръвното, дразни стомаха, може да причини гадене и повръщане и...)
Но за съжаление е труен за отглеждане. Женшенът има една много неприятна черта: никога не знаеш дали го има или не. Факт е, че може да расте цяла година – поникнал е, разлистил се е, дори е цъфнал, а след това две-три години се крие и изобщо не дава признаци на живот.
...
Една източна легенда за любовта гласи: веднъж се срещнали девойка и момък, тя била по-красива от утринната зора, по-нежна от розово листенце, по-бяла от лилия, а той по-смел от лъв, по-ловък от леопард и по-проницателен от орел.
Младите хора се влюбили един в друг. Те се разхождали една нощ при пълна луна, луната видяла влюбените и се усмихнала тъжно. Видял ги студеният нощен вятър и се ухилил заплашително - завидял на такова щастие, нахлул и сковал красивата девойка. Сърцето на момичето замръзнало като парче лед и то започнало да се топи. Всеки ден животът я напускал, отстъпвайки място на студа и мрака. Никой не знаел как да помогне на красавицата...
Годеникът се готвел да тръгне на дълго пътуване, за да търси лекарство, което може да спаси любимата му. Прекарал много дни на път и срещнал много мъдреци. Всички само били чували за лек срещу странната болест, но никой не знаел как да го намери. Когато младежът вече беше в отчаяние, пред него изведнъж се появи огромен Дев. Той наблюдавал младежа от дълго време, защото бил изпратен да му създава всякакви препятствия по пътя, но той изненадал злия дух със своята упоритост и силна любов. Затова Девът решил да награди младия мъж и му посочил откъде може да получи вълшебното лекарство. Младежът стигнал до място, където растяло красиво цвете, но истинската сила на растението била в корена.
Влюбеният внимателно изровил корена, донесъл го у дома и приготвил отвара. Нарязал скъпоценния огнен корен на филийки, залял го с вряла вода и дал на любимата си да пие от този чай.
Отварата изпълнила тялото и душата на момичето с живителна сила и помогнала да стопли сърцето му.
И до днес джинджифилът помага на хората, спасява ги от различни нещастия и болести.
(Джинджифила също има своите противопоказания: например дразни стомаха, може да причини киселини и...)
...
От древни времена на 11 юни в Русия се празнувал празник, посветен на белите гъби или манатарките.
Животът, според техните вярвания, от раждането до смъртта зависел от Царя - Огъня, Царицата - Водата и Майката - Влажната Земя, които дарили на хората тайнствени плодове - краче със шапчица. Гъбите са били обожествявани и почитани по време на свещени ритуали...
Манатарката се е смятала за краля на гъбите. Вдъхвала респект с размерите си и се използвала в предястия, супи и топли ястия. Манатарката никога не става черна, както другите гъби, когато се нарязва, готви и изсушава, откъдето идва и второто й име - бяла.
Все още е загадка защо в древни времена ястията с гъби са били смятани за храна на боговете от повечето народи, а през Средновековието гъбите започнали да ги свързват със зли сили: гоблини, кикимори и водници.
Всяка минута, от раждането до смъртта, гъбичните спори ни придружават навсякъде. Днес е известно, че около 160 000 техни щама има на Земята.
Те са навсякъде: във въздуха, който дишаме, в храната, която ядем.
Дори лимонената киселина вече не се получава от цитрусови плодове, както мнозина си мислят, а с помощта на гъби, отглеждани от микробиолози - aspergillus niger. Хлебните продукти, квасът, бирата, виното и някои ферментирали млечни продукти се произвеждат с помощта на едноклетъчни гъби, наречени дрожди.
В един кубичен сантиметър почва може да се намери цял километър мицел - белезникавите корени на гъбите. Техните нишки растат равномерно и в непредвидими посоки.
Мицелът е отделен в биологичния свят. Неговата структура и поведение са мистерия за учените.
Ирина Уханова, главен редактор на списание „Гъбари на Русия“ казва:
„Какво представлява подземната част на гората? Това е огромно преплитане на корените на хиляди растения, милиони растения. Всичко е пропито с мицел - нишки от гъби. Нека си представим: това е като виртуална мрежа. По някаква причина ние вярваме, че сме умни и нашата мрежа е умна - създадена от човека, а мрежата от гъби е проста естествена мрежа. Но изучаването на мрежата от гъби показа изключителното съвършенство на нейната структура."
Мицелите с тяхната паяжина напълно са обгърнали нашата планета. Някои изследователи сравняват това мистериозно подземно царство с мозъчните извивки на Земята, други го наричат - контурна карта на Бога. Има дори хипотеза, че гъбите са извънземна цивилизация, пристигнала при нас преди милиони години.
Неговите представители приличали по форма на гигантски гъби. Но с течение на времето, адаптирайки се към земната среда, те деградирали, намалели по размер, превърнали се в спори, слезли под земята и продължили да съществуват под формата на мицели.
Но в същото време гъбите придобили колективен ум и станали част от екосистема, която влияе върху развитието на планетата ни...
Александър Белов, писател и палеоантрополог, се изказва по този въпрос:
„Може да се предположи, че от някакво космическо далеко, на Земята периодично се появяват други разумни същества. Не непременно хора, които имат нашата морфология и анатомия - други интелигентни форми на живот могат да се появяват периодично. И с течение на времето те просто се променят, адаптират се към условията на земната атмосфера, местообитанията и трофичните хранителни ниши. Може би затова в легендите, митовете, приказките особено място заема цивилизацията на хората-гъби, гъбите-върколаци.
В приказката „Войната на гъбите“ манатарката призовава на война представители на царството на гъбите. Но белите гъби, копринките, шафранките, русулите и масловките отказват. Само млечните гъби идват на помощ на манатарките...
Според древните вярвания именно алчността при бране на гъби, е погубила мнозина. Въпреки че как може да устои берач на гъби, когато очите му се развихрят?.. В края на краищата, в кръговете на вещиците, шампиньоните, млечките и говорещите гъби, растат в огромни количества. Те се редуват със зелени мухоморки, червени мухоморки, които според вярванията на северните народи могат да се превръщат в хора, да примамват берачите на гъби в блатата и да не ги пускат у дома дълго време...
Историкът на шаманизма Олард Диксън казва: „Пътник или ловец върви през гората, върви по тундрата и момичета-мухоморки се появяват пред него под формата на голи красавици и го водят в гъсталака на гората. И той живее с тях много години, но му се струва, че е минала само секунда. След това, когато се връща при хората, се оказва, че са минали десетилетия, откакто е бил заловен от момичетата-мухоморки.”
Съвременната наука смята легендите за момичета-мухоморки за анахронизъм и суеверие. Олег и неговият приятел, които дошли в района на Смоленск да берат гъби, също мислели така, докато не се сблъскали с необяснимото. Всичко започнало, когато се изгубили...
„Решихме да пренощуваме в гората. Естествено всички забравихме за гъбите, изоставихме всичко. Първата нощ беше просто ужасна, чуваше се сякаш, че куче лае някъде на 2-3 километра“, разказва Олег Кузнецов.
Намерили подслон в някакъв изоставен чифлик с дървена къща и разклатена прогнила плевня. Вече полузаспал, Олег чул кучешкия лай. Нощта била пълна с неочаквани и понякога кошмарни видения.
Олег изведнъж се видял отвън, но по някаква причина като старец, лежащ на легло в непозната къща. Заслушал се в мъртвата тишина на стаята, озарена от лунна светлина, и отново пропаднал в бездната на необичаен сън...
...Младо, пълногърдо момиче, в прозрачни дрехи танцувало на поляната без никакво смущение. Избелялата й от слънцето коса имала златист блясък.
- Кое е това момиче? - Олег имал непоносимо желание да види лицето й...
И по някакъв непонятен начин тя влезнала там, където спял. Момичето се усмихвало закачливо, приближавало се все по-близо, безсрамно показвайки се пред него...
Той погледнал настрани и затворил очи за секунда, за да поеме повече въздух.
Помислил, че лицето на непознатата е подобно на неговия живот, на миналото му, което се размило в този сън и, очевидно, никога нямало да се върне.
...Някъде на улицата отново самотно завило куче...
Отворил очи и онемял: възрастна жена стояла над него...
Старицата, виждайки чудовищния му страх, тихо се засмяла, а след това прошепнала: „Ще се срещнем в ада!“
Олег моментално се събудил и усетил как студът обхваща тялото му...
„Бяхме замръзнали, уморени, естествено гладни, всички сандвичи бяха изядени. Излязохме на пътя и тъкмо започнахме да вървим, когато изведнъж имахме видение: до къщите, където бяхме, баба в подплатено яке, със светла забрадка, отива някъде и ние, хукнахме натам, но... от бабата вече нямаше и следа.”
Бабата сякаш си играела с тях. Било като мираж. Тя ту се превръщала в млада жена, протягала ръце и изчезвала, ту ставала възрастна. За последен път гърбът й се появил пред тях вече на третия ден от приключенията им. Старицата се обърнала с лице към тях. От това, което видели, краката им се подкосили, дъхът им секнал, но гъбарите с последни сили побегнали и излезли на някакъв изоставен път...
„И наистина, чудо“, спомня си Олег, „вероятно след 2-3 километра стигнахме до повече или по-малко приличен път, виждаше се, че се ползва. Чакахме два часа и дойде УАЗ, още помня: караше чичо Вова. Льоша и аз се прекръстихме, седнахме с него и започнахме да разказваме случилото се с нас. Най-интересното е, че това не било за първи път по тези места: бабата ту се появявал, ту изчезвала. Разказахме му за нашата алчност, за нашите гъби, той махна с ръка и каза: това е обикновена история."
Всеки опитен гъбар се е сблъсквал с подобни чудеса и има свой необикновен опит в общуването със загадъчни същества, появяващи се на поляна с гъби, сякаш от друг, непознат, паралелен свят...
Ирина Уханова, главен редактор на списание „Гъбари на Русия“, говори за отношението си към мистичните истории: „Аз не съм заклет атеист, но не не вярвах в гоблини. Четях приказки и легенди за тях с удоволствие, но не им вярвах. Обаче - веднъж се убедих в тяхното съществуване от собствен опит.”
Ирина беряла гъби. Този ден тя искала да зарадва близките си с нещо вкусно - например хайвер от гъби - шафранки или медени гъби... Замечтала се...
„В гората, която познавах отдавна, изглежда не се държах лошо, но набрах твърде много гъби, беше ми трудно да ги нося. Нося ги и си мисля: "Е, сега ще изляза, знам всичко тук, всички просеки." Беше късно вечерта. И аз вървя и не намирам пътечките. Тоест нещо ми се случи: не разбирах накъде отивам.
Коленете ми затрепериха от страх.
Не можех да се изгубя, защото нямаме толкова голям горски масив. Междувременно се стъмваше - трябваше някак да излезна от гората? Лутах насам-натам... Но вървях.
Започнах да изпитвам лека паника. И тогава се сещам, че съм чела за гоблините и че има такава поговорка: „Дядо гоблин! Ти си свикнал с гората, но аз съм свикнал с дома си".
Смеейки се от сърце на себе си, че съм стигнала дотук, 3 пъти казах на глас: „Дядо гоблин! Ти си свикнал с гората, но аз съм свикнала с дома си".
Взех си кошницата. Мина около минута и половина. И пред мен е - абсолютно позната ми гора и просека - аз стоя на нея."
В различните култури отношението към гъбите е различно и понякога диаметрално противоположно. Ацтеките наричали гъбите - „храна на Боговете“. А индианците от Британска Колумбия никога не са ги ядяли, смятайки тези мистериозни плодни тела за екскременти на гръмотевиците. Северноамериканските индианци Хопи също не са ядяли гъби, наричайки ги „хляб на дявола“...
Но червена мухоморка е считана за божествена от народите на Севера от древни времена. С тяхна помощ шаманите лекуват болести, търсят изчезнали хора и елени... Олард Диксън, историк на шаманизма, тълкува чудодейната природа на гъбата по следния начин: „Мухоморката е дете на боговете, защото е създадена от великия Гарван, Куркил или Куйкеняку. Това е създателят на цялата Вселена от гледна точка на народите на Сибир и Севера."
Повечето мухоморки са негодни за консумация, тоест отровни. Това семейство включва например зелената мухоморка. Но в страните от Южна Европа и по средиземноморското крайбрежие сиво-розовата мухоморка се счита за деликатес...
Олард Диксън, историк на шаманизма, казва: „Цялата митология, приказки, митове на народите от Далечния Север са пронизани от самия дух на Мухоморката. На Чукотка има огромно светилище близо до Река Пегтимел, където на крайбрежните скали има много древни петроглифи от 1-во хилядолетие пр.н.е. Доколкото си спомням тези петроглифи, те показват обреди".
Историкът Александър Петухов:
„Евенките разказаха, че били намерили яма, в която лежали черни, много слаби железни хора. И се предполага, че един от тези хора е имал предмет, който изхвърлял лъч. Но много слабите железни хора - това са или хора в скафандри, или са някакви древни роботи, или нещо подобно. На лов с железни дрехи не се ходи."
„Същите евенки, - продължава Александър Петухов, - в своите спомени, макар и много далечни, говореха за вимана. Това се обсъждаше и в Индия. Оказва се, че преди много време при тях долетяла вимана - желязна птица с крила, а под крилете й живеел огън. Виманата кацала до стойбище на евенки, отвличала хора и отлитала на юг. А на юг от стойбищата на чукчите и евенките, се намира Индия."
...
След завладяването на Египет, древните римляни опитали гъбите трюфели и започнали масово да ги купуват в Африка и Близкия изток... Трюфелите се превърнали в символ на лукс и се разменяли за злато. И аксесоарите подхождали на ценния продукт. За приготвянето на трюфели древните готвачи са използвали златни тигани за печене, които днес дори и най-успешният ресторантьор в света не може да си позволи...
През 15-ти век италианците откриват, че деликатесите не трябва да се носят от Африка, а растат точно под краката им. И може да се търсят с помощта на кучета или прасета. Последните са по-лесни. Не е необходимо да бъдат обучавани да берат гъби. Свинчетата усещат трюфелите на разстояние от 20 километра, бягат и ги изкопават, за да ги изядат.
Прасетата-търсачи се водят на каишка. Веднага щом животното спре, то се отвлича от гъбения деликатес с поглаждане или с приготвена за случая храна...
...
Около седемдесет вида гъби имат интересна особеност. Те светят през нощта. Това се обяснява с химичните окислителни реакции, протичащи в техните клетки по време на консумацията на кислород. Сиянието им позволява да привличат насекоми и да се хранят с тях.
...
Отбелязано, че безпрецедентна реколта от гъби е - на беда. Да се очаква революция, война или други сътресения. Преди катастрофата в Чернобил се родили много черни млечни гъби. Малко преди началото на Чеченската война - рижинки. Преди Втората Световна война имало манатарки с колички.
Сякаш Гъбената майка, с помощта на децата си, предупреждава човечеството за бъдещи нещастия.
...
...Историци най-накрая успяха да разкрият тайната на неувяхващата младост на известния италиански мистик Алесандро Калиостро. Известно е, че Калиостро не е имал особена привлекателност, богатство или таланти, но личността му предизвиква неподправен интерес сред съвременниците му. Истинската мистерия била неувяхващата младост и колосалната енергия, които притежавал графът. От исторически документи следва, че дори на петдесет години, той изглеждал с 20 години по-млад.
За живота на вечно младия граф, както го наричат неговите съвременници, се носят легенди. Една от тях гласи, че Калиостро получил тайната на дълголетието от китайски мъдреци, които живеели хиляди години.
Според друга версия Калиостро е пазител на тайните на самия бог на алхимията - Хермес Трисмегист. И така, каква всъщност била тайната на младостта на легендарния граф Калиостро? Оказва се, че гъби, приготвени по специален начин, са помогнали за запазване на младостта на Калиостро...
“...След като вземе две зърна от настойката, човек губи съзнание и силата на говора за цели три дни, през които често изпитва спазми, конвулсии и изпотяване на тялото му. Събуждайки се от това състояние, в което обаче не изпитва и най-малка болка, на 36-тия ден, той приема 3-тата и последна част, след което заспива дълбок и спокоен сън. По време на съня кожата му се лющи, зъбите и косата му падат. Всички те растат отново в рамките на няколко часа. Сутринта на 40-тия ден пациентът напуска стаята, като е станал нов човек, преживял пълно подмладяване."
През 2010 г. историците откриват този пасаж в библиотеката на Ватикана сред личните бележки на известния италиански мистик Алесандро Калиостро. Изследвайки текста, написан от самия граф, стигнали до извода, че процесът на подмладяване, който графът описва подробно, всъщност прилича на тежко отравяне. Дълго време изследователите се опитвали да намерят лекарството, което Калиостро приемал и което имало подмладяващ ефект върху тялото му, но всички опити били напразни. Експертите са установили, че нито една позната на науката отрова няма подобен ефект. Но тогава за какво лекарство е писал граф Калиостро?
Изследователите успяха да разгадаят мистерията съвсем наскоро. Сравнявайки описанието на процеса на подмладяване, за което пише Калиостро, с ефекта на древния индийски метод - Кая калпа, учените неочаквано открили прилики.
Буквално „Кая калпа” се превежда от санскрит като "наука за подмладяване". Това е древен начин за подмладяване на тялото чрез използване на билки, метали, растения и начин на живот. С други думи, Кая калпа е - знанието как да направим тялото способно да прави това, което се изисква от него. Това учение има своите корени в далечното минало.
Историците открили споменаване на уникалния метод за подмладяване Кая калпа в хрониките на древното индийско княжество Патиала. В тях се разказва за мъдрец на име Тапасвиджи, който живял 186 години, следвайки тази древна наука. Текстът казва, че процедурата за подмладяване е продължила 40 дни, повечето от които мъдрецът е прекарал, подобно на Калиостро, в състояние на сън. След 40 дни на Тапасвиджи, според индийските хроники, поникнали нови зъби и сивата му коса възвърнала предишния си черен цвят.
Но основното откритие очаквало изследователите, когато открили ръкописен текст, оставен от мъдреца. В него Тапасваджи разкрива тайната на мистериозния еликсир, с който се подмладява. Оказало се, че методът за подмладяване "Кая калпа", се основава на настойка от отровни гъби.
Дали еликсирът на младостта, който Калиостро е приемал, не е бил създаден въз основа на древните рецепти на индийските мъдреци? А зрънцата от дрогата, за които пише графът, са парчета сушени отровни гъби?
Първите, които широко използвали гъбите като лекарство, са рицарите тамплиери. Членовете на този орден, основан през 1080 г. в Йерусалим, предоставял медицински грижи на бедни, болни и ранени.
Историци казват, че тамплиерите са приготвяли лечебни отвари и отвари, които можели да направят истински чудеса. Въпреки това, само фрагменти от тези рецепти са оцелели до днес, а съвременните биолози не са в състояние да създадат такива лекарства. Например главният гъбен рицар лекувал туморни заболявания.
Легенди разказват: сред няколкостотин хиляди гъби, растящи по земята, рицарите тамплиери са успели да открият единствения вид, който лекува почти всички болести.
Но най-удивителното е, че на базата на тази гъба те създали еликсир, който връщал на застаряващия човек изгубената с годините младост. И рицарите на ордена не трябвало да издават рецептата за тази чудотворна отвара дори под страх от см.рт.
...
Наталия Громалова, кандидат на геолого-минералогичните науки, споделя интересни факти:
„Бижутата като обеци първоначално са били направени за носене от мъже. Така например в Древна Гърция или Асирия от дадено бижу можело да се разбере статуса на неговия собственик, а в Рим, напротив, можело да се разпознае роб. По-късно момичетата и жените възприели това бижу и започнали да носят обеци."
От книга на Игор Прокопенко "Тайни на безсмъртието"
превод делфин-хадзапи
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1919
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
