През 80-те години на миналия век Ню Йорк е град, където годишно се регистрират 600 000 тежки престъпления. Най-страшно е в метрото - "беше нещо като глава "Транспорт" в Дантевия "Ад" (Уилям Братън, началник на транспортната полиция).

По онова време обаче криминолозите Джеймс Уилсън и Джордж Келинг вече са създали прочутата си "Теория на счупения прозорец", която се свежда до съвсем прости изводи. "Ако счупеният прозорец не се смени бързо, сградата я чакат лоши неща - ще счупят и други прозорци, ще я окрадат, ще я замърсят, след това и улицата, и квартала.

Счупеният прозорец дава сигнал, че безредието е позволено, и дори го поощрява. Престъпността и лошият бит са последица от общото безредие."

И ето че онзи Уилям Братън и шефът на "ада" прочели теорията и вече знаели как да се справят с гратисчиите, просяците, бездомниците, джебчиите. Графитите са символ на разпада - ще ги премахнем от метрото, решили те и се хванали на работа.

Това означавало миене, триене, търкане, лъскане, боядисване. Цели шест години ежедневна и ежеминутна битка.

Е, накрая имало хепиенд. Чистачите победили. Те били разбрали най-важното от теорията – да я приложат на практика. Ама наистина да я приложат, вместо небрежно да спуснат върху счупения прозорец една розова щора.


От  rio - от форума на в-к "Дневник"