Едно пътуване в Рейнската област на Германия не може да мине без пътешествие по средновековните замъци. Гледал съм невероятни крепости в Чехия, Франция, Англия и Испания, но това, което виждам по пътя си на юг от Бон, надминава очакванията ми. От двете страни на реката се нижат орловите гнезда на горди аристократи с древни имена - Драхенфелз, Роландсбоген, Аренфелз, Райнек. След час минавам край красивия град Кобленц, където в Рейн се влива пълноводната Мозер. Ще се върна да го разгледам, но сега се насочвам към приказния замък Елц, за който съм слушал много.


Николай Овчаров

Колата се движи сред подредени като аптека немски села. Равнината отстъпва място на обрасли с гъсти гори хълмове, сред които криволичи Мозер. Минавам край кулите на замъка Пюмонт, а малко по-късно спирам на паркинга на Елц. Последните два километра се вървят пеш, за да не се нарушава усещането около твърдината. След последния завой спирам като закован. Пред мен се разкрива невероятна картина от легендите за нибелунгите и липсва само музиката на Вагнер. Върху висока скала край речен меандър е кацнал непристъпният Елц.

Богатите на дивеч гори и контролът върху оживения търговски път между платото Майфелд и Мозер позволили на семейство Елц да заемат важно място във феодалната йерархия.

Първото сведение е от 1157 г., когато император Фридрих I Барбароса направил щедро дарение на Рудолф фон Елц. Днес от времето на този благородник е останала главната кула в романски стил, предназначена за последна отбрана и живот. Предполага се, че ранните укрепления са имали овален план.

В 1268 г. братята Елиас, Вилхелм и Теодорих разделили фамилията на трите равноправни клона Рюбенах, Родендорф и Кемпених. Първите взели за герб Златен лъв, а другите съответно - Сребърен лъв и Бичи рога. Братята поделили земите и замъка, като всеки клон се заел да изгражда своя част в него. Строителството на корпуса Рюбенах завършило още в 1472 г., на Родендорф - през 1540 г., а домът на Кемпених приключил чак в 1615 г. Така се образувал единният замък Елц във вида, в който го познаваме сега. През 1815 г. Рюбенах изкупили от останалите дяловете им и днес единствен собственик е Карл фон Елц от Златния лъв.

Притежателите на замъка успели да го опазят цели столетия независимо от многото войни, бушували в района. Най-голямата драма се разиграла през ХIV в., когато фамилията влязла в тежък конфликт с трирския архиепископ Бодуен Люксембургски. Формално всички територии от Трир до Рейн се намирали под неговото управление, но владетелите на Елц не искали да му се подчиняват повече. Те привлекли около 50 рицари от съседните замъци Валдек, Шьонек, Ехренбург и др., с които сключили съюз за защита и формирали малка армия. Архиепископът побеснял и пратил голяма войска срещу Елц. Обсаждащите изградили на съседния по-висок хълм друг замък - Труц-Елц, чиито сурови руини личат и днес. Оттам обстрелвали крепостта с каменни гюлета - следите още се виждат в двора й. В 1337 г. обсадените били победени и се признали за васали на Бодуен Люксембургски.

Въоръжен с тези знания, влизам в замъка Елц. За посещение са отворени домовете на Рюбенах и Родендорф. Първият се извисява на цели осем етажа, а визитата започва от хола, превърнат сега в оръжейна зала. Стените са окичени с рицарски брони, шлемове, мечове, алебарди, основно от ХV-ХVI в. Най-стари са стрелите от обсадата през ХIV в., които защитниците обвивали в напоен със смола плат от лен, палели ги и ги пращали нощем срещу враговете.


Впечатляваща е колекцията от турски оръжия. Те били взети като трофеи при победата над османците при Виена през 1683 г., където участвал и представител на рода Елц.

По тясна вита стълба достигам до Долната зала, чийто интериор е в духа на аристократичните вкусове от началото на ХV в. Мощните дъбови греди и камините са запазени в оригинал. Стените са окичени с фламандски гоблени и картини от ХV-ХVI в, сред които блести платното "Мадоната с Младенеца и гроздето" на Лукас Кранах-старши. После бавно се придвижвам към Горната зала с оцелели фрески от ХV-ХVI в. В специалнo издаден навън еркер е разположен миниатюрен параклис, поръчан от Хуго фон Елц.

Уникално е леглото с балдахин от 1520 г., с изрисувани сцени на лов, рицарски турнири и семейните гербове.

Оттук преминавам директно в десететажния Родендорфски дом. Тук е Изборната зала, предназначена да събере седемте велики курфюрсти при избора на немските крале. Двама от рода Елц достигнали тези най-високи санове - Якоб, архиепископ на Трир (1567-1581), и Филип Карл, архиепископ на Майнц (1732-1741). Техните портрети са окачени на видни места в тази стая.

Следва Голямата зала, която е най-просторното помещение в замъка. Тя била създадена да събира Семейния съвет на трите клона на фамилията. Там обсъждали генералната политика на рода и въпроси около отбраната на крепостта. Маските на глупци по стените символизират свободата на словото, а розата е алегория на мълчанието, което трябвало да се пази след напускането на залата.

Стаята на княгинята била наречена така през ХVIII в. заради портрета на стената. Това е една от безбройните спални на замъка. Добре се вижда как мажели масивните греди с глина, за да предотвратят пожари. Тук също има запазено легло от ХVI в., а в съседната стая живели децата. Най-богатото помещение в Елц е Знаменната зала, където устройвали големите тържества. В него е забележителен красивият късноготически свод, каквито е имало само в най-благородните замъци.

Разходката ми в замъка Елц завършва в Родендорфската кухня, която била построена в 1500 г. В нея разглеждам огромната пещ с куки, на които опушвали прочутите немски колбаси. А самите специалитети опитвам в ресторантчето до главната порта. Не мога да откъсна поглед от разкошната гледка и от развалините на вражеския замък Труц-Елц,
откъдето някога обстрелвали прекрасния Елц.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-07-16&article=374618


Легендата за Агнес
В детската стая на дома Родендорф се виждат рицарски доспехи с юношески размер. Преданието разказва, че те били носени от малката Агнес фон Елц, защитила родната крепост от вероломния жених, искал ръката й. Получавайки отказ, той нападнал замъка, но Агнес го защитила с цената на живота си.


-----------------------------------------------------------------------------------