Постинг
18.03.2023 14:44 -
Чета, значи, че някакъв Международен съд решил да арестува руския президент, задето "крадял" деца от Украйна, и триумфирам. Викам си, най-сетне малко
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2750 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2023 14:45
Прочетен: 2750 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 18.03.2023 14:45
Чета, значи, че някакъв Международен съд решил да арестува руския президент, задето "крадял" деца от Украйна, и триумфирам. Викам си, най-сетне малко справедливост на тоз свят!
Според "сериозните" медии, чрез които се информирах, Съдът се бил събрал, разследвал, заседавал и решил, че руският президент и една негова служителка носят лична отговорност за депортацията на дечица от украинското бойно поле и пренасянето им на руска невоенна територия. Разсъждавах известно време върху хипотетиката на президент, който собственоръчно подписва декрети за трафик на деца или пък навлича костюма на Батман и сам ги пренася, но бързо се отказах, защото картините надхвърлиха въображението ми.
Веднага след това се осведомих за въпросния съд и що да видя - то не било Международният съд на ООН в Хага, както предполагах, ами някакъв друг Международен криминален съд в Хага. Много съдилища в тая Хага, много нещо - сега вече знам защо всяка световна несправедливост се решава така бързо и трайно. Уикипедия ми каза, че ООН съдът бил създаден през 1946 и бил официален съдебен орган, чиято цел е да разрешава правни спорове между страните-членки на ООН, както и да излъчва административни съвети. Този съд се състои от 15 съдии и разполага с около 10 милиона долара годишен бюджет, заделян от ООН.
Другият съд, от друга страна, е създаден през 2002 в Рим и представлява напълно независима неправителствена организация, чиято цел е да разследва престъпления срещу човечеството. При желанието ми да се обогатя допълнително за същността на МНС, Уикипедия ме предупреди, че “за информацията не са посочени източници и тя може да е непълна, неточна или изцяло невярна”.
Реших все пак да поема риска:
Както ООН съдът, така и МНС не предлага директно правораздаване и действа само на територията на призналите го страни. Дейността на МНС се критикува или не се признава от Америка, Китай, Русия, Иран, Индия, Йемен, Чили, Филипините, Украйна, Израел и половин Африка, което практически го превръща в нещо като европейска инициация.
За разлика от нюнючкия ООН съд, МНС се състои от цели 2500 (две хиляди и петстотин) неправителствени организации, 123 съдии и работи с около 170 милиона евро годишен бюджет, което е така към десет пъти по-солидно оборудване. Има си даже “помещения за задържане” и “департамент за защита и охрана”.
Невероятно, но при цялата си съдийска и финансова мощ, МНС е провел едва 14 “разследвания” до момента, касаещи основно обитатели на африканския континент. Първото “съдебно” решение е от 2006, срещу някакъв военачалник в Конго, после следва някакъв въстаник в Уганда, после президента на Бряг на слоновата кост и т.н. африкански проблеми.
Единствено изключение от африканските приоритети на МНС прави “присъдата” за руския президент.
За своята кратка и неособено плодовита история, МНС е обект на множество обвинения в непрозрачност и злоупотреба, както и в “западен империализъм”. Между 2005 и 2022 дейността и финансирането на МНС са критикувани от най-различни държавни лидери, като например от етиопския министър-председател, който на заседания на ООН казва, че “начинът, по който МНС действа в Африка, оставя негативно впечатление и е напълно неприемлив”.
Или президентът на Уганда, според когото “МНС злоупотребява със сложни африкански проблеми”. Или американският президент Джордж Буш, който подписва специален документ, противопоставящ се на всякаква настояща и бъдеща дейност на МНС и неговите трибунали, и предвиждащ финансови и правни санкции, както и отнемане на визи в случай на действия на МНС срещу американската държава. (Отношение, подкрепяно от президентите Обама и Тръмп, но не и от Байдън, който от миналата година “търси как да подпомогне МНС, без да наруши американските закони”).
По всичко изглежда, че откак е създаден, МНС се бори с постоянни финансови недостатъци. Страните от Римското споразумение невинаги плащат навреме вноските си и съответно пречат на МНС да достигне желания годишен бюджет от стотина милиона. В архива на изданието “Глобална политика” например се чете, че още през 2011 “ключовите донори на МНС са отправили призив за нулев ръст в бюджета на съда” и не са спрели да повтарят този призив година след година.
В резултат на това обидно поведение от страна на своите спонсори, Коалицията за Международния наказателен съд (CICC) - съвкупност от повече от 2500 организации на гражданското общество - заявява, че нулевият растеж „би подкопал ефективността на работата на съда и би ограничил способността му да реагира бързо на ситуации, в които са извършени престъпления“, както и да работи качествено “по въпросите за равенството между половете, половата репрезентация, ролята на пола в сексуалните престъпления и въобще свързаните с пола ангажименти, поети от МНС”.
За щастие, в “Журнал за правата на човека” от 2023 четем, че финансирането на МНС “е еволюирало” и въпреки нежеланието на страните-членки и на ООН да дават пари, след началото на войната в Украйна е настъпил положителен обрат в опустялата хазна на МНС. “При тези нови обстоятелства”, твърди журналът, “предоставянето на по-голяма финансова подкрепа на МНС позволи на държавите да демонстрират ангажимент към глобалните норми за отчетност и да осъдят чуждата агресия, без да нарушат западните стандарти за прогрес и справедливост”.
По-нататък обаче авторът на статията (Eric Wiebelhaus-Brahm от Арканзаския университет) отбелязва, “тази нова хиперактивност от страна на държавите-членки не елиминира широко разпространените възприятия за МНС като за скъп, бавен и предубеден съд, в който някои спонсори имат непропорционално влияние.
От самото си начало той се намира в неудобна реалност, в която въпреки претенциите за аполитичност, Съдът е фундаментално зависим от държавите, които го спонсорират. Прокурор Khan изглежда е напълно наясно с рисковете за репутацията на МНС, предизвикани от внезапния приток на ресурси след руската инвазия, и затова в публичните си коментари той заяви: „Няма да проявяваме пристрастия към Украйна. Не мога да приема това”. По всичко изглежда, че Съдът се подчинява на прищевките на група държави, които се опитват да манипулират неговия бюджет, за да постигнат външнополитическите си цели, вместо да финансират нуждите на мандата му”.
В началото на март 2023 прокурор Karim Asad Ahmad Khan - британски адвокат, който от 1997 помага на ОН и други неправителствени организации да поддържат международния ред - решава да разследва престъпленията на една държава, която не е член на МНС, срещу друга държава, която не е член на МНС. Разследванията започват на 02.03.2023, а на 17.03.2023 вече има присъда и дори заповед за арест. Само петнайсет дни, а толкова много дейност! Изслушвания, доказателства, свидетели, снимки, плюс заседание на 123 съдии - и после казват, че МНС пръскал нахалост милиони евро всяка година…
- - - - - - - - - -
Сега, когато съм така добре информирана за съществуването на този Важен Международен Съд, разследвал цели десет-двайсет военни престъпления в рамките на 20-те си години и няколкото милиарда евро бюджет, ще проверя дали в резултат на еволюиралите финанси се предвижда разследване и на другите военни престъпления напоследък, включително организирания медицински терор над 100% от човечеството.
Има едно чудесно понятие, което англоезичните и особено австралийските хора често използват - kangaroo court - и не знам защо все за него се сещам, откак сложих тук първата буква.
“Кенгурски съд” e спонтанно импровизирана сбирка, на която се раздава правосъдие без нужда от доказателства или стремеж към справедливост. И точно на това ми прилича цялото това наше време сега - на грамаден кенгурски съд, разиграван от псевдомедии, експерти, политици, организации и диванени специалисти. Аман.
Сетая Брат, 18 март 2023 г.
Според "сериозните" медии, чрез които се информирах, Съдът се бил събрал, разследвал, заседавал и решил, че руският президент и една негова служителка носят лична отговорност за депортацията на дечица от украинското бойно поле и пренасянето им на руска невоенна територия. Разсъждавах известно време върху хипотетиката на президент, който собственоръчно подписва декрети за трафик на деца или пък навлича костюма на Батман и сам ги пренася, но бързо се отказах, защото картините надхвърлиха въображението ми.
Веднага след това се осведомих за въпросния съд и що да видя - то не било Международният съд на ООН в Хага, както предполагах, ами някакъв друг Международен криминален съд в Хага. Много съдилища в тая Хага, много нещо - сега вече знам защо всяка световна несправедливост се решава така бързо и трайно. Уикипедия ми каза, че ООН съдът бил създаден през 1946 и бил официален съдебен орган, чиято цел е да разрешава правни спорове между страните-членки на ООН, както и да излъчва административни съвети. Този съд се състои от 15 съдии и разполага с около 10 милиона долара годишен бюджет, заделян от ООН.
Другият съд, от друга страна, е създаден през 2002 в Рим и представлява напълно независима неправителствена организация, чиято цел е да разследва престъпления срещу човечеството. При желанието ми да се обогатя допълнително за същността на МНС, Уикипедия ме предупреди, че “за информацията не са посочени източници и тя може да е непълна, неточна или изцяло невярна”.
Реших все пак да поема риска:
Както ООН съдът, така и МНС не предлага директно правораздаване и действа само на територията на призналите го страни. Дейността на МНС се критикува или не се признава от Америка, Китай, Русия, Иран, Индия, Йемен, Чили, Филипините, Украйна, Израел и половин Африка, което практически го превръща в нещо като европейска инициация.
За разлика от нюнючкия ООН съд, МНС се състои от цели 2500 (две хиляди и петстотин) неправителствени организации, 123 съдии и работи с около 170 милиона евро годишен бюджет, което е така към десет пъти по-солидно оборудване. Има си даже “помещения за задържане” и “департамент за защита и охрана”.
Невероятно, но при цялата си съдийска и финансова мощ, МНС е провел едва 14 “разследвания” до момента, касаещи основно обитатели на африканския континент. Първото “съдебно” решение е от 2006, срещу някакъв военачалник в Конго, после следва някакъв въстаник в Уганда, после президента на Бряг на слоновата кост и т.н. африкански проблеми.
Единствено изключение от африканските приоритети на МНС прави “присъдата” за руския президент.
За своята кратка и неособено плодовита история, МНС е обект на множество обвинения в непрозрачност и злоупотреба, както и в “западен империализъм”. Между 2005 и 2022 дейността и финансирането на МНС са критикувани от най-различни държавни лидери, като например от етиопския министър-председател, който на заседания на ООН казва, че “начинът, по който МНС действа в Африка, оставя негативно впечатление и е напълно неприемлив”.
Или президентът на Уганда, според когото “МНС злоупотребява със сложни африкански проблеми”. Или американският президент Джордж Буш, който подписва специален документ, противопоставящ се на всякаква настояща и бъдеща дейност на МНС и неговите трибунали, и предвиждащ финансови и правни санкции, както и отнемане на визи в случай на действия на МНС срещу американската държава. (Отношение, подкрепяно от президентите Обама и Тръмп, но не и от Байдън, който от миналата година “търси как да подпомогне МНС, без да наруши американските закони”).
По всичко изглежда, че откак е създаден, МНС се бори с постоянни финансови недостатъци. Страните от Римското споразумение невинаги плащат навреме вноските си и съответно пречат на МНС да достигне желания годишен бюджет от стотина милиона. В архива на изданието “Глобална политика” например се чете, че още през 2011 “ключовите донори на МНС са отправили призив за нулев ръст в бюджета на съда” и не са спрели да повтарят този призив година след година.
В резултат на това обидно поведение от страна на своите спонсори, Коалицията за Международния наказателен съд (CICC) - съвкупност от повече от 2500 организации на гражданското общество - заявява, че нулевият растеж „би подкопал ефективността на работата на съда и би ограничил способността му да реагира бързо на ситуации, в които са извършени престъпления“, както и да работи качествено “по въпросите за равенството между половете, половата репрезентация, ролята на пола в сексуалните престъпления и въобще свързаните с пола ангажименти, поети от МНС”.
За щастие, в “Журнал за правата на човека” от 2023 четем, че финансирането на МНС “е еволюирало” и въпреки нежеланието на страните-членки и на ООН да дават пари, след началото на войната в Украйна е настъпил положителен обрат в опустялата хазна на МНС. “При тези нови обстоятелства”, твърди журналът, “предоставянето на по-голяма финансова подкрепа на МНС позволи на държавите да демонстрират ангажимент към глобалните норми за отчетност и да осъдят чуждата агресия, без да нарушат западните стандарти за прогрес и справедливост”.
По-нататък обаче авторът на статията (Eric Wiebelhaus-Brahm от Арканзаския университет) отбелязва, “тази нова хиперактивност от страна на държавите-членки не елиминира широко разпространените възприятия за МНС като за скъп, бавен и предубеден съд, в който някои спонсори имат непропорционално влияние.
От самото си начало той се намира в неудобна реалност, в която въпреки претенциите за аполитичност, Съдът е фундаментално зависим от държавите, които го спонсорират. Прокурор Khan изглежда е напълно наясно с рисковете за репутацията на МНС, предизвикани от внезапния приток на ресурси след руската инвазия, и затова в публичните си коментари той заяви: „Няма да проявяваме пристрастия към Украйна. Не мога да приема това”. По всичко изглежда, че Съдът се подчинява на прищевките на група държави, които се опитват да манипулират неговия бюджет, за да постигнат външнополитическите си цели, вместо да финансират нуждите на мандата му”.
В началото на март 2023 прокурор Karim Asad Ahmad Khan - британски адвокат, който от 1997 помага на ОН и други неправителствени организации да поддържат международния ред - решава да разследва престъпленията на една държава, която не е член на МНС, срещу друга държава, която не е член на МНС. Разследванията започват на 02.03.2023, а на 17.03.2023 вече има присъда и дори заповед за арест. Само петнайсет дни, а толкова много дейност! Изслушвания, доказателства, свидетели, снимки, плюс заседание на 123 съдии - и после казват, че МНС пръскал нахалост милиони евро всяка година…
- - - - - - - - - -
Сега, когато съм така добре информирана за съществуването на този Важен Международен Съд, разследвал цели десет-двайсет военни престъпления в рамките на 20-те си години и няколкото милиарда евро бюджет, ще проверя дали в резултат на еволюиралите финанси се предвижда разследване и на другите военни престъпления напоследък, включително организирания медицински терор над 100% от човечеството.
Има едно чудесно понятие, което англоезичните и особено австралийските хора често използват - kangaroo court - и не знам защо все за него се сещам, откак сложих тук първата буква.
“Кенгурски съд” e спонтанно импровизирана сбирка, на която се раздава правосъдие без нужда от доказателства или стремеж към справедливост. И точно на това ми прилича цялото това наше време сега - на грамаден кенгурски съд, разиграван от псевдомедии, експерти, политици, организации и диванени специалисти. Аман.
Сетая Брат, 18 март 2023 г.
Тагове:
Иман Хелиф спечели златен медал в бокса ...
Путлер защо не стъпи в Германия?
Кастинг за „Островът на 100-те гривни” -...
Путлер защо не стъпи в Германия?
Кастинг за „Островът на 100-те гривни” -...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1929
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия