Езотерика, история и религия и някои други неща :: Човек е ЧОВЕК, когато ЗНАЕ, че е свободен.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.09.2021 16:12 - Човек е ЧОВЕК, когато ЗНАЕ, че е свободен.

Автор: hadzapi Категория: Лични дневници

Прочетен: 303 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.09.2021 16:13

Много хора си мислят, че веднъж прочели Бхагават Гита, Панчатантра, Шримад Бхагаватам и Индийски народни приказки, вече знаят Алфата и Омегата на санскритската книжнина. Самата аз съм минала по този път, докато стигна до разбирането, че не само нищо не знам, но вероятно ще продължавам нищо да не знам и в следващите няколко хиляди прераждания.
Най-много санскритски текстове са преведени на английски и изследователите оценяват, че това е само около една десета от санскритската книжнина, запазена в знайни и незнайни храмове и библиотеки. Тезата за една десета даже не е оценка, а полупроизволно допускане, основаващо се на препратки от вече преведените текстове.

Пиша всичко това, за да стигна до очевидното, че и преди хиляди години хората са се вълнували от теми и проблеми, с които се сблъскваме и днес. И тогава, както и сега, една от основните теми е СВОБОДАТА.
В санскритските текстове философското представяне на свободата е толкова многопланово, че западната философия няма дори понятийния апарат за разграничаването на различните проявления на свободата (свобода от материална обусловеност, свобода от последствията на действията, свободата да постигнеш съвършенство и така нататък).
Това въведение е, за да ви представя една от философските концепции на, да я наречем условно, Древна Индия, която пряко кореспондира със сегашната ситуация. И така... В еволюцията на живите същества от разумните раси има стадий на животинско, на човешко и божествено.
Животът е абсолютно защитен от висшите енергии и божествени проявления. Но тази защита изглежда различно.
В животинския стадий съществата нямат индивидуално съзнание и индивидуална душа. Затова защитата се свежда до това, да се съхрани принципа на тази група. Ако групата е от котки, това означава, че е достатъчно да бъде запазена една котка и задачата по съхранение на живота е приключила, запазената котка може да се мултиплицира. Разбира се, различно е, ако някоя котка е развила индивидуалност. Тогава тя, лично, попада под силата на законите за защита на живота.
Човешкият стадий е характерен с оформянето на силна и уникална индивидуалност, а оттам, стремеж към свобода във всичките ѝ проявления.

Божественият стадий, това е, когато човешкият индивид постигне тази свобода. Санскритските текстове, които съвсем не се ограничават нито в нашето време, нито в нашето пространство, нито на нашата планета, съвсем не дефинират "човешки стадий" като непременно "двукрако, без пера, с гладки и плоски нокти".
Там има разумни индивиди в божествен стадий във формата на слон (Ганеша), лъв (Нарасимха дев), маймуна (Хануман) и така нататък. Съответно, хуманоидната форма съвсем не е гаранция, че съответното същество не е в животинско-стаден стадий на развитие.
Различителната и разграничителната линия между човешки и животински стадий е отношението към свободата, между човешки и божествен стадий - степента на постигане на тази свобода. Сетих се за това покрай "Бягство от свободата" на Ерих Фром. Той докосва темата, но разглежда развитието на индивидуалността в исторически план, а не в лично-еволюционен през преражданията. И в двата случая изводите са същите. Всеки може да си ги направи сам.
И последно, дали си достигнал до човешки стадий на развитие или не, не се определя от количеството чужди мисли, които си успял да съхраниш в главата си.
Критерият е отношението към и осъзнаването на свободата.

Защото човек е ЧОВЕК, когато ЗНАЕ, че е свободен.

Maya Devi Dasi

Нагоре