Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2021 02:22 - Откъс от книгата "ПРЕПОДОБНА СТОЙНА - НЕКАНОНИЗИРАНАТА БЪЛГАРСКА СВЕТИЦА" - Записки на Бояна Паликарова от 1933 г.
Автор: hadzapi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1080 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
"Една нощ жегата намаля, излезе лек вятър и аз видях как се олюля иконата на св. Георги. Но и след като вятърът стихна, иконата пак се люлееше, после се откъсна, но не падна веднага, а заплува из въздуха, както съм виждала да плува листо от асмата, преди да кацне на плочите пред къщи. Образът на светеца взе да се приближава и да расте пред очите ми и светеше, както съм виждала сняг да свети на месечина. Стаичката се напълни с нещо много ярко, като че слънцето се бе върнало и бе станало на прах, аз го дишах това слънце и май взе да ми олеква от болестта. - Не бой се! Аз съм свети Георги.
  Иконата ми говори, чувам същия оня глас, но устата на иконата не мръднуват. - Който и да си, недей да идваш към мене, щото съм прилепчива и може да те прихване черната шарка. - Няма да ме прихване. - То не се знае. И възрастните ги хваща. Даже и жените. Ти женен ли си? - Не всички възрастни са женени. - Мама каза, че и аз сигурно ще си остана мома. Освен ако не ми намерят някое куцо момче. Щото съм шаркава и грозна. - Майка ти е добра жена. Пак ще си хубава. - И татко ми е казвал. Защо ме лъжеш? - Баща ти също е добър. Аз съм твой брат. - И какво като си мой брат? Мама не ми е казвала, че имам брат. - Ще ти помагам. - Ти първо ми кажи как става така, че чувам гласа ти, а по лицето ти не личи да приказваш? Ни устата ти шават, ни очите ти трепкат.
  - Винаги ще бъде така. Не аз говоря на тебе, а моят ум говори на твоя. И макар ти да чуваш думи, те са само част от онова, което ти казвам. Много неща, които ум на ума може да каже, не могат да се поместят в изречения или даже в цяла книга. Но ти ще ги знаеш. И не се бой! Аз съм пратен да ти помагам. - Трябваше да дойдеш по-рано. Преди да се разболея. - Ще идвам при теб винаги навреме. - Знаеш ли, че черната шарка ослепява хората. Може и мене да ослепи. - Ще те ослепи, това е задължително. Но ти пак ще виждаш. - Ще ме запишат ли на училище? - Не е нужно. Ти ще знаеш всичко. - Отде ще го знам? - От една голяма книга. - Читанка? Колко голяма? - Много. Колкото цялото небе. - У дома няма да има място за нея. Де ще я държа? - Друг път ще ти кажа. - Пак ли ще дойдеш? - Пак. - Защо искаш да си мой брат? - То не е по желание. Така ни е дадено. - От кого? - От някой, който ни дава каквото трябва. - А къде живееш? - Там, дето всичко е светлина. - Как тъй всичко? И къщите ви, и дърветата ли? - Всичко. - Ми как спите? Или си затуляте прозорците с черджета? - Ние не спим.
  - И нощем? - Там няма ден и нощ. - По какво разбирате кога е пладне, кога да ядете? - Ние не огладняваме. - А вода пиете ли? - Не. - Ами какво пиете? - Не ожадняваме. - Дрехи имате ли? - Ние нямаме тела. - Но ти имаш. И змеят ти има, и конят ти. - Само когато искаме да ни виждате. - Някой път не искате, така ли? - Някой път не искаме. - Ще ме заведеш ли у вас? - Ще те науча как сама да идваш. - Ти пеш ли стигаш до тук? Или с нещо? - Както се случи. - Имаш ли майка? - Имах, когато бях като тебе. - И тя ли е била от светлина? - Не, тя беше от плът и много приличаше на твоята майка. И аз бях от плът.
  - Това плът какво иде да рече? - Първо съм се родил, после съм бил дете, след време съм пораснал, станал съм войник... - Послушен ли беше? - Не много. Обичах да дразня възпитателката си. И тя плачеше. -Завалията. Тя плаче, а ти я гледаш. - И аз плачех, много ми беше жал за нея. - А какво стана после? - Каквото ще стане някога с тебе и с всички вас. - Ще станем светци? - Не веднага и не едновременно, но е станете. Всички ще станете. - Притрябвало ми е! - Такъв е законът на развитието. - Какъв такъв? - Като стълба. Ей го например камъка - седи си на едно място, но нито расте, нито се помръдва. До него дървото - расте, но не се движи. Под дървото - кучето, то се движи, но не може да говори. Човекът - говори, но не омже да свети. Светията - свети, но не може да променя съдбата на света. И само най-горе има Един, който може всичко.
  - Ти виждал ли си Бог? - Само, когато му се моля. - И как го виждаш? - Всеки го вижда такъв, какъвто на него му е нужен. - Аз пък го мислех за млад. Нали той дава децата, пък татковците на децата са винаги млади? А на жените как им се явява? Пак ли като мъж? - Ако питаш за себе си, ще ти кажа, че ти ще усещаш присъствието Му по мириса на колендро: оня мирис на полските треви, предвещаващ дъжд. Вдъхнеш ли го, ще вземеш да се прозяваш. Ще ти се доспи. А сънят ти ще бъде пророчески. - Ъхъ. Разбрах защо си дошъл - да ми разкажеш приказка за дядо Господ и да ме приспиш. Кога ще дойдеш пак? - Заспивай! Скоро ще дойда."




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3994801
Постинги: 2362
Коментари: 744
Гласове: 1929
Архив
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия