Езотерика, история и религия и някои други неща :: Откъс от книгата "ПРЕПОДОБНА СТОЙНА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.02.2021 02:22 - Откъс от книгата "ПРЕПОДОБНА СТОЙНА - НЕКАНОНИЗИРАНАТА БЪЛГАРСКА СВЕТИЦА" - Записки на Бояна Паликарова от 1933 г.

Автор: hadzapi Категория: Лични дневници

Прочетен: 1024 Коментари: 0 Гласове:

"Една нощ жегата намаля, излезе лек вятър и аз видях как се олюля иконата на св. Георги. Но и след като вятърът стихна, иконата пак се люлееше, после се откъсна, но не падна веднага, а заплува из въздуха, както съм виждала да плува листо от асмата, преди да кацне на плочите пред къщи. Образът на светеца взе да се приближава и да расте пред очите ми и светеше, както съм виждала сняг да свети на месечина. Стаичката се напълни с нещо много ярко, като че слънцето се бе върнало и бе станало на прах, аз го дишах това слънце и май взе да ми олеква от болестта. - Не бой се! Аз съм свети Георги.
Иконата ми говори, чувам същия оня глас, но устата на иконата не мръднуват. - Който и да си, недей да идваш към мене, щото съм прилепчива и може да те прихване черната шарка. - Няма да ме прихване. - То не се знае. И възрастните ги хваща. Даже и жените. Ти женен ли си? - Не всички възрастни са женени. - Мама каза, че и аз сигурно ще си остана мома. Освен ако не ми намерят някое куцо момче. Щото съм шаркава и грозна. - Майка ти е добра жена. Пак ще си хубава. - И татко ми е казвал. Защо ме лъжеш? - Баща ти също е добър. Аз съм твой брат. - И какво като си мой брат? Мама не ми е казвала, че имам брат. - Ще ти помагам. - Ти първо ми кажи как става така, че чувам гласа ти, а по лицето ти не личи да приказваш? Ни устата ти шават, ни очите ти трепкат.
- Винаги ще бъде така. Не аз говоря на тебе, а моят ум говори на твоя. И макар ти да чуваш думи, те са само част от онова, което ти казвам. Много неща, които ум на ума може да каже, не могат да се поместят в изречения или даже в цяла книга. Но ти ще ги знаеш. И не се бой! Аз съм пратен да ти помагам. - Трябваше да дойдеш по-рано. Преди да се разболея. - Ще идвам при теб винаги навреме. - Знаеш ли, че черната шарка ослепява хората. Може и мене да ослепи. - Ще те ослепи, това е задължително. Но ти пак ще виждаш. - Ще ме запишат ли на училище? - Не е нужно. Ти ще знаеш всичко. - Отде ще го знам? - От една голяма книга. - Читанка? Колко голяма? - Много. Колкото цялото небе. - У дома няма да има място за нея. Де ще я държа? - Друг път ще ти кажа. - Пак ли ще дойдеш? - Пак. - Защо искаш да си мой брат? - То не е по желание. Така ни е дадено. - От кого? - От някой, който ни дава каквото трябва. - А къде живееш? - Там, дето всичко е светлина. - Как тъй всичко? И къщите ви, и дърветата ли? - Всичко. - Ми как спите? Или си затуляте прозорците с черджета? - Ние не спим.
- И нощем? - Там няма ден и нощ. - По какво разбирате кога е пладне, кога да ядете? - Ние не огладняваме. - А вода пиете ли? - Не. - Ами какво пиете? - Не ожадняваме. - Дрехи имате ли? - Ние нямаме тела. - Но ти имаш. И змеят ти има, и конят ти. - Само когато искаме да ни виждате. - Някой път не искате, така ли? - Някой път не искаме. - Ще ме заведеш ли у вас? - Ще те науча как сама да идваш. - Ти пеш ли стигаш до тук? Или с нещо? - Както се случи. - Имаш ли майка? - Имах, когато бях като тебе. - И тя ли е била от светлина? - Не, тя беше от плът и много приличаше на твоята майка. И аз бях от плът.
- Това плът какво иде да рече? - Първо съм се родил, после съм бил дете, след време съм пораснал, станал съм войник... - Послушен ли беше? - Не много. Обичах да дразня възпитателката си. И тя плачеше. -Завалията. Тя плаче, а ти я гледаш. - И аз плачех, много ми беше жал за нея. - А какво стана после? - Каквото ще стане някога с тебе и с всички вас. - Ще станем светци? - Не веднага и не едновременно, но е станете. Всички ще станете. - Притрябвало ми е! - Такъв е законът на развитието. - Какъв такъв? - Като стълба. Ей го например камъка - седи си на едно място, но нито расте, нито се помръдва. До него дървото - расте, но не се движи. Под дървото - кучето, то се движи, но не може да говори. Човекът - говори, но не омже да свети. Светията - свети, но не може да променя съдбата на света. И само най-горе има Един, който може всичко.
- Ти виждал ли си Бог? - Само, когато му се моля. - И как го виждаш? - Всеки го вижда такъв, какъвто на него му е нужен. - Аз пък го мислех за млад. Нали той дава децата, пък татковците на децата са винаги млади? А на жените как им се явява? Пак ли като мъж? - Ако питаш за себе си, ще ти кажа, че ти ще усещаш присъствието Му по мириса на колендро: оня мирис на полските треви, предвещаващ дъжд. Вдъхнеш ли го, ще вземеш да се прозяваш. Ще ти се доспи. А сънят ти ще бъде пророчески. - Ъхъ. Разбрах защо си дошъл - да ми разкажеш приказка за дядо Господ и да ме приспиш. Кога ще дойдеш пак? - Заспивай! Скоро ще дойда."

Нагоре