"...През 1999 г. тук-там в пресата се промъкнаха странни съобщения. Небивалите промени в гравитационните полета на планетите в Слънчевата система озадачаваха астрономите. Те, включително и Земята, се държали така, сякаш гигантско тяло прекосявало пространствата между тях. Но не можеха да го видят с никакви телескопи. На по-интуитивните им се струваше, че го различават посред звездите като размито петънце, но не настояваха много да оповестят откритието си, защото им липсваха железни доказателства. Други се заровиха в архивите и откриха, че размитото петънце можеш да бъде Десетата планета, чието съществуване вечно се оспорваше, може би заради самия спор. В края на краищата кого ли интересуваше има или няма ли още една планета в Слънчевата система, нима тя щеш да оправи безработицата, религиозните сблъсъци, борсовите провали, прането на пари, болестите и човешките драми.

Но по-късно се оказа, че Десетата планета, или Нибиру, както я наричаха шумерите, или Седна, както я назоваваха ескимосите, има най-пряко отношение към Земята. Разбира се, стига някои да успееха да повярват в небивалиците от митовете. Само разпалените привърженици на тайните науки се стреснаха доста, понеже си направиха труда да разузнаят в старите книги какво можеше да означава едно такова приближаване.

Означаваше, че Нибиру пристига през точно oпределени периоди - на всеки 3600 години. Приближава царствено Слънцето, обикаля го за една земна година без един ден, предизвиквайки страховити промени в магнитното поле на всички планети.

Вярно е, че от известно време магнитното поле на Земята се държеше много странно и магнитнитe полюси се отдалечаваха, но никой не знаеше ще последва ли изобщо нещо. Само по-информираните твърдяха, че сега земетресенията ще станат ежедневие, вулканите ще избухват по-често, ледниците ще се разтапят и накрая, както е било три пъти през съществуването му, земното кълбо ще се преобърне, за да смени полюсите си и унищожи живота върху себе си.

Пет години по-късно метеорологични сонди на голяма височина заснеха в космоса гигантски светлинен щит, зад който се долавяха очертанията на кръгло тяло. Тогава някои решиха, че върху окото на сондите е попаднал прах или влага. Почистиха ги и след седмици те направиха абсолютно същите снимки. Сиянието и кълбото в него си стояха отново там.

Земята се тресеше от диви климатични аномалии - зимите станаха арктически и в нормалните ширини; връхлитаха невиждани урагани, в тропиците валеше обилен сняг, Слънцето непрестанно изригваше радиоактивни плазмени вихри и достигайки Земята, те причиняваха масова смърт сред хората, животните и растенията. Отвсякъде идваха сведения, че водите са се превърнали в отрова, която бързо мореше водните същества и малко по-бавно останалите, които я пиеха.

Планетата агонизираше и никой не знаеше какво да се прави. Всеобщото объркване засили хаоса на взаимните обвинения, но това, разбира се, не облекчи положението ни най-малко.

Езотериците свързаха сегашното състояние с Предсказанието на маите.

Техният календар, който се бе оказал съвършен, приключваше внезапно на 23 декември 2012 г. Предсказанието казваше, че тогава откъм центъра на Слънчевата система ще ни връхлети висока енергия, която ще постави финална точка на летоброенето ни. Поне познатото. Не се казваше как, но със сигурност събитията щяха да бъдат ужасяващи за разумните същества, които щяха да преминат в лъчисто измерение.

Майте бяха намерили за достатъчно да съобщят, че ще се случи на посочената дата през 2012 г. След нея календарите нямаше да имат смисъл.

Лъчистата, етерна или енергийна форма, не предполага физическо тяло. Тя съществува в различно от твърдата материя измерение, по други закони и с други принципи. Най-просто казано е необвързана с твърдата материя, за нея тя не е препятствие; не се нуждае въздух, вода и храна; от езици за общуване, защото общуването е телепатично; от средства за преместване, защото го прави мигновено във всички посоки, и разстоянията при това положение изгубват смисъла си; не се влияе от болести, старост и смърт, просто защото нейното измерение е недосегаемо за тях.


Съществуваха и други предсказания, малко или повече неясни. Дори почитаните пророци, като Нострадамус, не бяха въвели яснота по въпроса, а може би и не бяха в състояние да обхванат бъдещето в цялата му пълнота. Описваха в текстовете си фрагменти от своите видения, но нямаше кой да ги свърже в цялостна линия. Това предизвика допълнително объркване, и едни вярваха в едно, други в друго, подчинени главно на казаното от принадлежащите към религиите им пророци.

Ноосферата, или бляскавият жив слой около Земята, който записваше всяко събитие, миг, дори потрепването на едно листо, наблюдаваше този хаос.

Човешката маса излъчваше милиарди объркани страхове и ноосферата започна да реагира на черната им енергия. Тя се освобождаваше от нея като излъчваше обратно към нейния източник, но резонансният капан разтърсваше планетата със зачестяващи земетресения. Само някои посветени опитаха да обнародват предупреждения към останалите човешки същества, за да ги накарат да контролират излъчваната от мозъците им енергия на разрушението, но положението вече бе неовладяемо.

Хората не можеха да се контролират, люлени единствено от опасения и страхове. Всичко се срутваше пред очите им - всичко, което ги бе крепяло - илюзиите и самозаблудите, надменността, самочувствието на планетарни господари; парите, имотите, покупките и продажбите: целият им досегашен свят вече не струваше и пет пари...."




Артър Ленгли - "Парола Шамбала"