През 1882 година Слатинската кория е присъединена към ботаническата градина, наречена по-късно на първородният син на цар Фердинанд - Княз Борис - „Борисова градина “.
Двайсет години Слатинци се опитват да си върнат корията, защото няма къде да пасат добитъка си, а и присвояването на корията става без всякакво обезщетение към жителите на село Слатина. Последвалите събития са описвани многократно и манипулирани до безобразие в периодичния печат.
Истинските събития ни разказа дядо ни Петър Стефанов Лазов. За достоверността им говори факта, че ги е научил от дядо си Лазо Йошев Маринков – пряк участник и ранен в този конфликт.
И така, цар Фердинанд присвоява имотите на Слатинци в Корията с оправданието, че народът му трябва да подари на любимия си цар харесания парцел. Слатинци продължават да пасат добитъка си на бащината им мера. Повечето дори имат османски фермани за собственост, удостоверени със султански печат.
Цар Фердинанд нарежда да сведат на околийския да се справи с проблема. Околийският изпраща трима стражари, които обаче се връщат без резултат и леко понатупани. Околийският праща един взвод, който също не спира смелите Слатинци, които храбро отстояват един от девизите на шопа – „Чуждото не поглеждам, своето си не давам“.
Тогава лично Фердинанд разпорежда непокорните да бъдат спрени от Първи конен полк и С ЦЕНАТА НА ВСИЧКО!!! да се потуши бунта.
И понеже Фердинанд обича народа си нарежда на Слатинския редут до тогавашната църква „Света Троица, която днес се нарича „Свети Великомъченик Мина“ да се разположи оръдие. То било насочено към село Слатина и трябвало да открие огън по жителите при пореден провал на войската и полицията. Войниците знаят, че със Слатинци са един народ и не искат да стрелят по своите. Подофицерите обаче бранят първо пагон, после народ.
В разигралите се бойни действия Слатинци с вили, сопи, лопати и други подръчни средства побеждават войската. Именно в тази битка на свои срещу свои пра-прадядо ни Лазо Йошев Маринков губи едното си око, вероятно лявото. Той е имал револвер от Руско-турската война, но не е ясно, дали го е ползвал в конфликта.
Само родолюбието е спряло артилерията от това, да стреля снаряди по невинни деца, жени и мъже, по къщите им и добитъка им.

Справедливостта в крайна сметка е възстановена цар Фердинанд е принуден да издаде декрет за замяна на Слатинската кория за същата квадратура земя в полите на Витоша над землището на село Драгалевци. През 90-те години инициативен комитет от Слатинци в който участва и Иван Петров Стефанов започват постъпки по възстановяване на това землище, но тогавашният кмет на Слатина Пошев не проявява интерес и досега тази територия не е възстановена на наследниците!

И така въпреки дадените жертви Слатинската кория остава безвъзвратно изгубена за Слатинци!

След национализацията на земите Слатинци губят голяма част от имотите си. Веднъж, когато бях малък и се разхождах с дядо ми Петър Стефанов Лазов се разминахме със силно прегърбен и значително накуцващ човек. Дядо ми се поздрави с човека и след, като се отдалечихме ми разказа за „Онази нощ“. Викали Слатинци по списък в околийското точно като за разпит. Сядали един по един на стол пред празна маса. На тази маса всеки бил принуждаван да подпише документи за продажба на свои имоти за смешни суми. Квадратният метър продавали на цената на трамваен билет. Ако някой откажел го биели докато склони. Имало и безследно изчезнали. Петър Стефанов Лазов постъпил разумно - „ИЗКУПИЛИ!!!“ земите му на безценица, но дядо ми спасил живота си, а живот цена няма.
http://www.svetlina1921.eu/index.php/istoria/slatinskite-rodove/180-voynata-na-slatinci-sreshtu-car-ferdinad?fbclid=IwAR0NJvECZmGJK2p0QtvBEYOck-g8JIbCadjDdImsZaL4jOQWhFKGNZA0ld8