Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2017 19:17 - ЛЪЖЦИТЕ ЗА ГРАФ ИГНАТИЕВ ПРЕКАЛЯВАТ! ТОЙ НАИСТИНА ОБИЧАШЕ БЪЛГАРИЯ!!!
Автор: hadzapi Категория: История   
Прочетен: 1043 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
По-случай 185-​годишнината от рождението на известния руски дипломат граф Николай Павлович Игнатиев и зачестилите нападки срещу личността му в българското медийно пространство, се срещнахме с журналистката Калина Канева, която вече 50 години изследва личността на видния руски дипломат и има свой поглед към неговото дело и живот.

— Госпожо Канева, написали сте една мащабна книга за граф Игнатиев, когото наричате „графът на българите”. Какво ви подтикна да го направите?

— Интересът ми към личността на граф Игнатиев се породи случайно. Бях много млада и току-що бях започнала да преподавам в училище, носещо името на граф Игнатиев. Започнах, заедно с моите ученици, да изследвам живота му и продължавам вече половин век. Така се получи, че той е като една моя мисия, която да покаже какво е направил граф Игнатиев за България. Разбира се, преди всичко той е руски патриот и е защитавал интересите на Русия, но неговото кредо е било следното: „В политиката интереси — да, но и симпатии”. И именно този подход към политиката е създал тъй наречената Игнатиевска школа в дипломацията.

След като написах книгата, тя първо излезе в Русия със заглавие „Рыцарь Балкан — граф Н.П.Игнатиев”. По-късно, когато се появи спонсор в лицето на Яков Нив, (който преди дни си отиде), книгата излезе и в България на български език със заглавието „Н.П.Игнатиев — графът на българите”.

Какво ме подтикна ли? Знаете ли, колкото повече се рових и колкото повече неща откривах за Николай Павлович, толкова повече разбирах, че отминалото поколение има право на живот. Това право на живот има и граф Игнатиев, макар че той никога не е бил забравен. Но за него повече са писали историци, които имат друг стил, а аз като журналист тръгнах към него по журналистически пътеки, търсих подробности, детайли и ги намирах в изобилие в една много интересна личност, която е била обградена от не по-малко интересни, ерудирани и отдадени на делото, на Родината си, на България хора, които преди всичко са били хуманисти. Когато четях неговите мемоари, често срещах една фраза:

„Нашият дълг към българите”.

Мислих си, че има предвид дълг към православни или поробени славяни. Един ден се натъкнах на един факт: по време на Руско-турската война граф Игнатиев е командирован


в България заедно със свитата на император Александър II, като прекарва тук почти половин година и почти всеки ден пише писма на любимата си съпруга. В едно от писмата му към нея от гр. Бяла той пише следното:

„Днес в българската църква на българска територия, прочистена от турци, отец Николски за първи път проведе служба в присъствието на руския император. Ние връщаме нашия дълг на родината на просветителите Кирил и Методий”.

И ето отговорът на въпроса, който аз си задавах. Оказа се, че преди и след Освобождението граф Игнатиев всяка година е провеждал големи тържества, посветени на св.св Кирил и Методий.

— Г-жо Канева, днес често виждаме нападки срещу личността на граф Игнатиев. Как ще коментирате това явление?

— Нямам думи. Чудя се тези българи, които пишат и говорят срещу граф Игнатиев що за хора са, еничари ли са? Дейността на граф Игнатиев и неговата личност нямат нищо общо с това, което се тиражира сега.

Той е бил светиня и блян за българите, която днес се опитват да унищожат. Какво е един народ без светиня, какво му остава? Да мисли само за насъщния си и толкова…

Става едно обезбългаряване.

Това ли са европейските ценности, към които сме тръгнали? Още повече съм разочарована от предаването „История БГ”, посветено на България и граф Игнатиев, излъчено наскоро, което не показа какво е направил граф Игнатиев за България.

— Какво е направил той за България?

— Той е направил твърде много за образованието на българите, спасявал ги е от занданите и каторгите, измъквал отвлечени девойки от ръцете на похитителите, рискувайки живота си, снабдявал е с книги, учебници и др. Годините, през които Н.П.Игнатиев оглавява руското посолство в Цариград, се смятат за най-висш разцвет на руското влияние в Ориента. Те се оказват и превратни за съдбата на българите: осъществява се духовното и политическото ни освобождение, възражда се българската държава.

След отстраняването му от политическата арена от Александър III, когато е бил назначен за министър на вътрешните работи на Русия, заради проекта му по създаване на Земски събор, той се заема с активна обществена дейност. Като председател на Санктпетербургския славянски благотворителен комитет извършва огромна дейност, включително и в полза на България. Той успява да преодолее всички препятствия и недоразумения, което бе една нова шипченска епопея, и ни оставя едно архитектурно чудо в подножието на Балкана край град Шипка — храма Рождество Христово. Като председател на строителния комитет на храма той допринася изключително много за увековечаването на паметта на загиналите за България, успява да пребори всички трудности и оставя този храм.

Искам да отбележа, че авторитетното предаване „История БГ” не отрази това, което е направил граф Игнатиев, а представи едно изкривяване на неговата личност, което е далеч от историческата правда. Трябва да защитим личността Игнатиев от всички нападки, които не отговарят на историческата действителност и това оправдание на неговите опоненти, че историята се нуждае от нов прочит, можем да противопоставим с факта, че през последните 139 години неговото име стои в сърцата на българския народ, за него се пишат книги в Русия и в Америка и той не е това, което тиражират чрез медиите неговите опоненти днес за наш голям срам. Защото едва ли има друг човек от дипломатически сан, чието име се помни толкова години и това не е случайно.

Както не е случайно и това, че Иван Вазов го нарича великият българолюбец. Мисля, че на него може да се вярва повече, отколкото на псевдоисториците, които уж търсят нов прочит, а всъщност целят да унищожат светинята на българския народ. На кого да вярваме? На тези новоизлюпени историци или на видни исторически фигури, като Вазов, Петко Р. Славейков — Рачо, който бе сред многото хора, които са се обръщали за съдействие към граф Игнатиев дори тогава, когато той вече е бил извън властта, на Константин Леонтиев, който е бивш лекар, отдал се на дипломатическа кариера на Балканите, на архимандрит Антонин (Капустин), който е направил много за съхраняването на славянските ценности, на хилядите българи, които през 1902 година в Пловдив са посрещали граф Игнатиев, както никой друг дотогава — едни като император, а други като светец.

Искам да припомня, че тогава българите настоявали броят на руските консулства в страната ни да се увеличи, като някои от консулите да бъдат българи. За същото настоявал и самият граф Игнатиев. Основната дейност на руските консулства в Османската империя били да защитават християните и православието. Описан е „адският консулски живот” в малките градчета на Турската империя, където е трябвало да бъдеш герой, за да издържиш. Дипломатът А.А. Башмаков е писал: „В редиците на нашия консулски персонал (преди всичко на Изток) пламтеше неугасим игнатиевски дух”.

Нещо повече, самият Стефан Стамболов на предварително неофициално заседание в първото Народно събрание предлага за княз да бъде избран граф Игнатиев, като човек с огромен опит, познаващ отлично България, вещ дипломат и способен администратор, което е прието с бурни одобрения.

И днес, 185 години след рождението на граф Игнатиев, името му продължава да стои в полезрението в цял сват. Така например, един голям американски историк Дейвид Макензи преди няколко години издаде труд от 700 страници, посветен на граф Игнатиев. Между другото, заглавието на тази книга е „Граф Игнатиев — баща на лъжата?” и вътре доказва, че той съвсем не е бил големият лъжец, както го изкарваме ние днес.

Благодарение на граф Игнатиев, още преди да дойде в Цариград като директор на Азиатския департамент във Външното министерство (1861−1864) той подписва указ за създаване на пансиона за южнославянски деца в град Николаев (тогава Руска империя, а днес Украйна), чийто директор е Тодор Минков (1830 – 1906), като подпомага обучението на много българи там. От събраните пари от руския народ за построяването на храма „Рождество Христово” в гр. Шипка, половината изпраща за обучение на българи, а другата половина за изграждането на храма. Това става след Освобождението.

Тогава в България пристига много мощна интелигенция, която участва в изграждането на новата ни държава. Но и преди това, по време на турското робство граф Игнатиев подпомага по всякакъв начин дейци, училища, църкви, снабдява ги с литература, утвар, учебници. В руското посолство той се обгражда с българи като Найден Геров (с руско поданство), който няколко десетилетия е генерален консул на Русия в Пловдив. Доктор Васил Каракановски, български лекар в посолството, в чийто кабинет се създава Втората българска легия (1867−1868) в Белград — доброволческа формация, която се обучава за повдигане на освободително въстание на българите в Османската империя.

Там учат Васил Левски и много други известни българи. Христо Карагьозов, известен като първия щатен телохранител в Княжество България, е бил охрана на руското консулство, на граф Игнатиев. Той е правил много за разпространението на произведенията на Георги Раковски, за измъкването от занданите на български революционери, проявил се е и по време на шипченските сражения и получава Георгиевски кръст. Изобщо хората, които са били около граф Игнатиев, не са помагали заради пари или слава, а за освобождението на това славянско племе, на което граф Игнатиев много се е възхищавал.

В писмо до жена си графът написал, че на Шипка „българите се сражавали, като лъвове”. Всъщност, ако го нямаше граф Игнатиев, ние щяхме да имаме съвсем други граници.

— Книгата ви започва с куплет от песен…

— Един стар българин е казал, че един човек е велик, ако за него песни се пеят. Аз намерих няколко български песни, които се пеели за граф Игнатиев в онези времена. Така в началото на моята книга сложих един куплет от песента „Консулска”, посветена на Цариградската конференция. Това са думи на граф Игнатиев вплетени в песента:

„Ако небето пропадне,
с маждраци ще го подпрем.
Ако земята се запали,
със слюнка ще я угасим
и пак България ще освободим”.


bgr.news-front.info



Гласувай:
2



1. ok3223 - мноого интересна статия.
01.03.2017 21:27
прочетох я два пъти ...
Да си жив и здрав. Ок
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3994959
Постинги: 2362
Коментари: 744
Гласове: 1929
Архив
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия