Освен боядисаните яйца, заекът е другият най-важен символ на Великден в редица европейски страни и в САЩ. Има различни митове за това защо именно дребният горски обитател часове преди Възкресението обикаля домовете на хората и скрива яйцата в предварително украсени и подготвени от децата гнезда - най-често от стари шапки. С времето американците променили образа на този сладур и го превърнали в един от образите на празника.

Известно е, че древните народи почитали пробуждането на природата, възраждащия се живот, здравето - и свързвали всичко това с дългоухото животно. Има гръцка легенда, че в началото на пролетта Персефона, дъщеря на Зевс и Деметра, изскочила от подземното царство на мъртвите във вид на заек. Нейното завръщане в материалния свят било като възкресение. Тракийският народ фриги, който населявал западната част на Балканите, също има мит за свещения заек. Тяхната всевишна богиня заспивала в деня на зимното слънцестоене и въпросните траки я събуждали с голям празник през пролетта. Главна роля в този ритуал изпълнявал свещеният заек.

Християнството, за да придобие мощта и влиянието на световна религия, обединило и преосмислило разни езически символи и традиции и им дало ново значение. Прастарите легенди разказват, че заекът, петелът, кукувицата или лисицата носели боядисаните празнични яйца. Но после, преди около две хиляди години, останал само заекът. Интересна е легендата, че когато водели Христос към Голгота, за да бъде разпнат, в тълпата бил и Симеон от Кирина с двете си деца. Единият му син - Руфус, носел зайче. По едно време кръстът паднал на земята. Чул се детски писък. Оказало се, че кръстът затиснал зайчето и то умряло. Трогателният плач на момчето накарал Исус да се обърне и въпреки мъките си, докоснал животинчето, като му направил кръстен знак. Зайчето оживяло и изплашено побягнало. Скоро обаче то се появило под кръста на разпнатия Христос. Когато вечерта учениците отишли да вземат тялото на Спасителя, то още било там, а очичките му били червени от мъка и сълзи. Това зайче хората нарекли Великденски заек.

Съществува и легенда, според която Великденският дългоушко някога бил голяма красива птица. Езическата богиня Естра я превърнала в заек, но той продължил да прави гнезда и да ги пълни с яйца, тъй като си останал птица по душа. Друга легенда разказва, че родителите на децата в бедно планинско селце скрили шарени яйца в храстите, за да изненадат малките. На сутринта те тръгнали да ги търсят и от храстите изскочило зайче. Тогава децата решили, че яйцата са донесени от заека.

Има популярна германска приказка от XV век, в която заек крие в градината шарени яйца. Децата били убедени, че ако бъдат послушни, той ще ги дари с тях.

Първите фигурки на великденски зайци били направени в Германия през 1800 г. от сладко тесто и захар. Днес те се изработват от марципан или шоколад. В празничните традиции в САЩ бързоногият дългоушко е включен през XVII век, благодарение на преселници от Германия в Пенсилвания.

Освен разните легенди за заека в различни страни, има и забавно поверие. То гласи, че обредният хляб, направен във вид на агне, се втурнал да бяга от фурната и в тавата от него останало колкото заек. През XIX век се появила нова традиция - украсяването на великденските яйца с три зайчета. Известно е, че в християнството числото 3 е символ на Светата Троица - Отец, Син и Светия дух.

Все пак най-много за популяризирането на великденския заек са допринесли сладкарите и хлебарите от стари до днешни времена. И тогава, и сега около Великден те изпълват пазара с различни зайчета. Едни като шоколадови фигурки, други - като козуначени кифли, ваденки и кукли за украса на дома.

През 1991 г. в Мюнхен създават Музей на пасхалния заек. Идеята е на колекционера Манфред Клауд, който приютява там 1000 експоната от порцелан, дърво, керамика, захар, восък и шоколад. Музеят е затворен през 2005-та - 5 години след смъртта на Клауд.


http://light.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/zaekat_krie_yaytsa_v_gradinata-280150.html