Фамилия Дългоушковци спасява болни деца - легенда

Живял някога много богат, но жесток и безсърдечен човек. Той притежавал огромен замък с много красива градина. За нея се грижел бедняк, който с двете си деца обитавал малка къщичка в края на гората.

Домът на градинаря бил оскъден, но в него винаги царяло веселие. Децата били добри и послушни, но богаташът не ги обичал и не им позволявал да играят в имението му. А в парка живеели много животни. Децата били приятели с всички, но най-много обичали семейство зайци.

От къщата на градинаря до замъка се стигало по тайна пътека в гората. Често децата минавали по нея и носели на зайците вкусни моркови и зеле от градинката до дома им, а после по цял ден играели на воля с горските си другарчета.

Като разбрал, че децата не спазват забраната му, богаташът много се ядосал. "Ще ви науча аз!", заканил се той.

Един ден довел голямото си куче близо до пътеката и зачакал. Когато двете нищо неподозиращи деца минали, той насъскал огромния звяр срещу тях. Децата хукнали към дома си. Кучето не успяло да ги настигне, но от уплаха те легнали болни.

Всички животни от гората се натъжили. Заешкото семейство решило да помогне на децата да оздравеят. Събрали се заешките братовчеди, мислили, мислили и измислили.

Отишли зайците при кокошката и тя им дала цяла кошница с бели яйца. От горските цветя взели боички: жълтурчето им дало жълтичко, божурът - червено, кукурякът - зелено, а метличината и теменужката - синьо.

И закипяла невиждана работа. Целият заешки род се захванал да боядисва и украсява яйцата. След това се промъкнали до дома на градинаря и оставили кошницата.

Като видели красивите яйца, децата се надигнали усмихнати от креватчетата си и скоро оздравели. Но повече не стъпили в градината на господаря, защото истинските им приятели били в гората.

Оттогава, по стара немска традиция, Великденският заек оставя на добрите деца за празника гнездо с разноцветни яйца в градината на дома им.