Постинг
15.03.2012 15:56 -
Притча за града на добротата
Имало едно време, толкова отдавна, колкото стара е и Стара Планина едно тайно и прекрасно място, наречено Град на Добротата. Той бил построен от незнайни люде, за да спаси и намери убежище за Добротата у хората.
Тази Доброта все по-рядко се срещала, не била ценена и даже не малко пъти била осмивана и осъждана като “непотребна”. Тези незнайни люде искали да я запазят поне в онези от нас, които я носили в сърцето си и не позволявали тя да избледнее, независимо от чуждите критики и нападки.
И затова, когато положението станало наистина тежко, из целия свят захвърчали телеграми. Те кацали в пощата на всяко населено място - от най-малкото селце до най-големия град. Имало телеграми в самотни къщички в планините, както и на изоставени острови с по няколко човешки обитатели. Телеграмите съобщавали, че Градът на Добротата отваря врати за Добри хора от целия свят и ще ги затвори тогава, когато всеки град, селце или планина изпрати само по едно семейство, но то да е Най-доброто от всички.
Условията за Доброта не били малко, но пък Градът на Добротата предлагал много. Всеки Добър човек, живеещ там, ще е заобиколен от Добри съседи! Ще има къща, двор с поляна, чисти гори, планини и реки, ще живее в хармония с животните и природата и Добротата му няма да бъде засенчвана от чужди зли думи и действия…
Добри са онези хора, пишело в телеграмите, които уважават природата, слънцето, небето! Които не причняват зло с действия и думи, ценят труда на останалите, подстрекават към Добрини дори и тези, които ги нападали с подигравателни слова. Добри са онези, които помагат на другите и не очакват в замяна нищо. Добри са хората, които не причиняват болка на други - хора или животни, целуват земята под краката си и благодарят на природата за силата, с която ги е дарила!
Добри са семействата, които оставят храна за птичките, помагат на осиротели животинки… Онези, неизползващи лоши и подигравателни думи, искрени и любящи! Онези, които не спират да се да напомнят на останалите, че Добротата е лесна, макар че не винаги са изслушвани.
Във всяко селце и град имало такива Добри семейства, но едно от тях бивало избрано, защото най-много заслужавало да иде там. Едно такова семейство били и Добринови. Те били от онези хора, които правели и на мравката път. Често съседите им хвърляли боклук в градината им, чуждите деца се закачали грубо с двете им чеда; те безмлъвно чистели двора си, а майката учила децата си да не отвръщат на обидите и закачките, а смело да следват вярванията си.
Когато били избрани да идат там, били много щастливи. В деня, когато получили покана и карта на маршрута им до Добрия Град, те взели от вкъщи няколко ябълки, родени от дърветата в двора им и шепа пръст - за да не забравят за родните си места.
Пътят бил дълъг, минавал през други градове и села, разчитали на хорската помощ, за да се нахранят или пренощуват. Срещнали стотици други хора - някои Добри, други приветливи, ала шушукащи си: “Гледай ги пък тези особняци”, имало и съвсем лоши хора, които само с думите и изражението си ги прогонвали от прага на къщата си…
Понякога оставали за няколко дни, че даже и седмици в нечия къща - децата си играели заедно, жените си говорили и се грижели за дома, а мъжете се трудели. Това били Добри семейства - почти като тях и те се чувствали така добре заедно! Но после отново потегляли…
Така много, много дни…
Когато ябълките съвсем изсъхнали, а шепата пръст загубила аромата си, те пристигнали - на голяма поляна без трева, без цветя, без изворче. Пред тях имало огромна бяла стена, висока чак до облаците,а в нея – мъничка врата.
Те почукали, но никой не отворил, нито отвърнал. Почукали пак и вратата сама се открехнала.
Пред тях се разгърнала безкрайна зеленина, цветя..., имало високи дървета с птици из клоните, чувал се ромон на поточе, слънцето греело лицата им, диви животни безстрашно идвали до тях и бутали муцунки в шепите им!
Това бил Добрият Град. Те тръгнали напред, очаквайки да срещнат и други семейства. Минали през гората, вървели из неутъпкана трева, но никъде нямало и помен от хора. Решили, че са първите дошли и нямали търпение да дойдат новите им Добри приятели.
Когато се смрачило се (а и както били уморени), те се сгушили четиримата на завет до един розов храст, за да прекарат нощта. Рано на другата сутрин, щом слънцето едва се показало, семейството се събудило и очаквало да види новодошли, но не - все още било така тихо…, само едно сърненце хрупало сухите им ябълки.
Те отново тръгнали напред и само след няколко крачки видели една съвсем малка дървена врата, която водела под земята. Отворили я и повикали. Понеже вратата била съвсем тясна, те нямало как да влязат вътре. Повикали пак и тогава се чул глас:
“Добре дошли при нас! Много време ви отне да дойдете до тук, много път извървяхте…, за да чуете, че няма Град на Добротата. Това беше изпитание за вашата вяра и сила, но вие успяхте да го преминете. Няма такъв град, уважаеми Добри хора. Няма и не трябва да има! В колко домове отседнахте по пътя си? С колко Добри хора, готови да станат още По-добри се запознахте по пътя? Защо не останахте там- за да разказвате и разпръсквате Добротата си? Тя ще поникне в онези хора, на които им трябва съвсем малко - стимул, подкрепа, окуражаване- че да станат и те като вас и после да носят тази Доброта и отново като вас да я разпръскват? Град на Добротата е всяко място, където вие успеете да насръчите добри дела и съумеете да намерите приятели Там е вашето място - сред народа! Защото ако затворим Добротата тук, обричаме света на гибел!
Върнете се обратно по пътя си, идете при онези, които сте чувствали близки, дайте им ръка и така ще станем повече - Добрите хора! И кажете на всички, които срещнете, че не могат да наранят вярата ви, защото днес вие доказахте колко силна е тя!"
… И знаете ли какъв е извода: бъдете уверени в принципите си, независимо колко често ви нараняват с думи или поведение! Споделяйте знанието си, но само на тези, които са готови да го приемат, любознателни и искрени са! Правете Добрини - никога не знаете дали у вас няма да почукат Добринови и да ви помогнат да калите вярата и силата си!
Защото - както на мен ми се случи няколко пъти - когато споделяте идеите си за по-добър свят на хора, нехаещи за бъдещето и гледащи не по-далеч от носовете си… печелите врагове и губите “що-горе приятни” познанства!
Бъдете добри! И силни! И уверени!
http://www.facebook.com/notes/silvina-belopoicheva/%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%B7-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%81%D1%8F%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8/10150200464404503#!/note.php?note_id=10150561111514503
Тази Доброта все по-рядко се срещала, не била ценена и даже не малко пъти била осмивана и осъждана като “непотребна”. Тези незнайни люде искали да я запазят поне в онези от нас, които я носили в сърцето си и не позволявали тя да избледнее, независимо от чуждите критики и нападки.
И затова, когато положението станало наистина тежко, из целия свят захвърчали телеграми. Те кацали в пощата на всяко населено място - от най-малкото селце до най-големия град. Имало телеграми в самотни къщички в планините, както и на изоставени острови с по няколко човешки обитатели. Телеграмите съобщавали, че Градът на Добротата отваря врати за Добри хора от целия свят и ще ги затвори тогава, когато всеки град, селце или планина изпрати само по едно семейство, но то да е Най-доброто от всички.
Условията за Доброта не били малко, но пък Градът на Добротата предлагал много. Всеки Добър човек, живеещ там, ще е заобиколен от Добри съседи! Ще има къща, двор с поляна, чисти гори, планини и реки, ще живее в хармония с животните и природата и Добротата му няма да бъде засенчвана от чужди зли думи и действия…
Добри са онези хора, пишело в телеграмите, които уважават природата, слънцето, небето! Които не причняват зло с действия и думи, ценят труда на останалите, подстрекават към Добрини дори и тези, които ги нападали с подигравателни слова. Добри са онези, които помагат на другите и не очакват в замяна нищо. Добри са хората, които не причиняват болка на други - хора или животни, целуват земята под краката си и благодарят на природата за силата, с която ги е дарила!
Добри са семействата, които оставят храна за птичките, помагат на осиротели животинки… Онези, неизползващи лоши и подигравателни думи, искрени и любящи! Онези, които не спират да се да напомнят на останалите, че Добротата е лесна, макар че не винаги са изслушвани.
Във всяко селце и град имало такива Добри семейства, но едно от тях бивало избрано, защото най-много заслужавало да иде там. Едно такова семейство били и Добринови. Те били от онези хора, които правели и на мравката път. Често съседите им хвърляли боклук в градината им, чуждите деца се закачали грубо с двете им чеда; те безмлъвно чистели двора си, а майката учила децата си да не отвръщат на обидите и закачките, а смело да следват вярванията си.
Когато били избрани да идат там, били много щастливи. В деня, когато получили покана и карта на маршрута им до Добрия Град, те взели от вкъщи няколко ябълки, родени от дърветата в двора им и шепа пръст - за да не забравят за родните си места.
Пътят бил дълъг, минавал през други градове и села, разчитали на хорската помощ, за да се нахранят или пренощуват. Срещнали стотици други хора - някои Добри, други приветливи, ала шушукащи си: “Гледай ги пък тези особняци”, имало и съвсем лоши хора, които само с думите и изражението си ги прогонвали от прага на къщата си…
Понякога оставали за няколко дни, че даже и седмици в нечия къща - децата си играели заедно, жените си говорили и се грижели за дома, а мъжете се трудели. Това били Добри семейства - почти като тях и те се чувствали така добре заедно! Но после отново потегляли…
Така много, много дни…
Когато ябълките съвсем изсъхнали, а шепата пръст загубила аромата си, те пристигнали - на голяма поляна без трева, без цветя, без изворче. Пред тях имало огромна бяла стена, висока чак до облаците,а в нея – мъничка врата.
Те почукали, но никой не отворил, нито отвърнал. Почукали пак и вратата сама се открехнала.
Пред тях се разгърнала безкрайна зеленина, цветя..., имало високи дървета с птици из клоните, чувал се ромон на поточе, слънцето греело лицата им, диви животни безстрашно идвали до тях и бутали муцунки в шепите им!
Това бил Добрият Град. Те тръгнали напред, очаквайки да срещнат и други семейства. Минали през гората, вървели из неутъпкана трева, но никъде нямало и помен от хора. Решили, че са първите дошли и нямали търпение да дойдат новите им Добри приятели.
Когато се смрачило се (а и както били уморени), те се сгушили четиримата на завет до един розов храст, за да прекарат нощта. Рано на другата сутрин, щом слънцето едва се показало, семейството се събудило и очаквало да види новодошли, но не - все още било така тихо…, само едно сърненце хрупало сухите им ябълки.
Те отново тръгнали напред и само след няколко крачки видели една съвсем малка дървена врата, която водела под земята. Отворили я и повикали. Понеже вратата била съвсем тясна, те нямало как да влязат вътре. Повикали пак и тогава се чул глас:
“Добре дошли при нас! Много време ви отне да дойдете до тук, много път извървяхте…, за да чуете, че няма Град на Добротата. Това беше изпитание за вашата вяра и сила, но вие успяхте да го преминете. Няма такъв град, уважаеми Добри хора. Няма и не трябва да има! В колко домове отседнахте по пътя си? С колко Добри хора, готови да станат още По-добри се запознахте по пътя? Защо не останахте там- за да разказвате и разпръсквате Добротата си? Тя ще поникне в онези хора, на които им трябва съвсем малко - стимул, подкрепа, окуражаване- че да станат и те като вас и после да носят тази Доброта и отново като вас да я разпръскват? Град на Добротата е всяко място, където вие успеете да насръчите добри дела и съумеете да намерите приятели Там е вашето място - сред народа! Защото ако затворим Добротата тук, обричаме света на гибел!
Върнете се обратно по пътя си, идете при онези, които сте чувствали близки, дайте им ръка и така ще станем повече - Добрите хора! И кажете на всички, които срещнете, че не могат да наранят вярата ви, защото днес вие доказахте колко силна е тя!"
… И знаете ли какъв е извода: бъдете уверени в принципите си, независимо колко често ви нараняват с думи или поведение! Споделяйте знанието си, но само на тези, които са готови да го приемат, любознателни и искрени са! Правете Добрини - никога не знаете дали у вас няма да почукат Добринови и да ви помогнат да калите вярата и силата си!
Защото - както на мен ми се случи няколко пъти - когато споделяте идеите си за по-добър свят на хора, нехаещи за бъдещето и гледащи не по-далеч от носовете си… печелите врагове и губите “що-горе приятни” познанства!
Бъдете добри! И силни! И уверени!
http://www.facebook.com/notes/silvina-belopoicheva/%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%B7-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%81%D1%8F%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8/10150200464404503#!/note.php?note_id=10150561111514503
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1919
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
