Постинг
15.03.2012 14:33 -
БИЛКО, БИЛЧИЦЕ ХУБАВА... - беседа на Георги Изворски
БИЛКО, БИЛЧИЦЕ ХУБАВА...
беседа на Георги Изворски
Нашата страна има великолепно географско местоположение, откъдето се определят орографските и климатическите и особености. България е една от малкото страни в света, които имат изключително голяма и разнообразна концентрация на растителни видове.В българската фитотерапия, знахарството и народното лечителство днес се изпалзват около 800 вида билки от общо установените засега над 3500 вида лечебни, араматични и вкусови растения. Нека не забравяме, че общият брой растителни видови, дървета, храсти, треви, мъхове и пр. у нас надхвърлят цифрата 10000. Всеизвестно е, че най-голяма полезност повечето от билките имат по време на цъфтежа и плодоносенето им. От билките могат да се употребяват стръковете с листата и цветовете, също така плодовете, корените им, а при редица храстовидни и дървовидни видове – и кората им. По правило корените на билките се събират и сушат рано на пролет или през късните есенни месеци.
Ще споменем накратко някои характерни особености на лечебно-оздравителните, ароматичните и вкусови растения у нас.
Полезните вещества у тях са разнообразни и с различна концентрация. Те съдаржат различни видове мазнини, белтъчини, сапонини, сурови протеини, горчиви и дъбилни вещества, захари, различни етерични масла, много видове киселини, гликозиди, флавоноиди, минерални соли, слузни вещества, алкалоиди, багрила, ароматични вещества, витамини и соли. Всички билки съдържат много микроелементи и ултрамикраелементи, както и редица от тях съдържат фитонциди. Това са вещества с различен химичен състав, които имат свойството да обиват някои микроорганизми (вируси, бактерии, микроби, ензими).
Има една ентересна и фундаментална особеност при билките, която не можем да не споменем. Компонентните вещества при една билка от XV век може да са същите, както при същата билка от XXI век, но процентното съдържание на веществата вече е различно, а това води и до различна полезност. С други думи казано, ако билката тогава е служила за външно ползване (заздравяване на външни рани, изгаряния, компреси и пр.), то сега вече е възможно да служи най-добре като ароматичен чай напр., който се отразява най-добре на някаи вътрешни органи на човека. Следователно функционалното значение на билките се изменя. Как и защо?
Както расте висшето съзнание на планетата (познато в материалния свят като ноосфера), така се изменят, съобразявайки се с него, и по-нисшите съзнания. Това ще рече, че човешкото колективно съзнание като най-висше в разумната йерархия на ноосферата, щом се измени за век или хилядолетие, това дава отражение веднага и в минералното, растителното и животинскоко царство на планетата.
Друга особеност на билките, която има голяма значение за полезните им свойства, е мястото на растене и кай полага грижи за тях. Ако те растат само в диво състояние и Майката Природа полага грижи, то всичко е прекрасно. При култивирането на която и да е билка полезните и свойства драстично намаляват и звучи несериозна да се каже, че който и да е вид билка, след като е била култивирана, е подобрила и увеличила полезните си свойства. Обикновено при „опитомяването“ билките губят 20-30% полезнаст, а при някои от тях, това достига 60-70%. Най-ярък пример за това е блатното кокиче. От естествените му ареали, блатисти места край морето и Дунава, през 60 –те године на миналия век то е култивирано на други места. При това култивиране, то губи почти 70% от лечебните си свойства.
Особено значение има и това, дали билка от един и същи вид расте в ниския, средния или високия растителен пояс. Всеки, който се занимава с билки знае, че лечебните растения, които са разпространени на най-негостолюбивите и високи места по поляни, ълмови и планини, имат най-богато и концентрирано съдържание на своите полезни вещества. Най-простичък пример е мащерката. В низините тя расте по поляни и ливади и расте едра, хубава, дъхава и на големи колонии. По високите каменливи сипеи в планината е мъничка, тъничка и рядка, но нейният аромат в пъти е по-силен и полезните и съставки много по-големи, по-концентрирани и мощни.
Повече от една трета от познатите ни лекарствени растения се използват от растителноядните животни, а някои от тях употребяват при определени случаи и хищниците. Тревопасните диви животни и домашните млекодайни животни се хранят с голяма част от лекарствените растения, а друга част похапват ограничено и избирателно.
Първенството в употреба на билк, пък и на всякаква разнообразна растителна храна, от домашните животни, води козата. Тя не се смущава да си откъсне някой лист или цвят и от отровна трева. Тя яде, разбира се, с мярка, листа и цветове на не много приятно миришещия бъзак, както и зилините разпукани люспи, нападали есенно време под орехите. Млякото и започва да дъхти леко на йод и дори добива лек жълтеникав оттенък. Това показва, че в зависимост от храната, такова става и млякото на животните. Козата често обелва кората на различни храсти и млади дървета. Тя не се свени да похапне и диворастящи гъби и безпогрешно познава ядливите.
Растителното меню на кравата също е доста разнообразно, стига животното да има достъп до това. Когато е пуснато на воля, то се храни избирателно и знае кое е най-необходимо и полезно за него. Кравата предпочита тъй наречените „благи треви“ като детелината например. Но тава не значи, че не си хапва и от други лечебни, ароматични и вкусови треви. Възрастна жена ми сподели, че тяхната крава, която пасяла своподно по поляните край едно родопско село, разположено на окоро 700 м. н.в. през месец май 2-3 седмици давала горчиво мляко. Освен мъжа и никой в къщата не искал да го консумира и те го давали на прасенцата, които го приемали с видимо удоволствие. Но забелязано било друго. Мъжът и, който също си хапвал всеки ден от това мляко, се чувствал много добре. Той бил пенсиониран миньор и имал задух. За тези седмици, докато консумирал горчивото мляко, той не получавал нито веднъж пристъп и не се оплакал.
Животните приемат и някои билки точно според оздравителното им предназначение. Ако имат някакви смущения в общото си физическо състояние, те усещат това и хапват точно определена билка. Дори някой път я търсят доста упорито.
Хищниците също, от време на време, ядат трева, за да стабилизират витаминния си и микроелементен баланс. А в друг случай, когато са неразположени. Един ловец имал расово ловно куче, което държал затворено в клетка. Кучето се разболяло и ветеринарите не могли да му помогнат. Негов приятел го посъветвал да го изведе в гората и да го пусне, защото бил чул, че животните могат да се самолекуват. Или поне да умре на воля. Кучето иззчезнало в гората. Какво било учудването на стопанина му, когато след няколко дни то се завърнало в къщи, слабо изтощено, но видимо съвсем здраво.
Необходимо е да кажем няколко думи как и човекът да приема билките. Към билката човек трябва да се отнася като към разумно същество. Ако насочи вниманието си към растението с грижа, топлота и обич, то усеща това и му отвръща със същото, т.е. дава 100% от себе си. Ако човек се отнася нехайно, без вяра и съответната нагласа, то лекарственото растение остава „обидено“, свива се у себи си като нахакано дете и намалява своята полезност до минимум.
Приемането на всякаква билка е ритуално действие. Ако се пият чайове, отвари, извлеци, то най-добре е да се приемат в едно определено време, с разлика плюс минус 15-20 минути. Добре е да се пие от един и същи съд (ако чашата се смени или счупи, то оздравителното действие се прекратява за доста дни). По възможност човек насочва цялото си внимание към лечебната течност и с мисъл и чувство трябва да благодари на Създателя и Природата за това. Добре е също така, когато се консумират билките, човек да седи или стои с лице на изток.
Последните редове, които пишем, не са плод на суеверие, а на дълбока, проверена през хилядолетията истина. Билката трябва да се приема най-малко 40 дни и след това да се очаква ефект. Понякога има светкавичен ефект (за няколко дни или дори часове), но в други случаи трябва да се почака и приемането може да продължи 100-120 дни. Едва след това можем да сменим билката. Понякога ефективността и проличава чак след 360-тия ден.Човек си мисли, че растенията носят само физическа, материална полза. Но това всъщност не е точно така. Всяко определено растение има и точно определена духовна функция, за която знаят само посветените, а мнозина други просто се досещат за това.
Да вземем например розата. Не случайно е назована царицата на цветята. Тя има не само красив вид и аромат, но е и изключително оздравително растение. Розата лекува зрителни, слухови, сърдечно-съдови, стомашно-чревни проблеми, оправя белодробни, чернодробни и бъбречни затруднения. Тя превъзходно прочиства стомашно-чревния тракт, тъй като сироп или сладко от рози имат действието на английската сол, но значително по-добро за организма, тъй като прочистващите средства са органични.
Розата има и едно невидимо, окултно – сакрално значиние, можем спокойно да го наречем мисия. Нейното присъствие чисти халото – аурата на равнините. Или това, което човек замърсява в невидимата природа с неразумните си, лоши мисли, чувства и дела, то розата е призвана да очисти. Тази дейност пък в планините върши царицата на подправките – балканската чубрица. Тя просветлява планинските върхове и където расте балканска чубрица, мястото може да се каже, че е благословено.
Всяка билка заема своето скромно място във Великата Книга на Природата и дава своя дял за хармонията и равновесието във физическия и духовен свят на човека. Затова трябва с любов и благодарност, с уважение, грижа и внимание, да се отнасяме към всяка тревичка, позната или непозната, защото тя винаги е на точното си място и в точното си време и върши своята малка и скромна наглед, но всъщност велика мисия – да служи на всички, на които е необходима, напълно безкористно, безусловно и всеотдайно.
Взето от Фейсбук - http://www.facebook.com/pages/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%98%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8/277435645619609#!/notes/silvina-belopoicheva/%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D1%87%D0%B8%D1%86%D0%B5-%D1%85%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8/10150314153734503
беседа на Георги Изворски
Нашата страна има великолепно географско местоположение, откъдето се определят орографските и климатическите и особености. България е една от малкото страни в света, които имат изключително голяма и разнообразна концентрация на растителни видове.В българската фитотерапия, знахарството и народното лечителство днес се изпалзват около 800 вида билки от общо установените засега над 3500 вида лечебни, араматични и вкусови растения. Нека не забравяме, че общият брой растителни видови, дървета, храсти, треви, мъхове и пр. у нас надхвърлят цифрата 10000. Всеизвестно е, че най-голяма полезност повечето от билките имат по време на цъфтежа и плодоносенето им. От билките могат да се употребяват стръковете с листата и цветовете, също така плодовете, корените им, а при редица храстовидни и дървовидни видове – и кората им. По правило корените на билките се събират и сушат рано на пролет или през късните есенни месеци.
Ще споменем накратко някои характерни особености на лечебно-оздравителните, ароматичните и вкусови растения у нас.
Полезните вещества у тях са разнообразни и с различна концентрация. Те съдаржат различни видове мазнини, белтъчини, сапонини, сурови протеини, горчиви и дъбилни вещества, захари, различни етерични масла, много видове киселини, гликозиди, флавоноиди, минерални соли, слузни вещества, алкалоиди, багрила, ароматични вещества, витамини и соли. Всички билки съдържат много микроелементи и ултрамикраелементи, както и редица от тях съдържат фитонциди. Това са вещества с различен химичен състав, които имат свойството да обиват някои микроорганизми (вируси, бактерии, микроби, ензими).
Има една ентересна и фундаментална особеност при билките, която не можем да не споменем. Компонентните вещества при една билка от XV век може да са същите, както при същата билка от XXI век, но процентното съдържание на веществата вече е различно, а това води и до различна полезност. С други думи казано, ако билката тогава е служила за външно ползване (заздравяване на външни рани, изгаряния, компреси и пр.), то сега вече е възможно да служи най-добре като ароматичен чай напр., който се отразява най-добре на някаи вътрешни органи на човека. Следователно функционалното значение на билките се изменя. Как и защо?
Както расте висшето съзнание на планетата (познато в материалния свят като ноосфера), така се изменят, съобразявайки се с него, и по-нисшите съзнания. Това ще рече, че човешкото колективно съзнание като най-висше в разумната йерархия на ноосферата, щом се измени за век или хилядолетие, това дава отражение веднага и в минералното, растителното и животинскоко царство на планетата.
Друга особеност на билките, която има голяма значение за полезните им свойства, е мястото на растене и кай полага грижи за тях. Ако те растат само в диво състояние и Майката Природа полага грижи, то всичко е прекрасно. При култивирането на която и да е билка полезните и свойства драстично намаляват и звучи несериозна да се каже, че който и да е вид билка, след като е била култивирана, е подобрила и увеличила полезните си свойства. Обикновено при „опитомяването“ билките губят 20-30% полезнаст, а при някои от тях, това достига 60-70%. Най-ярък пример за това е блатното кокиче. От естествените му ареали, блатисти места край морето и Дунава, през 60 –те године на миналия век то е култивирано на други места. При това култивиране, то губи почти 70% от лечебните си свойства.
Особено значение има и това, дали билка от един и същи вид расте в ниския, средния или високия растителен пояс. Всеки, който се занимава с билки знае, че лечебните растения, които са разпространени на най-негостолюбивите и високи места по поляни, ълмови и планини, имат най-богато и концентрирано съдържание на своите полезни вещества. Най-простичък пример е мащерката. В низините тя расте по поляни и ливади и расте едра, хубава, дъхава и на големи колонии. По високите каменливи сипеи в планината е мъничка, тъничка и рядка, но нейният аромат в пъти е по-силен и полезните и съставки много по-големи, по-концентрирани и мощни.
Повече от една трета от познатите ни лекарствени растения се използват от растителноядните животни, а някои от тях употребяват при определени случаи и хищниците. Тревопасните диви животни и домашните млекодайни животни се хранят с голяма част от лекарствените растения, а друга част похапват ограничено и избирателно.
Първенството в употреба на билк, пък и на всякаква разнообразна растителна храна, от домашните животни, води козата. Тя не се смущава да си откъсне някой лист или цвят и от отровна трева. Тя яде, разбира се, с мярка, листа и цветове на не много приятно миришещия бъзак, както и зилините разпукани люспи, нападали есенно време под орехите. Млякото и започва да дъхти леко на йод и дори добива лек жълтеникав оттенък. Това показва, че в зависимост от храната, такова става и млякото на животните. Козата често обелва кората на различни храсти и млади дървета. Тя не се свени да похапне и диворастящи гъби и безпогрешно познава ядливите.
Растителното меню на кравата също е доста разнообразно, стига животното да има достъп до това. Когато е пуснато на воля, то се храни избирателно и знае кое е най-необходимо и полезно за него. Кравата предпочита тъй наречените „благи треви“ като детелината например. Но тава не значи, че не си хапва и от други лечебни, ароматични и вкусови треви. Възрастна жена ми сподели, че тяхната крава, която пасяла своподно по поляните край едно родопско село, разположено на окоро 700 м. н.в. през месец май 2-3 седмици давала горчиво мляко. Освен мъжа и никой в къщата не искал да го консумира и те го давали на прасенцата, които го приемали с видимо удоволствие. Но забелязано било друго. Мъжът и, който също си хапвал всеки ден от това мляко, се чувствал много добре. Той бил пенсиониран миньор и имал задух. За тези седмици, докато консумирал горчивото мляко, той не получавал нито веднъж пристъп и не се оплакал.
Животните приемат и някои билки точно според оздравителното им предназначение. Ако имат някакви смущения в общото си физическо състояние, те усещат това и хапват точно определена билка. Дори някой път я търсят доста упорито.
Хищниците също, от време на време, ядат трева, за да стабилизират витаминния си и микроелементен баланс. А в друг случай, когато са неразположени. Един ловец имал расово ловно куче, което държал затворено в клетка. Кучето се разболяло и ветеринарите не могли да му помогнат. Негов приятел го посъветвал да го изведе в гората и да го пусне, защото бил чул, че животните могат да се самолекуват. Или поне да умре на воля. Кучето иззчезнало в гората. Какво било учудването на стопанина му, когато след няколко дни то се завърнало в къщи, слабо изтощено, но видимо съвсем здраво.
Необходимо е да кажем няколко думи как и човекът да приема билките. Към билката човек трябва да се отнася като към разумно същество. Ако насочи вниманието си към растението с грижа, топлота и обич, то усеща това и му отвръща със същото, т.е. дава 100% от себе си. Ако човек се отнася нехайно, без вяра и съответната нагласа, то лекарственото растение остава „обидено“, свива се у себи си като нахакано дете и намалява своята полезност до минимум.
Приемането на всякаква билка е ритуално действие. Ако се пият чайове, отвари, извлеци, то най-добре е да се приемат в едно определено време, с разлика плюс минус 15-20 минути. Добре е да се пие от един и същи съд (ако чашата се смени или счупи, то оздравителното действие се прекратява за доста дни). По възможност човек насочва цялото си внимание към лечебната течност и с мисъл и чувство трябва да благодари на Създателя и Природата за това. Добре е също така, когато се консумират билките, човек да седи или стои с лице на изток.
Последните редове, които пишем, не са плод на суеверие, а на дълбока, проверена през хилядолетията истина. Билката трябва да се приема най-малко 40 дни и след това да се очаква ефект. Понякога има светкавичен ефект (за няколко дни или дори часове), но в други случаи трябва да се почака и приемането може да продължи 100-120 дни. Едва след това можем да сменим билката. Понякога ефективността и проличава чак след 360-тия ден.Човек си мисли, че растенията носят само физическа, материална полза. Но това всъщност не е точно така. Всяко определено растение има и точно определена духовна функция, за която знаят само посветените, а мнозина други просто се досещат за това.
Да вземем например розата. Не случайно е назована царицата на цветята. Тя има не само красив вид и аромат, но е и изключително оздравително растение. Розата лекува зрителни, слухови, сърдечно-съдови, стомашно-чревни проблеми, оправя белодробни, чернодробни и бъбречни затруднения. Тя превъзходно прочиства стомашно-чревния тракт, тъй като сироп или сладко от рози имат действието на английската сол, но значително по-добро за организма, тъй като прочистващите средства са органични.
Розата има и едно невидимо, окултно – сакрално значиние, можем спокойно да го наречем мисия. Нейното присъствие чисти халото – аурата на равнините. Или това, което човек замърсява в невидимата природа с неразумните си, лоши мисли, чувства и дела, то розата е призвана да очисти. Тази дейност пък в планините върши царицата на подправките – балканската чубрица. Тя просветлява планинските върхове и където расте балканска чубрица, мястото може да се каже, че е благословено.
Всяка билка заема своето скромно място във Великата Книга на Природата и дава своя дял за хармонията и равновесието във физическия и духовен свят на човека. Затова трябва с любов и благодарност, с уважение, грижа и внимание, да се отнасяме към всяка тревичка, позната или непозната, защото тя винаги е на точното си място и в точното си време и върши своята малка и скромна наглед, но всъщност велика мисия – да служи на всички, на които е необходима, напълно безкористно, безусловно и всеотдайно.
Взето от Фейсбук - http://www.facebook.com/pages/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%98%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8/277435645619609#!/notes/silvina-belopoicheva/%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D1%87%D0%B8%D1%86%D0%B5-%D1%85%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8/10150314153734503
Енергийните свойства на билката жълт ка...
Синя метличина - лек при стомашни страда...
Градинска ружа
Синя метличина - лек при стомашни страда...
Градинска ружа
СВЕТЪТ ТРЪПНЕ В ОЧАКВАНЕ НА НАЙ-ВАЖНОТО ...
ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН КОМПЛЕКС ОТ УПРАЖНЕНИЯ 2
Турция от близо: - Част 10 - Керамичното...
ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН КОМПЛЕКС ОТ УПРАЖНЕНИЯ 2
Турция от близо: - Част 10 - Керамичното...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1929
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия