Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2011 13:54 - Света Маргарита - островът на Желязната маска
Автор: hadzapi Категория: Туризъм   
Прочетен: 2161 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.07.2011 15:39


image
Очарователният бряг на Света Маргарита МАЙЯ ЛЮБОМИРСКА 16.07.2011 От сърцето на Лазурния бряг Ница до Кан, пътуването с автобус е не повече от 45 минути. И струва само 1 евро. Автобусите са най-модерни – климатизирани и с колани на всяка седалка, нещо, за което българските превозвачи се чудят и на бърза ръка отхвърлят. Пътят се извива край морето по най-живописната ивица, а автобусите за Кан са на всеки 5 до 8 минути. Но нищо не може да замести пътуването от Ница до Кан и Сен Тропе с кораб. Не само заради неповторимото усещане от красотата на морето, но и заради шанса за среща с природните красоти на Лазурния бряг.

Мили преди да стигнем снежнобялото очарование на Кан – столицата на световното кино, пред погледа се очертава зеленината на остров Света Маргарита. За да опази това райско кътче, правителството на Франция прави всичко. За всеобща изненада ни съобщават, че никъде на остров Св. Маргарита не се пуши, а осмелилите се да нарушат забраната, ще се простят с няколко стотачки евро.

На очарователния остров не се дими не само в заведенията и хотела, но и никъде на открито. И основната причина за това е страхът от пожари. Така сред запазената девствена природа, човек неусетно се учи и как една държава наистина опазва природните си забележителности и е сред лидерите на световния туризъм.

Света Маргарита се простира на 3 км по дължина и 900 метра на ширина, а историята му препраща към времената на Римската империя, когато го наричали Леро. Настоящото си име островът наследява от Средновековието. ­ По време на кръстоносните походи католическата църква издига на мястото красив параклис, посветен на Света Маргарита от Антиохия.

Стъпим ли на брега, пред нас се изправят стените на крепостта, която пази мрачната слава още от времето на кардинал Ришельо. По това време пристанището се е наричало Форт Роял и през него, разбира се, е преминал и Наполеон, когато напуска остров Елба, пътувайки към Париж за новия си поход през 1815 г. Крепостта е използвана като затвор на противници на монархическия режим, интелектуалци и други неблагонадеждни елементи, както и криминални престъпници.

Затворът и днес е най-привлекателен за туристите, защото през XVII век една от килиите му се превръща в тъмницата на Желязната маска, тайнствен благородник, изкарал там целия си живот.

Сред днешните забележителности на Света Маргарита е и Музеят на морето, където се съхраняват експонати, датиращи от Античен Рим и предмети, открити от сарацинските кораби, потънали в района. В близост до крепостта е и малкото гробище на френски войници, повечето от които изпращани тук, за да се лекуват от болести и наранявания по времето на Кримската война, а загиналите са заравяни на острова.

Самото селище е съвсем малко – то се състои от около 20 постройки, където живеят предимно рибари. Изграден е и малък кей за лодки и няколко заведения, където се предлагат напитки и храна за туристите. Плажът също е очарователен.


Тайната умира заедно с благородника

 
image Изгледи от крепостта, където е прекарал живота си човекът с Желязната маска  








Любителите на седмото изкуство сигурно помнят двама актьори, влезли в ролята на Желязната маска. Образът на безименния благородник, когото и днес смятат за най-известния затворник на Франция, беше блестящо пресъздаден от великите Жан Маре и Леонардо ди Каприо.

Кой е прототипът, прекарал на остров Света Маргарита 11 години между 1687-а и 1698-а със скрито зад стомана лице, imageобаче остава загадка.

Началото на мистерията е поставено със смъртта на 19 ноември 1703 г. в Бастилията на един затворник, чието име, както и причината за престоя му в тъмницата, били пазени в строга тайна.

По време на управлението на Краля Слънце Луи XIV на 4 септември 1687 на остров Света Маргарита пристига един затворник, на когото според историческите книги „не му е позволено да произнася името си, а ако го каже, е заповядано да бъде убит; на лицето му има стоманена маска и всичко, което успяхме да узнаем от Сен-Мар, е, че този затворник преди много години е бил затворен в Пинероло и че хората, които обществото смята за мъртви, в действителност не са”.

Има версия, че тайнственият затворник е не друг, а самият граф Дьо Вермандоа, синът на Луи XIV и мадмоазел Дьо Ла Валиер. Принцът официално е обявен за мъртъв, покосен от чума, но истината е, твърди мълвата, че той е хвърлен в затвора за това, че е ударил плесница на дофина Луи. Веднъж в затвора принцът издълбал името си с нож на гърба на една чиния. Слугата, у когото попаднала чинията, я занесъл на коменданта, като се надявал да получи награда, но нещастникът бил излъган в надеждите си – на мига се отървали от него, за да запазят тайната. Принцът останал още дълги години в крепостта.

От тази история Волтер пише част от книгата си „Векът на Луи XIV”, публикувана през 1751 г. Волтер пръв споменава една подробност, способна да разбуди въображението на читателя – долната част на маската на затворника била снабдена със стоманени пружини, които му позволявали да се храни, без да я сваля, и добавя също, че на тъмничарите им било наредено да го убият, ако разкрие самоличността си. Добавя също, че към затворника се отнасяли с изключителен респект, свирели му в килията и му доставяли бельо от най-фина дантела.

За самоличността на Желязната маска има десетки версии, най-разпространената от които е, че става дума за брата близнак на Луи XIV, при това първородния син, когото Ана Австрийска и Мазарини по някаква причина отстраняват от двора и изпращат на тайно място. Тайната е опазена до смъртта на Мазарини, когато Луи XIV я разкрива и взема допълнителни мерки, за да предотврати евентуални бъдещи претенции на трона от страна на брат си.

Други твърдят, че това е бил по-малкият близнак, който по нареждане на Луи XIII бил отведен далеч от двореца, за да се попречи на всякакво бъдещо оспорване на правата върху трона, както и да се избегне предсказанието, че раждането на близнаци ще донесе нещастия на кралската династия. След като се качва на престола, Луи XIV научава тайната и след като се уверява с очите си колко си приличат с брат му, заповядва той да носи маска до края на дните си.


http://www.monitor.bg/article?id=299215

  .



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2412448
Постинги: 1689
Коментари: 666
Гласове: 1260
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия