Никой не е станал пророк в собствената си страна, гласи древна мъдрост. Всъщност не е необхoдимо да си далеч от родината, за да откриеш истината за себе си, но много често погледът отвън помага. Така е станало и с Недко от Горна Оряховица, който твърди, че е открил ключа към една древна загадка почти като във филм по сюжет на Дан Браун. Историята започва доста отдавна, когато през 1957 г. при изкопни работи на хълм около селището Мурфатлар, Северна Добруджа, изскача една от най-големите загадки - тайнствени символи, които стават известни като руническите надписи от Мурфатлар. Днес селото е известно и като голям винарски център, но все още крие тайната на космическото писмо, намерено там.
Недко Димитров твърди, че е дешифрирал едни от най-мистичните словесни артефакти, откривани у нас

  В периода IX-X в. тук съществува голям манастирски комплекс от издълбани в меката варовикова скала килии, зали, склепове. Комплексът пониква върху стара римска кариера за варовик. По стените на галериите са открити множество рисунки на кръстове, християнски символи, но също и елени, коне, конници, множество рунически, глаголически и кирилски старобългарски надписи.


Българската руническа писменост е малко известна, защото до този момент не е била разчетена убедително въпреки дългогодишните опити на изследователите. Хора със свръхестествени способности успяват да прозрат, че тези символи са звездна азбука. Тя е била донесена (или внушена на земляните) от цивилизация, дошла от Космоса.
"Единственото, което знаем със сигурност за шифъра от Мурфатлар, е загадъчната забележка на Черноризец Храбър в началото на "Сказание за буквите", че славяните преди нямали азбука, а пишели и гадаели с черти и резки", припомня инж. Недко Димитров. Той е и световен вицешампион по самбо, а след края на спортната си кариера избира да живее в Лондон. От няколко години на мъгливия Албион се опитва да повдигне завесата около разшифроване руните от древния манастир.

"Няколко пъти български учени са правили опити за разшифроване на загадката, но тя е разкрита частично или се тълкува неправилно", убеден е Димитров. Споделя, че декодира руническия шифър с помощта на розетката от Плиска, която още пази своята тайна. Седемлъчният артефакт е открит през 1961 година при археологически разкопки в Плиска. Знаците, изписани по лъчите му, са идентични с мурфатларските. Същите руни са открити изсечени и върху многобройни камъни на територията на първата българска столица. Това дава право на историците да заключат, че тази писменост е тясно свързана с културата на Първата българска държава.


Работата му на професионален фотограф в момента, подсеща Недко да увеличи изображенията, с които разполага. Тогава набитото му око веднага успява да различи рунни знаци, незабелязани от неговите предшественици. След като възстановява пълния им вид, нашенецът се обръща към безценния опит на някои от световноизвестните дешифратори.

Един от тях е френският учен Жан-Франсоа Шамполион. През XIX век с помощта на световноизвестния Розетски камък, съдържащ триезичен надпис, той успява да "разбие" кода на древните египетски йероглифи. През 50-те години на миналия век пък чрез криптографско-статистически методи, разработени през Втората световна война, англичанинът Майкъл Вентрис разгадава древната крито-микенска писменост, известна като "Линеарна Б" (сричково писмо, от XIII в. пр. Хр., допълнено с пиктограми).
Изучавайки техния безценен опит, Недко си прави един експеримент. Сред руническите надписи, той отделя знаците с най-честа употреба и предполага, че това трябва да са гласните звуци. Пробивът идва през 1992 г., когато руският академик Генадий Турчанинов публикува резултатите си от дешифрирането на донско-кубанската (алано-българска) руническа писменост, която е била разпространена на територията на Кубратовата Велика България. Част от нейните знаци са графично идентични с мурфатларските! Сравнявайки гласните с неговите резултати, се оказва, че съвпадението е почти пълно. Така Недко успява да разчете много от руническите надписи, които, както се оказва, крият славянски език, близък до старобългарския, но изпъстрен с известен брой прабългарски думи. Най-дългият мурфатларски надпис според него е епитаф (надгробен надпис) на игумена на манастира, който гласи: И(сус) Х(ристос) Б(ожи) С(ин) С(пасител). На моя отец Илие ичиги, отишъл при Бога, чий(то) игумен (б)е Илие. А(мин).

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-10-04&article=383880


Розетката от Плиска - космически календар
Веднъж установил звуковите стойности на повечето букви от българската руническа азбука, Недко се заема с разчитането на знаците върху тайнствената розетка от Плиска. Неговите открития само затвърждават твърденията на редица родни медиуми и окултисти, че символът носи енергията на част от древен галактически календар. "Йероглифите върху 7-лъчния символ означават имената на дните от седмицата, като три от тях са според гръко-римската традиция - Марс (вторник), Хермес (сряда) и Венера (петък), а названието на съботата е идентично със сегашното. Останалите три дни са именувани според прабългарската традиция. На понеделник отговаря Йо (луна), на неделя - Еа или Еан (слънце), а на четвъртък - Чи (Юпитер)", обяснява Димитров.
Той заключава, че руническата писменост представлява първият опит за създаване на оригинална българска, а може би и християнска азбука, която лежи в основата на двете по-късни славянски азбуки - глаголица и кирилица. Руническата азбука на българите, въпреки че е базирана върху по-старата донско-кубанска писменост, има своите оригинални черти и по всяка вероятност е създадена именно в дунавска България. По едни или други причини в крайна сметка се налага т.нар. кирилица, която обаче запазва немалка част от магията, която носят руническите знаци. Те показват удивително сходство и с древните астрологични символи, означаващи зодиакалните знаци, планетите и звездите.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-10-04&article=383881