Постинг
19.03.2020 15:19 -
Малко хумор в извънредното положение :) - разказа е взет от tati2raseria от един форум
Връщам се с кучето от разходка:
- Ака и два пъти пика, – щастливо викам от коридора. – Не срещнах никой.
Влизам с песа в банята и му мия лапите със сапун. Жена ми скача с един моп и с белина минава коридора. По едно време дочувам сподавен вик. Вик на отчаяние, притеснение и ужас.
- Какво стана? – изскачам от банята.
- Кучето, – заеква жена ми и ми сочи домашния ни любимец - Кучето пръдна!
- И какво?
- Как какво? Ти малоумен ли си? Дете нямаш ли?
- Добре де, какво? – Продължавам да не разбирам но една петкилограмова оловна топка започна да се събира в гърлото ми.
- Кучето пръдна! – Повтаря жена ми. – Край! Вече не сме в безопасност.
- Защо? – опитвам се да я успокоя.
- Защото е дишало въздуха навън и сега пръдна. Вдишало е вируси. И сега ни ги стовари всички накуп. Тоест внесло е вирусите отвън - вътре.
Тичам до банята и взимам спрея със спирт. Изпаднал в паническо умопомрачение вдигам опашката на кучето и го пръскам по дупето със спрея. То, милото, ме гледа невярващо но не се съпротивлява. Много добро куче. Лабрадорче. Душичка.
- Готово! Дезинфекцирах го. – обявявам делово – Ще живеем!
- Друг път е готово. – жена ми е почти отчаяна и бясна. Не почти. Отчаяна и бясна е. Сочи песа и все едно е делфийска жрица обявява - Сега гледай какво ще направи.
Кучето все едно само това чака. Свива се на кравай и започва да си ближе задника. Явно от спирта му щипе.
- Видя ли? – с прокобен глас обявява моята жрица – Сега вече сме чао. Влизаме в затворен цикъл. Отзад, отпред, отзад, отпред, докато вируса не ни види сметката.
- Да, но аз го напръсках със спирт. – опитвам се да проконтролирам семейната криза - Вече е безопасно. Може и да е гнусно, но е безопасно.
- Ти не разбираш. Вирусите се закачат с едни много малки кукички. И така остават закачени вътре и само един господ знае кога ще решат да се откачат. Ти фейсбук нямаш ли? Не четеш ли статии?
- Е?
- Ами логично е, че понякога кукичките се откачат и вирусите се отлющват и излизат навън. Вирусите не стоят отвън на това, - жена ми сочи задника на кучето – а седят в червото и периодично излизат. Това е непрекъснат процес. Нарича се…
- Добре де, не се безпокой, – прекъсвам я аз - Можем да му дадем да пие спирт.
- На кого?
- На кучето, разбира се.
- Няма да иска.
За да съм сигурен му сипвам в паничката малко спирт. Кучето не ще да я пие и ме гледа въпросително.
- Не ще! – констатирам като се опитвам да влея малко твърдост в гласа си. - Какво да правим?
Жена ми е сложила латексови ръкавици и ми подава току що отворена еднолитрова бутилка с ракия. Поемам бутилката и пия. Връщам и я да пие и тя.
Кучето пърди втори път. Жена ми ме прегръща и се разридава. Аз с насълзени очи гледам вляво, където сме складирали четирите огромни стека с тоалетната хартия. Гледам това богатство и си мисля: „На кого ще я оставим? Може би трябваше да напишем завещание?“
Кучето пърди трети път. Правим се, че не сме го чули. Пием по още една глътка от ракията. Часът е седем и половина сутринта. С омекнали крака отивам да правя справка дали човек може да завещае нещо чрез онлайн нотариус.
Взето от форума на бг мама от човек с ник tati2raseria
- Ака и два пъти пика, – щастливо викам от коридора. – Не срещнах никой.
Влизам с песа в банята и му мия лапите със сапун. Жена ми скача с един моп и с белина минава коридора. По едно време дочувам сподавен вик. Вик на отчаяние, притеснение и ужас.
- Какво стана? – изскачам от банята.
- Кучето, – заеква жена ми и ми сочи домашния ни любимец - Кучето пръдна!
- И какво?
- Как какво? Ти малоумен ли си? Дете нямаш ли?
- Добре де, какво? – Продължавам да не разбирам но една петкилограмова оловна топка започна да се събира в гърлото ми.
- Кучето пръдна! – Повтаря жена ми. – Край! Вече не сме в безопасност.
- Защо? – опитвам се да я успокоя.
- Защото е дишало въздуха навън и сега пръдна. Вдишало е вируси. И сега ни ги стовари всички накуп. Тоест внесло е вирусите отвън - вътре.
Тичам до банята и взимам спрея със спирт. Изпаднал в паническо умопомрачение вдигам опашката на кучето и го пръскам по дупето със спрея. То, милото, ме гледа невярващо но не се съпротивлява. Много добро куче. Лабрадорче. Душичка.
- Готово! Дезинфекцирах го. – обявявам делово – Ще живеем!
- Друг път е готово. – жена ми е почти отчаяна и бясна. Не почти. Отчаяна и бясна е. Сочи песа и все едно е делфийска жрица обявява - Сега гледай какво ще направи.
Кучето все едно само това чака. Свива се на кравай и започва да си ближе задника. Явно от спирта му щипе.
- Видя ли? – с прокобен глас обявява моята жрица – Сега вече сме чао. Влизаме в затворен цикъл. Отзад, отпред, отзад, отпред, докато вируса не ни види сметката.
- Да, но аз го напръсках със спирт. – опитвам се да проконтролирам семейната криза - Вече е безопасно. Може и да е гнусно, но е безопасно.
- Ти не разбираш. Вирусите се закачат с едни много малки кукички. И така остават закачени вътре и само един господ знае кога ще решат да се откачат. Ти фейсбук нямаш ли? Не четеш ли статии?
- Е?
- Ами логично е, че понякога кукичките се откачат и вирусите се отлющват и излизат навън. Вирусите не стоят отвън на това, - жена ми сочи задника на кучето – а седят в червото и периодично излизат. Това е непрекъснат процес. Нарича се…
- Добре де, не се безпокой, – прекъсвам я аз - Можем да му дадем да пие спирт.
- На кого?
- На кучето, разбира се.
- Няма да иска.
За да съм сигурен му сипвам в паничката малко спирт. Кучето не ще да я пие и ме гледа въпросително.
- Не ще! – констатирам като се опитвам да влея малко твърдост в гласа си. - Какво да правим?
Жена ми е сложила латексови ръкавици и ми подава току що отворена еднолитрова бутилка с ракия. Поемам бутилката и пия. Връщам и я да пие и тя.
Кучето пърди втори път. Жена ми ме прегръща и се разридава. Аз с насълзени очи гледам вляво, където сме складирали четирите огромни стека с тоалетната хартия. Гледам това богатство и си мисля: „На кого ще я оставим? Може би трябваше да напишем завещание?“
Кучето пърди трети път. Правим се, че не сме го чули. Пием по още една глътка от ракията. Часът е седем и половина сутринта. С омекнали крака отивам да правя справка дали човек може да завещае нещо чрез онлайн нотариус.
Взето от форума на бг мама от човек с ник tati2raseria
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1929
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия