Главният недостатък на всички буржоазни публицисти и «експерти», анализиращи бягството на САЩ от Афганистан и идването на власт на талибаните се заключава в пълното игнориране на такъв фактор, като афганския народ. Те игнорират марксисткия тезис за това, че историята в края на краищата се твори от народа, затова падат във филистирски разсъждения за геополитика.

Всъщност всичко е достатъчно банално. В XX век имаше два мощни импулса на световното комунистическо движение — две грандиозни победи. Победата на Великата Октомврийска революция и победата във Великата Отечественна война от съветския народ. Тези две събития по своето политическо, икономическо и идеологическо значение приближиха всички прогресивни и здрави сили на човечеството към осънаването на необходимост от борба за комунизъм като единствен научен път за освобождаване преди всичко от игото на американския и европейски империализъм. Затова във всички колониални и полуколониални страни рязко нарасна ролята на комунистите или прокомунистическите сили.

Разбира се, такава победоносна стъпка на комунистите за завоюване на симпатиите на народите силно безпокоила големите западни олигархати и техните правителства, затова те започнали да подбират инструменти за противодействие.

В развитите капиталистически страни най-действено се оказало насажденето на концепцията «при капиталистите — демокрация, а при коммунистите — тоталитаризъм» с цяло богатство от цветове, като «нарушаване правата на човека», «отсъствие на свобода на слово», «масови репресии» и т. н. Това позволило да се канализира народното движение по пътя на опортюнизма и парламентаризма. Западния еснаф го убедили, че никакъв комунизъм не му е нужен, достатъчно е да гласува за социал-демократически партии на избори и да се увлеча по самоуправление, занимавайки се с «малки дела». Насадили така буржоазно-бюргерски социализъм.

В изостаналите колониални и полуколониални страни най- действено се оказало друго — насаждането на религиозно мракобесие и национализъм. Затова народното движение на мюсюлманските народи, в това число пуштуните, империалистите постепенно канализирали в рамките на борба за ислямски социализъм. Американските и европейски империалисти създавали и поддържали ислямистски организаци във всички мюсюлмански региони за насочат освободителното движение на араби, тюрки и иранци от комунизма в объркващото русло на джихада. И за съжаление успяха.

И така, наличието у мюсюлманските народи на стремеж към свобода, независимост, благополучие е напълно обективно. Но това, по какъв път този стремеж се реализира — субективно, или зависимо преди всичко от политическите разстановки на силите, организираността на едни или други партии и движения, тяхното влияние на масите. Признавайки в резултат от печалните за тях опити от революциите от XIX и първата половина на XX век невъзможността да се влияе на обективната страна на политиката, империалистите хвърлиха всички сили и средства, за да завоюване на субективния фактор. А комунистите поради собствената си слабост на места и чудовищната диверсия на КПСС, отначало по разкола на световното комунистическо движение и троцкистското проблясване на марксизма, а след това и по развалянето на СССР, с трясък проиграха битката за умовете на поколенията, отдавайки ги на ислямистите.

Битките в класовата борба в крайна сметка се печелят от този, чиято интелектуална сила надвишава тази на врага. В този случай анализаторите на специални антикомунистически единици като ЦРУ и други се оказаха по-умни от състава на ЦК на КПСС и ЦК на местните комунистически партии. Те успяха да намерят „ключ“ към сърцата на мюсюлманските народи, играейки на най-мракобесната карта.

И след унищожаването на СССР и социалистическия лагер, за да запазят своята хегемония в буржоазния свят, американските империалисти обявиха „война на международния тероризъм“, тоест излязоха с нова форма на колониално завладяване на мюсюлманските страни под прикритието на борба с бандитите, които те сами отглеждат и произвеждат.

Трагедията на афганистанския народ е, че освободителното им движение кипи по линия на ислямизма. Въпреки първокласния опит на просъветския режим на ДРА, пуштуните вярваха, че не марксизмът ще им позволи да построят проспериращ Афганистан, а средновековният шариат. Разбира се, афганистанското общество не е напълно ислямизирано; хората просто са по-лоялни към талибаните, отколкото към марионетното правителство, поставено от американските щикове.

За поражението на САЩ в Афганистан може да се говори само военно и тактически. Да, американските олигарси не успяха да изтеглят от афганистанската земя нейните природни ресурси. Но стратегическата цел на империалистите да отведе афганистанския народ от комунизма в бездната на средновековния утопизъм все още се изпълнява успешно.

Възниква въпроса: кое е по-добре от ужасното — марионетният режим на Гани или властта на Талибана?

Разбира се, от гледна точка на развитието на комунистическото движение в Афганистан проамериканският режим е по-благоприятен. Първо, като всеки колаборационистки режим, той е слаб. На второ място, като слаб и прозападен режим, той е принуден да спазва буржоазно-демократичните свободи, което означава, че създава законови условия за работата на комунистите.

Изгонването на американския империализъм от Афганистан обаче може да се разглежда като акт на напредък, но от гледна точка на глобалното подреждане на силите в борбата на САЩ с Китай, в процеса на загуба на САЩ, като световна хегемония.

Но нещо друго е наистина важно - без формирането на силна комунистическа партия във всяка страна, във всеки регион, всички тези оценки и оформления остават на нивото на празно разсъждение.

Афганистанските маоисти - единствената известна прокомунистическа сила в Афганистан - в свое изявление по същество приветства експулсирането на Съединените щати, надявайки се, че ЕС, Китай и Руската федерация ще могат, чрез своя натиск върху талибаните, да смекчат своя политически режим до някои цивилизовани буржоазно-демократични форми. Едва ли се вярва, поне във факта, че талибаните ще позволят законно разпространение на марксизма. Но основният проблем е, че настоящите маоисти са радикална, лява тенденция в думите, но на практика те са голямо объркване. Маоистите, като догматици, се придържат към личността и най-дълбоките и научни възгледи и лозунги на Мао Дзедун, като често се присъединяват към опашката на спонтанното селско движение в техните страни. Афганският народ определено няма да сготви революционната каша на комунизма с маоистите.

Съществува и илюзорна надежда, че талибаните, след като са се продали икономически на Китай, ще загубят властта по естествения начин на своето израждане. Организации като талибаните, Ал-Кайда, ИДИЛ, Хамас са утопични в своята идеология, нямат ясна икономическа програма, поради което винаги са принудени да търсят финансиране и покровителство. Талибаните вече заявиха, че чакат китайски пари и дават всички гаранции, защото Китай се интересува от търговски път през Афганистан и директен изход на Арабския полуостров във военно отношение. Но ККП не бърза да влезе в Афганистан, вероятно очаквайки политическа яснота.

Въобще говорейки, ако в Афганистан имаше голяма и силна компартия, то при сложилата се ситуация щяхме да имаме прекрасен шанс за вемане на властта в страната.

А. Редин
13/07/2021

Здравей, Адаш. Мисля, че конфликтите в Афганистан са причината държавата да е в такова положение, вечно да се бият. От друга страна войните там изглежда са за диамантените находища, които според запознати са на второ място в света след тези на ЮАР.
Поздрави!