Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10 18:30 - Карабах - пантюркизъм в действие
Автор: hadzapi Категория: Политика   
Прочетен: 172 Коментари: 0 Гласове:
4



image Карабах - пантюркизъм в действие От Боян Чуков , публикувано на 19.10.2020

И второто примирие в Карабах се провали. Артилерията работи. Дроновете летят. Реактивните установки бият по градове и села. Умират невинни хора. Пропагандата и от двете страни се старае да дава картина, която не съответства на реалната обстановка. Баналните причини за войната в Карабах са общоизвестни. Кои са небаналните?

Основният подпалвач е Ердоган. Той не вярва, че Путин ще се намеси в конфликта. За Москва при сегашната ситуация една голяма война в Закавказието е равносилна на самоубийство. Армения се намира във възможно най-неизгодна позиция за цялата своя съвременна история. Президентът Армен Саркисян и премиерът Никол Пашинян дойдоха на власт на вълната на антируска цветна революция. Последва масова чистка в администрацията. Изгонени са много служители, които имаха позитивно отношение към руснаците. Стигна се до откровена гавра с Москва. Новата арменска власт назначи за губернатор на Арагацонтската област Давид Геворкян, който публично стъпка и запали руското знаме. Подобни оскърбления не са си позволили даже бандеровците в Украйна. Никога руско-арменските отношения преди последния въоръжен конфликт не са били на толкова ниско ниво. Никол Пашинян е дребен соросоид от средна ръка, който очевидно няма качества да бъде премиер. Неговите телевизионни изяви сравнени с тези на випусника на МГИМО Илхам Алиев са трагични. Никой не говори за арменския президент Армен Саркисян. По правомощия той е сватбен генерал, но това не му пречи да играе ключова роля в Армения. Армен Саркисян не е ходил да учи в престижен западен университет. Не е учил в Кембридж. Но е преподавал в Кембридж още в средата на 80-те. От 1988 г. е бил шеф на катедра в престижния британски университет по компютърно моделиране на сложни физически явления. Нещо повече. Самата катедра е основана от Армен Саркисян. Неговата съпруга Нуне притежава една от най-големите в света колекции на мебели на Дейвид Линли, който е племеник на Елизабет II. Самият Армен Саркисян е бил три пъти посланик на Ереван във Великобритания. Семейство Саркисян притежава седем етажен дом на престижен лондонски адрес. Арменският президент е един от създателите на култовата компютърна игра „Тетрис“. В дома на семейство Саркисян има снимка от 1988 г. На нея новоназначеният арменски посланик се кланя на Елизабет II. Тогава тя му казва: „Армен, ти си шампион на всички посланици. За трети път се връщаш при нас“. Армен е близък личен приятел на принц Чарлз. Семейство Саркисян дружат със сина на Елизабет II. През 2013 г. Нуне и Армен организират частна ескурзия на принц Чарлз в Армения. По-ясно казано, най-влиятелната личност от световната арменска диаспора заема официално поста президент на Армения. За протокола. Армен Саркисян зае президентския пост един месец преди Никол Пашинян да се настани в министерския съвет в Ереван. Както се казва в такива случай: „Елементарно, Уотсън“!

Никол Пашинян е типичен прозападен опозиционер. Под негово ръководство Армения пое по пътя на Украйна и Грузия. Ако на арменска територия не бе дислоцирана руската военна база в град Гюмри, то азерите отдавна да са прегазили не само Карабах. Ръководителката на RT, известната руска арменка Маргарита Симонян написа следното на управляващите в Ереван: „В отговор на дългогодишното добро и защита, които вие получавахте от Русия, вие не признахте Крим. Изключително заради политическо отмъщение вие вкарахте в затвора Роберт Кочарян (бившия арменски президент) - неизменен съюзник на Русия... Вие наводнихте страната с антируски НПО-та, които на ваша територия обучават младежите, как да свалят властта в Русия. Вие се превърнахте в плацдарм на антируските сили в Кавказ.“. Маргарита Симонян като гражданка на РФ е абсолютно права в своята оценка за политиката на Ереван. Задържането на Роберт Кочарян нанесе сериозен удар на руско-арменските отношения. Той бе най-проруският държавник в Армения през последните 30-на години. Кочарян има отлични лични отношения с Путин. Той е независим директор на руската корпорация АФК „Система“. За известно време бе задържан и генералният секретар на ОДКБ Юри Хачатуров. В Организацията на договора за колективна безопасност (ОДКБ) влизат Русия, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия и Таджикистан. Официално Москва реагира недоброжелателно на арестите на Кочарян и Хачатуров. Роберт Кочарян е знакова фигура и герой от карабахските войни. С неговото име се свързват всички сериозни победи на арменците срещу азерите. Той е символ на войните и победите в Карабах. Освен това руснаците хванаха Никол Пашинян да се опитва да се договори с Лукашенко за съвместен натиск върху Русия за намаляване на цените на природния газ. Никол Пашинян се разкри като човек, който иска да неутрализира във вътрешната арменска политика влиянието на „карабахския клан“, който е по принцип проруски. 

Азербайджанците през последните 1-2 години закупиха много модерно въоръжение. Изразходваха милиарди долари. Азерите купиха оръжие от Русия, Израел, Турция, Чехия и други. В същото време арменците според злите езици окрадоха своя военен бюджет. В началото на въоръжения конфликт в Карабах арменската армия изглеждаше доста жалка.

Зад Баку още след първия залп на оръдията застанаха твърдо Турция, Пакистан и Афганистан. Ереван бе подкрепен словесно с някакво неясно изказване на Макрон. Но Бриджит едва ли ще пусне своя съпруг да ходи да воюва срещу азерите в Арцах. Останалите глобални фактори хвърлиха дежурните за подобни случаи фрази „за мир в целия свят“. А арменската диаспора в САЩ е втора по влиятелност след еврейската. В големите европейски столици управляващите се борят с втората вълна на COVID-19 и нямат време и ресурси да се заемат по-сериозно публично с кървавия хаос в Карабах.

До този момент не се коментира по-подробно позицията на Китай във връзка със събитията в Карабах. Необходимо е да се има предвид, че един от континенталните пътища на безпрепятствено движение на китайските стоки към Европа преминава през региона. По този начин се избягват морските трасета, по които Поднебесната може да има неприятности с евентуални действия на американския ВМФ. Пекин има интерес от стабилна Армения. Но не може директно да подкрепи Ереван. Няма необходимия комплексен ресурс. Затова Поднебесната може да интервенира чрез своите прокси сили в лицето на Иран. Техеран се превърна в стратегически съюзник на Пекин. Проблемите в Карабах глобално оказват влияние на „Копринения път“. Всяко едно континентално трасе на китайски стоки през Евразия е зависимо от нарастващото китайско-американско противоборство на континента. Турция през последните години се трансформира в сериозен проблем за Китай. До 2015 г. Пекин разчиташе, че Анкара ще реши включително и проблема с междурелсието на границата с Европа на натоварените с китайски стоки влакови композиции. Междурелсието е разстоянието между вътрешните страни на релсите на железопътна линия, мерено перпендикулярно на оста на пътя на 14 mm от горния ръб на релсата. Някои държави по света поддържат линии с различно междурелсие. В Русия и страните от бившия Съветски съюз например то е 1520 mm. В наши дни най-разпространеното междурелсие, което често се нарича стандартно, е 1435 mm.

Си Дзинпин положи не малко усилия да откъсне Турция от орбитата на НАТО. Личният съветник на китайския лидер Е Цзянмин стана милиардер и оглави Китайската енергийна корпорация. Започна да общува от името на Си Дзинпин с ключови фигури в Европа и Азия. По-късно поиска да стане съветник на Ердоган. Е Цзянмин неофициално посети Турция през 2015 г. Опита се да убеди Ердоган да сътрудничи с Китай. Обеща Анкара да стане най-важният партньор на Поднебесната в проекта „Един пояс, един път“. Само след няколко месеца гюленистите в турската армия направиха неуспешен опит за преврат. Те загубиха, но Ердоган разбра „намека“ на Вашингтон. И докато светът раздуваше клюката как Путин е спасил „своя приятел“ Реджеп... той се пренастрои набързо. Забрави за предложенията на Е Цзянмин и се преориентира към известния от десетилетия пантюркистки проект насочен към Средна Азия. Анкара позагуби интерес към европейския вектор на своята външна политика и се фиксира стабилно на Изток. Съветникът Е Цзянмин бе арестуван. Изкараха го мошеник. Въпреки високата му позиция. Отново Анкара започна напористо да защитава правата на китайските уйгури, които са мюсюлмани и тюркоезични. Турците продължиха да оказват хуманитарна и морална поддръжка на своите събратя от Синдзян-уйгурския автономен регион на Поднебесната. Оказа се, че Китай и Турция са конкуренти на външните пазари. И двете страни изнасят ширпотреб за стоковите пазари в Африка, Средна Азия, Близкия Изток, в Русия и Европа. Яростни конкуренти. И още нещо. Китай и Турция са големи консуматори на енергийни суровини. Западът има интерес въглеводородите от Средна Азия да вървят през турска територия към Европа, а не към Поднебесната. Много е любопитен един „дребен“ детайл. През 2020 г. Китай се отказа да внася въглеводороди от узбекските находища на „Лукойл“. Но от газопровода „Силата на Сибир“ не се отказа. Китай мното внимателно следи ситуацията в Средна Азия. Китайците очевидно са преценили, че усилването на турското влияние в региона им носи определени рискове. Шефът на „Лукойл“ Вагит Алекперов е роден в Баку. Бащата му е бил мюсюлманин, а майка му – рускиня и православна.  Влиянието на Турция на енергийните пазари в Средна Азия се усилва с подкрепата на САЩ и Великобритания. Анкара все по-активно ползва етноконфесионални лостове за да вкара в своята орбита тюркските народи в Азия.

На 9 октомври 2020 г. шефът на иранската дипломация стартира своята историческа визита в Китай. Основна цел на преговорите бе влизането на Техеран в икономическото пространство на Пекин. Отново стигаме до перспективите, които се откриват за пътя на китайските стоки към европейските пазари. При успех на споразумението между Иран и Китай автоматично се създава неконтролиран от американската армия и НАТО изход на Пекин към европейските търговски мрежи. Пътят е чрез западен Китай, чрез Средна Азия и Иран по крайбрежието на Ливан, Черно море към Стария континент. Срещата на ръководителя на иранската дипломация не бе в Пекин, а в провинция Юннан, буквално „Южно от облаците“. Тя се намира в югозападната част на Поднебесната. Юннан е алтернатива на Синдзян за целия спектър на китайски стоки през Бирма касаещ ирано-китайската търговия. Пекин вече има построена с участието на бирманското военно правителство въглеводородна инфраструктура, която е в синергия с „копринения път“. Последните преговори между китайци и иранци на практика ще легитимират 25-годишна аренда на Иран от Китай. Ще последват мащабни китайски инвестиции в иранската икономика. Но това не е всичко. През този месец персите планират да влязат под чадъра на руските ПВО системи. Събитията се развиват стремглаво. Явно руснаци, иранци и китайци не си губят времето в предизборния за САЩ период, когато в страната на янките цари пълен хаос и е меко казано пълен бардак. Накратко, на великия китайски проект „Един път, един пояс“ англосаксонците противопоставят проекта Велик Туран с основен актьор Реджеп Ердоган. Решението е взето. Финансите са осигурени.         

Азербайджан през „британската оптика“

Тактическите успехи на азербайджанската армия в Карабах са невъзможни без подкрепата, която й оказват турските военни. Баку и Анкара залагат на военни методи за решаването на конфликта в Карабах. С една подробност. Калкото повече азерите залагат на турската военна помощ, толкова повече губят от своя суверенитет. Толкова по-ненужен става и самият президент Илхам Алиев, випусник на МГИМО. Все по-отчетливо зад гърба на Ердоган се вижда сянката на британският лъв, който никога не е напускал Азия.

Веднага след разпадането на СССР в Баку идва на посещение Маргарет Тачър. След нея пристига по-късно и синът й както и синът на Елизабет II, принц Ендрю. Който се слави като лобист на големи транснационални компании. В края на 2017 г. в Азербайджан броят на британските компании е над 500. Великобритания е на първо място по инвестиции в страната на азерите. British Petroleum заема ключови позиции в нефтената промишленост на Азербайджан. Участва в седем нефтогазови проекта. Британците са се ангажирали сериозно с изграждането на Южния газов коридор, който е най-сериозната конкуренция и опасност за търговската стратегия на „Газпром“.

През лятото на 2019 г. се смени посланика на Лондон в Баку. На мястото на класическия дипломат Керъл Крофтс пристигна кадровият офицер от МИ6 Джеймс Шарп. Той като всички отлично подготвени британски разузнавачи владее руски, арабски и азербайджански език. Джеймс Шарп преди назначението си в Баку е бил посланик в Казахстан и Киргизстан. Отговорял е във Форин Офис за износа на оръжие. Джеймс Шарп е в близки отношения с новия шеф на МИ6 Ричард Мур. Във Форин Офис Мур е оглавявал политическия отдел, а Шарп е бил съветник за Източна Европа и Централна Азия. Любопитна „подробност“. През март 2020 г. Джейм Шарп се среща с Турал Гянджалиев, ръководител на азербайджанската община в Нагорни Карабах. В края на същата година в азербайджанската преса излиза статия на новия британски посланик в Баку. В нея Джеймс Шарп пише: „В течение на три десетилетия Великобритания и Азербайджан са стратегически партньори в развитието на енергийния сектор на Азербайджан и ние очакваме, че това партньорство ще продължава в течение на следващите три десетилетия“. И Джеймс Шарп като Джеймс Бонд отива в Баку да защитава интересите на British Petroleum. Очевидно е, че британците имат полза от отстраняването на руското влияние не само в Азербайджан, но и в целия регион. По този начин ще могат да контролират енергийните ресурси и стратегическите тръбопроводи на Южния газов коридор. Какво се иска от Азербайджан? От азерите се очаква да подкрепят Великобритания и Турция в реализиране на обединението на тюркските народи в Евразия в рамките на стария проект Голям Туран. Чиито апологет е Ричард Мур. Към днешна дата той е пряк началник на Джеймс Шарп. Понякога между игралния филм и реалните събития има изумителна прилика. Стига да има кой да я види.

Малко повече за проекта Голям Туран

След юли 2016 г. Ердоган под натиска на драматичните събития около него се „вслушва“ в съвета на известния Хелмут фон Молтке. Германецът през 1842 г. съветва стратегически турските държавни служители. Младият полковник и инструктор на османската армия се опитва да обясни на своите домакини предимствата, които дава на Турция пантуранската политика. Молтке съветва турците да се фокусират върху Азия и милионите турански народи. И да ги обединят в една могъща държава. Той даже се опитва да внуши на турците да прехвърлят столицата от Цариград в Кония, или някъде още на изток. Но по това време султан Абдул Мечит улисан във вътрешнополитическите проблеми няма време да мисли за коренна промяна на стратегията на Османската империя. Нещо повече. По това време турците си нямат понятие за това дали има някаква връзка между тях и тюрко-татарските народи на Азия. Тюркологът Армин Вамбери с рождено име Херман Бамбергер разказва интересна история по време на негово пътешествие на Изток. През 1856 г. той развива пред висшето общество в Цариград своята теория за единството на произхода на всички турански народи. Армин Вамбери с недоумение констатира, че лицата на присъстващите изразяват недоволство. „Цивилизованите“ ефенди от Цариград са обидени защото за тях „тюрчюлюк“ (тюркско) е синоним на диващина и бруталност. Бейовете от Босфора репликират Армин Вамбери, който е на британска служба: „Но, надяваме се, че вие не ни поставяте в един ред с киргизите и бездомните номади на Туркестан“. По това време турците нямат национално самосъзнание, нито национална култура, не се опитват да асимилират покорените народи. Доволни са само от това, че господстват над тях и ги експлоатират.

Пантуранизъм или пантюркизъм се нарича геополитическо и културно движение, което си поставя за своя цел националното и държавно обединение на туранските народи. Туран е географско название на страната, която се разпростира между Каспийско море, Иранската и Акмолинската хълмисти земи и началото на реките Сърдаря и Иртиш. От Туран тръгват ордите на Атила, Чингизхан, Тамерлан, Ертогрул и други. Потомците на тези племена са се разселили в Азия и Европа. Известни са под общото название турански народи. Към тях се отнасят турците от Цариград и Мала Азия, татарите от Южна Русия и Кавказ, туркмените и тюрките на Персия и Средна Азия, узбеки, киргизи, монголци, тунгуси и тачики, туземците в Сибир. В действителност корените на пантуранизма не се оказват в Турция. Основният импулс на пантуранското движение не е даден от турците в Османската империя, а от тюрко-татарските мислители на Русия. Идейни основоположници на пантуранизма са руските потомци- татарите Ахмед Агаев, Юсуф Акчуру, Али Хюсеин-заде, Исмаил Гаспарински и други. Основоположници на пантуранизма и разпространението на неговите идеи сред анадолските турци са били руските мюсюлмани. Съществува разлика между постановките и мечтите на татарските и турските пантуранисти. Първите включват в „тюркския свят“ Балканите, Мала Азия, Крим, Кавказ, Дагестан, Астрахан, Поволжието, Саратов, Самара, Казан, Уфа, Оренбург, Сибир, Монголия, китайски и руски Туркестан, Бухара, Хива, Хорасан, южното крайбрежие на Каспийско море и двата Азербайджана (руски и персийски). По-скромни са турските пантуранисти, които се ограничават само с територии населени от тюркската група турански народи, в която влизат тюрките в Сибир, Централна Азия, Поволжието, Черноморието, Иран и бившата Османска империя. Затова те предпочитат да наричат своето движение пантюркизъм.

Но да свържем описаното до този момент с конфликта в Карабах! Сред описаните по-горе народи има една група, която включва родствени езици, вероизповедание и култура. Важно е да се отбележи фактът, тези народи представляват една непрекъсната полоса (верига) в пространството от Средиземно море до китайската стена. Въпросната полоса се прекъсва само на едно място. Познайте къде... малката Армения разваля териториалния континуитет. Дали пък точно този факт не обяснява до известна степен огромната вражда между турци и арменци и периодичните кланета, които организират на арменците турските правителства?  

Пантуранизмът или пантюркизмът в настъпление в наши дни

Ако пантюркистките планове по отношение на Азербайджан се сбъднат, то азерите ще загубят своята самобитна култура и ще се турцизират. Ще бъдат асимилирани от анадолските турци. Ще последват съдбата на живеещите в Турция гърци и арменци. Или по-точно на турцизираните криптоарменци и криптогърци.

Равносметката е следната. Въоръжена с идеите на пантуранизма или пантюркизма Турция се превръща в основен играч в стратегията на англосаксонците срещу Русия и Китай. Може да се направи и известен паралел между Анкара и Варшава. И двете страни са основни инструменти срещу Русия. Избрани са, защото в исторически план страдат от мощни антируски пориви и разполагат с приличен демографски потенциал. Както и имат обща граница с руснаците. Полша полага огромни усилия в борбата срещу Москва още от времето на маршал Йозеф Пилсудски. Първо клубът „Прометей“, после „Източно партньорство“ на ЕС, а сега проекта „Триморие“. И в трите случая става въпрос за хибридна война срещу Русия. Разликата е само в подобрените технологии за водене на въпросните войни. При Турция ситуацията е същата. Ако Варшава атакува Русия от северозапад, то Анкара го прави от югоизток. Турция подобно на Полша също има „тежко“ историческо наследство спрямо Кремъл. Цялото руско-турско минало са една поредица от руско-турски войни. Русия е била спокойна само след поредната война, в която руските пълководци са нанесли поредното военно поражение на турците. Последно, да не забравяме, че управляващата партия в Турция е кръвно свързана с „Мюсюлманските братя“ (организация забранена на територията на Руската федерация). Ердоган се опитва да обясни турските геополитически претенции не само с прагматизъм, но търси и високо морални подбуди като историческа справедливост, идейни и религиозни цености. Необходимо е да се обърне внимание на един важен момент във външната турска политика. Тя е многовекторна. Една е в Азия, друга в Близкия Изток и съвсем друга в Европа. По отношение на Балканите Анкара облича своите „сърдечни пориви“ в неоосмански одежди. В зависимост от посоката турците вадят неоосманизма, панислямизма или пантюркизма. Или в зависимост от ситуацията ги миксират. Очевидно е, че турците са се засилили да строят „Турски свят“, който влиза в остра колизия с проекта на Кремъл „Русский мир“. На много места в Евразия двата проекта се наслагват в противофаза. Създава се впечатление, че Анкара действа ситуативно като се активизира в различни региони. Но това не е така. Всяко едно действие е крачка от добре обмислена и планирана поредица. На 29 октомври 2020 г. на срещата на високо равнище на Съвета за сътрудничество на тюркоезичните държави се планира да се обяви създаването на обединена армия на тюркските страни под егидата на Турция. За разлика от много държавни ръководители Ердоган освен че говори, но и действа. Русия до днешна дата се ограничава със своята релефна въглеводородна външна политика. Говори за взаимноизгодно сътрудничество. Но това й гарантира и в бъдеще да отстъпва на тези, които предлагат идеен продукт. И действат, а не само говорят.

Съвсем накрая. Ръководителите на ЦРУ, МИ6 и DGSE (френското разузнаване) имат нещо много общо. Джина Хаспел, Ричард Мур и Бернар Емие са били резиденти в Турция на разузнаванията, които оглавяват към този момент. Интересен факт.

https://infacto.bg/karabah-pantyurkizm-v-dejstvie/?fbclid=IwAR1EBDtP0dan7XoIZkL4YiK6UEyuGr8mxa19zkuLnlSJTJHwGZt3GWO1GxY




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2537192
Постинги: 1784
Коментари: 666
Гласове: 1348
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия