Постинг
01.04 13:38 -
ОТ „ХАУНЕБУ: ТАЙНИТЕ ДОСИЕТА“ НА ДЕЙВИД ХАТЧЪР ЧАЙЛДРЕС, 2025 Г.
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 877 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.04 13:40
Прочетен: 877 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 01.04 13:40
ОТ „ХАУНЕБУ: ТАЙНИТЕ ДОСИЕТА“ НА ДЕЙВИД ХАТЧЪР ЧАЙЛДРЕС, 2025 Г.
През 2011 г. в Англия е публикувана книгата "Сивия вълк: бягството на Адолф Хитлер", от Джерард Уилямс и Саймън Дънстън. Тя е адаптирана и като документален филм, по сценарий и режисура на Джерард Уилямс, продуцент Магнус Петерсон, и издаден от ДВД.
В книгата се казва, че Хитлер, чието кодово име в нацистката йерархия е било "Сивия вълк", не е умрял в берлинския си бункер през 1945 г., а е избягал заедно с Ева Браун и няколко други нацистки служители в Аржентина и е живял на 10 км. западно от Барилоче в аржентинските Анди, близо до чилийската граница.
Според книгата, бягството на Хитлер е било организирано от Мартин Борман, който също бяга в Аржентина, и е подпомогнато от Хуан Перон и неговото правителство. В тази книга са препечатани редица документи на ФБР, които показват, че доклади за Хитлер в Аржентина са били подадени до американските разузнавателни служби. И, че в края на войната от Германия в Аржентина са били изнесени значителни средства и че те по-късно са били откраднати от Борман. Също се казва, че Хитлер умрял в Аржентина сам, беден и психично болен, през 1962 г., оставяйки след себе си съпруга и поне едно дете.
Аржентинският журналист Абел Басти публикува през 2004 г. книгата "Барилоче нази-гуя туристика", в която излага твърдения за Адолф Хитлер и Ева Браун, че живели в околностите на Барилоче в продължение на дълги години след Втората световна война - споменава и имението Иналко като убежище на Хитлер. В книгата се разказва и същата позната история за Мартин Борман и Перон, които помагат на Хитлер, заедно с много други нацисти.
Няколко подводници са отвели определени нацисти и тяхна плячка в Аржентина, където те са били подкрепяни от бъдещия президент Хуан Перон, който заедно със съпругата си Евита от известно време е получавал пари от нацистите.
Перон става президент на Аржентина през 1946 г., но по време на войната вече е влиятелна политическа фигура в Аржентина. Казва се, че Хитлер пристигнал в Аржентина на 28 юли 1945 г. и отседнал в хасиендата "Сан Рамон", източно от Сан Карлос де Барилоче.
След това се преместил в имение в баварски стил в Иналко - отдалечено и труднодостъпно място в югозападния край на езерото Нагуел Гуапи, близо до чилийската граница.
Около 1954 г. Ева Браун напуснала Хитлер и се преместила в град Неукен, заедно с дъщеря им Урсула ("Уши"). Смята се, че е имало и втора дъщеря.
Хитлер умрял през февруари 1962 г. в отдалечената вила на юг от езерото Нагуел Гуапи.
...
Саймън Дънстън и Джерард Уилямс са събрали обширни доказателства - някои от тях вече разсекретени, например докладите на ФБР.
Открито е и, че известният "череп на Хитлер" в Москва е на жена.
... В книгата се пояснява, че Хитлер и Браун излетели от Берлин на 29 април 1945 г. с "Юнкерс" Джу 52 до нацистката военновъздушна база в Тондер, Дания. В авиобазата в Тондер групата се прехвърлила на друг "Юнкерс" Джу 52 и летели на кратко разстояние обратно на юг до базата на Луфтвафе за далечни полети в Травемунде.
Тук те се качили на самолет за далечни полети Джу 252 за полет до Реус, близо до Барселона, Испания. Произведени са само 15 броя от тривитловите Джу 252 - производството им е спряно през есента на 1944 г.
След това те се прехвърлили на Джу 52 на испанските военновъздушни сили. Излетели от Реус и летели на югозапад до авиобазата в Мирон в Южна Испания, за да се заредят с гориво за дългото пътуване до тайната нацистка авиобаза и база за подводници във Вила "Винтер" на източния край на Фуертевентура - най-източната част на Канарските острови.
... Черния флот от подводници, който в края на войната отказал да се предаде, заминал за различни тайни подводни бази по света, особено в Атлантическия океан. Освен тайните бази за подводници в Северна Норвегия, Гренландия и Антарктида, германците са имали и тайна база за подводници във вила "Винтер" на остров Фуертевентура.
Тази изолирана вила, снабдена с тайни тунели, е добре известна в Испания, Германия и на Канарските острови. Дори във филмите за Индиана Джоунс е показана изсечената в скалите база за подводници, която във всеки момент можела да побере 3 подводници на стоянки.
... Хитлер и Ева Браун прекарали там нощта. На следващия ден се качили на борда на У-518 и след като отплавали, пътували 53 дни до Аржентина.
...
... Редица подводници, които са посочени като потопени, са били активни и след войната, а в някои случаи всъщност е имало 2 подводници с един и същи номер.
...
Авторите на книгата "Сивия вълк" твърдят, че У-518 е пристигнала на аржентинския бряг в Некочеа - малко градче южно от голямото пристанище Мар дел Плата, на 28 юли 1945 г. По-късно, на 30 юли, групата отпътувала от Некочеа с биплан "Къртис" на аржентинските военновъздушни сили до град Неукен в Северна Патагония, където самолетът е презареден с гориво. След това групата отпътувала на юг към ранчото Естансия Сан Рамон в покрайнините на курортния град в Андите - Барилоче. Пътуването продължило 53 дни.
В „Ла Клара“ Хитлер е посетен от Борман, който пристига от Чили. Хитлер – остарял и болен – се връща към страстта си да рисува и да живее само с 1 бодигард и 1 лекар. До 1961 г. той се влошава както психически, така и соматично. Умира от боестта си през февруари 1962 г. Кремиран е и прахът му е разпръснат в гробище.
...
В края на филма „Сивия вълк“, има сцена, в която британски следовател през 2008 г. е заплашен в телефонен разговор, ако продължи да изследва историята „Хитлер в Аржентина“.
Друг човек – жена, - която е виждала Хитлер през 1946 г., също е предупредена с тревожно телефонно обаждане, също през 2008 г., че трябва да спре да говори за тази история и че СС и Гестапо са все още активни (в Аржентина) и че Ева Браун все още е жива. След това филмът показва как Ева влиза в болница в Буенос Айрес през 2008 г. и намеква, че тя е починала там.
...
Поне 30 000 нацисти са избягали след войната в Южна Америка и СС по същество е контролирала тази диаспора.
... Немски учени като Курт Танк и Роналд Рихтер живеят в Аржентина.
Аржентинското консулство в Барселона е дало хиляди фалшиви паспорти на бягащи немци.
...
... В досиетата на ФБР има дори сведения, че Хитлер е бил видян в някои градове в Източните САЩ.
...
... Нацистката база в Антарктида вече е доста известна. Но не е толкова известно, че в Арктика е имало 2 или повече тайни нацистки бази за подводници. Едната е в североизточната част на Гренландия и се нарича „Бийвър Дам“, а другата е в Канадска Арктика, някъде на остров Бафин или близо до него, и се нарича „Пойнт 103“.
И двете бази са в контакт с въздушната база в Банак в най-северната част на Норвегия. Летището е построено за пръв път с триъгълни писти през 1938 г. През 1940 г. е завладяно от Луфтвафе, които го разширяват и ползват 2 дървени писти. През 1945 г. Банак е превзета от Кралските норвежки военновъздушни сили, но 1952 г. е изоставена.
... Именно от това летище излитат полетите на далечни разстояния до Япония, както и тези до базите в Гренландия и Канадска Арктика.
...
... По-голямата част от информацията, която имаме за тайните арктически бази, обслужвани от СС, идва от публикуваната през 70-те год. на 20 век книга на Вилхелм Ландиг, наречена „Идоли срещу „Туле“.
Вилхелм Ландиг дава, че в „Пойнт 103“ е имало „V-7“ - немски летящи дискове. Немците имат база, която е близо до нос Чидли, на изток от залива Хъдзън. Разположена е на остров в полукръгъл басейн около „Пойнт 103“. В скалите са направени тунели, които служат за жилищни помещения и складове, както германците правят в много други свои тайни съоръжения – Нордхаузен, Йонастал, Дер Ризе, Цемент и т.н.
...
Немците са построили и радиостанция в Мачу Пикчу, близо до Куско, Перу.
...
През 50-те и 60-те години на 20 век, във Венецуела има голяма нацистка дейност, както и активност на НЛО и „Мъже в черно“.
...
Писателят О. Бергман заявява, че германците от арктическите групи са поддържали връзка с други следвоенни германски групи чрез междинна позиция в Северните Анди. Всяка група е имала свое кодово име. Групата в Северните Анди например използвала обозначението „Атлантида“.
Други следвоенни групи са оцелели в бази във вътрешната част на Азия, както и в Африка, и заедно с арктическата база те образуват звено, докато друго звено от 3 групи е образувано от група в Гренландия, друга близо до Австралия и 3-та някъде в Тихия океан.
Световна мрежа от бази на СС – тайни градове на Черното слънце....
Бергман споменава Африка като място за 1 или повече бази на СС. Тези бази са били разположени в Испанска Сахара и на северния бряг на Намибия, близо до границата с Ангола.
... База близо до Австралия, може да е място като възвишенията във вътрешността на Нова Гвинея, до голяма степен неизследван остров.
...
База може да съществува на някой от Соломоновите острови или може би на някой от островите във Вануату.
Странна активност на НЛО е наблюдавана на всички тези места, особено на Соломоновите острови.
...
По време на войната Вилхелм Ландиг е отговарял за сигурността на летището в Прага, където са се намирали 3 проекта за летящи дискове.
... Ландиг твърди, че самолетите са насочвани към „Пойнт 103“ чрез специален компас, наречен „Небесен компас“. ... Вместо да измерва магнитните силови линии с игла, Небесният компас мери поляризираната светлина.
...
С „Пойнт 103“ е свързан „син остров“, видян от канадски въздушни патрули, но е трудно да бъде открит, когато те се връщат в същия район, за да разгледат допълнително тази арктическа аномалия.
... Стивънс съобщава:
„Няколко независими доклада от около 1950 г. твърдят, че тези патрулни полети (целта им не е посочена) понякога се натъкват на нещо, което описват като остров, заобиколен от леден пръстен от високи планини. На острова можело да се различат само строителни конструкции. Освен това са видени някакви самолети, които не могат да се идентифицират правилно. Можело да се види кацането на „Забележителни двигателни въздухоплавателни средства“.
Има обаче голям проблем. Всички опити за приближаване до острова, за да бъде разгледан по-добре, срещат странна съпротива. При приближаването си към него, всеки самолет е бил заобикалян от непроницаем за радара на самолета „гъст син ефир“.
... Било е използвано някакво защитно устройство, което е скривало местоположението на тайната база.
...
Смята се, че тайната база в „Пойнт 103“ се е състояла от членове на обществото „Туле“. Това общество вярва, че Хитлер и 3-ят Райх са компрометирани от зли сили още през 1933 г. Ето защо „Пойнт 103“ е съставена от мистици и учени от цял свят. В книгата си „Гьотцен срещу „Туле“ Вилхелм Ландиг описва конференция в базата, на която присъстват следните лица:
„... тибетски лама, японски, китайски и американски офицери, индианци, чернокож етиопец, араби, персийци, бразилски офицер, венецуелец, сиамец и пълнокръвен мексикански индианец“.
Ландиг потвърждава, че „Пойнт 103“ НЕ е продължение на Третия райх, а независима група на обществото „Туле“,противопоставяща се на фашизма, която работи с езотерични групи от цял свят, които се противопоставят на юдео-християнския-масонския световен ред. Фокусът и символът на тази група е емблемата Черното слънце.
Ландиг описва голямото събиране на езотерични групи от цял свят, които са посветени на каузата на Черното слънце; те носят или червени, или черни одежди – черните одежди са за висшите посветени.
По думите му сцената е закрита от завеса, но зад нея, когато се отворила, имало просторна зала с водещи надолу стълби. От двете страни на продълговатата зала имало пейки, на които седели някои от хората от станцията. Пътеките били по-ниски, а пътят на процесията в залата продължавал през още 4 нива. На пътеката имало процесия от хора, в по-голямата си част с червени пелерини.
Ландиг пише:
„Начело на процесията са чуждестранните гости, чието облекло също подчертава странността на това събрание. Над всички доминира черната, подобна на шлем украса на главата на тибетския лама, а японците до него изглеждат малки. Докато тибетецът носи вече познатата черна роба, японските офицери също са облечени в униформи, но над тях също имат черни одежди.“
...
За тайната база в Гренландия с кодово име „Бийвър Дам“, Стивънс пише, че за първи път е чул за нея на конференция за НЛО и помислил, че е някъде в Норвегия. По-късно открива, че повечето истории я поставят някъде в Гренландия и според слуховете там се били провеждали странни експерименти, включително присаждане на различни животински органи и крайници. Друга версия – казва той – е, че това сливане се извършвало на генетично ниво, а не по хирургичен път.
Основният източник на информация за това е Клод Швайнхарт и неговата статия от 1952 г. в немското периодично издание „Човек и съдба“. Там се давало, че в Гренландия през 1951 г. е разработен специален тип летателен апарат (други са били разработени по-рано). Този апарат имал способността да се потапя в океана и да излиза от него, за да се издигне във въздуха. С други думи – летяща подводница.
...
... През 1947-1950 г. в Гренландия е изпратена датска експедиция, командвана от Айгил Кнутс.
През 1947-1951 г. французите изпращат също експедиция.
През 1951 г. англичаните се включват в действието със собствена експедиция в Гренландия.
Стивънс пише:
„На 27 март 1951 г. датчаните, които притежават Гренландия, намират за необходимо да сключат споразумение със Сащ за обща защита за Гренландия.“
От кого?...
Веднага след пакта, правителството на Сащ започва трескаво да изгражда няколко въздушни бази в Гренландия. „Нарсарсуак“, „Туле“и „Стейшън Норт“.
Базата „Стейшън Норт“ е точно там, където д-р Солчек, д-р Йесенски и г-н Робърт Леснякевич в книгата си от 1998 г., издадена на немски език „Страната на чудесата“ смятат, че е „Бийвър Дам“ - на североизточния полуостров, наречен Пери Ланд.“
... Вероятният сценарий е германците да са се изселили някъде през 1951 или 1952 г. или да са били принудени от американските военни да ги напуснат.
Имаме обяснение за всички летящи дискове, наблюдавани по света от около 1947 г. насам. Според Бергман, много от тях са направени в съоръжението в Гренландия, както и първите летящи подводници: кораби с форма на пура, които летят във въздуха или се гмуркат във водата. Друга фабрика вероятно е съществувала в Антарктика, както и 1 в Аржентина. ...
СИЛАТА ВРИЛ И ЖЕЗЪЛЪТ ВРИЛ
... Терминът „Врил“ е използван за пръв път в романа на Едуард Булвър-Литън от 1871 г. „Врил: силата на идващата раса“. В него се разказва за живееща във вътрешността на Земята раса от свръхчовеци, наречена Врил-я, която владее енергията „врил“ заради нейните лечебни, положителни и разрушителни свойства. В центъра на романа е разказвачът, който е неназован млад, богат пътешественик, посещаващ свой приятел – минен инженер. Те изследват естествена пропаст в мина, която е разкрита от проучвателна шахта, с помощта на въже. Разказвачът стига благополучно до дъното на пропастта, но въжето се къса и минният инженер, загива. След това разказващият, попада в подземен свят, обитаван от същества, които изглеждат като напреднали хора. Сприятелява се с първото срещнато същество и то го развежда из град, който има характеристики, подобни на древноегипетската архитектура.
Изследователят се запознава със съпругата на домакина си, двамата му синове и дъщерята, които се научават да говорят на английски с помощта на импровизиран речник. Водачът му се сближава с него и заедно с дъщеря си Зи, обясняват кои са и как функционира обществото им.
Главният герой открива, че съществата, които наричат себе си Врил-я, имат големи телепатични и други парапсихологични способности, например, могат да предават информация, да се отървават от болката и да приспиват другите.
Скоро героят на романа открива, че Врил-я са потомци на допотопна цивилизация, наречена Ана, и живеят в мрежи от свързани с тунели пещери. Първоначално обитатели на повърхността, те бягат под земята преди хиляди години, за да се спасят от огромно наводнение, и придобиват по-голяма сила, като се сблъскват със суровите условия на Земята и доминират над тях.
На мястото, където е слязъл разказвачът, живеят 12 000 семейства – една от най-големите групи. Обществото им използва „врил“, а тези, които са духовно извисени, са в състояние да овладеят тази сила – необикновена, която може да се контролира по желание.
В романа употребите на „врил“ от Врил-я, варират от разрушение до лечение. Жезълът Врил може да се използва за фокусиране на енергията „врил“.
Според Зи – дъщерята на домакина, „врил“ може да се превърне в най-могъщото средство за управление на всички видове материя – както одушевена, така и неодушевена.
„Врил“ може да унищожава като мълния или да възвръща живота, да лекува или да изцелява. Използва се за проправяне на пътища през твърда материя. Твърди се, че светлината му е по-стабилна, по-мека и по-здрава от тази на всеки запалим материал. „Врил“ може да се използва и като източник на енергия за съживяващи механизми. Може да се използва с помощта на жезъла Врал или чрез умствена концентрация.
В много отношения „Врил“ е подобна на Силата, за която говорят рицарите-джедаи в поредицата „Междузвездни войни“.
В книгата се описва жезълът Врил, като предмет във формата на жезъл, който се използва като канал за силата „врил“.
Главният герой го описва като кух с „ограничители“, „ключове“ или „пружини“, в които „Врил“ може да се промени, да се модифицира или да се насочва, за да унищожава или да лекува. Жезълът е с размерите на бастун, но може да се удължава или да се скъсява според предпочитанията на ползвателя.
Външният вид и функциите на жезъла се различават в зависимост от пол, възраст и т.н. Някои жезли са по-мощни за унищожаване, а други – за лекуване. Смята се, че жезлите на децата са по-прости от тези на мъдреците; при жената и майката разрушителната част е премахната, а лечебните аспекти са подчертани.
Изглежда, че жезълът Врил е подобен на египетските жезли и стълбове, като например жезъла Уас или стълба Джед. Ранна версия на този жезъл се среща и в Шумер.
В Боливия, фигурата на Виракоча в Портата на Слънцето в Тиауанако държи 2 жезъла от двете страни на тялото си, а за първия инка Манко Капак се съобщава, че е носел жезъл, забил го в земята в Куско, когато пристигнал на това място и го обявил за столица на новата империя на инките.
Можем да си представим и че този жезъл функционира по подобен на кадуцея начин – символ на жезъл с 2 преплетени змии около него и понякога с крила на върха (символ на медицинския жезъл - жезълът на Асклепий – има само 1 змия). Кадуцеят е жезълът, носен от Хермес в гръцката митология и съответно от Хермес Трисмегист в гръко-египетската митология. Той е изобразяван и в лявата ръка на Меркурий – римския пратеник на боговете.
Когато е публикувана „Врил: силата на идващата раса“, книгата става популярна, а когато става известно, че анонимният автор е харесваната кралска фигура лорд Едуард Булвър-Литън, тя става още по-популярна.
Окултисти от онова време разпознават образите и концепциите в тази книга като езотерична атлантска наука, забулена в нея. Тези окултисти, сред които е и Елена Блаватска, приемат книгата като основана на окултна истина, но не вярват толкова в цивилизацията, живееща в пещерите под земята (макар да вярват в подземния свят), колкото в древните цивилизации и използването на някаква електрическа сила, която е в състояние да повдига и огромни каменни блокове, тежащи по стотици тонове. Със сигурност само сила като „Врил“би могла да повдигне огромни гранитни блокове със силата на антигравитацията и би могла магически да ги издигне на мястото им.
Подобни гигантски каменни блокове виждаме навсякъде по света и те винаги са много древни. Места като Баалбек, Египет, Карнак, Стоунхендж, Теотиуакан, Саксахуайман, Тиауанако и Великденският остров (Рапа Нуи), съдържат мегалитни структури или статуи, които не се поддават на логиката на съвременния инженер и превръщат идеята за левитация в реалност. Силата „Врил“ и способността да контролираме гравитацията и пространството около нас ли е?
Книгата и концепцията за „Врил“, вдъхновяват създаването на обществото „Врил“ от обществото „Туле“. В него се преподава, че „Врил“ е „Космическа първична сила“, която ще доведе до нова утопична ера за човечеството: възраждането на Атлантида. За обществото „Врил“ обаче се знае много малко, а някои историци се съмняват, че то изобщо е съществувало.
...
Обществото „Врил“ е обсъдено през 1960 г. от Жак Бержие и Луи Повел в книгата им „Утрото на магьосниците“, публикувана отначало на френски език. В нея те пишат, че обществото „Врил“ е тайна общност от окултисти в преднацистки Берлин, която е била нещо като вътрешен кръг на обществото „Туле“. Смятат също, че то е в тесен контакт с английска група, известна като „Херметичният орден на Златната зора“. Споменават и тибетците, живеещи в Берлин.
В друга книга „Мосю Гурджиев“, Луи Повел пише, че обществото „Врил“ е „основано от генерал Карл Хаусхофер – ученик на руския магьосник и метафизик Георги Гурджиев“.
В книгата „Черното слънце“ авторът Никълъс Гудрик-Кларк, се позовава на изследванията на немсия автор Петер Бан. В есето си от 1996 г. „Тайната на енергията „Врил“, Бан споделя, че е открил езотерична група, наричаща се „Имперско работно общество на идваща Германия“ или накратко Раг. Тя учи своите читатели да медитират върху образа на ябълка, разрязана вертикално по две, която представлява картата на универсалната безплатна енергия, налична от магнитното поле на Земята.
С прилагането на това знание, те щели да използват „врил“ - „всесилата на природните сили“ и да използват „постоянния поток на енергия с форма на топка“, за да насочват „постоянния поток от свободна лъчиста енергия между космическото пространство и Земята“.
Раг публикува няколко брошури за енергията „Врил“. Една от брошурите е публикувана през 1930 г. и е озаглавена „Врил: космическата елементарна сила“, написана от член на тази берлинска група под псевдонима „Йоханес Тойфер“, което на немски означава „Йоан Кръстител“.
В брошурите се описва атлантската динамо-технология, превъзхождаща съвременната механична наука, като се казва, че тяхната духовна технология и неограничената енергия „Врил“ са позволили на египтяните и маите да построят огромните си пирамиди.
Никола Тесла споделя подобни неща в интервютата си с репортери в апартамента си в Ню Йорк. Нацистите изследват всички начини на използване на електрическата енергия и нейните приложения, включително и „Врил“.
Брошурите за „Врил“ са издадени от влиятелния немски астрологичен издател на име Ото Вилхелм Барт. В брошурата от 60 страници, не се казва почти нищо за групата, освен, че е основана през 1925 г., за да изучава използването на енергията „Врил“.
Раг е всъщност това, което наричаме общество „Врил“ и е била реална организация. Изглежда, че вътрешното ядро на обществото „Туле“ се превръща в Раг и получава името обществото „Врил“. Очевидно те са действали от 1925 до края на войната през 1945 г.
По времето, когато Германия е завладяна от Съюзниците от Изток и Запад, това общество очевидно се разпада и някои членове буквално отлитат с летящи дискове към тайни бази на СС по света.
...
Това, което изглежда задвижда корабите „Врил“, е някакъв вид плазма (наелектризиран газ, например живак), която е жироскопична и антигравитационна в рамките на затворена система.
...
В един извънтериториален Райх може би все още функционират подводници, летящи дискове, тайни бази в Антарктида, Латинска Америка и на други места.
... Създаването на много от тайните бази започва през 30-те години на 20 век, както и ранните експериментални стремежи на Третия Райх в регионите на
Арктика
Отдалечени острови
Антарктика
Под водата
В космоса.
Би трябвало да включим и части от Огнена земя (Патагония) и чилийските фиорди, тъй като в тези райони вероятно е имало няколко бази на СС, а в отдалеения юг на Чили и някъде в Андите се подозират и бази за подводници. Голяма част от Парагвай може би също е част от нацистките СС земи.
...
За Канарските острови се предполага и че са може би място с подводна база на НЛО. Публикувани са много снимки от островите на летателни апарати от дисковиден тип, които се появяват и в интернет. Книгата „Контакт с НЛО от под водата“ съдържа приложение за подводни НЛО (дискове), излизащи от водата край брега.
...
В книгата ми „Антарктика и тайната космическа програма“ излагам тезата, че на Антарктическия полуостров (наричан и полуостров Палмър, Земя Греъм или Тиера де О,Хигинс в Чили) има база за подводници и НЛО, управлявана от СС. За притежание на полуострова претендират Великобритания, Чили и Аржентина. Полуостровът образува 1300-километрово продължение на Антарктида на север към южния край на Южна Америка. Покрит е с лед и е планински, а най-високата точка е планината Джаксън с височина 3184 метра.
В последната глава на тази книга предполагам, че на остров Крал Джордж в Южните Шетландски острови до северозападния бряг на Антарктическия полуостров, всъщност има тайна база.
Този остров в действителност е един от най-близките в Антарктида до южния край на Южна Америка. ...
През 2011 г. в Англия е публикувана книгата "Сивия вълк: бягството на Адолф Хитлер", от Джерард Уилямс и Саймън Дънстън. Тя е адаптирана и като документален филм, по сценарий и режисура на Джерард Уилямс, продуцент Магнус Петерсон, и издаден от ДВД.
В книгата се казва, че Хитлер, чието кодово име в нацистката йерархия е било "Сивия вълк", не е умрял в берлинския си бункер през 1945 г., а е избягал заедно с Ева Браун и няколко други нацистки служители в Аржентина и е живял на 10 км. западно от Барилоче в аржентинските Анди, близо до чилийската граница.
Според книгата, бягството на Хитлер е било организирано от Мартин Борман, който също бяга в Аржентина, и е подпомогнато от Хуан Перон и неговото правителство. В тази книга са препечатани редица документи на ФБР, които показват, че доклади за Хитлер в Аржентина са били подадени до американските разузнавателни служби. И, че в края на войната от Германия в Аржентина са били изнесени значителни средства и че те по-късно са били откраднати от Борман. Също се казва, че Хитлер умрял в Аржентина сам, беден и психично болен, през 1962 г., оставяйки след себе си съпруга и поне едно дете.
Аржентинският журналист Абел Басти публикува през 2004 г. книгата "Барилоче нази-гуя туристика", в която излага твърдения за Адолф Хитлер и Ева Браун, че живели в околностите на Барилоче в продължение на дълги години след Втората световна война - споменава и имението Иналко като убежище на Хитлер. В книгата се разказва и същата позната история за Мартин Борман и Перон, които помагат на Хитлер, заедно с много други нацисти.
Няколко подводници са отвели определени нацисти и тяхна плячка в Аржентина, където те са били подкрепяни от бъдещия президент Хуан Перон, който заедно със съпругата си Евита от известно време е получавал пари от нацистите.
Перон става президент на Аржентина през 1946 г., но по време на войната вече е влиятелна политическа фигура в Аржентина. Казва се, че Хитлер пристигнал в Аржентина на 28 юли 1945 г. и отседнал в хасиендата "Сан Рамон", източно от Сан Карлос де Барилоче.
След това се преместил в имение в баварски стил в Иналко - отдалечено и труднодостъпно място в югозападния край на езерото Нагуел Гуапи, близо до чилийската граница.
Около 1954 г. Ева Браун напуснала Хитлер и се преместила в град Неукен, заедно с дъщеря им Урсула ("Уши"). Смята се, че е имало и втора дъщеря.
Хитлер умрял през февруари 1962 г. в отдалечената вила на юг от езерото Нагуел Гуапи.
...
Саймън Дънстън и Джерард Уилямс са събрали обширни доказателства - някои от тях вече разсекретени, например докладите на ФБР.
Открито е и, че известният "череп на Хитлер" в Москва е на жена.
... В книгата се пояснява, че Хитлер и Браун излетели от Берлин на 29 април 1945 г. с "Юнкерс" Джу 52 до нацистката военновъздушна база в Тондер, Дания. В авиобазата в Тондер групата се прехвърлила на друг "Юнкерс" Джу 52 и летели на кратко разстояние обратно на юг до базата на Луфтвафе за далечни полети в Травемунде.
Тук те се качили на самолет за далечни полети Джу 252 за полет до Реус, близо до Барселона, Испания. Произведени са само 15 броя от тривитловите Джу 252 - производството им е спряно през есента на 1944 г.
След това те се прехвърлили на Джу 52 на испанските военновъздушни сили. Излетели от Реус и летели на югозапад до авиобазата в Мирон в Южна Испания, за да се заредят с гориво за дългото пътуване до тайната нацистка авиобаза и база за подводници във Вила "Винтер" на източния край на Фуертевентура - най-източната част на Канарските острови.
... Черния флот от подводници, който в края на войната отказал да се предаде, заминал за различни тайни подводни бази по света, особено в Атлантическия океан. Освен тайните бази за подводници в Северна Норвегия, Гренландия и Антарктида, германците са имали и тайна база за подводници във вила "Винтер" на остров Фуертевентура.
Тази изолирана вила, снабдена с тайни тунели, е добре известна в Испания, Германия и на Канарските острови. Дори във филмите за Индиана Джоунс е показана изсечената в скалите база за подводници, която във всеки момент можела да побере 3 подводници на стоянки.
... Хитлер и Ева Браун прекарали там нощта. На следващия ден се качили на борда на У-518 и след като отплавали, пътували 53 дни до Аржентина.
...
... Редица подводници, които са посочени като потопени, са били активни и след войната, а в някои случаи всъщност е имало 2 подводници с един и същи номер.
...
Авторите на книгата "Сивия вълк" твърдят, че У-518 е пристигнала на аржентинския бряг в Некочеа - малко градче южно от голямото пристанище Мар дел Плата, на 28 юли 1945 г. По-късно, на 30 юли, групата отпътувала от Некочеа с биплан "Къртис" на аржентинските военновъздушни сили до град Неукен в Северна Патагония, където самолетът е презареден с гориво. След това групата отпътувала на юг към ранчото Естансия Сан Рамон в покрайнините на курортния град в Андите - Барилоче. Пътуването продължило 53 дни.
В „Ла Клара“ Хитлер е посетен от Борман, който пристига от Чили. Хитлер – остарял и болен – се връща към страстта си да рисува и да живее само с 1 бодигард и 1 лекар. До 1961 г. той се влошава както психически, така и соматично. Умира от боестта си през февруари 1962 г. Кремиран е и прахът му е разпръснат в гробище.
...
В края на филма „Сивия вълк“, има сцена, в която британски следовател през 2008 г. е заплашен в телефонен разговор, ако продължи да изследва историята „Хитлер в Аржентина“.
Друг човек – жена, - която е виждала Хитлер през 1946 г., също е предупредена с тревожно телефонно обаждане, също през 2008 г., че трябва да спре да говори за тази история и че СС и Гестапо са все още активни (в Аржентина) и че Ева Браун все още е жива. След това филмът показва как Ева влиза в болница в Буенос Айрес през 2008 г. и намеква, че тя е починала там.
...
Поне 30 000 нацисти са избягали след войната в Южна Америка и СС по същество е контролирала тази диаспора.
... Немски учени като Курт Танк и Роналд Рихтер живеят в Аржентина.
Аржентинското консулство в Барселона е дало хиляди фалшиви паспорти на бягащи немци.
...
... В досиетата на ФБР има дори сведения, че Хитлер е бил видян в някои градове в Източните САЩ.
...
... Нацистката база в Антарктида вече е доста известна. Но не е толкова известно, че в Арктика е имало 2 или повече тайни нацистки бази за подводници. Едната е в североизточната част на Гренландия и се нарича „Бийвър Дам“, а другата е в Канадска Арктика, някъде на остров Бафин или близо до него, и се нарича „Пойнт 103“.
И двете бази са в контакт с въздушната база в Банак в най-северната част на Норвегия. Летището е построено за пръв път с триъгълни писти през 1938 г. През 1940 г. е завладяно от Луфтвафе, които го разширяват и ползват 2 дървени писти. През 1945 г. Банак е превзета от Кралските норвежки военновъздушни сили, но 1952 г. е изоставена.
... Именно от това летище излитат полетите на далечни разстояния до Япония, както и тези до базите в Гренландия и Канадска Арктика.
...
... По-голямата част от информацията, която имаме за тайните арктически бази, обслужвани от СС, идва от публикуваната през 70-те год. на 20 век книга на Вилхелм Ландиг, наречена „Идоли срещу „Туле“.
Вилхелм Ландиг дава, че в „Пойнт 103“ е имало „V-7“ - немски летящи дискове. Немците имат база, която е близо до нос Чидли, на изток от залива Хъдзън. Разположена е на остров в полукръгъл басейн около „Пойнт 103“. В скалите са направени тунели, които служат за жилищни помещения и складове, както германците правят в много други свои тайни съоръжения – Нордхаузен, Йонастал, Дер Ризе, Цемент и т.н.
...
Немците са построили и радиостанция в Мачу Пикчу, близо до Куско, Перу.
...
През 50-те и 60-те години на 20 век, във Венецуела има голяма нацистка дейност, както и активност на НЛО и „Мъже в черно“.
...
Писателят О. Бергман заявява, че германците от арктическите групи са поддържали връзка с други следвоенни германски групи чрез междинна позиция в Северните Анди. Всяка група е имала свое кодово име. Групата в Северните Анди например използвала обозначението „Атлантида“.
Други следвоенни групи са оцелели в бази във вътрешната част на Азия, както и в Африка, и заедно с арктическата база те образуват звено, докато друго звено от 3 групи е образувано от група в Гренландия, друга близо до Австралия и 3-та някъде в Тихия океан.
Световна мрежа от бази на СС – тайни градове на Черното слънце....
Бергман споменава Африка като място за 1 или повече бази на СС. Тези бази са били разположени в Испанска Сахара и на северния бряг на Намибия, близо до границата с Ангола.
... База близо до Австралия, може да е място като възвишенията във вътрешността на Нова Гвинея, до голяма степен неизследван остров.
...
База може да съществува на някой от Соломоновите острови или може би на някой от островите във Вануату.
Странна активност на НЛО е наблюдавана на всички тези места, особено на Соломоновите острови.
...
По време на войната Вилхелм Ландиг е отговарял за сигурността на летището в Прага, където са се намирали 3 проекта за летящи дискове.
... Ландиг твърди, че самолетите са насочвани към „Пойнт 103“ чрез специален компас, наречен „Небесен компас“. ... Вместо да измерва магнитните силови линии с игла, Небесният компас мери поляризираната светлина.
...
С „Пойнт 103“ е свързан „син остров“, видян от канадски въздушни патрули, но е трудно да бъде открит, когато те се връщат в същия район, за да разгледат допълнително тази арктическа аномалия.
... Стивънс съобщава:
„Няколко независими доклада от около 1950 г. твърдят, че тези патрулни полети (целта им не е посочена) понякога се натъкват на нещо, което описват като остров, заобиколен от леден пръстен от високи планини. На острова можело да се различат само строителни конструкции. Освен това са видени някакви самолети, които не могат да се идентифицират правилно. Можело да се види кацането на „Забележителни двигателни въздухоплавателни средства“.
Има обаче голям проблем. Всички опити за приближаване до острова, за да бъде разгледан по-добре, срещат странна съпротива. При приближаването си към него, всеки самолет е бил заобикалян от непроницаем за радара на самолета „гъст син ефир“.
... Било е използвано някакво защитно устройство, което е скривало местоположението на тайната база.
...
Смята се, че тайната база в „Пойнт 103“ се е състояла от членове на обществото „Туле“. Това общество вярва, че Хитлер и 3-ят Райх са компрометирани от зли сили още през 1933 г. Ето защо „Пойнт 103“ е съставена от мистици и учени от цял свят. В книгата си „Гьотцен срещу „Туле“ Вилхелм Ландиг описва конференция в базата, на която присъстват следните лица:
„... тибетски лама, японски, китайски и американски офицери, индианци, чернокож етиопец, араби, персийци, бразилски офицер, венецуелец, сиамец и пълнокръвен мексикански индианец“.
Ландиг потвърждава, че „Пойнт 103“ НЕ е продължение на Третия райх, а независима група на обществото „Туле“,противопоставяща се на фашизма, която работи с езотерични групи от цял свят, които се противопоставят на юдео-християнския-масонския световен ред. Фокусът и символът на тази група е емблемата Черното слънце.
Ландиг описва голямото събиране на езотерични групи от цял свят, които са посветени на каузата на Черното слънце; те носят или червени, или черни одежди – черните одежди са за висшите посветени.
По думите му сцената е закрита от завеса, но зад нея, когато се отворила, имало просторна зала с водещи надолу стълби. От двете страни на продълговатата зала имало пейки, на които седели някои от хората от станцията. Пътеките били по-ниски, а пътят на процесията в залата продължавал през още 4 нива. На пътеката имало процесия от хора, в по-голямата си част с червени пелерини.
Ландиг пише:
„Начело на процесията са чуждестранните гости, чието облекло също подчертава странността на това събрание. Над всички доминира черната, подобна на шлем украса на главата на тибетския лама, а японците до него изглеждат малки. Докато тибетецът носи вече познатата черна роба, японските офицери също са облечени в униформи, но над тях също имат черни одежди.“
...
За тайната база в Гренландия с кодово име „Бийвър Дам“, Стивънс пише, че за първи път е чул за нея на конференция за НЛО и помислил, че е някъде в Норвегия. По-късно открива, че повечето истории я поставят някъде в Гренландия и според слуховете там се били провеждали странни експерименти, включително присаждане на различни животински органи и крайници. Друга версия – казва той – е, че това сливане се извършвало на генетично ниво, а не по хирургичен път.
Основният източник на информация за това е Клод Швайнхарт и неговата статия от 1952 г. в немското периодично издание „Човек и съдба“. Там се давало, че в Гренландия през 1951 г. е разработен специален тип летателен апарат (други са били разработени по-рано). Този апарат имал способността да се потапя в океана и да излиза от него, за да се издигне във въздуха. С други думи – летяща подводница.
...
... През 1947-1950 г. в Гренландия е изпратена датска експедиция, командвана от Айгил Кнутс.
През 1947-1951 г. французите изпращат също експедиция.
През 1951 г. англичаните се включват в действието със собствена експедиция в Гренландия.
Стивънс пише:
„На 27 март 1951 г. датчаните, които притежават Гренландия, намират за необходимо да сключат споразумение със Сащ за обща защита за Гренландия.“
От кого?...
Веднага след пакта, правителството на Сащ започва трескаво да изгражда няколко въздушни бази в Гренландия. „Нарсарсуак“, „Туле“и „Стейшън Норт“.
Базата „Стейшън Норт“ е точно там, където д-р Солчек, д-р Йесенски и г-н Робърт Леснякевич в книгата си от 1998 г., издадена на немски език „Страната на чудесата“ смятат, че е „Бийвър Дам“ - на североизточния полуостров, наречен Пери Ланд.“
... Вероятният сценарий е германците да са се изселили някъде през 1951 или 1952 г. или да са били принудени от американските военни да ги напуснат.
Имаме обяснение за всички летящи дискове, наблюдавани по света от около 1947 г. насам. Според Бергман, много от тях са направени в съоръжението в Гренландия, както и първите летящи подводници: кораби с форма на пура, които летят във въздуха или се гмуркат във водата. Друга фабрика вероятно е съществувала в Антарктика, както и 1 в Аржентина. ...
СИЛАТА ВРИЛ И ЖЕЗЪЛЪТ ВРИЛ
... Терминът „Врил“ е използван за пръв път в романа на Едуард Булвър-Литън от 1871 г. „Врил: силата на идващата раса“. В него се разказва за живееща във вътрешността на Земята раса от свръхчовеци, наречена Врил-я, която владее енергията „врил“ заради нейните лечебни, положителни и разрушителни свойства. В центъра на романа е разказвачът, който е неназован млад, богат пътешественик, посещаващ свой приятел – минен инженер. Те изследват естествена пропаст в мина, която е разкрита от проучвателна шахта, с помощта на въже. Разказвачът стига благополучно до дъното на пропастта, но въжето се къса и минният инженер, загива. След това разказващият, попада в подземен свят, обитаван от същества, които изглеждат като напреднали хора. Сприятелява се с първото срещнато същество и то го развежда из град, който има характеристики, подобни на древноегипетската архитектура.
Изследователят се запознава със съпругата на домакина си, двамата му синове и дъщерята, които се научават да говорят на английски с помощта на импровизиран речник. Водачът му се сближава с него и заедно с дъщеря си Зи, обясняват кои са и как функционира обществото им.
Главният герой открива, че съществата, които наричат себе си Врил-я, имат големи телепатични и други парапсихологични способности, например, могат да предават информация, да се отървават от болката и да приспиват другите.
Скоро героят на романа открива, че Врил-я са потомци на допотопна цивилизация, наречена Ана, и живеят в мрежи от свързани с тунели пещери. Първоначално обитатели на повърхността, те бягат под земята преди хиляди години, за да се спасят от огромно наводнение, и придобиват по-голяма сила, като се сблъскват със суровите условия на Земята и доминират над тях.
На мястото, където е слязъл разказвачът, живеят 12 000 семейства – една от най-големите групи. Обществото им използва „врил“, а тези, които са духовно извисени, са в състояние да овладеят тази сила – необикновена, която може да се контролира по желание.
В романа употребите на „врил“ от Врил-я, варират от разрушение до лечение. Жезълът Врил може да се използва за фокусиране на енергията „врил“.
Според Зи – дъщерята на домакина, „врил“ може да се превърне в най-могъщото средство за управление на всички видове материя – както одушевена, така и неодушевена.
„Врил“ може да унищожава като мълния или да възвръща живота, да лекува или да изцелява. Използва се за проправяне на пътища през твърда материя. Твърди се, че светлината му е по-стабилна, по-мека и по-здрава от тази на всеки запалим материал. „Врил“ може да се използва и като източник на енергия за съживяващи механизми. Може да се използва с помощта на жезъла Врал или чрез умствена концентрация.
В много отношения „Врил“ е подобна на Силата, за която говорят рицарите-джедаи в поредицата „Междузвездни войни“.
В книгата се описва жезълът Врил, като предмет във формата на жезъл, който се използва като канал за силата „врил“.
Главният герой го описва като кух с „ограничители“, „ключове“ или „пружини“, в които „Врил“ може да се промени, да се модифицира или да се насочва, за да унищожава или да лекува. Жезълът е с размерите на бастун, но може да се удължава или да се скъсява според предпочитанията на ползвателя.
Външният вид и функциите на жезъла се различават в зависимост от пол, възраст и т.н. Някои жезли са по-мощни за унищожаване, а други – за лекуване. Смята се, че жезлите на децата са по-прости от тези на мъдреците; при жената и майката разрушителната част е премахната, а лечебните аспекти са подчертани.
Изглежда, че жезълът Врил е подобен на египетските жезли и стълбове, като например жезъла Уас или стълба Джед. Ранна версия на този жезъл се среща и в Шумер.
В Боливия, фигурата на Виракоча в Портата на Слънцето в Тиауанако държи 2 жезъла от двете страни на тялото си, а за първия инка Манко Капак се съобщава, че е носел жезъл, забил го в земята в Куско, когато пристигнал на това място и го обявил за столица на новата империя на инките.
Можем да си представим и че този жезъл функционира по подобен на кадуцея начин – символ на жезъл с 2 преплетени змии около него и понякога с крила на върха (символ на медицинския жезъл - жезълът на Асклепий – има само 1 змия). Кадуцеят е жезълът, носен от Хермес в гръцката митология и съответно от Хермес Трисмегист в гръко-египетската митология. Той е изобразяван и в лявата ръка на Меркурий – римския пратеник на боговете.
Когато е публикувана „Врил: силата на идващата раса“, книгата става популярна, а когато става известно, че анонимният автор е харесваната кралска фигура лорд Едуард Булвър-Литън, тя става още по-популярна.
Окултисти от онова време разпознават образите и концепциите в тази книга като езотерична атлантска наука, забулена в нея. Тези окултисти, сред които е и Елена Блаватска, приемат книгата като основана на окултна истина, но не вярват толкова в цивилизацията, живееща в пещерите под земята (макар да вярват в подземния свят), колкото в древните цивилизации и използването на някаква електрическа сила, която е в състояние да повдига и огромни каменни блокове, тежащи по стотици тонове. Със сигурност само сила като „Врил“би могла да повдигне огромни гранитни блокове със силата на антигравитацията и би могла магически да ги издигне на мястото им.
Подобни гигантски каменни блокове виждаме навсякъде по света и те винаги са много древни. Места като Баалбек, Египет, Карнак, Стоунхендж, Теотиуакан, Саксахуайман, Тиауанако и Великденският остров (Рапа Нуи), съдържат мегалитни структури или статуи, които не се поддават на логиката на съвременния инженер и превръщат идеята за левитация в реалност. Силата „Врил“ и способността да контролираме гравитацията и пространството около нас ли е?
Книгата и концепцията за „Врил“, вдъхновяват създаването на обществото „Врил“ от обществото „Туле“. В него се преподава, че „Врил“ е „Космическа първична сила“, която ще доведе до нова утопична ера за човечеството: възраждането на Атлантида. За обществото „Врил“ обаче се знае много малко, а някои историци се съмняват, че то изобщо е съществувало.
...
Обществото „Врил“ е обсъдено през 1960 г. от Жак Бержие и Луи Повел в книгата им „Утрото на магьосниците“, публикувана отначало на френски език. В нея те пишат, че обществото „Врил“ е тайна общност от окултисти в преднацистки Берлин, която е била нещо като вътрешен кръг на обществото „Туле“. Смятат също, че то е в тесен контакт с английска група, известна като „Херметичният орден на Златната зора“. Споменават и тибетците, живеещи в Берлин.
В друга книга „Мосю Гурджиев“, Луи Повел пише, че обществото „Врил“ е „основано от генерал Карл Хаусхофер – ученик на руския магьосник и метафизик Георги Гурджиев“.
В книгата „Черното слънце“ авторът Никълъс Гудрик-Кларк, се позовава на изследванията на немсия автор Петер Бан. В есето си от 1996 г. „Тайната на енергията „Врил“, Бан споделя, че е открил езотерична група, наричаща се „Имперско работно общество на идваща Германия“ или накратко Раг. Тя учи своите читатели да медитират върху образа на ябълка, разрязана вертикално по две, която представлява картата на универсалната безплатна енергия, налична от магнитното поле на Земята.
С прилагането на това знание, те щели да използват „врил“ - „всесилата на природните сили“ и да използват „постоянния поток на енергия с форма на топка“, за да насочват „постоянния поток от свободна лъчиста енергия между космическото пространство и Земята“.
Раг публикува няколко брошури за енергията „Врил“. Една от брошурите е публикувана през 1930 г. и е озаглавена „Врил: космическата елементарна сила“, написана от член на тази берлинска група под псевдонима „Йоханес Тойфер“, което на немски означава „Йоан Кръстител“.
В брошурите се описва атлантската динамо-технология, превъзхождаща съвременната механична наука, като се казва, че тяхната духовна технология и неограничената енергия „Врил“ са позволили на египтяните и маите да построят огромните си пирамиди.
Никола Тесла споделя подобни неща в интервютата си с репортери в апартамента си в Ню Йорк. Нацистите изследват всички начини на използване на електрическата енергия и нейните приложения, включително и „Врил“.
Брошурите за „Врил“ са издадени от влиятелния немски астрологичен издател на име Ото Вилхелм Барт. В брошурата от 60 страници, не се казва почти нищо за групата, освен, че е основана през 1925 г., за да изучава използването на енергията „Врил“.
Раг е всъщност това, което наричаме общество „Врил“ и е била реална организация. Изглежда, че вътрешното ядро на обществото „Туле“ се превръща в Раг и получава името обществото „Врил“. Очевидно те са действали от 1925 до края на войната през 1945 г.
По времето, когато Германия е завладяна от Съюзниците от Изток и Запад, това общество очевидно се разпада и някои членове буквално отлитат с летящи дискове към тайни бази на СС по света.
...
Това, което изглежда задвижда корабите „Врил“, е някакъв вид плазма (наелектризиран газ, например живак), която е жироскопична и антигравитационна в рамките на затворена система.
...
В един извънтериториален Райх може би все още функционират подводници, летящи дискове, тайни бази в Антарктида, Латинска Америка и на други места.
... Създаването на много от тайните бази започва през 30-те години на 20 век, както и ранните експериментални стремежи на Третия Райх в регионите на
Арктика
Отдалечени острови
Антарктика
Под водата
В космоса.
Би трябвало да включим и части от Огнена земя (Патагония) и чилийските фиорди, тъй като в тези райони вероятно е имало няколко бази на СС, а в отдалеения юг на Чили и някъде в Андите се подозират и бази за подводници. Голяма част от Парагвай може би също е част от нацистките СС земи.
...
За Канарските острови се предполага и че са може би място с подводна база на НЛО. Публикувани са много снимки от островите на летателни апарати от дисковиден тип, които се появяват и в интернет. Книгата „Контакт с НЛО от под водата“ съдържа приложение за подводни НЛО (дискове), излизащи от водата край брега.
...
В книгата ми „Антарктика и тайната космическа програма“ излагам тезата, че на Антарктическия полуостров (наричан и полуостров Палмър, Земя Греъм или Тиера де О,Хигинс в Чили) има база за подводници и НЛО, управлявана от СС. За притежание на полуострова претендират Великобритания, Чили и Аржентина. Полуостровът образува 1300-километрово продължение на Антарктида на север към южния край на Южна Америка. Покрит е с лед и е планински, а най-високата точка е планината Джаксън с височина 3184 метра.
В последната глава на тази книга предполагам, че на остров Крал Джордж в Южните Шетландски острови до северозападния бряг на Антарктическия полуостров, всъщност има тайна база.
Този остров в действителност е един от най-близките в Антарктида до южния край на Южна Америка. ...
По мотиви от някои сънища (т.е. от недей...
Да остарееш е привилегия...
Първи резултати от екзитполовете в Саксо...
Да остарееш е привилегия...
Първи резултати от екзитполовете в Саксо...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1970
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
