Официално, посещението на жени в Атон е забранено от повече от 1000 години чрез правилото „Аватон“ (недостъпност), утвърдено с хрисовул на византийския император Константин IX Мономах през 1046 г.. Въпреки това исторически са документирани няколко десетки случая на жени, които са стъпвали на полуострова.


Елена Българска (XIV в.): Съпругата на сръбския цар Стефан Душан прекарва зимата на 1347–1348 г. в манастира Хилендар, за да се спаси от чумата. Според преданието тя не е нарушила канона, тъй като през целия си престой е била носена в специална носилка и не е докоснала атонската земя.

Мара Бранкович (XV в.): Дъщеря на сръбския деспот Георги Бранкович и съпруга на султан Мурад II. Тя посещава манастира „Свети Павел“, за да дари свети реликви (Даровете на влъхвите), но според легендата е спряна от небесен глас на границата на манастира.

1081 и 1108 г.: Над 300 семейства на влашки пастири са допуснати да пасат стадата си, като дъщерите им са помагали в стопанската работа.

Бежанките от гръцкото въстание (1821–1829 г.) Това е един от малкото периоди, в които Аватонът е официално „суспендиран“ по хуманитарни причини. В архивите е записано, че над 5000 жени и деца от Халкидики търсят убежище в манастирите, за да се спасят от кланетата на османската армия. Монасите ги приемат и изхранват в продължение на месеци. Този случай е подробно описан в манастирските кондики (летописни книги) на манастира „Есфигмен“ и „Лавра“.

1854 г.: Група млади момичета търсят убежище на Атон след въстанието в Халкидики.

Има сведения, че по време на османското владичество някои турски чиновници, които са отговаряли за реда на полуострова, понякога са довеждали семействата си или наложници. Манастирите са протестирали остро пред султана, което е водело до издаването на специални фермани, потвърждаващи автономния статут и забраната за жени.

Руската принцеса Татяна (1905 г.): Съществуват непотвърдени сведения, че руската княгиня Татяна Николаевна е посетила полуострова малко преди края на османското управление.

1948 г.: По време на Гражданската война в Гърция жени от Демократичната армия влизат на територията, докато са преследвани от гръцката войска.

Алики Диплараку (1929 г.): Първата гръцка „Мис Европа“, която успява да влезе в Света гора, дегизирана като мъж.

Мариз Шоази (1931 г.): Френска журналистка, прекарала един месец в манастирите, предрешена като моряк. По-късно описва преживяното в книгата „Един месец с мъже“.

Малвина Карали (90-те години на XX в.): Гръцка журналистка, която твърди, че е влязла в светилището, облечена като мъж.  

Кора Милър (1953 г.): Американска учителка, която успява да влезе в Света гора в същата година, в която и Мария Поймениду. Тези инциденти окончателно налагат строгия гръцки закон за затвор при нарушение на Аватона.

Жаклин Мишел и италианска група (1971 г.): Френската филоложка Жаклин Мишел, заедно с италианките Луиза Барбарито и Мария Пастерла, също са регистрирани като нарушителки на забраната през 70-те години.

Евгения Пегиу (1948 г.): 17-годишно момиче, част от групата на Демократичната армия по време на Гражданската война. В интервюта тя по-късно споделя, че е била вцепенена от страх и не е влязла в самия манастир „Ивирон“, а е чакала отвън с оръжие в ръка, докато другарите ѝ влязат вътре.  

Наталия Голубева (1992 г.): Руска писателка и журналистка, която влиза в Света гора дегизирана. Нейният случай е описан в руски и гръцки медии, като тя твърди, че е прекарала няколко дни, посещавайки различни манастири, за да събере материали за книга.  

Елвира де Морейт (1880-те години) Италианска графиня, която според дипломатическите доклади от онова време, се е опитала да влезе в Света гора, предрешена като млад руски благородник. Тя е била разкрита в манастира „Пантелеймон“ (Руския манастир), тъй като гласът и маниерите ѝ събудили подозрение. Тя е била ескортирана обратно до границата без официални обвинения, за да се избегне международен скандал.
   
Докторът на кралската флота (XIX в.) Съществуват архиви, според които британски военен кораб е акостирал на Атон за попълване на запаси. На борда е имало жена – лекар или медицинска сестра, която е слязла на брега за кратка разходка, придружена от офицери. Случаят е бил отбелязан в дневника на манастира, но монасите са предпочели да не раздухват скандала, за да не разгневят британските власти.  

Украинските туристки (2014 г.) В по-ново време има официален полицейски доклад за пет украински жени, които бяха арестувани от бреговата охрана, след като слязоха от лодка директно на брега на манастира „Ксенофонт“. Те бяха задържани и предадени на прокуратурата в Полигирос. Това е един от най-пресните документирани случаи на административно наказание.

Освен по-известните случаи, историята на Атон пази и други документирани или легендарни примери за жени, които са нарушавали „Аватона“ (забраната за достъп) през вековете:


Допълнителни исторически случаи:

Лейди Стратфорд де Редклиф (1852 г.): Съпругата на британския посланик в Константинопол (лорд Стратфорд Канинг) посещава Атон с официално разрешение. Това е изключително рядък случай на официално допуснато изключение за жена, направено заради огромното политическо влияние на нейния съпруг по това време.

Мария Поймениду (1953 г.): 22-годишна гъркиня, която се дегизира като мъж и прекарва три дни в Атон. Тя успява да посети няколко манастира, воденa от силно желание да види как живеят монасите. Нейният случай предизвиква такъв скандал, че гръцкото правителство приема специален закон (Закон 2623/1953), който предвижда затвор до 12 месеца за жени, нарушаващи забраната.

Жаклин Шабрие (1971 г.): Френска изследователка, за която се твърди, че е успяла да влезе на територията на Атон.

Бежанци от Молдова (2008 г.): Четири жени от Молдова са оставени на брега на Атон от трафиканти на хора. Монасите ги откриват и, след като разбират, че нарушението е неволно, им прощават и ги предават на гръцката полиция.

Плакенция (382 г.): Дъщерята на император Теодосий I се смята за първата жена, стъпила на полуострова. Подобно на по-късната легенда за Гала Плацидия, тя посещава манастира „Ватопед“, като пред нея са били постилани килими, за да не докосва земята.

Съпругата на Йоан VII Палеолог (1404 г.): В историческите извори е отбелязано нейно посещение, макар детайлите за него да са оскъдни в сравнение с тези за Елена Българска.

Урсула Фосколо (1970-те) Италианска журналистка, която твърди в своите публикации, че е посетила манастира „Дохиар“. Макар монасите да отричат, тя предоставя детайлни описания на интериора, които по онова време не са били лесно достъпни чрез снимки, което прави разказа ѝ силно достоверен.


Легендарни и предавани случаи:

Гала Плацидия (V в.): Дъщерята на император Теодосий I. Според легендата тя посещава манастира „Ватопед“, но докато влиза в църквата, чува глас от иконата на Богородица: „Спри! Не пристъпвай напред, защото тук царува друга Царица“. Този случай често се цитира като духовната причина за установяването на забраната.

Мистериозната снимка от 1903 г.: Съществува известна черно-бяла снимка, направена по време на раздаване на милостиня в манастира „Св. Пантелеймон“, на която сред монасите се вижда фигура на жена. Мнозина вярват, че това е самото явление на Света Богородица, тъй като по това време не е имало регистрирано присъствие на жена на полуострова.


Животински изключения: Забраната се отнася и за женски животни, с изключение на котки (за борба с гризачите) и кокошки (заради жълтъците, необходими за иконописта), макар че присъствието на кокошки е силно ограничено.

Женски останки: През 2019 г. при реставрация на параклиса „Св. Атанасий“ са открити кости, които според антрополози вероятно са принадлежали на жена, което повдига въпроси за неизвестни случаи на присъствие през вековете.


Днес нарушаването на забраната се наказва от гръцкото законодателство със затвор от 2 до 12 месеца. За жените, желаещи да се докоснат до светините, се организират поклоннически круизи покрай бреговете на полуострова.