... Част от данните, които не мога да отмина, са теглото, структурата и размерите на покрова на Сина Человечески — точно 234 г за кв. м. С други думи при размери 4.36 х 1.10 м теглото му бе 1 кг и 123 г. Плътната и непрозрачна тъкан се оказа необикновена, както по отношение на вида и усукването, така и по строежа на ленената нишка. Тъканта бе тип рибена кост. Съдържаше 40 нишки на кв. см в основата и 30 — по вътъка. Микроскоп с увеличение 5000 пъти потвърди естеството на нишката — лен с отделни власинки от памук. Възможен произход — Палмира, на 10 дни път от Йерусалим.

С помощта на микроскопа "Ултропак" и сложна спектрофотометрична техника успяхме да идентифицираме и потвърдим наличието в покрова на следи от урина, пот, кръв и благовонни масла от посмъртното помазване.

Следите от урина бяха с много висока концентрация на калий и
излишъци от захари и протеини, производни на миоглобина. Повишената киселинност бе сигурен белег за ужасните страдания на този Човек по време на изтезанията.

Потта, чиито следи бяха по-обилни, не можеше да бъде сбъркана.
Нивото на хлор и калий също бе високо. Елисей бе открил и наличие на
холестерин, мастни киселини и следи от албумин и урея.

Бяхме дълбоко убедени, че Исусовият покров е загръщал не живо тяло, а труп с очевидни белези на първично трупно разлагане. Изследването на отделни проби е помощта на спектрофотометрична абсорбция и система за газова хроматография даде окончателно потвърждение на този факт.

Изследванията на потта и кръвните съсиреци позволиха да потвърдим, че кръвната група на Галилейския Рави бе АВ.

Сред остатъците от естествен произход, като частици прах, минерални съставки — предимно мергел, варовик и пясъчник, както и отделни фрагменти от растителни тъкани, успяхме да открием следи от тичинков прашец на червено лале и дива перуника, изобилстващи в пустинята Негев и край бреговете на Генисаретското езеро.

Намерихме и няколко косъма, полепнали по покрова. Прави и еднакви по диаметър, те бяха от главата му. Сравнихме ги с косми от кичура, който успях да прибера и скрия по време на дивашката разправа с него между заседанията на Синедриона.
Микроскопският анализ потвърди, че космите бяха на едно и също човешко същество, от бялата раса, на мъж със силно изразена мъжественост.
Вглъбени в изучаването на преобладаващите органични съединения, открихме кератин, меланин, холестерол, витамини и пикочна киселина. Що се отнася до неорганичните елементи, освен силиций, фосфати и олово, установихме високо съдържание на желязо и йод. Тогава нямахме разумно
обяснение, но във всеки случай съдържанието на различни минерали в космите може да се дължи на начина на хранене, на професията, жизнената среда и контактите на индивида с околната среда. Нямаше съмнение — Исус от Назарет в течение на дълъг период от живота си е бил в допир с море или със среда, изобилстваща с йод.

Ала високото съдържание на желязо говореше за продължителни контакти с рудници,
ковачници, пещи и леяр ни. Нищо друго не можеше да обясни странната аномалия с високо съдържание на желязо. В същност нека не забравяме, че нямаме информация за целия живот на Исус. След време щяхме да изясним и двете загадки.
Тогава щяхме да разберем защо имаше толкова йод и желязо в косите му.
Установихме и очевидни белези на прогресивно побеляване на косите.

Не бива да забравяме, че към момента на смъртта си Исус почти е навършил 36 години, а в онази епоха подобна възраст се смятала за граница на зрелостта, защото средната продължителност на живота се е колебаела около 40-45 години.

При неутронното бомбардиране на покрова се появиха признаци за хронично заболяване в устната кухина, вероятно кариес, както и нещо, което силно ни заинтригува — следи от прекарано остро вирусно заболяване, вероятно в неговото детство.

Анализът на петната от съсиреците също поднесе изненади. Почти безупречната чистота на отпечатъците удиви Елисей. Още в гробницата установих това, но не съумях да намеря обяснение. Ако тялото е било отделено от покрова, който плътно го е обхващал, защо петната от съсиреци и следите от кръвта не бяха размазани?
Изследването на покрова ни постави много загадки. Но странното изчезване на Исусовото тяло отново ни накара да проверим най-внимателно всичко.

Освен с кървавите следи покровът ни изненада с няколко златисти облачета от непознато естество, оформящи точен отпечатък на тялото, което е било обвито. Задълбочените изследвания доведоха до три основни извода.

Първо, петната бяха автентичен негативен отпечатък.

Второ, контрастът на изображението намаляваше обратно пропорционално на разстоянието между платното и тялото.

Трето, конфигурацията на облачетата сочеше, че загадъчното изчезване на Исусовото тяло има нещо общо с така наречената манипулация на понятието време...

Микроскопското изследване установи, че образът има повърхностен характер. Само по най-външните слоеве на платното имаше видими следи... от някакъв вид общо обгаряне. Отначало това ни обърка. Какво ли е станало във вътрешността на Исусовата гробница? Как да си обясним рационално и научно, че един труп може да обгори покрова, който го загръща?

Продължавайки да се задълбочаваме, все повече се обърквахме и учудвахме.
Невероятната следа в негатива на Исусовото тяло беше абсолютно стабилна.
Подложихме го на високи и ниски температури, както и на въздействието на вода, но беше напразно. Анализите сочеха, че върху петната няма следи от каквито и да са минерални, растителни или синтетични багрила. Инфрачервените снимки също го потвърдиха. Онова нещо нямаше нищо общо с каквото и да било багрило.
Предполагахме произхода на изображението. Но не искахме да бързаме.

Дигитализацията на двете огромни петна — фронталното и задното — превърна фигурата в милиони числа. Само за лице то бяха употребени над 160 килобайта.
Анализът на тази конверсия показа, че образът съдържа скрита
информация. Бяхме изправени пред неоспорим факт — това беше триизмерен образ.
Ключовият въпрос беше един. Несъзнателно или подсъзнателно ние си го поставяхме още при първите анализи: какво или кой е бил в състояние да промени повърхностната фактура на покрова, за да се получи уникалният образ? Разбирам, че може да прозвучи ужасно странно, но отговорът отчасти се появи при изследването на златистите петна с помощта на тунелния микроскоп.

Свойствата на повърхността на твърдото тяло зависят от свойствата на вътрешността му, защото всеки повърхностен атом взаимодейства само със съседните си атоми под него. Атомите под повърхността се подреждат най-често в геометричен ред, различен от атомите във вътрешността на
тялото, с което се съкращава общият енергиен потенциал на системата.

Тунелният микроскоп дава възможност да се очертае триизмерен образ на изследваното тяло, разкривайки точните характеристики на всеки атом.

Щом очерта атомната топография на образа, "Санта Клаус" буквално полудя. Съставът на облачетата, които плуваха над онези части от покрова, бе съвсем различен от останалата тъкан, върху която нямаше златисти петна. Причината се разкри от разположението на ортогоналните оси на суивлите. Те бяха възбудени. Някой или нещо ги бе манипулирало, разполагайки ги в някакво сега, което не съответстваше на останалите суивли върху покрова. Те, както бе логично и естествено, бяха ориентирани към сегашния момент. За разлика от тях другите съдържаха добре познатата ни осова инверсия...

Пред нас се очерта уникално събитие. С помощта на централния компютър стигнахме до обяснението на загадъчното изчезване на Исусовите тленни останки. Суивлите на всички атомни облачета по повърхността на изображението бяха разположени в някакво Сега, което към онзи момент (април 30 г.) би могло да се определи като бъдеще. По-точно в един хипотетичен април на 35 г.

Какво означаваше това откритие? Имахме само едно задоволително обяснение.

Тялото на Учителя е било подложено на интензивен и безкрайно кратък процес на естествено разлагане. Нормалното разпадане натрупа при конкретните условия би отнело пет години, което точно и случайно съвпада със съответния наклон на осите на суивлите. Твърде подозрително. Поради разбираеми причини механизмът на разлагане е докоснал повърхността на покрова, която била в пряк допир с тялото.

Като проверявахме невероятния факт, възникваше неизбежният въпрос:

Кой или какво беше нарушило толкова драстично разграждането на тленните останки?

Разбира се, възможната причина трябваше да се търси във
вътрешността плътно затворената гробница. От друга страна, никой в онази епоха не би могъл и да бленува за технология, която да е в състояние да задвижи осите на суивлите. Нуждаех ме се от време, за да получим отговор на този въпрос.

Дни по-късно във високите земи на Галилея, по време на един от незабравимите ни разговори с Възкръсналия, получихме обяснение на феномена, който ни интересуваше. Засега не съществува на света технология с възможности да измери или да открие духовните сили, отговорни за разграждане тялото на Рави. Вероятно се изразявам неточно.

Може би трябва да напиша духовни същности вместо сили.

Това ни каза той тогава и така се ограничих да го напиша. Мигновеното ускоряване на процеса на разлагане на тялото на Учителя не е било дело на Сина Человечески.
Било е инициатива на звездни същества, присъствали при Възкресението. Те са били онези, които след Възкресението са отместили надгробната плоча. Но никой не ги е видял.

Това коренно промени нашето виждане за Възкресението.

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО — с главни букви — на Сина Человечески е било нещо, което се е случило предварително и независимо от физическото ускоряване на хронологичното време. С други думи, когато бездименсионните същества, натоварени с възкресението на всички смъртни, осъществявали дейността си да разложат за десети или стотни от секундата тленните останки на Галилееца, той се е превърнал в Живот чрез непостижима за разума сила. Истински Живот в духовен смисъл
.
Липсват ми думи.


...

Деветка отбелязваше раждането на Рави. Друга деветка — собственото му съществуване, тройна деветка — неговите смърт, възкресение и възнесение
или изчезване от Земята. 999!

Единственото, което знаех тогава, бе, че числото 999 е обратно или огледално на апокалиптичното 666 на Свети Йоан Кръстител, «кратно на три — друг езотеричен символ на Светата Троица и че, доколкото зная, деветката била почитана от посветените като число на Човека. Дали е вярна старата пословица, че Бог обича нечетното число и всичко троично е съвършено?


...

Мария се съгласи с удоволствие да ми разкаже за Иисус, за първите му години в Назарет, за пътуването по Средиземно море и за смъртта по време на злополука на нейния съпруг, строителя и дърводелеца, наричан Йосиф.

Започнах с въпроса за рождението му. Но много скоро трябваше да се върна назад. Спорното непорочно зачатие на Сина Человечески специално ме интересуваше.
Така узнах, че Мария и Йосиф се запознали, когато той работел като дърводелец и зидар по разширението на жилището на родителите на тогавашното почти дете Мириам (истинското име на Мария). Девойката, която била на единадесет години, занесла вода на Йосиф. Тогава се видели за първи път. Последвало взаимно привличане.

В онези времена юдейските обичаи били твърде различни от днешните. От дванадесет и половина години нататък, т.е. след първата менструация, момичето ставало жена и вече можело да се омъжи, преминавайки от бащина под съпружеска опека (понякога не се знаело, кое е било по-лошото).

Годежите продължавали две години. Когато Йосиф навършил 21 години, сватбата се отпразнувала според традицията в дома на Мария. Брачният договор бил подписан в сряда, тъй като Мария била девица, в средата на март 8 г. пр. н.е. (Пълнолунието носи щастие). Бащата на невестата, Йоахим, получил мохар, уговорената в Закона зестра, от петдесет сребърни шекела и стойността на мебелировката за новото огнище на младоженците. Мария била на 13 години, когато пристъпила прага на дома на съпруга си.

Богородица с удоволствие си припомняше ония времена. С много обич ми разказа за новата къща в Назарет, построена от Йосиф и неговите братя в подножието на възвишенията Табор и Наин. Тя имаше вкус към подробностите.

— Йосиф беше благ човек. Мургав. С черни очи. Силен и неуморим работар. Неговите предци били дърводелци, строи тели, зидари и ковачи. Отначало се бе посветил на строително дърводелство. По-късно се посвети на предприемачество.
Както моето, така и неговото семейство беше многочислено — осем братя и сестри. Когато се запознахме, беше весел, но постепенно (особено в първите години на семейния живот) стана меланхоличен и подтиснат от остра духовна криза. Малко преди смъртта си,когато работата му на. предприемач започна да подобрява материалното ни положение, духът му се възроди.

Като стигнахме до Йосифовата смърт, попитах за обстоятелствата, при които бе настъпила.

Случило се един вторник, на 25 септември, 8 г. от н.е. Исус бил на 14 години. Късно след обед бързоходец донесъл трагичната вест в дърводелската работилница, където работел Исус.

Йосиф починал на 36 години, граничната възраст и на неговия
Син.


... Тъй като говорехме за Йосиф, опитах се да изследвам пред полагаемия Давидов произход. В Евангелие от Матея (1, 1-16) се конкретизира генеалогията на Исус, като се посочва, че земният му баща е пряк потомък на цар Давид.
Мария се учуди на необичайния въпрос:

- И откъде знаеш това?

— Все пак вярно ли е? — отговорих, избягвайки въпроса й.

— Не, не е...

Нейното обяснение ме смая. Естествено Йосиф, й разказал всичко.
Всичко започнало с един от предците на Йосиф (по линия на баща му), който бил осиновен от някой си Цадок, пряк потомък цар Давид. Оттам произтичала грешката. Оттогава (6 поколения преди Йосиф) потомците погрешно били причислявани към Давидовия дом.

В действителност истински пряк потомък на цар Давид била Богородица. Както ми обясни тя, нейният произход се корени в най-древно благородничество, като между далечните й предци имало хети, сирийци, египтяни, финикийци и гърци. За онези, които виждат в Мария представителна майка на човечеството, това би могло да бъде опорна точка. Малко жени еврейки от онова време са носели в кръвта си подобна благородна смесица на раси...


Събитията, за които ще разкажа, ще бъдат най-доброто доказателство, че Богородица е била интелигентна еврейка, но като всяко човешко същество — със свои недостатъци.


От собствения й разказ, от близките й заключих, че Мария бе
жизнерадостна жена. Със завидна жизнена енергия и свобода на мисълта, която я караше да из явява чувствата и мнението си открито и чисто. Без прикритие. Без заобикалки. Без лицемерие. За разлика от Йосиф Богородица превъзхождаше хората с онова, което днес наричаме либерално съзнание за живота. Нейната философия бе уважение на всяка вяра и религия. Но също така бе упорита и неотстъпчива. Това държание й бе донесло не едно огорчение.
Особено по време на младостта на Исус.

Голяма част от дарбите си като наставник и водач на маси те, и
характерната способност към точен протест дължеше на майка си. От бащата бе наследил доброта, необикновената способност да разбира слабостите на човешката природа.

По някога Исус оставаше замислен, с чувство на тъга към хората, които го заобикалят. Това състояние без съмнение показваше тясна връзка с темперамента на Йосиф.

Но в повечето случаи Галилеецът се проявяваше като оптимист и твърд като майка си. Няма да сбъркам, ако кажа, че характерът на Богородица е доминирал при формирането на първородния й син. А от Йосиф бе наследил любовта към Свещените еврейски писания. Мария бе съумяла да му вдъхне
естественото чувство за великодушие и свободомислие.


... След смъртта на съпруга си Богородица се погрижила децата й да получат необходимото образование. Изненада ме изключителната сръчност на тази жена в преденето. Била е необикновена тъкачка. Исус винаги бил облечен в изработени от нея туники.

— Като разговарях с различни хора — добавих аз, опитвайки се да се прикрия, — разбрах, че някакво чудно събитие се е случило преди раждането на Исус...

— Имаш предвид Ангела ли?

— Извини недоверчивостта ми, но...

— Разбирам те, Язоне — прошепна тя примирено. — Не за първи път някой се съмнява в мен.

Трябваше да бъда прекалено предпазлив. Оформих въпроса си
простичко:

— Кога се случи?

— Един следобед, по средата на осмия месец в разгара на
Мархешван... (Това означава ноември).

— Помниш ли точния ден?

— Не...

— Бях вкъщи, в Назарет, заета с домашните си работи. Беше време и Йосиф да се прибере. Внезапно, редом до ниската каменна маса го забелязах... Беше много красив момък. Със сияние от всички страни. Каза, че се нарича Гавриил...

— Много съм любопитен да узная какво точно ти каза.


То бе сякаш изсечено в сърцето й.

— Словата му бяха следните: “Идвам по поръчение на Онзи Който е мой Учител, Когото трябва да обичаш и да тачиш. На теб, Мария, нося добри вести, тъй като си избрана твоето зачатие да е предопределено от Небето...

Ще станеш майка на син. Ще го назовеш Иехошуа (Исус или Иахве, спаси!), и той ще открие Царството Небесно на Земята и всред хората... За това разкажи само на Йосиф и Елисавета, твоята сродница, при която също се явих и която скоро ще роди момче, чието име ще бъде Йоан. Елисавета подготвя пътя на посланието за Освобождението, което твоят син ще проповядва със силно и дълбоко убеждение на хората. Не се съмнявай в думите ми, Мария, защото тази къща бе избрана като земен дом на Детето на Съдбата. Бъди благословена! Силата на Всевишния ще те подкрепи... Бог ще простре над теб закрилата си.”

Объркването ми се увеличи. Тези слова нямаха нищо общо с текста на Лука (1, 26-38). Мария не би могла да бъде дева в този смисъл, който иска на всяка цена да ни внуши евангелистът. Невъзможно, защото, повтарям, сватбата е била през март или цели осем месеца преди т. нар. Благовещение! По мое мнение предполагаемите свещени разкази за събитието са деформирани и ненужно задълбали във физическата девственост на Богородица, което обвива раждането на Бога в ореола на тайнственост и божественост, съвсем характерно за ориенталците. Нещо, което не ощетява с нищо възвишеността на мисията на Сина Человечески.

Възможно най-деликатно настоях да изясня интимната част на нейното целомъдрие към момента на появяването на ангела. Отговорът й беше категоричен:

— Естествено, вече бях задомена с Йосиф и, разбира се, имахме
нормални съпружески отношения.

...

— Как се отнесе Йосиф към ангелското известие?

— Отначало изчаках... — Да видя какво ще стане... Трябваше да съм сигурна, че появата на ангела не беше видение, лош сън или нещо подобно. След няколко седмици, когато бях сигурна, че ще ставам май ка, говорих с него...

— И какво каза?

— Моят съпруг винаги ми е имал пълно доверие. Но както очаквах, почувства се зле. Разтревожи се. Сън не го хвана няколко дни. Но никога не ме упрекна в нещо безнравствено. Съмняваше го историята с Гавриил. При все това постепенно повярва в думите ми. Тогава възникнаха други проблеми...


Окуражих я да ги разкаже.

— За Йосиф не беше най-трудното, че не бе видял и чул вестоносеца от Небето или че Всевишният (Да бъде благословено името Му!) е сътворил подобно чудо в мен... Онова, което го разстрои, бе, че дете от човешко семейство може да има божествена съдба. При все това след дълги размисли и особено след съня си се преобрази и възприе случилото се.

— Да, една нощ внезапно се събуди изплашен. Разказа ми, че сияен вестоносец му казал: “Йосифе, явявам ти се по заповед на Онзи, Който царува на Небето. Трябва да ти съобщя нещо за сина, когото очаква Мария, и който ще бъде Живот и животът му ще бъде Светлина за човечеството.

Отначало ще тръгне сред народа си. Но не ще го възприемат лесно. На всички, които го приемат, ще разкрие, че са синове Божии”. След това драматично събитие повече не се съмняваше.

... Противниците на Учителя са имали право само в едно — Галилейският Рави не е могъл да бъде Месия. Ако произходът на Учителя е бил божествен, както сам той публично и категорично твърди, неговата роля можеше да бъде
друга, но не и на Освободител на народа на Израил. Исус от Назарет беше Освободител, но от друг вид... както бе обявил Гавриил. Още едно доказателство, че непосредствените му сътрудници не бяха разбрали обхвата на пълната с надежди мисия на Галилееца.

...

— ... Накрая, около обед, главичката се подаде. Бях на края на силите си... И синът ми се появи на бял свят. Жените го измиха и след като го натриха със сол, го повиха в пелени и го предадоха на баща му.

— Може би не си спомняш, но каква беше първата ти мисъл, когато го чу да изплаква?

— Да видя моя бекор. Беше прекрасен. С обилни кичури черна коса и сбръчкано като смокиня. Беше съвършен. Чувствах се толкова щастлива.


Не мога да крия. Като слушах разказа на Богородица изпитвах голяма нежност. Исус се бе родил като всяко дете. Какво ли не бих дал да присъствам на това историческо събитие!

Никое от чудните събития, разказвани в традиционните или апокрифни евангелия за раждането на Бога, не бяха се случили. Повтарям,; това толкова изключително дете бе дошло на този свят като всички нас.

Но не бих искал да пропусна нещо интересно — датата на раждането му. Според разказа Исус от Витлеем се е родил около 12 часа по обед на 21 август, година седма пр.н.е., или 747 г. по римския календар. Дата, необяснимо забравена от евангелистите и с течение на вековете преместена
в месец декември, година Първа.

Естествено, въпреки че от само себе си се разбира, по вре ме на раждането не е имало никакво животно в помещението. Не е имало никакво появяване на ангели пред овчари в околностите на Витлеем. Според Мария освен техните приятели и роднини никой друг не е идвал да види Детето.

Както изглежда, евангелист Лука е измислил цялата тази красива история с небесен хор и поклонение на пастири.

... Съпружеската двойка от Назарет е била съвсем обикновено
семейство, като всички останали. Защо Йосиф и Мария се превръщат в ненормални човешки същества? Част от теолозите на християнството все още боледуват от тази тъжна мисловна деформация.


... Ето децата на Мария:

Иаков, роден на разсъмване на 2 април 3 г. пр. н.е.

Мириам (Мария), родена през нощта на 11 юли 2 г. пр. н.е.

Йосиф, роден в сутринта на сряда, 16 март 1 г. от н.е.

Симон, роден през нощта на петък 14 април,2 г. от н.е.

Марта, родена на 15 септември 3 г. от н.е.

Иуда (Иехуда), роден в сряда, 24 юни 5 г. от н.е.

(След тази бременност, Мария заболява сериозно).

Амос, роден в нощта на неделя, 9 януари 7 г. от н.е.

Рут, родена в четвъртък през нощта, 17 април 9 г. от.н.е.

(Посмъртна дъщеря на Йосиф, починал предната година).

Заедно с най-големия им брат Исус децата на Мария са девет (отново мистичната деветка).

...

Друго важно събитие; за което ми разказа Богородица, бе случаят с мъдреците — магове от Изток. Тя не можа да скрие учудването си:

— Откъде знаеш — попита ме тя, — всички тези неща?

Всичко започнало с появата в халдейския град Ур на тайнствен
религиозен наставник, който разказал за странния си сън, възвестявайки, че Светлината на Живота предстои да изгрее над Света всред юдеите, превъплътена в Младенец.

— Тогава — продължи разказа си Богородица, — жреците тръгнали на път и след няколко седмици безплодни издирвания из целия Йерусалим, вече готови да се откажат, се натъкнали в храма на Захария. Той ги осведомил, че всъщност Месията се е родил във Витлеем. Упътил ги как да ни намерят и те пристигнаха с дарове. После си тръгнаха и повече не ги видяхме...

Посещението на халдейците не минало незабелязано за Ирод. Негови шпиони и довереници били навсякъде. Поканил ги. Жреците от Ур били посетили Йосиф и Мария и потвърдили раждането на царя юдейски.

Новината смутила болезнено подозрителния Ирод Велики. Но маговете съобщили само, че Младенецът се е родил в семейство, пристигнало във Витлеем за преброяването. Коварният цар ги изпратил с голяма кесия пари с молба да го потърсят, тъй като искал да го намери й да му се поклони,
защото “той също бил убеден, че царството му е духовно, а не временно и преходно”. Но жреците не се върнали.

Този път Захария действал воден от провидението. Предугадил
намеренията на царя, предупредил Йосиф и сам, страхувайки се за сина си Йоан, напуснал задълго Йерусалим с Елисавета и детето. Пред сериозната опасност Мария и Йосиф скрили Младенеца при Йосифовите роднини във
Витлеем.

— Обстановката беше тревожна — каза Богородица, потръпвайки от спомена. — Парите ни бързо се стопяваха и пред вид опасността, Йосиф не се решаваше да търси работа и да останем в града.

Година по-късно, отчаян от безплодното издирване на шпионите си и с подозрението, че Младенецът продължава да се крие във Витлеем, Ирод заповядал мълниеносна и повсеместна проверка на всички къщи и посичане с меч на всички момченца под две години, които се открият. За щастие, в обкръжението на Ирод имало някои, които вярвали в идването на освободителя на Израил. Един от тях
предупредил Захария. Той от своя страна съобщил на Йосиф и в
нощта на клането двойката набързо напуснала Витлеем.

Напълно сами и със средства, дадени от Захария, семейството се отправило към Египет. По-точно за гъсто населената Александрия, където Йосиф имал роднини.

През октомври, 6 година пр. н.е. били убити 16 деца. Тогава Исус бил на 14 месеца.

— Ангел ли предупреди Йосиф насън, че трябва да бягате от Витлеем?

— Да... ангел, наречен Захария, моят братовчед.

Вторият въпрос бе приет със същото смайване.

— Звезда?

— В действителност — настоях аз, — разказват, че онези жреци от Ур били водени от звезда със силен блясък...

— Да, чухме нещо, но не сме виждали нищо подобно. Ако Йосиф беше жив, може би щеше да ти каже повече. Съжалявам...

Оставаха още толкова събития за разглеждане...


От "Операция Троянски кон" 3 на Хуан Хосе Бенитес