ОТ КНИГАТА НА ИВАН ПЪРВАНОВ „МАВЗОЛЕИ, ГРОБНИЦИ, МУМИИ“, 2014 Г.

(Има за Георги Димитров и опита на създаване на Балканска Федерация с Йосип Броз Тито, за мавзолея на цар Мавзол, за други мавзолеи по света, малко за КНДР, за създаването на Светска Турция и Кемал Ататюрк, Ева Перон, Мохамед Сухарто и друго).

Преди 2 400 години на западното крайбрежие на Мала Азия, в областта Кирия, управлява цар Мавзол. Той подчинява на властта си голяма част от Ликия, Йония и гръцките острови. 377 г. преди новата ера умира и съпругата му Артемизия издита гробница, която нарича на името на мъжа си – Мавзолей. Сградата е построена от двама от най-опитните архитекти на древността – Сатирус и Питий.
Постройката е от бял мрамор, във формата на пирамида, с височина 45 метра и почти квадратна основа с обиколка 125 метра. Крепи се на 36 масивни колони, а на върха й е поставена статуя на колесница, теглена от 4 коня. Външните стени са украсени със статуи на богове, а във всеки ъгъл има каменни воини на коне. Върха на мавзолея е покрит с фриз с изобразени сцени и сюжети от древногръцката митология.
16 века сградата на Мавзолей оцелява. Съборена е по време на силно земетресение през 1304 г. Останките от нея може да се видят в турския град Бодрум.

След храма на Мавзол, в Азия започва усилено строене на подобни паметници. Една част от тях остават празни. Те биват построени само като знак на почит и възхвала на делата на починалия. Такъв е Мавзолеят на Чингис хан в Монголия и мавзолеите на китайските императори. В други се полагат и телата на покойниците. Такъв е Тадж Махал в Индия, който има формата на огромна перла, както в Корана е описан тронът на Аллах.

От Азия „модата“ на мавзолеите се пренася и в Европа. Един от първите европейски Мавзолеи е този на Гала Плацида в град Равена в Италия. Построен е през 2-та четвърт на 5 век от дъщерята на римския император Теодосий – Гала Плацида за нея и съпруга й Констанций. Сградата е издигната от малки червени тухли и е във формата на латински кръст. 1996 г. този Мавзолей е включен в Списъка на Световното културно и природно наследство Юнеско.
В Равена има и мавзолей на остготския крал Теодорих Велики, построен 520 г. От варовик на 2 10-тостенни нива, а куполът й е изсечен от 300-метров гигантски каменен блок. На горното ниво е саркофагът, а на долното – членовете на семейството му. След завладяването на Равена от византийците тялото на Теодорих е извадено от саркофага и изнесено неизвестно къде, а сградата е превърната в параклис. 19 век Мавзолеят е основно ремонтиран, а 1996 г. също е включен в Списъка на Юнеско.

В Рим, през 4 век е издигнат Мавзолеят на Констанция, дъщерята на император Константин Велики. Постройката е с кръгла форма, диаметър 29 м. 1254 г., след като Констанция е провъзгласена за католическа светица, Мавзолеят е обявен за църква. 1620 г., когато се извършва основният ремонт на църквата, саркофагът е преместен за по-добро съхранение във Ватикана.

В Гърция гробницата на римския император Галерий през 400 год. става православен храм за молитви и носи името „Св. Георги“.

Според българските историци и археолози по нашите земи в древността също е имало Мавзолеи. Един от тях е известен като Кръглата (Златна) църква на Велики Преслав. Според изследователите вътрешната и външната архитектура и размерите на сградата издават, че тя не е правена за православен храм, а вероятно първоначално е била нечий владетелски Мавзолей, преправен по-късно от цар Симеон в църква за нуждите на току-що приелата християнството Българска държава.

.....................................

В Монголия има Мавзолей на Сухе Батор, в Китай – на Мао Дзе Дун, във Виетнам – на Хо Ши Мин, в Северна Корея – на Ким Ир Сен и синът му Ким Чен Ир.
В Африка, има мавзолей на Агостиньо Нето, а в Южна Америка, в Република Гвиана – на Линдън Борбс Бърнам, в Аржентина – на Ева Перон. Във Филипините (Азия) – на Фердинанд Маркос.

В света има все още 4 действащи Мавзолеи – в Русия – на Ленин в Москва, в Пекин – на Мао Дзе Дун, във Виетнам – на Хо Ши Мин в Ханой и в Северна Корея на баща и син Ким.

.......................................

На 02 юли 1949 г. в Москва, в подмосковския санаториум „Барвиха“ умира Георги Димитров.

1948 г. Димитров се изказва, че подкрепя идеята на югославския си колега Йосип Броз Тито за създаване на една Федераия, в която да влязат Югославия и България. Той вижда ползите от подобно обединение и грешката му е, че говори преди то още да се е реализирало. При това той прази изказването си пред вестник „Правда“:
„Ние ще създадем голям и силен южнославянски съюз, който ще може успешно да се противопоставя на всякакъв натиск.“
По това време Сталин и Тито са в остър конфликт, като причината е именно тази идея за Балканска Федерация. Сталин вижда в нея заплаха.
Сталин заповядва да му бъде изготвен изчерпателен доклад за намеренията на Тито и Димитров.
В разсекретените сокументи на съветските тайни служби е открит докладът до Сталин, в който пише:
„Получихме сигwрни и неопровержими данни, че за Тито и Димитров този съюз е само първата крачка към създаване на Федерация на всички Народни Републики. На 17 януари 1948 г. на пресконференция в Букурещ Георги Димитров заявява „По отношение на проблемите на Балканска Федерация народите в Румъния, България, Югославия и Албания сами могат да вземат решение за създаването й – къде и как трябва това да се осъществи“.“
Докладът е предоставен на Сталин на 23 януари 1948 г.

На 29 януари 1948 г. във вестник „Правда“, се появява съобщение, че редакцията твърдо и категорично се разграничава от изказването на другаря Димитров и не споделя неговото мнение за бъдеща Балканска Федерация.
На 10 февруари 1948 г. Сталин вика при себе си Тито и Димитров. Тито отказва да отиде под предлог, че е сериозно болен. Димитров обаче заминава, придружен от Трайчо Костов. Там двамата са подложени на критики и атаки от Сталин и Молотов в продължение на няколко часа в Кремъл.
Сталин внезапно предлага България и Югославия да създадат двустранен политически съюз. Димитров се съгласява
Обаче Тито не е вчерашен. Той не вярва на неочакваната сговорчивост на Сталин и отхвърля предложението му. В отговор СССР отказва да подпише ново икономическо споразумение с Югославия. А Тито и цялото ръководство на Югославската комунистическа партия, са обвинени в троцкизъм и национализъм.
Сред световното комунистическо движение обаче българският министър-председател е известна личност. Той е „Героят от Лайпциг“, ръководител на Коминтерна, член на ЦК на Всерусийската Ком. Партия, депутат в съветското Народно събрание. Влиянието му сред комунистическите лидери е огромно.

Според версия Георги Димитров е убит по заповед на Сталин не заради готвената Балканска Федерация с Тито, а защото отказал да жертва Трайчо Костов. С отказа си да предоставя ежедневно на съветските военни съветници в България цялата секретна търговска информация с обяснението, че това е държавна тайна.
След завръщането си в България, на V Конгрес на БКП, Трайчо Костов си прави самокритика. Той не е преизбран за секретар на ЦК на БКП, но е избран за член на Политбюро и остава заместник-председател на Министерския съвет.
През януари 1949 г. Димитров внезапно изчезва от София. Според някои от слуховете той излиза от кабинета си и отива на летището, за да посрещне заместник-председателя на Съвета на министрите на СССР Андрей Вишински, който извършва междинно кацане в София на път за Москва. Димитров се качва в самолета да поздрави Вишински, когато вратата зад него внезапно се затваря и самолетът излита. Тази версия обаче звучи прекалено невероятно.
Според друга версия – в София със самолета пристига не Вишински, а членът на Политбюро на КПСС Лаврентий Павлович Берия. Той предава на Димитров другарската загриженост на Сталин заради влошеното му напоследък здраве и предложението да замине за Москва, за да полекува диабета и сърцето си. При това да не отлага, докато болестта се усложни, а да замине още сега, с щедро изпратения му правителствен самолет. Предложенията на Сталин имат силата имат силата на заповеди. Димитров се качва и отлита с Берия за СССР, където е настанен в санаториума „Барвиха“ край Москва.

Коя от двете версии е вярна и дали въобще някоя от тях е достоверна, или се е случило нещо друго, съвсем различно, не е ясно. Факт е обаче, че по някакъв тайнствен начин, без да се обади на министрите си и изобщо на някого, Георги Димитров изведнъж се озовава в Москва.
В България няколко месеца не се знае нищо за Димитров. Чак април 1949 г. в пресата се появява кратко известие, че той е болен и е на лечение в Москва. На 02 юли 1949 г. българският държавен глава умира. Оказва се, че приживе Димитров е бил ходеща развалина. Въпреки това, веднага след смъртта му, а и през следващите 10-летия в България упорито се разпространява версията, че Димитров е отровен от лекуващите го в санаториума лекари, по нареждане на Сталин.
Според патолога професор Георги Цеков, Димитров е отровен с живак.Той се позовава на секретно изследване на МВР и НИКК (Научно-изследователски институт по криминалистика и криминология) от 20 век.
Поради липсата на аутопсия на тялото на Димитров, изследването е извършено въз основата на комплексни данни – предварителни сведения за болестното му състояние, проведеното лечение, както и чрез химически изследвания на части от органите. Установено е наличието на голямо количество живак в косата и мозъка на вожда – около 48 мг/кг. При норма 2,33 мг/кг.
Убит ли е Георги Димитров в СССР или не, това, уви, ще си остане една от неразрешимите загадки в най-новата ни история.

........................................

След смъртта на Ким Ир Сен в КНДР, в негова памет използваният дотогава в страната Грегориански календар, е заменен с нов, за чието начало е поставена рождената му дата 15 април 1912 г. Така на практика с раждането на вожда Ким започва и историята на КНДР.

......................................

След смъртта на Първата дама на Аржентина, Ева Перон, Ватиканът получава над над 30 000 молби от аржентински католици тя да бъде канонизирана. Папата отказва, но за аржентинците Ева Перон си остава завинаги „Светицата“. Тя умира едва на 33 години от онкозаболяване. Но през годините, в които съпругът й е на върха на властта, Ева Дуарте-Перон прави много за подобряване положението на обикновените хора. Тя открива болници и училища в бедните квартали, ходатайства пред съпруга си за подпомагане на бедни многодетни семейства и раздава социални помощи от личните си средства.

..............................................

На 35 км. Източно от град Соло, на индонезийския остров Ява, се намира Дворецът на Възкръсналата планина, на местния език – Гирибангун. Това е Мавзолеят на семейството на бившия президент на Индонезия Мохамед Сухарто.
Мавзолеят и районът около него се смятат за заредени със силна тайнствена енергия. Тук магьосници и шамани от цялата страна идват, за да медитират и да се заредят с духовна сила за гаданията и магиите си.

Хаджи Мохамед Сухарто е роден на 08 юни 1921 г. в градчето Кемусук на остров Ява. Учи в средно мюсюлманско училище в Джокякарта, където наред с Корана и останалите предмети изучава и правенето на древни черни магии и проклятия. Там той научава и тайния жаргон на яванските престъпници, който по-късно, дори и след като вече е на върха на властта, не се колебае да използва при нужда.

1967 г. е избран за президент и остава на този пост 30 години.
Той овладява хиперинфлацията, наследена от предшественика му. В страната започват да идват и първите чужди инвеститори.
Една от първите мерки е насочена срещу китайците в Индонезия. Закрити са китайските училища и вестници. Забранена е на китайците да се събират на религиозни церемонии и да разговарят на родния си език извън домовете си. Препоръчано им е сами и доброволно да сменят имената си с индонезийски, за да не се налага насила да го правят.
Но през 1997 г. става Азиатската Финансова криза. Фалитите са ежедневие. В Индонезия избухва гражданска война.
И на 21 май 1998 г. Сухарто официално подава оставката си. На 27 януари 2008 г. си заминава от този свят.

Гробницата му се намира метри по-нагоре от тази на кралското семейство Мангкунегара.

.................................................

След подписването на Мудроското примирие и капитулацията на Османската империя на на 30 октомври 1918 г., Мустафа Кемал се завръща в Истанбул, където започва работа в министерството на отбраната. Но продължавал да говори, че Турция е в сериозна опасност и агитира хората да се вдигнат и да свалят немощния султан. Уволнен е от армията и е издадена заповед за арестуването му и получава смъртна присъда.
Той успява да избяга в Ангора, откъдето оглавява новото национално революционно движение и създава свое правителство и парламент. Те не са признати от европейските държави.
4 години минават във военни действия. Войските на Ататюрк успяват да удържат победа над християните. Основна заслуга за това има правителството на СССР, което отпуска щедро финансова и военна помощ на Ататюрк. Ленин дава 10 милиона златни рубли. СССР първи признава новото турско правителство.
На 23 април 1920 г. е открито първото заседание на Великото национално събрание на Турция. Ататюрк обвинява султан Мехмед VІ за тежкото положение на страната.

На 01 ноември 1922 г. е обявен декрет на Народното събрание, с който халифатът и султанатът се разделят и султанатът е свален. 2 седмици по-късно, на 19 ноември, последният турски султан напуска страната на борда на британски кораб, който го откарва в Малта.
Същия ден Великото Национално събрание поставя Ататюрк начело на халифата. На 29 октомври 1923 г. халифатът също е премахнат и Турция е обявена за Република.
През следващите години са закрити ордените на дервишите, въведено е светско образование в училищата, приета е латинската азбука. Религията и държавата са разделени, предоставени са образователни права на жените, отменени са титлите и феодалните форми на обръщение. Шериатските закони и съдопроизводство са заменени със светски наказателен кодекс, заимстван от европейското законодателство. Създадена е Национална банка и са поставени основите на новата модерна турска промишленост. Закън за поощряване на промишлеността освобождава от данъци и дава безвъзмездно земя на желаещите да развиват собствен бизнес и да строят предприятия.
В областта на селското стопанство се извършва оземляване на безимотните селяни с недвижима собственост от национализираните вакъфски имоти.
Между 1923 и 1938 г., Мустафа Кемал Ататюрк е председател на Великата масонска ложа на Турция.

..........................................

В средата на 60-те год. на 20 век в страните от Близкия Изток се заражда Радикално движение, чиято цел е унищожаване на неверниците и връщане на истинския чист ислям чрез нов световен джихад.
Като за неверници новите ислямисти обявяват не само немюсюлмани, но и онези от изповядващите исляма, които се били продали на Сащ и западните капиталистически държави. Според ислямистите, въведеното след Втората Световна война светско управление в част от арабските държави е престъпно.

Вдъхновител на идеята на установяване на нов световен джихад и възраждане на „истинския“ ислям, е египтянинът Сайед Кутб.

..........................................

В Хелиополис, в северозападните покрайнини на Кайро (Египет), някога, преди векове, тук се е намирал един от най-големите градове на Древен Египет – Иуну („Небесната стълба“), център за обучение на жреците и средище на философията и астрономията. Градът е смятан и за дом на митичната птица Феникс.

..............................................