ЛЕГЕНДИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ПЛАНИНИ

ЛЕГЕНДА ЗА МОРЕНИТЕ НА ВИТОША

Красива била Витоша, млада и непокорна. Със сияйни очи и меки руси коси.

Много идвали да я искат за жена, но тя все отказвала. Сърцето й вече било дадено.

Беден овчар бил ЛЮЛИН, но него избрала Витоша.

Майка й и баща й обаче друго намислили. За богаташ да я омъжат, в златен палат да живее. Дума даже дали на жениха.

Решила Витоша на своя любим да пристане. И тръгнали двамата. Но по пътя ги настигнала майчина клетва.

Влюбените се превърнали в планини, а пролетите от Витоша сълзи - в каменни реки.

СКАЗАНИЕ ЗА РЕКА ПАЛАКАРИЯ

Тази река извира от връх Купена и връх Сива грамада ва ВИТОША. След село Ярлово влиза в долината Палакария и се влива в река ИСКЪР.

Появил се по тия земи момък. Отдалеко бил, чак от Гърция идвал. Как точно се казвал, никой не помни. Но юнак бил и всички го знаели като Паликари.
Та дошъл първом Паликари злато да търси. Злато не намерил, но намерил друго – девойка със златни коси. Живели дълго и честито, с много челяд и радост в дом край реката. И никой разбойник не смеел да вилнее по тези места.
Затова нарекли реката Паликария, Юнашка река.

СКАЗАНИЕ ЗА ЦАРИ МАЛИ ГРАД В ПЛАНИНАТА ВЕРИЛА

Някога на билото на планината, между върховете Свети Иван и Свети Спас, имало чуден бял град. Казвали му Цари Мали град (Малкия Цариград). С порти, кула, крепостни стени и църква.
Църквата била извън стените, защото никой не трябвало да влиза с оръжие в нея, а вътре в крепостта войниците били задължени винаги да го носят.

Днес останките от римската крепост още пазят пътищата от север на юг, а планината – легендата за Цари Мали град.

ЛЕГЕНДА ЗА ХРАМА НА САПАРЕВО

Преди много, много лета, в съня на бедния Алекси, се явили ангели. Казали му, че трябва да построи храм и му посочили къде да намери гърне жълтици за градежа.
За султанско разрешение му помогнала Света Богородица. Болна била жената на султана и докторите не могли да й помогнат. Тя сънувала красива църква на хълма на непознато село.
Султанът разрешил строежа на храма и съпругата му мигом оздравяла.
Днес храм „Успение Богородично“ в село Сапарево, е един от най-красивите в района.

ЛЕГЕНДА ЗА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА 

Живели по тези места мъж и жена великани. Любов и светлина изпълвали дните им.
Но зли сили им завидели. Първо пратили дъждове и бури, после земетресения.
Великанът бранел своя дом, всяка скала и поток. Но злобата и жестокостта победили. Паднал великанът в битката.
От сълзите на младата му жена се появили чудните Рилски езера.

ЛЕГЕНДА ЗА МАЛЬОВИЦА

Обичал овчарят Мальо Босилка – най-хубавата мома в околията. Дума му дала наесен жена да му стане.

По Димитровден Мальо слязъл от планината, но Босилка не излязла да го посрещне. Емин паша я откраднал и затворил в харема си.
Мальо от мъка хванал гората, станал хайдутин. Името му от уста на уста се понесло. Загинал в засада покрай реката от ръката на предател.
Нарекли върха Мальовица, а реката Мальовишка, да се помни войводата Мальо.

ЛЕГЕНДА ЗА СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ

Иван Рилски бил говедар. С едно шарено теле кръстосвал поляните. Но хората от близко село хванали и заклали телето. Светията ги прокълнал – бял ден да не видят от змии и гущери. Затова на това село започнали да му викат Смочево.
А Иван Рилски станал на орел и политнал над Рила. Кацнал на скалата Кръста и там се обърнал отново на човек и се отбелязала стъпката му.
Измил се в близката река и я благословил. После се оттеглил в планината, да се моли за хората. Нарекли манастира Рилски.

ЛЕГЕНДА ЗА АНГЕЛОВ ВРЪХ В РИЛА

Наречен е на хайдутина Ангел Кариотов, действал 30-те – 60-те год. на 19 век в района на Хасково, Пловдив и Родопите. Подвизите му са възпяти, а за юначеството му се разказвали легенди.
Според една от тях Ангел войвода умрял в Рила, в битка – 10 хайдути срещу 100 турци.
Местността на тази последна битка, се нарича Ангелови митризи, защото прилича на окоп („митриз“ на турски).

ЛЕГЕНДА ЗА КАПАТНИК В РИЛА

Името на върха идва от „капа“ (шапка).
Хайдути отвлекли калугер и поискали откуп. Докато чакалиу водили калугера с тях по планинските пътеки. Един ден вятърът грабнал капата на монаха и я запокитил на връх Попова капа. А на връх Капатник, хайдутите му подарили нова.
Самият връх също прилича на монашеска капа.

ЛЕГЕНДА ЗА БОГ ПЕРУН 

Някъде на връх Вихрен, над облаците, е тронът на бог Перун – повелителят на гръмотевиците, който се разхожда със златна колесница по небето.
Ядоса ли се, хвърля огън и мълнии. От името Перун произлиза и името на целия Пирин.
В християнството култа към Перун преминава към пророк Илия.
Когато има светкавица без гръм, това е огън, излизащ от ноздрите на конете от колесницата на бог Перун.

ЛЕГЕНДА ЗА МИТРОВОТО ЕЗЕРО В ПИРИН

Местните хора разказват преданието за влах Митре, който рано напролет един път тръгнал да види дали снегът се е стопил по горните планински пасища. Когато стигнал до езерото, видял, че е сковано от лед и решил да мине с коня си през него за по-напряко. Но ледът се пропукал и Митре се удавил в ледените му води.

 
ЛЕГЕНДА ЗА ОРЕЛЯК В ПИРИН 

Разказва се, че имало орлица, чиито малки били убити от ловец, докато тя била да им търси храна. Като видяла мъртвите си рожби, тя се спуснала над Добро поле, убила злосторника и от мъка се вкаменила. Самият връх прилича на полегнала орлица.

По северозападнияте склонове на върха гнездят орли. Някога отдавна броят им бил толкова голям, че хората виждали цели ята (орляци) да кръжат в небето. Сега птиците рядко летят в района, има изградена там телевизионна кула.
 

ЗА ПОПОВИ ЛИВАДИ В ПИРИН 

В този край се разказва историята на млад свещеник, който, за да избяга от турците, се скрил по тези места. Дълго живял и се молил на Бог. Затова нарекли този район – Попови ливади.
Там има храм „Св. Петър и Павел“.

ЛЕГЕНДА ЗА АЛИ БОТУШ (ДНЕС ПЛАНИНАТА СЛАВЯНКА)

През турското робство живял смел войвода – Али страшника. Хванали го турците с хитрост. Селим паша бил впечатлен от него и му рекъл:
„Нямам власт да те пусна, но ако стигнеш върха с тези ботуши, бъди свободен!“
Дали на Али чифт ботуши, пълни с вряла смола.
Войводата стигнал върха с тях и издъхнал.
Седловината, където Али обул ботушите, нарекли Парила, а планината – Али ботуш.