Езотерика, история и религия и някои други неща :: В РУСКИЯ КЛУБ "РЕСТОРАНТ КРИМ" работеше ЕДИН ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ МАЙС...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.08 17:56 - В РУСКИЯ КЛУБ "РЕСТОРАНТ КРИМ" работеше ЕДИН ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ МАЙСТОР-СЛАДКАРИ на БЪЛГАРИЯ. Казваше се ЛЮБЧО КАМБЕРОВ.

Автор: hadzapi Категория: Лични дневници

Прочетен: 189 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 25.08 17:59

РЕСТОРАНТ КРИМ, известен и като РУСКИЯ КЛУБ, на ул. СЛАВЯНСКА 17. Мои спомени.
В него работеше ЕДИН ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ МАЙСТОР-СЛАДКАРИ на БЪЛГАРИЯ. Казваше се ЛЮБЧО КАМБЕРОВ.
Имах щастието да се запозная с него, когато той вече беше на преклонна възраст, а аз - млад.
ЛЮБЧО КАМБЕРОВ ми е показвал свои снимки от свои участия в международни сладкарски конкурси. Помня, че ми е споменавал съвсем скромно, мимоходом само, за получено 3-то място в Париж, на майсторски конкурс на главни сладкари.
Печели с БАЛЕРИНА, с направена ЕФИРНО Дантела. Журито я гледало под лупа. Но си остава тайна как я е направил, никога на никого не я споделил.
Помня и за друг конкурс някаква КУЛА, с ФАЙТОНИ С КОНЕТЕ около нея, 1 карета с 1 кон и друга карета с 2 коня. Като френски пейзаж.
Казвал ми е някои от нещата, които правеше:
- За направата на СЛАДКАРСКИ КУКЛИЧКИ, ползваше много тънки вафлени гризинки. Сам си ги правеше (много му ги обичах тези гризинки).
Те бяха с орехи, можех да му ги изям всички, така вкусни бяха

Не зная как ги правеше шуплести и вкусни, кафяви като вафлените фунийки, но не светли, а кафяви.
И никой не можеше да познае основата, която държи сладкарските куклички - и телцето, и крачетата, и ръчичките.
Неговите украси се ядяха. А на други майстори фигурките, украсяващи тортите, не се ядат (правят се от фондан).
А на Любчо Камберов - бяха изящни, филигранно направени, с най-малки подробности. - за скалички - Ситнеше ги на машина и ги пресяваше. Правеше си той негови бисквити (не готови) и с тях "строеше" скаличките.
Слагаше вътре и фино смлени частички от блатове (от парченцата) на торпа "Гараш", които пак той си ги правеше.
Казваше ми, че за да стане хомогенно, преди още да се слагат маслото и млякото, на сухо, се смесват бисквитите и орехите.
Казвали са му хора:
"И ние правим тези скалички, обаче го няма твоя вкус."
Но Камберов не си казваше сладкарските тайни.
Когато останеха повече от скаличките, сервитьорите изнасяха отвън в градината, откъм улицата - масичка и ги продаваха. Много бързо се изкупуваха. Хора знаеха за това и видеха ли, че има изнесено, бързо ги купуваха и то все от работещите наоколо. Камберов посипваше скаличките с някакви цветни захарни миниатюрни пръчици, за шарения (не от такива, които сега продават, а пак негово си производство). В центъра на скаличките слагаше и по цял изчистен до бяло лешник.
Уникални бяха тези скалички.
- Баварски крем - уникален му беше крема - нещо средно между Парфе и крем, със сметана, но много лек.
- "Гараш"-тортата я правеше само от цели гараш-блатове. Те се правеха от орехи. И с един метален кръг и с грамаж от кантар, тряскаше, когато блатовете бяха още топл от фурната, за да станат кръгли.
Правел ни е и на нас с Валери (той работеше там като помощник-готвач и аз ходех при него и от там се запознах и с Любчо) "Гараш", но от парчета от блатовете.
Любчо Камберов живееше на Централна гара, в къща, близо до Новотел "Европа" (днес е с друго име). Валери живееше при него и Любчо го беше уредил на работа в РУСКИЯ клуб.
Когато Камберов почина, Валери ми даде книгите му от библиотека "Златни зърна", защото иначе щяха да бъдат изхвърлени от наследниците му. Камберов нямаше деца, беше стар ерген, женен за работата си. Беше бохем, колкото педантичен в работата си и чист, толкова домът му беше разхвърлян. Физически беше висок, тъмен - мургав, слаб, изпит, скромен. Валери ми разказваше за него.
РУСКИЯ КЛУБ имаше ресторант-градина и беше с НАЙ-ХУБАВАТА КУХНЯ В СОФИЯ, това му беше славата.
Сервитьорите там се избираха неслучайни, с връзки. Даваха им се огромни бакшиши за онези години - по 7-8 лв., само от 1 сметка.
Имаше 2 входа - за посетители, през градината и през къщата, където се помещаваше. Много невзрачно на пръв поглед, а много трудно се уреждаше място за посещение в Клуба, имаше малко места. Само Софийския хайлайф ходеше там.
Малко знаеха за това заведение и подбрани хора ходеха там.
Основната зала бе с червени плюшени декори по стените, като аристократична стара буржоазна къща - завеси, тапети. Мрачно. Дървена ламперия.
Градината имаше навеси.
Нямаше тежестта на големите заведения.
Носеха се слухове, че там се уреждат неща, за които е нужна тайнственост, заради 2-та входа. Нещо като конспиративна бърлога и за бохемата на София. Не беше скъпо, средни цени.
РЕСТОРАНТ "КРИМ" отваря врати през 1939 г. и става популярен с името РУСКИЯ КЛУБ. В къщата, СТРОЕНА от адвокат Теодор Теодоров през 1910 г., ПО ПРОЕКТ на Петко Момчилов (1864 - 1923 г.), който проектира и Александровска болница, "Майчин дом", църквата "Свети 7-мочисленици", Синода, Централния Софийски затвор, но шедьовъра му е къщата на адвокат Теодоров (1859 - 1924 г.).
На 1-я етаж, вече като ресторант е салон със 70 места.
На 2-я етаж - 2 салона за бизнес-срещи, с по 12 места и общ салон с 50 места. Точно на 2-я етаж в салоните си шушукаха на "бизнес-срещи". Масите бяха плътно една до друга. Свободен проход имаше само в центъра и към стълбите за 2-я етаж. Разглеждал съм интериора преди да започнат да приемат посетители.
Работеха на смени сервитьорите и готвачите. Любчо Камберов беше единствения майстор-сладкар. Имаше 2 момичета помощнички, но не им доверяваше направата на сладкарските изделия, само подготовката на продуктите.
И Валери му помагаше.
Не зная Валери откъде го познаваше и защо той живееше в къщата на Любчо, който беше самотник. По-точно - не помня, Валери ми е казвал.
С Валери се бях запознал на Ахелой едно лято, когато бях на почивка там. После продължихме да се виждаме в София.
Спомням си в Руския клуб шиш по кавказки, с огромни парчета меса, около 400-500 грама.
Валери ми казваше:
- Да не се хванеш да ядеш шницел, ако ти предложат. Това е Бифтек по татарски и го правят от скълцано сурово месо. Това е само за човекоядци.
Като имаше много хора в кухнята, не ме пускаха там и изчаквах Валери в салона, имаше място около стълбите за 2-я етаж.
В Руския клуб правеха страхотно ТЕЛЕШКО, опитвал съм го. Как го правеха толкова крехко, не зная. С някакъв кафяво-червеникав сос, било ПО РЕЦЕПТА на РУСКИЯ КНЯЗ ОРЛОВ.
Кухнята беше веднага от входа в дясно.
От ресторант "Крим" Валери замина да работи за чужбина.
Като РУСКИ КЛУБ започва да работи ресторанта през 1948 г., като СОБСТВЕНОСТ НА СЪЮЗА НА СЪВЕТСКИТЕ ГРАЖДАНИ В БЪЛГАРИЯ. 1958 г. МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ откупува Руския клуб и му дава името РЕСТОРАНТ "КРИМ", но до края му си остава известен с името - Руския клуб.
Помня 1-я път, когато отидох да видя Валери в този прочут клуб. Той ме канеше да отида да видя, че било заведението с най-добрата кухня.
И попита тогава Любчо Камберов дали може да ме почерпи с крем.
Направи ми впечатление в кухнята голямата печка по средата и голяма маса. И в ляв ъгъл голям хладилник.
Камберов каза на помощничката си да извади една шола с крем да ме черпят. Исках директно да ям от шолата, но той не даде. Натисна шолата и освободи крема, не зная как и той цопна в чинията, буквално.
Беше Любов от Първата Лъжица. Можех да изям 10 такива крема, такова усещане имах. Страхотно фантастичен вкус. Беше с много бадемови ядки, лек, стегнат като крем-карамел, вътре бежаво-бяло, бадемите ситно счукани. Тези спомени са като години около 1986-1991 год.
Преди около 1-2 години открих, че Любчо (Любомир) Камберов, е автор на книги със заглавия "Кухненски десерти", издавана 1961 г., в съавторство с Мария Донева - "Десерти", издадена 1958 г.

Спомени: В. Асенов
Снимките, които намерих, са взети от достъпни в нет-а. А историческите факти, споменати в спомените ми, са взети частичка по частичка от различни места (не ги помня кои).

Взето от Фейсбук групата "КРАСОТИТЕ И ПОТАЙНОСТИТЕ НА СОФИЯ - ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ! СПОМЕНИ!"