Постинг
02.07 20:21 -
ЛЕГЕНДА ЗА ВИТОША, ЛЮЛИН И ЧЕРНИ ВРЪХ
ЛЕГЕНДА ЗА ВИТОША, ЛЮЛИН И ЧЕРНИ ВРЪХ
У едно от тукашните села, не не зная баш у кое било, имало яка и убава мома - Вита се казвала, - започна баба Мара бавно и спокойно, като ми даваше възможност да записвам. - Она била най-големото дете у домо и помагала на майка си и баща си у сичко. Много обичала да оди и да пасе овците - имали доста овци, като що е имало некога по нашийо край.
Вита пасла овцете из ливадите околе и секи ден ги изкарвала на Големото било - там имало убава паша за овците, а она гледала от високото наоколе.
Отгоре се види Искаро като сребърна тканица да препасва шопското полье надоле, видвале се села и ливади.
Вита пущала тогава глас и запевала. Била голема повеци, имала силен глас и песента се чувала през 9 села, та у десето.
А на Дългото било пасъл овце един овчар - он се именувал Люлин. Тая Люлин па бил добър кевенджия, а знал да свири и на кавал, и на гайда.
Щом чуе Вита да запее от Големото било, он засвири, та й приглаша.
Като изкара Вита песента, и затрае, Люлин викал:
- Витооо!
Она се обаждала:
- Щоооо!
Ехото от двете провиквания се собирало, засилвало се и хората го чували като "Витошооо".
По песен и свирка младите се залюбили и аресали, без да се видат очи воз очи, или да са разменили дума. Не, аресали се само по песента и по свирката.
Немало кому да си остават овците, та да се срещнат, да се видат - били от различни села и мерата им била башка. Па се пазило да не нагази некой у чужда мера, страх имали от селски разправии.
Така минали неколко години и двамината станали за женитба. Вита я искале от многу села, оти била многу работна, яка жена и секи гледал да земе добра жена.
А она си залюбила Люлин и не искала да чуе за друг. Па я било срам да каже на майка си, сестрите й били по-малки, дружки си немала и затова си носила севдата сама на своя душа и сърце.
Люлин многу аресвал Вита и искал да се ожени за нея, ама неговите родителье не давали - била едра, по-едра от него и не искали мъшкарана за сино си.
Една вечер Вита докарала овцете от паша. Баща й рекъл:
- Утре брат ти че иде с овцете, а тебе че те жениме. Доодия добри човеци за тебе и ние обещаме да те дадеме.
Вита нищо не казала и си легнала рано. Заранта сички станали, а нея я немало. Тражили я тука-там, нели сватове че има, ама она не дошла.
Чак къде пладне чули да пее от Големото било. Чул я и Люлин, он си бил с овците на Длъгото било, и викнал:
- Витооо!
И она се обадила:
- Щооо!
А ехото разнело по цел свет:
Витошооо!
Майката, щом чула гласа на щерка си, разбрала, дека нема да може да я ожени и тоя път, че требе пак да върнат стройниците и селото че им се подиграва.
Излезнала на височината над Княжево и проклела през сълзи, като търкала два камика, та клетвата да се фане, оти искри излитали от тия каменье:
- Ега те тресне, щерко, ега те укамени Господ, дека стоиш сега, ега черна да почернееш като земята, оти и моята душа чернее от срам пред народо. И тоя Люлин, дето те лъже и он камик и земя да стане!
Времето било убаво, ясно време, ама от клетвите на майката слънцето се засрамило, та се скрило. Небето се покрило с черни, гъсти облаци и отведнъж фанало да гърми и трещи, та земята се процепила.
Гърмо ударил най-напред Вита, както си стояла на Големото било и она паднала. Друг гръм ударил и овчаро Люлин на Длъгото било, и он паднал и загинал.
Оттогава народа кръстил Големото било - ВИТОША, а Длъгото било - ЛЮЛИН.
А ридо, дето паднала Вита, кръстили ЧЕРЕН ВРЪХ, както го знаете и сега.
Това е пълната ЛЕГЕНДАТА ЗА ВИТОША, ЛЮЛИН И ЧЕРНИ ВРЪХ, записана от Елена Огнянова, разказана й от баба Мара от Княжево и дадена в книгата "Ние, шопето...", 1985 г. Преписах я от тази книга, намерих я в кварталната ни библиотека
У едно от тукашните села, не не зная баш у кое било, имало яка и убава мома - Вита се казвала, - започна баба Мара бавно и спокойно, като ми даваше възможност да записвам. - Она била най-големото дете у домо и помагала на майка си и баща си у сичко. Много обичала да оди и да пасе овците - имали доста овци, като що е имало некога по нашийо край.
Вита пасла овцете из ливадите околе и секи ден ги изкарвала на Големото било - там имало убава паша за овците, а она гледала от високото наоколе.
Отгоре се види Искаро като сребърна тканица да препасва шопското полье надоле, видвале се села и ливади.
Вита пущала тогава глас и запевала. Била голема повеци, имала силен глас и песента се чувала през 9 села, та у десето.
А на Дългото било пасъл овце един овчар - он се именувал Люлин. Тая Люлин па бил добър кевенджия, а знал да свири и на кавал, и на гайда.
Щом чуе Вита да запее от Големото било, он засвири, та й приглаша.
Като изкара Вита песента, и затрае, Люлин викал:
- Витооо!
Она се обаждала:
- Щоооо!
Ехото от двете провиквания се собирало, засилвало се и хората го чували като "Витошооо".
По песен и свирка младите се залюбили и аресали, без да се видат очи воз очи, или да са разменили дума. Не, аресали се само по песента и по свирката.
Немало кому да си остават овците, та да се срещнат, да се видат - били от различни села и мерата им била башка. Па се пазило да не нагази некой у чужда мера, страх имали от селски разправии.
Така минали неколко години и двамината станали за женитба. Вита я искале от многу села, оти била многу работна, яка жена и секи гледал да земе добра жена.
А она си залюбила Люлин и не искала да чуе за друг. Па я било срам да каже на майка си, сестрите й били по-малки, дружки си немала и затова си носила севдата сама на своя душа и сърце.
Люлин многу аресвал Вита и искал да се ожени за нея, ама неговите родителье не давали - била едра, по-едра от него и не искали мъшкарана за сино си.
Една вечер Вита докарала овцете от паша. Баща й рекъл:
- Утре брат ти че иде с овцете, а тебе че те жениме. Доодия добри човеци за тебе и ние обещаме да те дадеме.
Вита нищо не казала и си легнала рано. Заранта сички станали, а нея я немало. Тражили я тука-там, нели сватове че има, ама она не дошла.
Чак къде пладне чули да пее от Големото било. Чул я и Люлин, он си бил с овците на Длъгото било, и викнал:
- Витооо!
И она се обадила:
- Щооо!
А ехото разнело по цел свет:
Витошооо!
Майката, щом чула гласа на щерка си, разбрала, дека нема да може да я ожени и тоя път, че требе пак да върнат стройниците и селото че им се подиграва.
Излезнала на височината над Княжево и проклела през сълзи, като търкала два камика, та клетвата да се фане, оти искри излитали от тия каменье:
- Ега те тресне, щерко, ега те укамени Господ, дека стоиш сега, ега черна да почернееш като земята, оти и моята душа чернее от срам пред народо. И тоя Люлин, дето те лъже и он камик и земя да стане!
Времето било убаво, ясно време, ама от клетвите на майката слънцето се засрамило, та се скрило. Небето се покрило с черни, гъсти облаци и отведнъж фанало да гърми и трещи, та земята се процепила.
Гърмо ударил най-напред Вита, както си стояла на Големото било и она паднала. Друг гръм ударил и овчаро Люлин на Длъгото било, и он паднал и загинал.
Оттогава народа кръстил Големото било - ВИТОША, а Длъгото било - ЛЮЛИН.
А ридо, дето паднала Вита, кръстили ЧЕРЕН ВРЪХ, както го знаете и сега.
Това е пълната ЛЕГЕНДАТА ЗА ВИТОША, ЛЮЛИН И ЧЕРНИ ВРЪХ, записана от Елена Огнянова, разказана й от баба Мара от Княжево и дадена в книгата "Ние, шопето...", 1985 г. Преписах я от тази книга, намерих я в кварталната ни библиотека
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1929
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
