От ШОПСКИТЕ ЛЕГЕНДИ: (тези легенди не са публикувани досега никъде в интернет) КРАЛИ МАРКО И ЕЛЕНА ДЕВОЙКА

  (Маркови песни (така са се наричали), са се пеели много по София и околностите).

  Милкана се казвала първата жена на Марко Кралевити. Когато бил владетел на крепостта Демир капия, Милкана станала причина той да бъде заловен от турците поробители. Затова, след като се избавил от пленничество, се разделил с нея, пък и рожба от сърце си нямали.

  След година-две тръгнал друга невеста да си дири. Запътил се към Средецко поле. Прочути по хубост били тамошните девойки.

  Много път изминал Марко Кралевити и вредом срещал села запустели, ниви обгорени, кърища обезлюдени. Едва, когато навлязъл в седловината между ПЛАНА планина и ВИТОША, зачул смях на девойки, свирня на гайди и кавали.

  На мегдана в село ЖЕЛЕЗНИЦА хоро се виело и извивало. Играело мало и голямо. Застанал непознатият край играещите, радвал се на веселието им и като не можал да сдържи възторга си, викнал:

  - Веселете се, свободни люде! Тука турско не е било, няма и да бъде!

  Па се хванал до Елена девойка, защото била най-хубава. Като играела, вятър веел, като се усмихвала, бисер се леел.

  Харесал я Марко Кралевити, харесала го Елена девойка.

  Понеже бил непознат за тукашните хора, обърнал се към тях, казал им кой е, казал им още, че е тръгнал невеста да си търси, че Елена на сърце му пада.

  Млъкнали гайди и кавали, скъсала се огърлицата на хорото, всички вперили очи към Елена, чакали нейната дума.

  - Добре! Ще ти стана невеста, но ще трябва най-напред на ръце да ме вземеш и на връх ВИТОША да ме изнесеш!

  Съгласили се всички с предложението й, съгласил се и Марко Прилепчанин. Грабнал я той, понесъл я като леко перо, понесъл я като птичка гургуличка.

  Тръпнела Елена в яката му прегръдка, усещала, че юначината ще успее на връх планината да я отнесе, затова го спряла и му рекла:

  - Стой, поспри се за малко, сило силовита! Разбрах, че си юнак сред юнаците, но ми се иска да те видя майстор сред майсторите, щото един мъж трябва да умее дом да си изгради, деца да отгледа. Искам, ей на онзи извор, чешма да изградиш!

  Запретнал Марко бели ръкави и започнал работа. Елена му подавала бели камъни, а той ги редил и зидал. Съградил чешмата, разказва се, че и днес я има. Маркова чешма се казва.

  Пак я грабнал Марко Прилепчанин и я понесъл към висините, при царството на орлите и соколите. Приближил се вече до последното било и Елена отново го възпряла.

  - Лудетино, поспри отново! Разбрах, че си юнак сред юнаците, че си майстор сред майсторите, но ми се иска да те видя юнак НАД юнаците. Искам да повдигнеш ей онзи камък до канарата.

  Грабнал юнак Марко камъка и го запратил през девет гори, та в десета. Паднал камъкът при устието на река ВЕДЕНА, близо до УРВИЧКАТА крепост.

  Тогава Елена му станала съпруга. Тя си Марко вярно обичала и му челяд отгледала.

  От книгата на НИКОЛА ЯНЕВ, "СЪКРОВИЩЕТО НА РЕВУЛЯ. Шопски предания", 1992 г. Малка книга и преписвам от нея. Ще има и други от ШОПСКИТЕ ЛЕГЕНДИ.
  Тази легенда Я НЯМА в интернет, досега.
  Набор на текст: делфин-хадзапи

На който му е интересно подобен тип неща, свързани с ГРАД СОФИЯ И ОКОЛНОСТИТЕ, ако желае и има профил във Фейсбук, да заповяда да чете в групата "КРАСОТИТЕ И ПОТАЙНОСТИТЕ НА СОФИЯ".