Постинг
14.04 00:07 -
БЪЛГАРСКАТА ТАМБУРА - БУЛГАРИЯ!!! - инструмент познат с това име по света в различни народи
Българската тамбура е един от основните български народни инструменти, инструмент-легенда, чието име е заслужило безсмъртието си, преодолявайки географските бариери, надживявайки историческите превратности и съхранявайки в себе си името на народа, който го е създал и му е вдъхнал искра от душата си.
Този инструмент, преодолял пространството и времето, и днес е познат по света под името БУЛГАРИЯ или TANBOUR BOULGHARY.
...При проведените в последните 200 години изследвания и експедиции от чуждестранни и български органолози, сред които Райна Кацарова, Райко Сефтерски, д-р Валентин Спасов, арх. Слави Дончев, проф. Христо Панчев, Иван Петканов, доц. Александър Илиев и др., бяха събрани множество свидетелства за названията, които българският инструмент носи и до днес в различни региони и държави по света:
България - булгърьа, булгария, булгарина, булгарийка и др. Сърбия - бугария
Македония - бугария
Босна и Херцеговина - бугария
Хърватска - бугария
Гърция и остров Крит - булгари
Турция - булгари саз
Армения - булгария Италия буларина, булгурела
Испания - булгарина
Алжир - танбур булгари
Египет - танбур булгари
Афганистан - танбур ал булгури, балкхарина
Памир - балакхара
Villoteau Френският органолог и изследовател от XIX век Гийом Андре Вийото пръв в европейската историографска наука документирал и дал подробни сведения за името и разпространението на българския струнен инструмент. Като член на изследователския екип, който съпровождал похода на Наполеон през 1798 г., той посетил земите на Османската империя, включително и Египет. По време на тази експедиция Вийото обстойно описвал с текст и изображения местните инструменти, музикалните им характеристики и начин на използване. Описанията му са публикувани за първи път през 1809 г. в Париж, в многотомния труд Description De L’Egipte. В тях Вийото класифицира пет различни вида тамбура:
Историческите факти категорично сочат, че името на инструмента булгария е неразривно свързано с етнонима на българите и е съхранено в съзнанието на хората по света като българския инструмент. През изминалите XIX и XX век етимологията на името нееднократно е изследвана от редица европейски учени, които потвърждават единодушно мнението на проф. Джуро Даничич (Đuro Daničić 1825—1882): „Бугария…тамбура, която носи името си и произхода от българите”. В Музея на музикалните инструменти в Брюксел – Белгия, сред експонатите от Балканите, са показани булгарина от България (1900 г.) и бугария от Босна (1912 г.).
В края на XIX век хърватският музикален изследовател Фр. Ш. Кухач (Fr. Š. Kuhač) описва две основни разновидности на тамбуровидния инструмент, като им дава определенията: sitna bugarija (малка бугария) и krupna bugarija (голяма бугария), по името на народа от който произхождат. Хърватският историк Балтазар Богишич (Валтазар Богишић), както и Драгомир Петров в “Превъплъщенията на вълка-пазител”, обясняват названието на традиционните епически песни от Хърватия – известни като „бугарщица“ – с музикалния инструмент бугария. Песните, изпълнявани под негов съпровод, също запазват българския етноним.
Издадената през 1976 г. в Атина „Енциклопедия на гръцките музикални инструменти“ от Фибос Аногенакис, ни дава още сведения за битуването на българския инструмент. В нея най-старият тогава майстор на струнни инструменти, Манолис Влахакис, роден през 1894 г. в град Ираклион на остров Крит, казва, че тамбурата с дължина от 55 до 65 сантиметра и с три двойни струни, настройвани на чисти квинти или кварти, се нарича μπουλγκαρί (булгари) или μπαγλαμάς (багламас). Булгари или багламас са наричали същия инструмент и в град Месина. И до днес на остров Крит се използва инструмент носещ същото име.
Арабският пътешественик Ахмед ибн Фадлан пише, че в гроба на починалите владетели на Волжка България поставяли напитки, плодове и тамбура. Това сведение потвърждава убеждението, че българската тамбура е била на изключителна почит, стигаща до обожествяване. В миналото тя е използвана основно по време на молитвени и култови церемонии. Преклонението и божественото отношение на българите към този инструмент проличава основно при изобразяването му в псалтири и евангелия, в църкви и манастири. Виждаме го във фрески, показващи хора, свирещи на булгария. Има го в изображения в Хрельовата кула на Рилския манастир, Колелото на живота в Преображенския манастир, рисувано от Захарий Зограф през 1849 г., върху икона от XV век в Слепчанския манастир, стенописи в църквите в Света Гора, построени и изографисани от български майстори и много други.
Според Есхил, Платон, Страбон, Аристоксен, Плутарх и много други древногръцки автори родината и родоначалниците на музикалното изкуство и поезията са земите и народът на траките. За начало на тези изкуства те сочат XII век пр. Хр.
Многократните преселения на хора от Балканите пренасят инструмента булгария в земите на днешна Италия. Впоследствие той се разпостранява в Испания и Алжир. Прототипът на съвременната цигулка – “лира да брачо” – известна от XV-XVI век, е създадена на основата на българската тамбура – буларина.
Панонските и куберовите българи разпостраняват булгарията в земите на днешна Словения и Хърватска. В Западните Балкани, тамбурата се среща изключително в районите Славония, Войводина, Южна Унгария, Херцеговина и Загребско. В Южен Анадол, в Тороските планини, между Ерегли и Адана, има планина, която поне от девет века носи името Булгардаг (Българската планина). Точно оттам идва и сведението на Райна Кацарова за наименованието на разпространения тамбуровиден инструмент с името булгария.
През XI – XII век в Западна Европа проникват много българи-богомили. Идейната близост с трубадурите и минезингерите им осигурява голяма популярност и достъп до управниците на свободните градове в Северна Италия, до кралските дворове в Южна Франция и Арагон. Най-силно е влиянието им в областта Лангедок, Окситания. Тя обхваща района на градовете Тулуза, Каркасон, Безие, Монсегюр, където богомилите са били наричани катари. Те проповядвали богомилската „ерес” с помощта на своите книги и музикални инструменти. Реновирани копия на някои от тези богомилски инструменти може да се видят в музея на катарите в град Пюивер.
Гръцката патриаршия е основният виновник названието булгария да не се среща по земите на Руската империя. Под многогодишния натиск на руската православна църква, ръководена по това време от гръцки владици, през 1648 г. цар Алексей Михайлович Романов издава в Белгород указ: “За изправяне на нравите и изкореняване на суеверието” („Об исправлении нравов и уничтожении суеверий“), с който обявява всички народни инструменти за дяволски и езически. По разпореждане на патриарх Никон, народните инструменти се събират в каруци и се изгарят. Наказанието за укриването им е било смърт или каторга. Унищожавайки по този варварски начин българските традициони инструменти, след повече от 100 години на мястото на булгарията се появява балалайката и домрата.
През 331 г. пр. Хр. – Александър Македонски завоювал Египет и основал град Александрия. Така в Египет по времето на Птолемеите е наложено значително тракийско присъствие. Някои от фараоните, управлявали там през този отрязък от време, идват от българските земи, като например Птолемей I Сотер – един от най-близките приятели на Александър Македонски и негов сподвижник. В подкрепа на това говори сведението, отпечатано в труда на Вийото “Description De L’Egipte”, че в Египет на тамбура са свирели само турци, евреи, гърци и понякога арменци, но никога египтяни.
Една от причините българският инструмент да присъства в района на днешна Централна Азия може би се съдържа в свидетелството на живелия през II в. римски сенатор, консул и философ Флавий Ариан (Lucius Flavius Arrianus – 95-175 г.), смятан за най-достоверния летописец на Александър Велики. В книгата си Αλεξάνδρου Ανάβασις („Походите на Александър“), описвайки похода в Средна Азия, Флавий Ариан сочи важни за българската история сведения, свързани със завладяването на Индия от бог Дионис. В книга 6 Флавий Ариан пише, че бог Дионис заедно със своите спътници учел индийците да играят хора.
Същата информация ни дава и Мегасфен (Μεγασθένης), древногръцки етнограф и географ, родом от Арахозия, живял от 350 до 290 пр.н.е. Той пише, че Дионис научил индийците да се прекланят пред него и другите богове, свирейки на тъпани (литаври) и гусли (цимбали), и да играят тракийския танц на сатирите. В старобългарските източници често се говори за инструмента гусла, който съществувал в две разновидности: на едната се свирело с пръсти, а на другата – с лък.
Съхранените през вековете сведения и факти изграждат убеждението, че родината на българската тамбура са земите, населявани от днешните и древни българи/траки.
Българският фолклор е пропит с елементи на тракийската, а не не памирската, или тибетска култура. В книгата си “Древно-тракийско наследство в българския фолклор” Евгени Теодоров подробно е описал тракийските корени на нашите обичаи и обреди.
Не малко факти за връзката на българския бит и земеделски сечива с тези на траките са дали Михаил Арнаудов и Николай Колев. Това се потвърждава от картата на разпространението на българския инструмент. Българската тамбура демонстрира активно присъствие на Балканския полуостров, Мала Азия и част от Средиземноморския регион – земи, населявани от траките или територии, на които те са развивали активна търговска дейност. Разпространението й в останалите по-отдалечени райони вероятно е плод на многократни преселения на хора от Балканите в различни краища на света. Прусаците са наричали Балканите „Сърцето на земята“. Както сърцето изтласква кръвта до различни точки на човешкото тяло, така и хората от тези земи са пренасяли духовно познание по света.
Приложението на инструмента булгария по нашите земи има многовековна история. По подобие на хилядолетните българските чинари, булгарията е устояла на времето и е надживяла всякакви социални, политически и религиозни доктрини. През всичките тези години инструментът е бил назоваван с различни имена – както и неговите „родители” са именувани – траки, гети, скити, мизи и т.н., но и до днес са си останали българи.
Инструментът е била неделима част както от от делничните и празнични преживявания, така и от духовните и религиозни ритуали на българския народ. Със сигурност може да се каже, че музикалният инструмент булгария е ритуалният и церемониален инструмент на Българите.
http://krassijeliazkov.com/bulgarian-tambura/mysterious-route/
Този инструмент, преодолял пространството и времето, и днес е познат по света под името БУЛГАРИЯ или TANBOUR BOULGHARY.
...При проведените в последните 200 години изследвания и експедиции от чуждестранни и български органолози, сред които Райна Кацарова, Райко Сефтерски, д-р Валентин Спасов, арх. Слави Дончев, проф. Христо Панчев, Иван Петканов, доц. Александър Илиев и др., бяха събрани множество свидетелства за названията, които българският инструмент носи и до днес в различни региони и държави по света:
България - булгърьа, булгария, булгарина, булгарийка и др. Сърбия - бугария
Македония - бугария
Босна и Херцеговина - бугария
Хърватска - бугария
Гърция и остров Крит - булгари
Турция - булгари саз
Армения - булгария Италия буларина, булгурела
Испания - булгарина
Алжир - танбур булгари
Египет - танбур булгари
Афганистан - танбур ал булгури, балкхарина
Памир - балакхара
Villoteau Френският органолог и изследовател от XIX век Гийом Андре Вийото пръв в европейската историографска наука документирал и дал подробни сведения за името и разпространението на българския струнен инструмент. Като член на изследователския екип, който съпровождал похода на Наполеон през 1798 г., той посетил земите на Османската империя, включително и Египет. По време на тази експедиция Вийото обстойно описвал с текст и изображения местните инструменти, музикалните им характеристики и начин на използване. Описанията му са публикувани за първи път през 1809 г. в Париж, в многотомния труд Description De L’Egipte. В тях Вийото класифицира пет различни вида тамбура:
- 1.Tanbour Baghlamah;
- 2.Tanbour Chargy;
- 3.Tanbour Kebyr Tourky;
- 4.Tanbour Bouzurk и
- 5.Tanbour BOULGHARY, наречена от него – заради малките ѝ размери – българска мандолина.
Историческите факти категорично сочат, че името на инструмента булгария е неразривно свързано с етнонима на българите и е съхранено в съзнанието на хората по света като българския инструмент. През изминалите XIX и XX век етимологията на името нееднократно е изследвана от редица европейски учени, които потвърждават единодушно мнението на проф. Джуро Даничич (Đuro Daničić 1825—1882): „Бугария…тамбура, която носи името си и произхода от българите”. В Музея на музикалните инструменти в Брюксел – Белгия, сред експонатите от Балканите, са показани булгарина от България (1900 г.) и бугария от Босна (1912 г.).
В края на XIX век хърватският музикален изследовател Фр. Ш. Кухач (Fr. Š. Kuhač) описва две основни разновидности на тамбуровидния инструмент, като им дава определенията: sitna bugarija (малка бугария) и krupna bugarija (голяма бугария), по името на народа от който произхождат. Хърватският историк Балтазар Богишич (Валтазар Богишић), както и Драгомир Петров в “Превъплъщенията на вълка-пазител”, обясняват названието на традиционните епически песни от Хърватия – известни като „бугарщица“ – с музикалния инструмент бугария. Песните, изпълнявани под негов съпровод, също запазват българския етноним.
Издадената през 1976 г. в Атина „Енциклопедия на гръцките музикални инструменти“ от Фибос Аногенакис, ни дава още сведения за битуването на българския инструмент. В нея най-старият тогава майстор на струнни инструменти, Манолис Влахакис, роден през 1894 г. в град Ираклион на остров Крит, казва, че тамбурата с дължина от 55 до 65 сантиметра и с три двойни струни, настройвани на чисти квинти или кварти, се нарича μπουλγκαρί (булгари) или μπαγλαμάς (багламас). Булгари или багламас са наричали същия инструмент и в град Месина. И до днес на остров Крит се използва инструмент носещ същото име.
Арабският пътешественик Ахмед ибн Фадлан пише, че в гроба на починалите владетели на Волжка България поставяли напитки, плодове и тамбура. Това сведение потвърждава убеждението, че българската тамбура е била на изключителна почит, стигаща до обожествяване. В миналото тя е използвана основно по време на молитвени и култови церемонии. Преклонението и божественото отношение на българите към този инструмент проличава основно при изобразяването му в псалтири и евангелия, в църкви и манастири. Виждаме го във фрески, показващи хора, свирещи на булгария. Има го в изображения в Хрельовата кула на Рилския манастир, Колелото на живота в Преображенския манастир, рисувано от Захарий Зограф през 1849 г., върху икона от XV век в Слепчанския манастир, стенописи в църквите в Света Гора, построени и изографисани от български майстори и много други.
Според Есхил, Платон, Страбон, Аристоксен, Плутарх и много други древногръцки автори родината и родоначалниците на музикалното изкуство и поезията са земите и народът на траките. За начало на тези изкуства те сочат XII век пр. Хр.
Многократните преселения на хора от Балканите пренасят инструмента булгария в земите на днешна Италия. Впоследствие той се разпостранява в Испания и Алжир. Прототипът на съвременната цигулка – “лира да брачо” – известна от XV-XVI век, е създадена на основата на българската тамбура – буларина.
Панонските и куберовите българи разпостраняват булгарията в земите на днешна Словения и Хърватска. В Западните Балкани, тамбурата се среща изключително в районите Славония, Войводина, Южна Унгария, Херцеговина и Загребско. В Южен Анадол, в Тороските планини, между Ерегли и Адана, има планина, която поне от девет века носи името Булгардаг (Българската планина). Точно оттам идва и сведението на Райна Кацарова за наименованието на разпространения тамбуровиден инструмент с името булгария.
През XI – XII век в Западна Европа проникват много българи-богомили. Идейната близост с трубадурите и минезингерите им осигурява голяма популярност и достъп до управниците на свободните градове в Северна Италия, до кралските дворове в Южна Франция и Арагон. Най-силно е влиянието им в областта Лангедок, Окситания. Тя обхваща района на градовете Тулуза, Каркасон, Безие, Монсегюр, където богомилите са били наричани катари. Те проповядвали богомилската „ерес” с помощта на своите книги и музикални инструменти. Реновирани копия на някои от тези богомилски инструменти може да се видят в музея на катарите в град Пюивер.
Гръцката патриаршия е основният виновник названието булгария да не се среща по земите на Руската империя. Под многогодишния натиск на руската православна църква, ръководена по това време от гръцки владици, през 1648 г. цар Алексей Михайлович Романов издава в Белгород указ: “За изправяне на нравите и изкореняване на суеверието” („Об исправлении нравов и уничтожении суеверий“), с който обявява всички народни инструменти за дяволски и езически. По разпореждане на патриарх Никон, народните инструменти се събират в каруци и се изгарят. Наказанието за укриването им е било смърт или каторга. Унищожавайки по този варварски начин българските традициони инструменти, след повече от 100 години на мястото на булгарията се появява балалайката и домрата.
През 331 г. пр. Хр. – Александър Македонски завоювал Египет и основал град Александрия. Така в Египет по времето на Птолемеите е наложено значително тракийско присъствие. Някои от фараоните, управлявали там през този отрязък от време, идват от българските земи, като например Птолемей I Сотер – един от най-близките приятели на Александър Македонски и негов сподвижник. В подкрепа на това говори сведението, отпечатано в труда на Вийото “Description De L’Egipte”, че в Египет на тамбура са свирели само турци, евреи, гърци и понякога арменци, но никога египтяни.
Една от причините българският инструмент да присъства в района на днешна Централна Азия може би се съдържа в свидетелството на живелия през II в. римски сенатор, консул и философ Флавий Ариан (Lucius Flavius Arrianus – 95-175 г.), смятан за най-достоверния летописец на Александър Велики. В книгата си Αλεξάνδρου Ανάβασις („Походите на Александър“), описвайки похода в Средна Азия, Флавий Ариан сочи важни за българската история сведения, свързани със завладяването на Индия от бог Дионис. В книга 6 Флавий Ариан пише, че бог Дионис заедно със своите спътници учел индийците да играят хора.
Същата информация ни дава и Мегасфен (Μεγασθένης), древногръцки етнограф и географ, родом от Арахозия, живял от 350 до 290 пр.н.е. Той пише, че Дионис научил индийците да се прекланят пред него и другите богове, свирейки на тъпани (литаври) и гусли (цимбали), и да играят тракийския танц на сатирите. В старобългарските източници често се говори за инструмента гусла, който съществувал в две разновидности: на едната се свирело с пръсти, а на другата – с лък.
Съхранените през вековете сведения и факти изграждат убеждението, че родината на българската тамбура са земите, населявани от днешните и древни българи/траки.
Българският фолклор е пропит с елементи на тракийската, а не не памирската, или тибетска култура. В книгата си “Древно-тракийско наследство в българския фолклор” Евгени Теодоров подробно е описал тракийските корени на нашите обичаи и обреди.
Не малко факти за връзката на българския бит и земеделски сечива с тези на траките са дали Михаил Арнаудов и Николай Колев. Това се потвърждава от картата на разпространението на българския инструмент. Българската тамбура демонстрира активно присъствие на Балканския полуостров, Мала Азия и част от Средиземноморския регион – земи, населявани от траките или територии, на които те са развивали активна търговска дейност. Разпространението й в останалите по-отдалечени райони вероятно е плод на многократни преселения на хора от Балканите в различни краища на света. Прусаците са наричали Балканите „Сърцето на земята“. Както сърцето изтласква кръвта до различни точки на човешкото тяло, така и хората от тези земи са пренасяли духовно познание по света.
Приложението на инструмента булгария по нашите земи има многовековна история. По подобие на хилядолетните българските чинари, булгарията е устояла на времето и е надживяла всякакви социални, политически и религиозни доктрини. През всичките тези години инструментът е бил назоваван с различни имена – както и неговите „родители” са именувани – траки, гети, скити, мизи и т.н., но и до днес са си останали българи.
Инструментът е била неделима част както от от делничните и празнични преживявания, така и от духовните и религиозни ритуали на българския народ. Със сигурност може да се каже, че музикалният инструмент булгария е ритуалният и церемониален инструмент на Българите.
http://krassijeliazkov.com/bulgarian-tambura/mysterious-route/
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1929
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
