Постинг
20.06 13:49 -
РЕАКТОР ОТ ТОРИЙ ПУСНА В ЕКСПЛОАТАЦИЯ КИТАЙ. История на реактори от торий в други страни
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4063 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.06 13:55
Прочетен: 4063 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 20.06 13:55
РЕАКТОР ОТ ТОРИЙ
Китай пусна в експлоатация първия в страната ядрен реактор с торий, който може да произвежда електричество в продължение на 20 000 години. Но първо той ще премине някои тестове. В тези реактори се използва торий вместо уран и те са по-безопасни от ядрените реактори, ползващи уран.
Освен това е и екологичен. Торият е по-разпространен и по-достъпен елемент от урана. И има повече запаси от него.
Запасите от торий в Китай могат да задоволят нуждите на страната за повече от 20 хиляди години.
Този реактор ще бъде първата стъпка в развитието на технологията за ториеви реактори в Китай.
Става дума за тория - новата алтернатива на досегашната ядрена технология, която имаше предимство да произвежда най-евтиния ток, но и недостатък - да създава най-големите рискове за безопасност. Всъщност, идеята за тория е на повече от половин век.
През 60-те години на XX век в САЩ успяват да построят действащ реактор с торий, охлаждан с разтопени соли. Но по онова време ядрените централи произвеждат не само ток, но и плутоний за атомни бомби. Администрацията на Никсън решава да спре новата технология в името на победата в Студената война. Твърди се, че изоставянето й е именно заради невъзможността на тория да генерира плутоний за оръжия.
Чертежите на ториевия реактор са забравени в архива, докато Кърк Сьоренсен, бивш инженер от НАСА, не публикува част от тях. В САЩ почти никой не обръща внимание на публикацията, но в Китай реакцията е сериозна.
Толкова сериозна, че още през 2013 година Пекин обяви, че вдига драматично мизата в ядреното състезание и ще изгради първия напълно функциониращ реактор с торий в рамките на десет години.
Китайските учени в района на пустинята Гоби пуснаха експериментален ядрен реактор, който ще работи на торий вместо на уран, написа сензационно The Times с уточнението, че ако експериментът е успешен, той може коренно да промени ядрената енергия като я направи по-екологична и по-безопасна.
Торият е четири пъти по-обилен от урана, а основният минерал, съдържащ торий, е моназит, който се среща в редките метали. Едва 5 000 тона торий могат да посрещнат енергийните нужди на цялата планета за една година, а само известните досега находища ще осигурят достатъчно енергия за 10 000 години. Торият и един от присъстващите в него изотопи - уран-232 се очертават новия, доста по-ефективен източник в ядрената енергия вместо широко използваното гориво на базата на 235-ия изотоп на урана.
Ториевата енергия има редица предимства. Първо, безопасност: Няма излишна реактивност в реактор, използващ торий като батерия.
За разлика от конвенционалното ураново гориво, торият се изгаря, оставяйки много по-малко радиотоксични отпадъци и почти без плутоний.
Второ, с добавки на уран или плутоний той може да се използва в настоящите ядрени реактори.
Трето, разликата между тория и урана по отношение на радиоактивността позволява изграждането на по-малки, рентабилни реактори за отделни градове или дори предприятия.
Четвърто, находища на торий има навсякъде по света. Още повече, че той се счита за страничен продукт при добива на редки метали.
А само в Китай има толкова, че може да задоволи енергийните потребности на страната за следващите 20 000 години.
Това е и една от причините Пекин да отдели бюджет от 350 млн. долара и да впрегне екип от 140 докторанти и учени в Шанхайския институт за ядрена и приложна физика, които за 8 години да измислят новата технология: реактор от торий, охлаждан от разтопени соли.
Съществена особеност е, че за охлаждане в новата разработка ще се използва не вода, а солна стопилка, затова и отпадъците от такъв реактор се очаква да бъдат както по-малко токсични, както и с по-кратък период на полуразпад.
Първият реактор е малък - 3 м. височина и 2,5 м. ширина.
Генерира само 2 MW топлинна енергия, което би трябвало да е достатъчно за захранване на 1000 жилища.
Ако този реактор е успешен, в Китай ще създадат верига от подобни малки ториеви реактори с мощност до 100 MW, които ще доставят енергия на стотици хиляди домове. А тъй като ториевите реактори не се нуждаят от вода за охлаждане, ще могат да се строят в пустинни райони, далеч от големи населени места.
Истината е, че американските учени построиха първия ториев реактор още през 40-те години в Националната лаборатория на Оук Ридж. По време на Студената война проектът бе спрян, а през 1969 г. реакторът бе напълно затворен.
Китай от своя страна се опитва да работи с торий през 70 -те години на 20 век, но изследванията постигат малък напредък поради "ограниченията в технологичното, промишлено и икономическо развитие" през тази епоха.
Индия, със своите значителни находища на торий, активно преследва ядрена технология на торий, като използва торий-плутониева смес. Все пак, проектирането на първия в света ядрен реактор на торий бе осъществено именно в Изследователския център за ядрена енергия в Баба, в Мумбай.
В Япония също се провеждат изследвания за възраждане на концепцията за тория от разтопена сол.
Норвегия обмисля възможността да си подсигури много съществени резерви на торий като нова енергия за годините след газа и петрола от Северно море.
Първата идея за концептуален автомобил, работещ с торий е изказана от американския изобретател Лоурънс Кулесус през 2009 година на автомобилното изложение Chicago Auto Show. А по-късно, инженерите от компанията Laser Power Systems успяват не само да разработят концепция за ядрен двигател, но и успешно да я приложат в проекта Cadillac World Thorium Fuel (Cadillac WTF).
Тогава става популярна фразата, че 8 грама торий може да захрани автомобила за цял живот.
Физиците от Томския политехнически университет говорят не за революция, а за постепенно прехвърляне на ядрото на съществуващите реактори за лека вода с частична подмяна на сърцевината от ураново гориво към торий.
Торият е химичен елемент с атомен номер 90 в периодичната таблица. Може да се намери в скалите, почвата, растенията и други естествени материали.
Той е широко разпространен по цялата планета. Най-активно се извлича в Австралия, Канада, Съединените щати, Русия и Индия.
Изчислено е, че торият е най-малко три пъти по-разпространен от урана, което го прави толкова често срещан, колкото оловото.
Ако уранът трябва да бъде заровен и защитен срещу кражба (за да не бъде използван за ядрени бомби) през следващите 10 000 години, то отпадъците от торий се разпадат за около 500 години.
Индия, където се намират около една четвърт от световните запаси на торий, планират в срок до 2050 г. да произвежда почти ⅓ от енергийните си нужди чрез ядрени централи, захранвани с торий.
Оценка на ториевите залежи по държави и световен мащаб от февруари 2017 г.:
Индия - 846 000 тона
Бразилия - 632 000 т.
Aвстралия - 595 000 т.
Сащ - 595 000 т.
Египет - 380 000 т.
Tурция - 374 000 т.
Венецуела - 300 000 т.
Канада - 172 000 т.
Русия - 155 000 т.
Саудитска Арабия - 148 000 т.
Китай - 100 000 т.
Норвегия - 87 000 т.
Гренландия - 86 000 т.
Финландия - 60 000 т.
Швеция - 50 000 т.
Казахстан - 50 000 т
Общо: 1 725 000 тона
Видове реактори, използващи торий:
– Реактори с тежка вода;
– Високотемпературни реактори, охлаждани от газ;
– Кипящи реактори;
– Реактори с вода под налягане;
– Реактори с бързи неутрони;
– MSR – реактори - те са в процес на разработка;
– Реактори, ползващи системата AD – все още не са в експлоатация.
В историята вече има немалко примери за производство на електричество посредством торий.
В Германия високотемпературен реактор (300 MWe) е оперирал с алтернативното гориво между 1983 и 1989 г. От САЩ примерите са няколко – най-мощният реактор е 330 MW, работил е в Колорадо през 1976 – 1989 г., другите два с 60 MW и 40 MW са генерирали електроенергия съответно от 1977 г. до 1982 г.
И от 1967 г. до 1974 г. в Индия торият също е използван като гориво за производство на електричество. Той е задвижвал реактор с тежка вода.
През 2009г. Големият френски производител на реактори – Areva започна да разработва проекти за съоръжения, които използват алтернативното ядрено гориво.
През ноември 2011 г. във Великобритания се учредява нова организация –Тhe Weinberg Foundation, която се застъпва пред правителството за използване на тория в ядрената енергетика.
През 2022 г. норвежката корабостроителна компания Ulstein обяви намерението си да построи кораб „Тор“, който ще се задвижва от малък ядрен реактор, захранван от разтопени соли на химичния елемент торий. Специалното при „Тор“ е, че той е проектиран като кораб с електрически двигател, който обаче ще може да захранва батериите и на други електрически кораби, дори в открито море.
Съществува още един ториев реактор, освен този в Китай, който започна работа - "Какрапар-1", разположен в Индия, който обаче е конвертиран уранов реактор, преработен за работа с торий.
Недостатъци:
- разработване на устойчиви на корозия материали, от които да се изграждат реакторите, тъй като солите на тория имат много голяма корозивна сила.
Торият е не само алтернатива на урана, той е по-добрата алтернатива, тъй като е по-евтин за добив, с по-висок КПД, по-дълъг цикъл на делене и изисква многократно по-малки разходи за последващата обработка на използваното гориво.
Ползвана информация от:
Стандарт нюз бг
Зона нюз бг
Еко новини
Реферат на Христослава Гайтанджиева
Телеграм
Китай пусна в експлоатация първия в страната ядрен реактор с торий, който може да произвежда електричество в продължение на 20 000 години. Но първо той ще премине някои тестове. В тези реактори се използва торий вместо уран и те са по-безопасни от ядрените реактори, ползващи уран.
Освен това е и екологичен. Торият е по-разпространен и по-достъпен елемент от урана. И има повече запаси от него.
Запасите от торий в Китай могат да задоволят нуждите на страната за повече от 20 хиляди години.
Този реактор ще бъде първата стъпка в развитието на технологията за ториеви реактори в Китай.
Реакторът използва изотопа торий-232.
Китайският ядрен регулатор е дал разрешение да започнат тестове на първата в света атомна електроцентрала, която ще работи с радиоактивния елемент торий.
Първата ториева централа е изградена в провинцията Гансу в град Увей, на ръба на пустинята Гоби. Нейното строителство започва през 2018 г. и проектът е категоризиран като приоритетен и централата е завършена още през 2021 година и от тогава е чакала разрешителното за работа.
Става дума за тория - новата алтернатива на досегашната ядрена технология, която имаше предимство да произвежда най-евтиния ток, но и недостатък - да създава най-големите рискове за безопасност. Всъщност, идеята за тория е на повече от половин век.
През 60-те години на XX век в САЩ успяват да построят действащ реактор с торий, охлаждан с разтопени соли. Но по онова време ядрените централи произвеждат не само ток, но и плутоний за атомни бомби. Администрацията на Никсън решава да спре новата технология в името на победата в Студената война. Твърди се, че изоставянето й е именно заради невъзможността на тория да генерира плутоний за оръжия.
Чертежите на ториевия реактор са забравени в архива, докато Кърк Сьоренсен, бивш инженер от НАСА, не публикува част от тях. В САЩ почти никой не обръща внимание на публикацията, но в Китай реакцията е сериозна.
Толкова сериозна, че още през 2013 година Пекин обяви, че вдига драматично мизата в ядреното състезание и ще изгради първия напълно функциониращ реактор с торий в рамките на десет години.
Китайските учени в района на пустинята Гоби пуснаха експериментален ядрен реактор, който ще работи на торий вместо на уран, написа сензационно The Times с уточнението, че ако експериментът е успешен, той може коренно да промени ядрената енергия като я направи по-екологична и по-безопасна.
Торият е четири пъти по-обилен от урана, а основният минерал, съдържащ торий, е моназит, който се среща в редките метали. Едва 5 000 тона торий могат да посрещнат енергийните нужди на цялата планета за една година, а само известните досега находища ще осигурят достатъчно енергия за 10 000 години. Торият и един от присъстващите в него изотопи - уран-232 се очертават новия, доста по-ефективен източник в ядрената енергия вместо широко използваното гориво на базата на 235-ия изотоп на урана.
Ториевата енергия има редица предимства. Първо, безопасност: Няма излишна реактивност в реактор, използващ торий като батерия.
За разлика от конвенционалното ураново гориво, торият се изгаря, оставяйки много по-малко радиотоксични отпадъци и почти без плутоний.
Второ, с добавки на уран или плутоний той може да се използва в настоящите ядрени реактори.
Трето, разликата между тория и урана по отношение на радиоактивността позволява изграждането на по-малки, рентабилни реактори за отделни градове или дори предприятия.
Четвърто, находища на торий има навсякъде по света. Още повече, че той се счита за страничен продукт при добива на редки метали.
А само в Китай има толкова, че може да задоволи енергийните потребности на страната за следващите 20 000 години.
Това е и една от причините Пекин да отдели бюджет от 350 млн. долара и да впрегне екип от 140 докторанти и учени в Шанхайския институт за ядрена и приложна физика, които за 8 години да измислят новата технология: реактор от торий, охлаждан от разтопени соли.
Съществена особеност е, че за охлаждане в новата разработка ще се използва не вода, а солна стопилка, затова и отпадъците от такъв реактор се очаква да бъдат както по-малко токсични, както и с по-кратък период на полуразпад.
Първият реактор е малък - 3 м. височина и 2,5 м. ширина.
Генерира само 2 MW топлинна енергия, което би трябвало да е достатъчно за захранване на 1000 жилища.
Ако този реактор е успешен, в Китай ще създадат верига от подобни малки ториеви реактори с мощност до 100 MW, които ще доставят енергия на стотици хиляди домове. А тъй като ториевите реактори не се нуждаят от вода за охлаждане, ще могат да се строят в пустинни райони, далеч от големи населени места.
Истината е, че американските учени построиха първия ториев реактор още през 40-те години в Националната лаборатория на Оук Ридж. По време на Студената война проектът бе спрян, а през 1969 г. реакторът бе напълно затворен.
Китай от своя страна се опитва да работи с торий през 70 -те години на 20 век, но изследванията постигат малък напредък поради "ограниченията в технологичното, промишлено и икономическо развитие" през тази епоха.
Индия, със своите значителни находища на торий, активно преследва ядрена технология на торий, като използва торий-плутониева смес. Все пак, проектирането на първия в света ядрен реактор на торий бе осъществено именно в Изследователския център за ядрена енергия в Баба, в Мумбай.
В Япония също се провеждат изследвания за възраждане на концепцията за тория от разтопена сол.
Норвегия обмисля възможността да си подсигури много съществени резерви на торий като нова енергия за годините след газа и петрола от Северно море.
Първата идея за концептуален автомобил, работещ с торий е изказана от американския изобретател Лоурънс Кулесус през 2009 година на автомобилното изложение Chicago Auto Show. А по-късно, инженерите от компанията Laser Power Systems успяват не само да разработят концепция за ядрен двигател, но и успешно да я приложат в проекта Cadillac World Thorium Fuel (Cadillac WTF).
Тогава става популярна фразата, че 8 грама торий може да захрани автомобила за цял живот.
Физиците от Томския политехнически университет говорят не за революция, а за постепенно прехвърляне на ядрото на съществуващите реактори за лека вода с частична подмяна на сърцевината от ураново гориво към торий.
Торият е химичен елемент с атомен номер 90 в периодичната таблица. Може да се намери в скалите, почвата, растенията и други естествени материали.
Той е широко разпространен по цялата планета. Най-активно се извлича в Австралия, Канада, Съединените щати, Русия и Индия.
Изчислено е, че торият е най-малко три пъти по-разпространен от урана, което го прави толкова често срещан, колкото оловото.
Ако уранът трябва да бъде заровен и защитен срещу кражба (за да не бъде използван за ядрени бомби) през следващите 10 000 години, то отпадъците от торий се разпадат за около 500 години.
Индия, където се намират около една четвърт от световните запаси на торий, планират в срок до 2050 г. да произвежда почти ⅓ от енергийните си нужди чрез ядрени централи, захранвани с торий.
Оценка на ториевите залежи по държави и световен мащаб от февруари 2017 г.:
Индия - 846 000 тона
Бразилия - 632 000 т.
Aвстралия - 595 000 т.
Сащ - 595 000 т.
Египет - 380 000 т.
Tурция - 374 000 т.
Венецуела - 300 000 т.
Канада - 172 000 т.
Русия - 155 000 т.
Саудитска Арабия - 148 000 т.
Китай - 100 000 т.
Норвегия - 87 000 т.
Гренландия - 86 000 т.
Финландия - 60 000 т.
Швеция - 50 000 т.
Казахстан - 50 000 т
Общо: 1 725 000 тона
Видове реактори, използващи торий:
– Реактори с тежка вода;
– Високотемпературни реактори, охлаждани от газ;
– Кипящи реактори;
– Реактори с вода под налягане;
– Реактори с бързи неутрони;
– MSR – реактори - те са в процес на разработка;
– Реактори, ползващи системата AD – все още не са в експлоатация.
В историята вече има немалко примери за производство на електричество посредством торий.
В Германия високотемпературен реактор (300 MWe) е оперирал с алтернативното гориво между 1983 и 1989 г. От САЩ примерите са няколко – най-мощният реактор е 330 MW, работил е в Колорадо през 1976 – 1989 г., другите два с 60 MW и 40 MW са генерирали електроенергия съответно от 1977 г. до 1982 г.
И от 1967 г. до 1974 г. в Индия торият също е използван като гориво за производство на електричество. Той е задвижвал реактор с тежка вода.
През 2009г. Големият френски производител на реактори – Areva започна да разработва проекти за съоръжения, които използват алтернативното ядрено гориво.
През ноември 2011 г. във Великобритания се учредява нова организация –Тhe Weinberg Foundation, която се застъпва пред правителството за използване на тория в ядрената енергетика.
През 2022 г. норвежката корабостроителна компания Ulstein обяви намерението си да построи кораб „Тор“, който ще се задвижва от малък ядрен реактор, захранван от разтопени соли на химичния елемент торий. Специалното при „Тор“ е, че той е проектиран като кораб с електрически двигател, който обаче ще може да захранва батериите и на други електрически кораби, дори в открито море.
Съществува още един ториев реактор, освен този в Китай, който започна работа - "Какрапар-1", разположен в Индия, който обаче е конвертиран уранов реактор, преработен за работа с торий.
Недостатъци:
- разработване на устойчиви на корозия материали, от които да се изграждат реакторите, тъй като солите на тория имат много голяма корозивна сила.
Торият е не само алтернатива на урана, той е по-добрата алтернатива, тъй като е по-евтин за добив, с по-висок КПД, по-дълъг цикъл на делене и изисква многократно по-малки разходи за последващата обработка на използваното гориво.
Ползвана информация от:
Стандарт нюз бг
Зона нюз бг
Еко новини
Реферат на Христослава Гайтанджиева
Телеграм
Въртележка на времето: От памперси до па...
Може ли човек да променя своята карма?
Вечно мръсната международна политика на ...
Може ли човек да променя своята карма?
Вечно мръсната международна политика на ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1904
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
