"Райова майка думаше: /-Слънчице, Райо, слънчице!/ Нали ти мама заръча/ до пладне, Райо, да грееш,/ от пладне в облак да зайдеш!" (Българска народна песен) По-ясно няма как да е. Името на слънцето в българското народно поетично творчество е Ра + йо за звателен падеж. От тук и думата "ра-дост", защото радостта е нещо, което се носи от слънцето.

  Стар български обичай е, когато земеделецът отиде сутрин на нивата, първо да се прекръсти срещу слънцето и да му се поклони. Няма да споря това преди или след Христа е възникнало, защото ако отидем още по-далече на Изток ще стигнем до Ра-дха ("Слънце, дай" или, на съвременен български, "Дай, Боже") и Кришна (духовният източник на светлината).

  Може да се обърнем и към Африка, където местността между Мемфис и Гиза в миналото се е наричала Сакара, а днес има огромната пустиня Сахара заемаща 30% от Африка (това е приблизително половината територия на Руската федерация или цяла Бразилия). В България имаме Странджа-Сакар, където е много вероятно да е вечната обител на египетската богиня-котка Бастет, богинята на Ра-достта.

  Сака-Ра означава "искам слънце". Може да бъде обяснено само чрез българския език, доколкото арбското "сахар" за "пустиня" е по-скоро късно използване на топонима като нарицателно.

  Съвременната наука и практика вече е наясно, че под Сахара протичат пълноводни реки, станали подводни след голям катаклизъм. По-смелите изследователи даже твърдят, че вероятно ядрен катаклизъм. Нападението над Либия далеч не беше само заради долара. То странно съвпадна със замразения след убийството проект "Велика Африканска река", който беше почти финализиран. Проектът беше осъществен с помощта на частни немски фирми и имаше за цел да извлече подводните води на Сахара и да върне на пустинята историческия ѝ облик на плодородни полета.

  Разбирате ли защо уродливата вещица Клинтън, интимна приятелка на мъртвата вещица Олбрайт, подскачаше като булка във влака за Пловдив от радост, че Кадафи е мъртъв?

  Припомням, че демократическата партия на САЩ е пряко свързана с ватиканската черна аристокрация. А Ватикан винаги е бил срещу народа на Ра.

  Като казах "народа на Ра" искам да уточня, че думата "рая", с която сме наричани по време на Отоманската империя не означава "роби". За една империя всички са роби: турци, арменци, гърци. "Рая" е народът на Ра, просто етноним, а това, че и други народи са наричани така, е само повод да се замислим доколко тези "други народи" са наистина "други".

  Може да стигнем и до Рай - домът на Ра и крайната цел в пътуването на народа на Ра.

  Много накратко това е историята, която се опитаха да скрият с войните в Либия, Ирак, Сирия и сега Украйна, защото времето на черната ватиканска аристокрация изтече, отмина и нейната Тъмна епоха, сега се гърчи в последна агония.

  Задавали ли сте си въпроса:

  "С какво папството, което е имало смешна армия, е успявало да държи в шах велики владетели?"

  За мен това може да са само знания по медицина, отрови и психологически контрол. Нищо друго няма логика. Още в ранното средновековие европейски владетели са се опитвали да критикуват папите за разврата и жестокостта им, Лео Таскил пише за превръщане на манастири в публични домове и изграждане на женски монашески отделения към личните покои на папи.

  Това много повече напомня харемите на Отоманите и вавилонската храмова проституция, отколкото каквато и да е форма на християнство.

Няма да е за пръв път да напиша, че за мен католицизмът не е християнство, а африкански птицегадателски култ, който, очевидно, е бил достатъчно могъщ, за да разруши една цивилизация от планетарен вид и да се опитва и до днес да заличи историята ѝ.

Все повече изглежда, че опитите са неуспешни.

Времето им свърши.


Соня Кирби

---------------------------------

И при Лео Таскил потвърждение, че избиването на боилски те и багаински родове от Борис I е под вещото ръководство на Рим. Българите са християни много преди Борис I, това, за което са наказани е, че не са католици.





Това е от страницата на Патриаршията. Били са се хванали за гушите много преди окончателния разкол, което и използва Борис, за да получим относителна самостоятелност:

"През есента на същата 865г. нарочна папска делегация, ръководена от епископите Павел Популонски и Формоза Портуенски донася “Отговорите на папа Николай по допитванията на българите” (Responsa papae Nikolai Primi ad consulta Bulgarorum). Тези отговори са един изключително важен документ, в който се откриват най-наболелите проблеми на наскоро християнизираното българско общество.

Обаче по един от основните въпроси - за самостойната българска църква, възглавявана от патриарх, папата отговаря, че не може да вземе становище, докато не научи от своите пратеници за състоянието на християнската проповед и съществуващото устройство на Църквата.
Връзките със Западната църква на практика означават изгонване на византийското духовенство и вкарване на папски мисионери. Княз Борис одобрява епископ Формоза и поисква от папата да го постави за български архиепископ. Новият римски папа Адриан II отказва да стори това под предлог, че Формоза има своя епархия в Италия.

Последният наскоро е отзован и на негово място са изпратени епископите Доминик Тривизийски и Гримоалд Полимартийски.

Княз Борис тогава поисква дякон Мартин или някой кардинал “достоен по мъдрост и живот” за българската архиепископска катедра, но отново получава отказ. Вместо това е изпратен иподякон Силвестър и неколцина други духовници, които Борис отказва да приеме и подновява искането си за епископ Формоза. Папата категорично отговаря, че той ще избере и посочи бъдещия български духовен глава.
Тригодишните безплодни преговори с Рим карат княз Борис отново да обърне поглед към Константинопол. Още в самото начало на преговорите става ясно, че този път Византия е много по-сговорчива и склонна на отстъпки. По това време в нейната столица заседава църковен събор (869/870), който обсъжда спорни въпроси между Византийската и Римската църкви.

В Константинопол пристига българска делегация, ръководена от видния сановник Петър, която заедно с немската делегация е поканена на последното, заключително заседание (28 февруари 870г.). Три дена след закриването на събора император Василий I свиква в двореца на 4 март 870г. извънредно заседание, на което взимат участие представителите на папа АдрианII и на източните патриаршии, както и българската делегация.

Съвсем изненадващо за папските легати започва дискусия за юрисдикцията на българската църква, от която става ясно, че земите на българската държава по-рано се числят към диоцеза на Константинополската патриаршия.


Веднага последва решение, въпреки възраженията на папските легати, България да получи своя архиепископия под опеката на Константинопол. Така са поставени основите на поместна Българска църква, тясно свързана с православния Изток. Хронологически тя се явява осма по ред в общността на източно-християнските църкви през 9в.


.........................................

А искате ли да знаете какво казва свети Йероним за самия папа? Той направо нарича негово светейшество Сириций „стар развратник с багреница“.

  Ето писмото на този праведник до Марцел:

  Разгърнете Апокалипсиса и ще видите, че апостолът е предсказал царуването на тази блудница с пурпурни одежди, която носи върху челото си печата на светотатството. Вижте края на този великолепен град, в него наистина обитаваше светата църква, в която се пазеха лаврите на апостолите и мъчениците и се изповядваше учението на Исус Христос и апостолите, но високомерието и горделивостта на неговия глава отвърнаха вярващите от истинското благочестие.

  Когато пристигнах в тоя римски Вавилон, един от придворните на старата блудница с багреница ме принуждаваше да приема нейните догми, които са пълна заблуда. И тогава аз написах моя труд и го посветих на самия папа. Аз напуснах този прокълнат град и се върнах в Ерусалим, напуснах тия гнъсни места, които гъмжат от глиганите на Ромул, избягах от тия безчестни хора; предпочитам пред тях Мариината обител, пещерата на младенеца Исус…

  Из "Свещения вертеп" на Лео Таксил

 
Соня Кирби



Българите единствени от всички славяни наричат Слънцето Райко. Никак не е трудно да се досетим откъде древните египтяни са заимствали името на своя нов бог на слънцето Ра.


Няма друг народ, който да използва повече това прозвище на Слънцето от българите: Рай, Райко, Райчо, Райна, Рая. Няма народ, който да се обръща с такава нежност и обич към Слънцето в своите песни и който да го почита като живо същество, комуто освен свръхестетвени сили, са присъщи и човешки емоции, страсти и дори слабости.


И най-накрая, няма друг народ, който да е ходил на сватбата на Слънцето




Цар Александър Втори - Освободител възстановява българската държавност, премахва крепостничеството и премахва ограниченията върху старообрядничеството (староверците). Това обединява католическата черна аристокрация ( с която самите Романови са кръвно свързани) срещу Русия и още при внука му Николай Романов, Руската империя изчезва.


Путин беше галеното дете на Запада, любимец на Меркел, докато не отвори архивите за изследвания на Тартария...