Постинг
07.01.2022 17:54 -
Тревненските селища (Предания и легенди за заселването им)
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 235 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.01.2022 17:57
Прочетен: 235 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 07.01.2022 17:57
Тревненските селища
(Предания и легенди за заселването им)
Колиби Кашенци
Това селище до 1935 г. се числеше към Раданска община, сега влиза в Тревненска градска община на 2 км. до града – западно, население – 51 мъже и 62 жени, всичко – 113 души жители (1935 г.).
Основател на селището бил „Дядо Спас“, който отначало е нямал постоянно местопребивание, скитал от рид на рид да пасе стадата си, като сегашните каракачани. Отначало той обитавал високия хълм „Овчар“, но понеже тоя връх бил изложен на силни югозападни ветрове, преместил се в долините на хълмовете, гдето е днешното селище „Кашенци“. Тук той построил първоначално кошари за овцете си, а след това направил и колиба за семейството си.
Първоначално нямало никакви условия за преживяване на домакинството му, но богатата паша за добитъка го привързала у това място. Главната му храна била: каша от мляко и брашно, понеже нямало как да изпече хляб.
Дълго време той се хранил с тая храна, наречена „каша“, от което произлязло и името на селището – Кашенци.
Той сам се гордял да изказва своето задоволство пред околните му съжители с думите: „Яде Спас рядка каша, но добитъкът – буйна каша!“. Съобщава: Ганчо Кънчев учител в с. Раданци 28 февруари 1939 г. „Общински вестник Трявна“, бр. 120/1939 г.
Teodora Ilieva Кашенци е едно от малкото селища, за които има документални данни за родоначалника на колибите. Всички от Кашенци са един род, който води началото си от някой си Белчо. Белчо имал 4 сина: Стоян, Илия, Драгни и Петко. Петко има син Спас (р.ок.1794).
------------------------------------------------------------------------
Колиби Киселковци
Население: 13 мъже и 13 жени (1935 г.)
Колиби в Плачковска община.
Състои се от 2 къщи, които са разположени на стръмния и непроходим северен склон на висок хълм. В подножието на хълма, над с. Киселковци, протича Енчевската река, под огромните скали, съборени от историческо време тук. От Генчо Киселковски, наричан „Прокурора“, понеже все по съдилища ходи и се разправя, научихме, че Киселковци си носи името от многото дивачки ябълки (киселци), които са расли тъдява. Има запазено и това предание: Някога си, много отдавна, минал през Киселковци владика. Капата (килимявката) му се закачила за клона на една киселца, търкулила се и по стръмния бряг паднала чак долу в реката (120 м.). Владиката уж проклел колибите така: „Никога да не нараснат повече от колкото къщи са били тогава“. Киселковци и до сега са само 2 къщи, както са били в това много отдавнашно време.
Богомил Даскалов „Общински вестник Трявна“, бр. 134/1940 г.
Teodora Ilieva
Данни за Киселковци дава краеведа Иван Добрев, според който жената на Добри войвода (чичо на хаджи Димитър) избягала от Сливенско заедно със сина си и се заселила тук. В старите регистри Киселковци е било част от Гуглевци. Относно името на селището е възможно това да се преселници от Търновското село Киселчово, което е опожарено от турците, а също така в Трявна срещаме име Киселко. В Киселковци има 2 рода - едните са свързани с Гуглевци, другите - потомците на този Добри.
От тях произлиза рода Пирянови, от който е и моята прапрабаба Съба. Тя се омъжила в Енчевци за Иван Кънчев и понеже била от хайдушки род, дядо Кънчо изгонил сина си и те живеели в къщата към църквата. Открих интересни сведения за баба Съба, като например факта, че при изключително ниската грамотност на колибарските жени в района, (под 3%), към 1860 г. тя е ходела на училище в Трявна и е била грамотна.
-------------------------------------------------------------------------
Кисийците
Население: 90 мъже и 87 жени (1935 г.)
Кисийците са колиби от Тревненска община. Изложени са на южния склон на хълма „Василеви ниви“, на припека. За Кисийците има две предания. Първото от тях гласи, че поселниците му имали много пари, които носили не в джебове, а в кисии, надянати през врата. На събори и хора, кисийчени ергени съблазнявали момите с кесиите си. Често пъти при сбиване, кисийските ергени се биели с кесиите си. Според второто предание, кисийчени били цигани.
По думите на дяда Антония Поповски и сега циганската жилка на кисийчени си личи, защото: ако се натрие къшей хляб на врата на кисийченина и тоя хляб се хвърли на куче, кучето няма да го яде. Същото явление било се наблюдавало и при опита с циганин. Затова кисийчане били избрали голия припек на хълма, защото все им било студено.
Съобщил: Богомил Даскалов „Общински вестник Трявна“, бр. 135/1940 г.
------------------------------------------------------------------
Колиби Пържи-Грах
Тия колиби са се числили по-рано в Черновръшка община, а сега в Тревненска градска. Има жители 24 души: 10 мъже и 14 жени (1935 г.) За заселването на тия колиби преданието разказва: Някакъв полянец (преселник от полето) дошел в Тревненско и си избрал един тъмен дол, всред вековни букаци. От тук той потайно слизал в поречието на Тревненската река, гдето си застроил воденичка „Караджейка“ и обслужвал на околните домакинства.
Мелварите не можали да научат даже името на воденичаря, който строго пазил своето инкогнито. Колкото пъти го сварвали във воденицата, воденичарят си сготвял все грах, като го изпържвал с масло. Това ядене не е било познато и обичайно на балканското тревненско население. Названието на селото и неговия основател – „Пържи-грах“ останало и до ден днешен. Началото на селището е отпреди 250 години.
Съобщава: Тотю Пенев учител 16 април 1939 г. „Общински вестник Трявна“, бр. 126/1940 г.
-------------------------------------------------------------------
Трявна – поезия и истина
Между високи, изваяни с меки линии хълмове в северното подножие на Стара планина, върху двата бряга на бърза и шумлива река се е простряла Трявна - съвременен град, загледан в бъдещето, но всмукал живителните сокове на едно необикновено минало, пораснал от самочувствието, че е люлка на поети и национални герои, че е бил огнище на духовен разцвет и високо изкуство... Някога буйната Тревненска река движела тук воденици и громолът им нарушавал мълчанието на усоите; сред горите се въдели мечки и рисове, сърни и диви кози, в бистроструйните води се оглеждали едри дървеса, видри ловели пъстърва в бързеите - а времето течало кротко и леко. Тук, край старата, останала от Калоянови дни черквица "Св. Архангел", намерили убежище забягналите от престолния Търновград тълпи в страха си от зверствата на османските пълчища, понеже мястото било затулно, скрито от погледа на нашественика, дотолкова, че напуснатият божи храм бил обрасъл целият с буренак, а в олтара, където стоял непобутнат златен кръст с фина изработка, се била ощенила мечка...
Хубава била старата Трявна и гостолюбива. Летописецът поп Йовчо с трепетна ръка е записал: "В лето 1680-то человек на име Димо дошъл да купува говеда и като доходил в село Трявна, което било свободно и на тихо място и не плащало данък - имали да пазят големия път - и безбурно живеяли, заради това този Димо решил да се засели тук и си взел девица на име Бела и после купил селище, та си направил дом и градини".
Размирното време сякаш щадяло този планински кът на смислен човешки живот. Но в края на XVIII в. Трявна била нападната от странстващи орди на даалии и кърджалии. Било зимен, февруарски ден. Населението затрупало моста на реката и цели две седмици се отбранявало отчаяно. Разбойниците се оттеглили едва след като ограбили и подпалили селото. Но енергични, търпеливи и упорити, тревненци в късо време възстановили опожарените си домове, оградили с яки крепостни стени черковния двор, издигнали висока каменна кула с часовник, грабваща и днес погледа с красивите си пропорции, а на мястото на малката разрушена черквица построили величествен храм и срещу него - голямо училище.
Селото замогвало, големеело. Гъстите гори, тучните ливади, многочислените стада, мелниците и тепавиците създавали богатия поминък и високото самосъзнание на тревненци. Те живеели сякаш в село-държава сред огромната отоманска империя и се смятали до такава степен независими от турската администрация, че дори пуснали в обръщение свои пари, изработени от медни пластинки с квадратна форма и изображение на релефно кръстче. Когато тия монети проникнали в Търново, властите осъдили майстора им на затвор, но скоро трябвало да го пуснат по внушение на тревненските големци, от които немалко неща зависели; а пък дръзкият куюмджия Пенчо Генюв, "сякъл" пари, си спечелил прозвището "Цар Пенчо" - единствен случай в историята, когато царска титла е била давана за гражданска смелост!
А тревненци се славели като изтънчени, гостоприемни, учтиви и самонадеяни хора. Те държали синовете и дъщерите им да се женят в града, поради което завистниците ги наричали с подигравка, но и със скрито възхищение, "фудул тревненци". Мъжете се обличали "а ла франгя", с панталони, сетре и жилетка, а за да бъдат в крак с европейската мода, някои дори носели рединготи, макар и съшити от дебел шаяк. А тревненките се кипрели с дълги фистани и къси елечета с бухнали ръкави и високи яки. Още при сватбата младоженецът бил длъжен да подари на невястата си кадифено кожухче, обшито със самурена кожа. А след това, при специален ритуал, на младата жена връчвали величествен накит, наречен "сокай" - съставен от посребрено метално кръжило, осеяно с мъниста и парички, от два наниза златни монети и дълъг, спуснат зад гърба бял плат. Сокаят придавал на тревненката неповторима осанка, правел я висока, стройна и царствена.
От двете страни на дългата, застлана с калдъръм, улица и днес се редят изумителните тревненски къщи с тяхната чиста и достойна красота, с широките им внушителни стрехи, дъсчените "вежди" над прозорците и покривите с потъмнели каменни плочи и високи бели комини. Вътре жълтеят майсторски изрязаните ракли и долапи, в които никога не липсвало сливовица и сладко за гостите. Но възхищението разпалват преди всичко невероятните тавани, техните греещи с благородните оттенъци на дървото "слънца" - симетрични и строги или развихрени и пеещи като таваните в прочутата Даскалова къща, създадени от двама резбари: легендата за този артистичен "двубой" пресъздава вдъхновената драма на Рачо Стоянов - "Майстори".
Под всяка къща откъм улицата - четем в един летопис - имало търговски дюкян или работилница с "витрина", закривана вечер с тежки дървени капаци. Тук обущари шиели чепици и кундури, папукчии взимали мерки за калеври и еминии, кожухари кроели калпаци и кожуси, железари майсторели ножове и сечива, ковачи изчуквали петала и гвоздеи, мутафчии точели здрави козиняви върви, казаси плетели своите тънки изработки от коприна и лен, дърводелци тъкмели каруци и шейни, бъчвари потягали бъчви и каци, куюмджии с надянати очила търпеливо ваели своите златни украшения, тюфекчии разглобявали и поправяли пушки, фурнаджии се разправяли с рояк жени за препечени и недоизпечени гювечи и самуни, халваджии и бозаджии гръмогласно предлагали стоката си, симидчии и бюрекчии припевно им пригласяли... Радостен, първичен народен живот, в който трудът и щастието вървели ръка за ръка! Градът дишал, улицата трескаво живеела. А през това време в къщите ехтели ударите на дървените станове, на които неуморните тревненки тъчели платна, постелки, престилки, черги, губери, одеяла и какво ли не още! Всичко в тревненската къща минавало през нищелките на становете им.
А в широките дворове, заобиколени от зидове с тъмни четвъртити пезули, обвити в бръшлян, цъфтели цветя, зеленеел чемшир, тревата растяла между каменните плочи.
Под цъфналите ябълкови дървета на тези градини постилали в празник шарени черги. Мъжете сядали на сладка приказка, а жените чевръсто носели от мазетата калаените буренца със сливовица. Всички пиели поред от тясното отверстие, като триели устни и мустаци с широка, корава длан. А стопанката на дома вече нареждала върху голяма бохча калайдисания сахан с вкусната гозба, чийто мерудиен дъх се смесвал с мириса на цветните лехи. И тръгвал пак от ръка на ръка гънгълът - тумбесто сферично шише с прищипната шийка, което при пиене на гъстото вино сладко бълбочело "гъл-гъл-гъл"...
Живописна и богата била старата Трявна - град на поети, на занаяти, на самобитна архитектура и на голяма иконописна школа. Някога унгарският пътешественик и етнограф Феликс Каниц я нарекъл българския Нюрнберг поради отличните й резбари и живописци, чиито произведения шествали надалеко от двете страни на Балкана и били "страстно търсени за украсяване на знатни домове и черкви". Днес Трявна е туристически курорт, но старите занаятчийски традиции продължават да напомнят за себе си, защото селището живее на този благодатен закътан къс българска земя вече осемстотин години. Тук долавяме и онази атмосфера, онзи "дух на мястото", който ражда поети. Слънцето все така се стича по стволовете на старите ябълкови дървета, котките се припичат по широките стрехи на дишащите къщи и реят поглед подир врабците, които прехвръкват, замаяни от преснотата на деня. А тежките удари от каменната кула на градския часовник бавно отмерват изтичащото във вечността време...
Венцеслав Константинов
--------------------------------------------------------------------------
(Предания и легенди за заселването им)
Колиби Кашенци
Това селище до 1935 г. се числеше към Раданска община, сега влиза в Тревненска градска община на 2 км. до града – западно, население – 51 мъже и 62 жени, всичко – 113 души жители (1935 г.).
Основател на селището бил „Дядо Спас“, който отначало е нямал постоянно местопребивание, скитал от рид на рид да пасе стадата си, като сегашните каракачани. Отначало той обитавал високия хълм „Овчар“, но понеже тоя връх бил изложен на силни югозападни ветрове, преместил се в долините на хълмовете, гдето е днешното селище „Кашенци“. Тук той построил първоначално кошари за овцете си, а след това направил и колиба за семейството си.
Първоначално нямало никакви условия за преживяване на домакинството му, но богатата паша за добитъка го привързала у това място. Главната му храна била: каша от мляко и брашно, понеже нямало как да изпече хляб.
Дълго време той се хранил с тая храна, наречена „каша“, от което произлязло и името на селището – Кашенци.
Той сам се гордял да изказва своето задоволство пред околните му съжители с думите: „Яде Спас рядка каша, но добитъкът – буйна каша!“. Съобщава: Ганчо Кънчев учител в с. Раданци 28 февруари 1939 г. „Общински вестник Трявна“, бр. 120/1939 г.
Teodora Ilieva Кашенци е едно от малкото селища, за които има документални данни за родоначалника на колибите. Всички от Кашенци са един род, който води началото си от някой си Белчо. Белчо имал 4 сина: Стоян, Илия, Драгни и Петко. Петко има син Спас (р.ок.1794).
------------------------------------------------------------------------
Колиби Киселковци
Население: 13 мъже и 13 жени (1935 г.)
Колиби в Плачковска община.
Състои се от 2 къщи, които са разположени на стръмния и непроходим северен склон на висок хълм. В подножието на хълма, над с. Киселковци, протича Енчевската река, под огромните скали, съборени от историческо време тук. От Генчо Киселковски, наричан „Прокурора“, понеже все по съдилища ходи и се разправя, научихме, че Киселковци си носи името от многото дивачки ябълки (киселци), които са расли тъдява. Има запазено и това предание: Някога си, много отдавна, минал през Киселковци владика. Капата (килимявката) му се закачила за клона на една киселца, търкулила се и по стръмния бряг паднала чак долу в реката (120 м.). Владиката уж проклел колибите така: „Никога да не нараснат повече от колкото къщи са били тогава“. Киселковци и до сега са само 2 къщи, както са били в това много отдавнашно време.
Богомил Даскалов „Общински вестник Трявна“, бр. 134/1940 г.
Teodora Ilieva
Данни за Киселковци дава краеведа Иван Добрев, според който жената на Добри войвода (чичо на хаджи Димитър) избягала от Сливенско заедно със сина си и се заселила тук. В старите регистри Киселковци е било част от Гуглевци. Относно името на селището е възможно това да се преселници от Търновското село Киселчово, което е опожарено от турците, а също така в Трявна срещаме име Киселко. В Киселковци има 2 рода - едните са свързани с Гуглевци, другите - потомците на този Добри.
От тях произлиза рода Пирянови, от който е и моята прапрабаба Съба. Тя се омъжила в Енчевци за Иван Кънчев и понеже била от хайдушки род, дядо Кънчо изгонил сина си и те живеели в къщата към църквата. Открих интересни сведения за баба Съба, като например факта, че при изключително ниската грамотност на колибарските жени в района, (под 3%), към 1860 г. тя е ходела на училище в Трявна и е била грамотна.
-------------------------------------------------------------------------
Кисийците
Население: 90 мъже и 87 жени (1935 г.)
Кисийците са колиби от Тревненска община. Изложени са на южния склон на хълма „Василеви ниви“, на припека. За Кисийците има две предания. Първото от тях гласи, че поселниците му имали много пари, които носили не в джебове, а в кисии, надянати през врата. На събори и хора, кисийчени ергени съблазнявали момите с кесиите си. Често пъти при сбиване, кисийските ергени се биели с кесиите си. Според второто предание, кисийчени били цигани.
По думите на дяда Антония Поповски и сега циганската жилка на кисийчени си личи, защото: ако се натрие къшей хляб на врата на кисийченина и тоя хляб се хвърли на куче, кучето няма да го яде. Същото явление било се наблюдавало и при опита с циганин. Затова кисийчане били избрали голия припек на хълма, защото все им било студено.
Съобщил: Богомил Даскалов „Общински вестник Трявна“, бр. 135/1940 г.
------------------------------------------------------------------
Колиби Пържи-Грах
Тия колиби са се числили по-рано в Черновръшка община, а сега в Тревненска градска. Има жители 24 души: 10 мъже и 14 жени (1935 г.) За заселването на тия колиби преданието разказва: Някакъв полянец (преселник от полето) дошел в Тревненско и си избрал един тъмен дол, всред вековни букаци. От тук той потайно слизал в поречието на Тревненската река, гдето си застроил воденичка „Караджейка“ и обслужвал на околните домакинства.
Мелварите не можали да научат даже името на воденичаря, който строго пазил своето инкогнито. Колкото пъти го сварвали във воденицата, воденичарят си сготвял все грах, като го изпържвал с масло. Това ядене не е било познато и обичайно на балканското тревненско население. Названието на селото и неговия основател – „Пържи-грах“ останало и до ден днешен. Началото на селището е отпреди 250 години.
Съобщава: Тотю Пенев учител 16 април 1939 г. „Общински вестник Трявна“, бр. 126/1940 г.
-------------------------------------------------------------------
Трявна – поезия и истина
Между високи, изваяни с меки линии хълмове в северното подножие на Стара планина, върху двата бряга на бърза и шумлива река се е простряла Трявна - съвременен град, загледан в бъдещето, но всмукал живителните сокове на едно необикновено минало, пораснал от самочувствието, че е люлка на поети и национални герои, че е бил огнище на духовен разцвет и високо изкуство... Някога буйната Тревненска река движела тук воденици и громолът им нарушавал мълчанието на усоите; сред горите се въдели мечки и рисове, сърни и диви кози, в бистроструйните води се оглеждали едри дървеса, видри ловели пъстърва в бързеите - а времето течало кротко и леко. Тук, край старата, останала от Калоянови дни черквица "Св. Архангел", намерили убежище забягналите от престолния Търновград тълпи в страха си от зверствата на османските пълчища, понеже мястото било затулно, скрито от погледа на нашественика, дотолкова, че напуснатият божи храм бил обрасъл целият с буренак, а в олтара, където стоял непобутнат златен кръст с фина изработка, се била ощенила мечка...
Хубава била старата Трявна и гостолюбива. Летописецът поп Йовчо с трепетна ръка е записал: "В лето 1680-то человек на име Димо дошъл да купува говеда и като доходил в село Трявна, което било свободно и на тихо място и не плащало данък - имали да пазят големия път - и безбурно живеяли, заради това този Димо решил да се засели тук и си взел девица на име Бела и после купил селище, та си направил дом и градини".
Размирното време сякаш щадяло този планински кът на смислен човешки живот. Но в края на XVIII в. Трявна била нападната от странстващи орди на даалии и кърджалии. Било зимен, февруарски ден. Населението затрупало моста на реката и цели две седмици се отбранявало отчаяно. Разбойниците се оттеглили едва след като ограбили и подпалили селото. Но енергични, търпеливи и упорити, тревненци в късо време възстановили опожарените си домове, оградили с яки крепостни стени черковния двор, издигнали висока каменна кула с часовник, грабваща и днес погледа с красивите си пропорции, а на мястото на малката разрушена черквица построили величествен храм и срещу него - голямо училище.
Селото замогвало, големеело. Гъстите гори, тучните ливади, многочислените стада, мелниците и тепавиците създавали богатия поминък и високото самосъзнание на тревненци. Те живеели сякаш в село-държава сред огромната отоманска империя и се смятали до такава степен независими от турската администрация, че дори пуснали в обръщение свои пари, изработени от медни пластинки с квадратна форма и изображение на релефно кръстче. Когато тия монети проникнали в Търново, властите осъдили майстора им на затвор, но скоро трябвало да го пуснат по внушение на тревненските големци, от които немалко неща зависели; а пък дръзкият куюмджия Пенчо Генюв, "сякъл" пари, си спечелил прозвището "Цар Пенчо" - единствен случай в историята, когато царска титла е била давана за гражданска смелост!
А тревненци се славели като изтънчени, гостоприемни, учтиви и самонадеяни хора. Те държали синовете и дъщерите им да се женят в града, поради което завистниците ги наричали с подигравка, но и със скрито възхищение, "фудул тревненци". Мъжете се обличали "а ла франгя", с панталони, сетре и жилетка, а за да бъдат в крак с европейската мода, някои дори носели рединготи, макар и съшити от дебел шаяк. А тревненките се кипрели с дълги фистани и къси елечета с бухнали ръкави и високи яки. Още при сватбата младоженецът бил длъжен да подари на невястата си кадифено кожухче, обшито със самурена кожа. А след това, при специален ритуал, на младата жена връчвали величествен накит, наречен "сокай" - съставен от посребрено метално кръжило, осеяно с мъниста и парички, от два наниза златни монети и дълъг, спуснат зад гърба бял плат. Сокаят придавал на тревненката неповторима осанка, правел я висока, стройна и царствена.
От двете страни на дългата, застлана с калдъръм, улица и днес се редят изумителните тревненски къщи с тяхната чиста и достойна красота, с широките им внушителни стрехи, дъсчените "вежди" над прозорците и покривите с потъмнели каменни плочи и високи бели комини. Вътре жълтеят майсторски изрязаните ракли и долапи, в които никога не липсвало сливовица и сладко за гостите. Но възхищението разпалват преди всичко невероятните тавани, техните греещи с благородните оттенъци на дървото "слънца" - симетрични и строги или развихрени и пеещи като таваните в прочутата Даскалова къща, създадени от двама резбари: легендата за този артистичен "двубой" пресъздава вдъхновената драма на Рачо Стоянов - "Майстори".
Под всяка къща откъм улицата - четем в един летопис - имало търговски дюкян или работилница с "витрина", закривана вечер с тежки дървени капаци. Тук обущари шиели чепици и кундури, папукчии взимали мерки за калеври и еминии, кожухари кроели калпаци и кожуси, железари майсторели ножове и сечива, ковачи изчуквали петала и гвоздеи, мутафчии точели здрави козиняви върви, казаси плетели своите тънки изработки от коприна и лен, дърводелци тъкмели каруци и шейни, бъчвари потягали бъчви и каци, куюмджии с надянати очила търпеливо ваели своите златни украшения, тюфекчии разглобявали и поправяли пушки, фурнаджии се разправяли с рояк жени за препечени и недоизпечени гювечи и самуни, халваджии и бозаджии гръмогласно предлагали стоката си, симидчии и бюрекчии припевно им пригласяли... Радостен, първичен народен живот, в който трудът и щастието вървели ръка за ръка! Градът дишал, улицата трескаво живеела. А през това време в къщите ехтели ударите на дървените станове, на които неуморните тревненки тъчели платна, постелки, престилки, черги, губери, одеяла и какво ли не още! Всичко в тревненската къща минавало през нищелките на становете им.
А в широките дворове, заобиколени от зидове с тъмни четвъртити пезули, обвити в бръшлян, цъфтели цветя, зеленеел чемшир, тревата растяла между каменните плочи.
Под цъфналите ябълкови дървета на тези градини постилали в празник шарени черги. Мъжете сядали на сладка приказка, а жените чевръсто носели от мазетата калаените буренца със сливовица. Всички пиели поред от тясното отверстие, като триели устни и мустаци с широка, корава длан. А стопанката на дома вече нареждала върху голяма бохча калайдисания сахан с вкусната гозба, чийто мерудиен дъх се смесвал с мириса на цветните лехи. И тръгвал пак от ръка на ръка гънгълът - тумбесто сферично шише с прищипната шийка, което при пиене на гъстото вино сладко бълбочело "гъл-гъл-гъл"...
Живописна и богата била старата Трявна - град на поети, на занаяти, на самобитна архитектура и на голяма иконописна школа. Някога унгарският пътешественик и етнограф Феликс Каниц я нарекъл българския Нюрнберг поради отличните й резбари и живописци, чиито произведения шествали надалеко от двете страни на Балкана и били "страстно търсени за украсяване на знатни домове и черкви". Днес Трявна е туристически курорт, но старите занаятчийски традиции продължават да напомнят за себе си, защото селището живее на този благодатен закътан къс българска земя вече осемстотин години. Тук долавяме и онази атмосфера, онзи "дух на мястото", който ражда поети. Слънцето все така се стича по стволовете на старите ябълкови дървета, котките се припичат по широките стрехи на дишащите къщи и реят поглед подир врабците, които прехвръкват, замаяни от преснотата на деня. А тежките удари от каменната кула на градския часовник бавно отмерват изтичащото във вечността време...
Венцеслав Константинов
--------------------------------------------------------------------------
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1918
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
