Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2021 15:29 - Миналата година ми направи впечатление, че огромна част от хората - независимо от език и държава - автоматично се доверяват на имена като “Световна здравна орга
Автор: hadzapi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 474 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Сетая Брат, 05.12.2021
Веднъж бях прочела някъде, че човек може да промени или разбере края на нещо, само когато промени или разбере началото му и наистина, така е - невъзможно е да се осмислят действията на възрастен човек, ако не се проучи детството му и няма как да се проумеят днешните събития, ако не се стигне до техните корени.
  Миналата година ми направи впечатление, че огромна част от хората - независимо от език и държава - автоматично се доверяват на имена като “Световна здравна организация”, “Организация на обединените нации”, “Международен валутен фонд”, “Световна банка” и прочее. Дресирани да мислят за себе си като необразовани пигмеи в голям и умен свят, повечето обикновени люде не поставят под съмнение делата на всичките му там помпозни организации.
  image Има един по̀четен професор по история към Нюйоркския университет “Сейнт Джон”, на име Франк Нинкович (Frank Ninkovich, b.1944, prof.emeritus of history), който е посветил голяма част от кариерата си на точно тези организации и координираното им възникване след Първата и Втората световни войни - началото на това, което преживяваме днес. Не са много политкоректни някои от писанията на г-н Нинкович и съответно не плават свободно в интернет, но и не са цензурирани така зловещо, както други. Може би все още е трудно да се изтрие архива на университети като Чикагo, Харвард или Кеймбридж (където се съхранява работата на този историк), поне засега.
  Аз не мога да кажа, че съм особен фен на историята, защото първо смятам голяма част от нея за научна фантастика и второ, множеството цифри, дати и имена ме изморяват, но няма как да се разсъждава върху събитията, без да се проучат фактите, а ако човек си направи труда да ги провери чрез 3-4-5 независими източника, току-виж се добрал до някакво късче истина.
  image Едно от най-интересните и трудно достъпни писания на Франк Нинкович се нарича “The Rockefeller Foundation, China, and Cultural Change”, което, преди да бъде добавено към всяка по-голяма научна библиотека, е публикувано в Журнала по американска история през 1984 (издание на Американската национална организация на историците).
  Този материал дава наистина полезна информация за раждането на “Фондация Рокфелер”, за ентусиазма, с който тя вече 100 години се напъва да лекува света, и за съществената роля на Китай в медицинската революция.
  Историята започва през далечната 1915, защото тогава всъщност са поставени основите на глобализма и медикализма. Когато Оруел, Агата Кристи, Айн Ранд и много други се опитват да предупредят чрез книгите си (през четиридесетте и петдесетте), плановете са вече доволно напреднали, но по стара традиция хората нехаят и керванът си върви.
  Преди да преведа няколко абзаца от публикацията на Франк Нинкович, ще си позволя лична и неангажираща скоба, касаеща СЗО, OOН и прочее канцерогенни образувания. Първо и най-важно тяхно качество е това, че са частни фирми, обслужващи частни интереси и подхранвани с частни пари, макар да претендират да са наднационални благородни спасители.
  image Организацията на обединените нации е създадена през 1945 с покровителството на Китай, Америка, Англия, Франция и СССР, с основна цел опазване на световния мир. В момента ООН се занимава по-малко с мир и повече с равенство между стотиците по̀лове, опазване на добрите жени от лошите мъже, контрол върху земния климат и, разбира се, пробутване на силно химизирана медицина. От началото, та досега, основен спонсор на ООН е Америка. През 2019 дарението на САЩ възлиза на около 11 милиарда, което представлява една пета от общия бюджет. (В управителния съвет на ООН грее името на видната нашенка Кристалина Георгиева).
  image Първородното и най-скъпо чедо на ООН - Световната здравна организация - е родено през 1948г в Женева, Швейцария, по предложение на Szeming Sze - китайският делегат в Съвета на Обединените нации. Благодарение на него и солидното китайско лоби, със специална декларация СЗО замества съществуващата през предходните 87 години ISC (“Международна санитарна конференция”), а думата “международна” се заменя от “световна”, за да се внуши повече глобалитет. Новата организация спира да се занимава с чума, проказа и холера (какъвто е бил предметът на срещите на ISC) и добавя в портфолиото си нови здравни предизвикателства като радиация, рак, венерически болести, имунизации и други.
  image В момента приходите на СЗО се генерират чрез “СЗО Фондация”, която се самоопределя като “независима фондация за здравни грантове” и чийто девиз е “ваксини навсякъде, за всички”, защото “сега, повече от всякога знаем, че здравето ни не е гарантирано”. (В управителния борд на фондацията няма нито един представител на Източна Европа).
  image 80% от парите на СЗО представляват доброволни частни дарения. Дарителите с най-голям финансов дял са “Bill & Melinda Gates Foundation”, “GAVI Alliance” (което е отново B&M Gates), Европейската комисия, Световната банка, Rotary International, National Philantropic Trust. (Нашенката Кристалина Георгиева има забележителна кариера не само в Международния валутен фонд и ООН, но и в Световната банка).
  image 17.41% от бюджета идва от световното членство на световните държави, като топ дарители са Англия, Америка и Германия;
  image 0.92% е частта на “партньорските” дарения, където най-съществен дарител е фарма компанията Sanofi, следвана от фарма компанията Glaxo, следвани от още няколко подобни компании.
  image През юни 2020, СЗО създава неформална Virus Evolution Expert Working Group (VEWG) - група от “независими експерти”, чиято единствена задача е да откриват, оценяват и назовават $АR$*C@V-2 мутации и варианти. В тази група, съставена от 25 назначени на заплата и никому неизвестни лица от Катар, Америка, Сингапур, Индия, Сенегал, Германия и т.н, отново няма нито един представител на Източна Европа.
  image Обобщено казано, веднага след Втората световна война две нови организации заемат мястото на две стари организации - СЗО замества Международните санитарни конференции (1851-1938), а Обединените нации заместват Лигата на нациите (1920-1946). Под шапката на тези две организации се нарояват десетки други разклонения, подхранвани от частни средства, служители и интереси. Чрез изкусни PR кампании тези надправителствени образувания под филантропски ореол в продължение на 70 години претендират, че са справедлив алианц между всички държави, загрижен за добруването на света. Обикновеният землянин вярва, че СЗО, ООН и сие съществуват благодарение на даренията на държавите-членки и че всички решения са плод на демократична интернационална воля, но това не е вярно. Тези организации са частни инициативи и глобален рак в напреднал стадий.
  - - - - - 
- - - - - - - - --
  Край на скобата и начало на материала на проф.Франк Нанкович, озаглавен “Фондация Рокфелер, Китай и културната промяна” (1984):
  image “През 1915 г., научавайки за желанието на “Фондация Рокфелер” да създаде медицинско училище в Пекин, Пол Райнш, тогавашен министър на Съединените щати в Китай, отбелязва одобрително, че плановете на Фондацията са „в пълно съответствие с традиционните взаимоотношения между Америка и Китай - не толкова комерсиални, колкото религиозни, културни и образователни.
  Коментарът на Райнш подчертава две ключови характеристики на отношенията между САЩ и Китай: 1) културния аспект и 2) убеждението, че управлението на този аспект трябва да е неправителствено. Опитът на “Фондация Рокфелер” да насочи модернизацията на Китай в либерална посока е пример за обвързването на националните интереси с частната политика. … Въпреки факта, че по-голямата част от разходите в Китай ще бъдат направени в областта на медицината, Фондацията представя основната си цел в щедри цивилизационно-хуманитарни рамки, които надхвърлят привидно тесния фокус върху медицинските въпроси. Това може да се проследи и по-назад, към началото на културния обмен между двете държави.
  image През 1906 Ърнест Дюит Бъртън от Чикагския университет пише на Уолъс Бътрик, член на спонсорирания от Рокфелер “Генерален образователен борд”, че намира за “брилянтна” идеята да се създаде университет в Китай по подобие на университета в Чикаго. Това предложение, споделя той, идва тъкмо в момент, в който много разумни американци се тревожат за посоката, в която върви развитието на Китай - възраждане на културния национализъм, бойкотиране на американските стоки и пренебрегване на американското образование в полза на Япония. Всичко това говорело за нарастваща враждебност към Западната култура, ето защо създаването на американско учебно заведение щяло да бъде поредна възможност за предотвратяване на тези зловещи явления, пише още Бъртън.
  Джон Д. Рокфелер и неговите съветници са благосклонни към идеята. Благодарение на печелившите операции на “Стандард Ойл” в Далечния изток и редовните си дарения към Американското мисионерско баптистко общество, Рокфелер има дългосрочни интереси към Китай, които и неговият най-доверен съветник - баптисткият министър Фредерик Т. Гейтс - ентусиазирано подкрепял. Съветникът Гейтс (всякакви съвпадения на фамилни имена са уж случайни) притежавал слабост към образователни начинания, което било и главната причина за създаването на самия Чикагски университет със средства на “Фондация Рокфелер”. През 1905 Фредерик Гейтс настоява за разпростиране и систематизиране на рокфелеровите дарения чрез учредяването на “Фонд за промотиране на християнска етика и цивилизация по света”, а през 1908 с негова помощ се появява спонсорираната от Рокфелер и председателствана от Ърнест Дюит Бъртън “Комисия по ориенталско образование”, която проучва възможностите за филантропски действия в Китай и потенциална модернизация на китайската нация.
  Хари Прат Джъдсън, президент на Чикагския университет, смятал, че създаването на изследователски университет в Китай щяло да доведе “до социална революция” и щяло не само да постави “нови стандарти за индивидуален и социален морал, но и нови концепции за политическа и социална организация”. Реалността не оправдала очакванията на рокфелеровци, но те не се отчаяли, а леко променили плановете. “Не може ли чрез медицината да постигнем това, което не успяхме да направим с университетско образование?”, питал се Фредерик Гейтс, а напълно в унисон с неговите размишления през 1913 дошло и прозрението на Джеръм Д. Грийн, секретар на новоучредената “Фондация Рокфелер”: “Инвестицията в медицина е свещ, която ще гори с векове”.
  image През януари 1914 в офисите на “Фондация Рокфелер” се провежда конференция, на която основна тема за обсъждане са “най-добрите начини за справяне с бъдещето на Китай”. В последващи фирмени доклади може да се прочете, че идването на ново правителство е не само “политическа промяна, но и ярка възможност за изтръгване на корените на суеверието от китайското феодално общество”. Тъй като за всички участници в конференцията китайците са “несъвършени и изостанали хора”, считало се, че трябва да се елиминират най-сетне “радикално грешните представи на китайците за живота и природата”, солидна пречка пред техния прогрес. От всички недостатъци на Китай, най-често споменаваният бил “абсолютната липса на научен дух”. Чарлс У. Елиът, президент на Харвардския университет, презирал дълбоко навика на китайците да се осланят на бабини деветини като интуиция и медитация, а Ейбрахам Флекснър, помощник-секретар на Образователния борд, бил съгласен, че “неспособността на тези хора да осмислят неоспоримата логика на реалността и да съберат две и две, за да получат четири” е изумителна.
  Служителите на “Фондация Рокфелер” се надявали, че новите и по-прогресивни китайци ще приветстват американското съдействие в областта на образованието и медицината, и ще помогнат на изостаналата си страна “да се модернизира както културно, така и технологично”. Самият Джон Д. Рокфелер вярвал, че “медицината е универсална и не се влияе от смяната на правителства” и се надявал Китай да се отърве от традиционализма си и да се превърне в световен лидер в образованието и медицината. Предвид успеха на Рокфелер в американския преход от ненаучна към научна медицина, членовете на Фондацията не се съмнявали, че ще успеят и в Китай, и след конференцията през 1914 основали “Китайски медицински борд” (CMB), който да подготви почвата за отварянето на първокласно училище за традиционна медицина в Пекин и да предложи на Китай не само “най-добрите научни практики на Западната цивилизация, но и ментално развитие и духовна култура”.
  image Нестабилната политическа обстановка в Китай между 1920 и 1930, както и някои възражения от страна на местните, станали причина за физическото отделяне на “Китайски медицински борд” от “Фондация Рокфелер” и обособяването му като локална структура с локално управление, но с финансиране от Ню Йорк. Фредерик Гейтс посъветвал Рокфелер временно да намали ангажиментите си в Китай, тъй като страната е в анархия, и да чака по-добро развитие.
  image След 1930 главно действащо лице и идеолог на китайската и европейската програма на Рокфелер за публично здравеопазване и модернизация е Селскар М. Гън. Той решил, че въвеждането на каквито и да било реформи в областта на общественото здраве изискват не само медицинско знание, но и знание, извлечено от различните социални науки. Разочарован от непослушния китайски народ, който според него се държал не като “държавно обединение от 450 милиона човека, а като група тийнове в колежански клуб”, г-н Гън съставил план, който на повърхността изглеждал ангажиран с “ветеринарна, селскостопанска и санитарна помощ” за изостаналите селски райони, но всъщност представлявал амбициозен план за социална реконструкция.
  image За целите на този план Фондацията се нуждаела от “лаборатория”, където могат да се провеждат контролирани експерименти. През 1934 Комитетът за оценка и планиране към “Фондация Рокфелер” заключава следното в доклада си пред Борда на директорите: “Смятаме, че Китай действително може да бъде голяма лаборатория за социални експерименти с широко международно приложение”. От 1935 нататък Фондацията започва да създава различни дъщерни организации с местни управление и структура, но централно финансиране, начело на които застават видни “учени” от големи американски университети (като “Йейл” например). Взето е решение тези местни организации да се ангажират “основно в местни правителствени проекти”.
  image През 1937 считаният за един от най-богатите индивиди в историята Джон Д. Рокфелер се оттегля от този свят, а малко по-късно това прави и довереникът му Фредерик Гейтс (връзката на този Гейтс и оня Гейтс е мъглява, но този Гейтс е дядо на друг Гейтс, който се жени за дъщерята на Форбс), с което приключва важна ера от историята на “Фондация Рокфелер”.
  image През 1949, след всички националистическо-комунистически брожения в Китай, Фондацията преустановява голяма част от културно-образователните си проекти в страната. Мао и неговите съпартийци решават, че рокфелеровият Медицински колеж в Пекин е прекалено елитарен и неспособен да задоволи народните нужди, ето защо го приватизират и обявяват за “стара система”.
  image Фондацията се оттегля временно от Китай, но междувременно търси нови възможности за прилагане на социалните знания, добити след четиридесетгодишни лабораторни експерименти. Докато "лабораторията" в Китай е във временна отпуска, "Фондация Рокфелер" се заема с по-глобални проекти, като например Организацията на обединените нации и Световната здравна организация, с които и до днес активно си съдейства по разни социално-инженерни въпроси.
  Край.

От Фейсбук страницата Сетая Брат, 05.12.2021
https://www.facebook.com/settaya.bratt/



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3785689
Постинги: 2350
Коментари: 744
Гласове: 1915
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия