Постинг
19.03.2021 20:59 -
Откъс от книга "Трохи от шоколад"
ТРОХИ ОТ ШОКОЛАД
Тя приседна на края на стола и притисна чантата към гърдите си. Документите й ги взеха, но в нея бяха снимките на децата и внуците, които в нейна чест устроиха тържество снощи. Всички в един глас я убеждаваха, че в дома за стари хора ще се чувства комфортно. Ще бъде ежедневно обгрижвана. Ще контролират кръвното й налягане и сърдечната честота, ще я хранят пълноценно. Това е дом сред природата, в подножието на планината. Снабден е с дневен кът, просторна столова, стая за рехабилитация... Въздухът е чист и ухае на бор.
Красивата сграда е опасана с алеи и зеленчукови лехи, където може да упражнява своето хоби – градинарството. Има пейки за отморяване, където ще присяда, за да слуша сребристата песен на чучулигите. Домът е с висока такса, която децата й жертвоготовно ще поемат и ще поделят помежду си. Нейната пенсия не би покрила и четвъртината.
В лукс и разнообразни развлечения тя ще се почувства жизнена и ще наниже десетилетия след своите осемдесет. За този дом се чакало с години и цяло чудо било, че са я вредили. За това дължат благодарност на приятеля на внучката, който работел в сферата на социалните дейности. Тази възможност изскочила изневиделица и не трябвало да я изпускат.
– Не се безпокойте за мен! – успя да изрече тя, когато я оставиха и тръгнаха обратно. Не искаше да ги тревожи, но не се чувстваше добре след трите безсънни нощи. Не беше в състояние да преглътне и залък. Мисли и премисля толкова много неща, но не можа да си отговори защо отмиля на децата си така отведнъж. Във всичко им помагаше и в нищо не им пречеше. И двамата изучи за инженери. Вдигна сватбите им, отгледа децата им. В какво я обвиняваха? Къде сгреши?
Трябваше да й съобщят решението си по-отдалеч, за да се подготви. Не че имаше недовършена работа, но искаше да се сбогува с трите приятелки, които й бяха останали – една съученичка, с която бяха седели на един чин – поетеса и писателка, продължаваща да твори, и аптекарката срещу дома й, с която се знаеха от деца. Тя все още работеше по заместване. Децата им бяха надалеч, по чужбина, и сами се справяха, при това не лошо. Третата бе на легло, но синът й я гледаше с помощта на болногледачка.
И в този миг, останала сама в коридора, тя обърна поглед към миналото си и осъзна с потресаваща яснота, че бе допуснала съдбовна грешка. Бе помислила за всеки и всичко, но не и за себе си. Остана вдовица на двадесет и осем години с две невръстни момчета и се зарече да не се омъжва, за да не ги подлага на стрес и евентуален тормоз. Сълзите й останаха неизплакани, защото не искаше да я виждат скръбна, а приветлива и силна. Времената бяха други, тази нейна постъпка нарекоха благочестива и тя се ползваше с авторитет в завода. Пари не й липсваха при икономиите, които правеше от своите нужди. Освен това се зае с хигиената на сградата след работно време.
При трудова злополука тук загина мъжът й – главен леяр, тук издейства стипендии на децата си и ги видя да поемат отговорни постове. Тя не успя да заспи последната нощ под родния покрив, под който се бяха раждали и умирали предците й. Повечето от тях бяха чиновници, но имаше и майстор зидар, построил къщата. Познаваше всеки сантиметър от нея. Чувстваше се защитена зад стените й, а сега се бе изгубила... Сълзите й закапаха неканени...
– Ще дойдеш ли с мен да ти покажа стаята? Да я видиш каква е – каза хигиенистката.
– Ще поостана още малко тук... Все ми е едно каква е.
– А, не така! Щом си в нашите ръце, ще се съобразяваш с нашите правила. Не може да стърчиш в коридора и да рониш сълзи. Това травмира останалите обитатели на дома. Затвори си вратата на стаята, па си реви колкото щеш... За какво ми даваха зор да я чистя след умрелия?! Скапах се...
– Вашата работа е да чистите, а не да наставлявате с груб тон! – чу се откъм вратата. – Потърсете си друга работа, за да не се скапвате. Да си вървим, мамо!
На сбогуване той беше усетил сълзите в гласа й. Означаваше, че е дълбоко разстроена. Въпреки че даде съгласието си да постъпи в дома и веднага се засуети около багажа си. Никога не я бе виждал да плаче.
По пътя жена му разопакова шоколад и сложи парченце в устата му. Трохи от него паднаха в скута му. И тогава той си спомни. Бяха две буйни момчета, с апетит към сладкото. Любимото им лакомство бе шоколадът. Майка им не пропускаше да ги зарадва при възможност.
Когато й отчупваха парче от него, тя отказваше с думите: „Не обичам шоколад! Изяжте го вие!“ Те се учудваха. Как може някой да не обича шоколад?! Но веднъж той видя как тя изтръска трохите от празната опаковка и ги лапна с наслада.
Когато обърна колата и запраши обратно, жена му не каза нищо. Напъха в устата си последното парче и гузно замълча. Защо й трябваше да отваря дума за този „луксозен дом“?!
"ТРОХИ ОТ ШОКОЛАД" на Маруся Николова
Тя приседна на края на стола и притисна чантата към гърдите си. Документите й ги взеха, но в нея бяха снимките на децата и внуците, които в нейна чест устроиха тържество снощи. Всички в един глас я убеждаваха, че в дома за стари хора ще се чувства комфортно. Ще бъде ежедневно обгрижвана. Ще контролират кръвното й налягане и сърдечната честота, ще я хранят пълноценно. Това е дом сред природата, в подножието на планината. Снабден е с дневен кът, просторна столова, стая за рехабилитация... Въздухът е чист и ухае на бор.
Красивата сграда е опасана с алеи и зеленчукови лехи, където може да упражнява своето хоби – градинарството. Има пейки за отморяване, където ще присяда, за да слуша сребристата песен на чучулигите. Домът е с висока такса, която децата й жертвоготовно ще поемат и ще поделят помежду си. Нейната пенсия не би покрила и четвъртината.
В лукс и разнообразни развлечения тя ще се почувства жизнена и ще наниже десетилетия след своите осемдесет. За този дом се чакало с години и цяло чудо било, че са я вредили. За това дължат благодарност на приятеля на внучката, който работел в сферата на социалните дейности. Тази възможност изскочила изневиделица и не трябвало да я изпускат.
– Не се безпокойте за мен! – успя да изрече тя, когато я оставиха и тръгнаха обратно. Не искаше да ги тревожи, но не се чувстваше добре след трите безсънни нощи. Не беше в състояние да преглътне и залък. Мисли и премисля толкова много неща, но не можа да си отговори защо отмиля на децата си така отведнъж. Във всичко им помагаше и в нищо не им пречеше. И двамата изучи за инженери. Вдигна сватбите им, отгледа децата им. В какво я обвиняваха? Къде сгреши?
Трябваше да й съобщят решението си по-отдалеч, за да се подготви. Не че имаше недовършена работа, но искаше да се сбогува с трите приятелки, които й бяха останали – една съученичка, с която бяха седели на един чин – поетеса и писателка, продължаваща да твори, и аптекарката срещу дома й, с която се знаеха от деца. Тя все още работеше по заместване. Децата им бяха надалеч, по чужбина, и сами се справяха, при това не лошо. Третата бе на легло, но синът й я гледаше с помощта на болногледачка.
И в този миг, останала сама в коридора, тя обърна поглед към миналото си и осъзна с потресаваща яснота, че бе допуснала съдбовна грешка. Бе помислила за всеки и всичко, но не и за себе си. Остана вдовица на двадесет и осем години с две невръстни момчета и се зарече да не се омъжва, за да не ги подлага на стрес и евентуален тормоз. Сълзите й останаха неизплакани, защото не искаше да я виждат скръбна, а приветлива и силна. Времената бяха други, тази нейна постъпка нарекоха благочестива и тя се ползваше с авторитет в завода. Пари не й липсваха при икономиите, които правеше от своите нужди. Освен това се зае с хигиената на сградата след работно време.
При трудова злополука тук загина мъжът й – главен леяр, тук издейства стипендии на децата си и ги видя да поемат отговорни постове. Тя не успя да заспи последната нощ под родния покрив, под който се бяха раждали и умирали предците й. Повечето от тях бяха чиновници, но имаше и майстор зидар, построил къщата. Познаваше всеки сантиметър от нея. Чувстваше се защитена зад стените й, а сега се бе изгубила... Сълзите й закапаха неканени...
– Ще дойдеш ли с мен да ти покажа стаята? Да я видиш каква е – каза хигиенистката.
– Ще поостана още малко тук... Все ми е едно каква е.
– А, не така! Щом си в нашите ръце, ще се съобразяваш с нашите правила. Не може да стърчиш в коридора и да рониш сълзи. Това травмира останалите обитатели на дома. Затвори си вратата на стаята, па си реви колкото щеш... За какво ми даваха зор да я чистя след умрелия?! Скапах се...
– Вашата работа е да чистите, а не да наставлявате с груб тон! – чу се откъм вратата. – Потърсете си друга работа, за да не се скапвате. Да си вървим, мамо!
На сбогуване той беше усетил сълзите в гласа й. Означаваше, че е дълбоко разстроена. Въпреки че даде съгласието си да постъпи в дома и веднага се засуети около багажа си. Никога не я бе виждал да плаче.
По пътя жена му разопакова шоколад и сложи парченце в устата му. Трохи от него паднаха в скута му. И тогава той си спомни. Бяха две буйни момчета, с апетит към сладкото. Любимото им лакомство бе шоколадът. Майка им не пропускаше да ги зарадва при възможност.
Когато й отчупваха парче от него, тя отказваше с думите: „Не обичам шоколад! Изяжте го вие!“ Те се учудваха. Как може някой да не обича шоколад?! Но веднъж той видя как тя изтръска трохите от празната опаковка и ги лапна с наслада.
Когато обърна колата и запраши обратно, жена му не каза нищо. Напъха в устата си последното парче и гузно замълча. Защо й трябваше да отваря дума за този „луксозен дом“?!
"ТРОХИ ОТ ШОКОЛАД" на Маруся Николова
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1918
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
