Имах щастието да се запозная с един от истинските дисиденти на страната ни, който беше арменец (бил е на 2 год., когато родителите му бягат от Истанбул, вследствие гоненията срещу арменците и се установяват в София). Той рядко говореше за живота си като дисидент, но в моментите, когато успявахме да го уговориме да ни разкаже нещо за живота си, той само с най-леки черти ни каза за времето си прекарано по затворите по времето на соц-а. Как ви звучи единочка килия и когато не успяват да те сломят да те сложат в ковчег жив в продължение на дни, без да те пускат изобщо да излизаш и да се протегнеш поне за кратко. Тогава ти остава само силата на духа и волята да дадеш пример на другите политически затворници.
След 10.11 го "забравят” всичките изявени "дисиденти”, такива като Желев, Костов и кръга около него от СДС. А и той никога не е искал нещо от тях. Този човек беше много по-известен в чужбина с дейността си и отпора си на управлевието по време на соц-а. Никога не е гласувал по времето на соц-а, въпреки че са го насилвали да го направи – и с добро и с лошо, защото в конституцията и тогава е пишело, че гласуването не е задължително. А той не е одобрявал воденето на политиката по това време и се е борел за правото на свободното изразяване и на словото. Едва не е бил убит. Живяло е семейството му и през 70-те год. на газена лампа в метална барака, тук в София, в старата част на "Овча купел” и едва когато това нещо стига до Франсоа Митеран, и до известни западни медии и идва тук журналист да пише за него, от партията му дават жилище на него и семейството му само за няколко дена, за да не се излагат пред "загниващия” западен строй.
Този същият човек никога не създава собствено семейство, защото целият му живот минава в борбата за правото на собствена изява на отделния индивид, а не под строй с измислени "мантри” на социализма.
В затвора е бил за пример и по него, са се водели даже криминалните престъпници, въпреки че са го държали постоянно в "единочка”.
Но този човек винаги казваше, че най-лошото за нашата държава е това, че се премахнаха полезните придобивки от времето на Тодор Живков – безплатното здравеопазване и образование, а също и това, че всички лентяи и безделници бяха карани да работят.
И след 10.11. той също никога не ходи да гласува, защото не беше съгласен с политиката, водена от "върлите антикомунисти”, защото доведоха обикновения човек до едно оскотяване и бездушие.
Това беше човек, завършил и право, и история и Консерваторията, знаеше около 8 езика, енциклопедист буквално, създаде арменско-български речник, постоянно пишеше статии в един арменски вестник и най-вече беше, заедно с една бивша съдийка, едивствения човек, който даваше изцяло безплатни адвокатски консултации до самата си смърт.
Радвам се, че такъв човек ни беше допуснал до близкия си кръг приятели и се понаучих на някои неща от него, беше ми като дядо. Познавах го последните му около 10 год, преди да почине. И почина така бедно, както беше живял, не даваше да му се помага, не искаше нищо от никого, а се раздаваше докрай на другите, приемаше помощ само от сестра си.
Този човек за мен беше светец. Името му бе ХАЙГ-АРАМ ПИЛИГЯН.

Този текст е писан преди няколко години от мен - Добринка Пенкова Велинова и всяка дума е вярна. Мога и още да напиша за него.
Почина от бъбречна недостатъчност на 25 април 2005 г. В едни много тежки мигове от живота ми на мен и съпруга ми той беше неотлъчно до нас, беше единствения, на когото се доверихме.