В речника на японците има сравнително много малък брой неприлични думи. Използват се рядко. Недопустимо е учител да използва нецензурен език. Както е още по-недопустимо да му отговориш, да противоречиш на преподавател, на по-възрастен от теб. Ако се случи, има последствия, които може и да са поносими, но най-тежкото е, че ако си позволиш такава волност, съучениците или колегите ти обръщат гръб (изключения не може да няма при над сто двайсет и шест милиона население).

Колкото и да се мъча да се сетя обаче, нямам, да, нямам нито един приятел или познат японец, който да използва неприлични думи. От своя страна, ако потърсите в интернет такава информация в различни сайтове, ще се убедите, че в „страшния“ списък с нечистоплътни, недостойни изразни средства и „кръвни обиди“ има и такива „солени“ като Кондон сан (за кондом), бака (за глупак).

Ако попитате когото и да е от българите тук за някоя смущаваща японска обида, той едва ли ще знае повече от пет- шест нецензурни думи. Но и тях едва ли използва, въпреки че в един чужд език и страна точно тези думи се научават най-бързо и се запомнят най-лесно.

Едно е сигурно обаче - японците нямат псувни!

За тези деликатни източни хора следните две клетви са най- страшните: „Ще те убия !“ и „Умри!“

И отново не съм чувала някой да ги употребява. Не ги използват и срещу нас, чужденците.

Японците казват: „Хито ва нороваба ана футацу“, което ще рече: „Ако кълнеш някого, гробовете са два“, или: „Като пращаш дявола при някого, ти също търсиш неговата закрила“, т.е. японците вярват, че ако човек изрече лоши думи и насочи лоша мисъл срещу някого, те се връщат обратно към него.

Имам чувството, че ако изтърсиш цинична реплика, те буквално блокират. Затова и нямат безсрамни, неприлични вицове и майтапи. Обикновено след преведен пиперлив виц, с който очакваш да предизвикаш голям смях, следва тяхното добродушно и учудено: „И какво?“

В едно свое изследване проф. Лилия Цветкова от Института $а български език при БАН е преброила, че благопожеланияга ни са 883, а клетвите - 2529. По-интересното е, че в клетвите си сме много по-изобретателни и находчиви. „Ветаро газо да му надуа!“ и „Варен петел очите да му изкъца!“ например са гениални умотворения. В „Да му се изсуше врато като на цреша рачката!“ и „Да му се изчепатат позите като на мало мисирче!“ има удивителна образност - „плод на наблюдателност и на изкусно боравене със словото“ според авторката.

Е, този вид образно или конкретно мислене относно изразяването на лоши пожелания липсва в японския език и манталитет. Непреведимо, необяснимо, неприемливо е за тях.
Някои българи тук го определят като инфантилност или липса на чувство за хумор у японците.

Дори и така да е, по-приятно е. Някак по-хубаво се чувстваш в страна, където никой никого не псува.

Глава от книгата "Моши, моши, Япония" на Юлиана Антонова-Мурата