Европейският кораб потъва и лидерите на отделните държави търсят решения адекватни на ситуацията.

Кой обаче държи греблата на българската лодка? Главнокомандващ на българската армия и държавен глава е като женски образ излязъл от приказката "Принцесата и граховото зърно", Министър на вътрешните ни работи (сигурността) е една пияна социоложка, Министър на отбраната ни е креатура подписала закриването на българската авиация и предоставила въздушното ни пространство на чужди (в миналото ни вражески) държави, Министър на външните ни работи е известен единствено с няколкоседмичните си презокеански семинарни посещения и хамлетовите драми "ще се женя - няма да се женя", Министър председател на републиката ни пък е балкански субект (всестранно надарен спортист, учЕн, художник-картограф, хъб-ар...), който не може да вземе решение на кой точно началник да лъска обувките... Ами съветниците им? Парламентаристите ни? Цялата ни пробита лодка се управлява от една пародия на държавност.

Притеснено ли ми е? Притеснено ми е. И не заради това, че някой с промит мозък ще реши да ме гръмне в метрото, а защото докато потъва лодката ни, оркестърът свири фалшиво...

Цвети Павлова