Вместо да се развие, човешкият дух деградира. Същото не може да се каже за човешката техника. Под влиянието на инспирации, с помощта на подаръци – техниката се разви. Или както някой каза – на човека понякога даром му се дават инструменти. Заедно с предупреждението, че пирамидата има и подземна част, че върхът на пирамидата не е неин връх. Човекът не разбра смисъла на предупреждението. Като начало той се зае да изучава морските дълбини. Стародавните го потърпяха за кратко и сложиха забранителна линия. Двата земни свята – на дълбините и на сушата не можеха и не биваха да имат допирни точки. И тогава човекът реши да се откъсне от Земята.

      Луната бързо го отхвърли. Това съшито от две полукълба тяло допуска до себе си единствено своите създатели. Гостите са нежелани, особено когато тези гости опитват да експериментират с мини ядрени взривове. Правителствата забраниха достъпа на информация. Скриха от народите истината за земния спътник. Скриха снимките на лунните клапани и обелиски. Скриха истината за огромните полуразложени  машини, за лунните шевове и квадратните плочи. За куполите и “кратерите” във форма на квадрати и петоъгълници. Потулиха случая с намерения там човешки скелет. Не обясниха защо е скелет, нали при отсъствието на въздух тъканите не се разлагат. Поне им достигна разум да разберат, че това небесно тяло не е тяхно и няма да бъде. Кратко пояснение за тази загадка на древната Слънчева система - Луната. Вече е установено, че някога тя е имала атмосфера. Как обаче това малко и леко небесно тяло може да задържи достатъчно плътна собствена атмосфера? Засега земните учени не могат да намерят отговор. А отговор все пак има. Той е общата атмосфера между огромния Фаетон и неговите мънички спътници. Сега трябва да е ясно защо и как Луната някога е била обитаема. После нейните обитатели се превърнали в самоунищожители и така приключила една велика Епоха в историята на системата. Механизми обаче останали. Почти разумни механизми, недопускащи земните нашественици. И редки посещения на оцелели обитатели на Фаетон-Таемат, за които още Уилям Хершел твърдял, че те рядко са по-високи от два фута, тоест 60 см. Явно отпращане към могъщата и зловеща култура на Фаетон. Прагматичният ХХ век не вярваше в подобни суеверия, докато не се сблъска с тях очи в очи. И не проумя неприятната истина. Макар че още на 26 ноември 1956 година върху Луната пламна знакът „Забранено!”. Някой не повярва, за което му се наложи да плати висока цена. Затова човекът се отказа да колонизира своя втори спътник.


После човешките машини се отправиха към Марс. В началото сюейнитите не реагираха. Оставиха машините да снимат и да пращат изображения до Земята. Вероятно човекът ще разбере като види изображенията. Разпадащи се машини, останки от статуи, руини на градове. И редки следи от продължил своето съществуване разумен живот. Случи се невероятното. Вместо да разбере, човекът се изпълни със самоувереност. Тогава се наложи забрана за кацанията. Наложи се забрана за полети в орбита около Марс. Едновременно с полетите от Земята, към Марс се бяха отправили и представители на други планетни системи. Те също бяха унищожени. Стражите в орбита отново действаха. Обсегът на забраната се разширяваше. Апаратите биваха унищожавани или вземани в плен още по пътя между двете планети. Накрая се стигна до взривяването им върху самата земна повърхност. Защо бяха наложени забраните?

      Никой не може безнаказано да влиза в чужд дом. В чужд дом се влиза или ако те поканят, или след война и ожесточена съпротива. А хората си бяха въобразили, че са спечелили войната без да проведат нито едно сражение. Затова бяха наложени забраните и почнаха сраженията. Отначало върху самия Марс, после по-далеч и все по-далеч, за да стигнат накрая до Земята. Дори когато воюват, сюейнитите влагат свои символи във войната. Сюейнитите познават законите на войната и ги спазват. Човекът не може да спечели тази война, но още му е оставена възможност да се възползва от сюейнитското гостоприемство. Само че как ще осъществиш дипломатически отношения, без да си прибягнал до размяна на делегации и посланици?

.....

Само че твърде малко време остава. Над Сюейн надвисна сянката на приближаваща се нова катастрофа. Единият от двата останали стражи, наречен от хората Фобос рухва върху планетата, нищо повече не може да го задържи. Двигателите отказват един по един, не достига гориво, суровините за горивото свършиха. Скоро, съвсем скоро древният свят ще бъде изправен пред ново изпитание. А тъкмо бе започнало възстановяването на неговата повърхност, тъкмо атмосферата бе почнала отново да се уплътнява… Ако съюзът със Земята беше осъществен, сюейнитите можеха да получат нужните им суровини и да върнат Фобос в безопасна орбита. Само че хората не искаха да знаят за такъв съюз, те следваха пътя, сочен им от Демона. Вестителят не успя. На Земята е съдено да повтори участта на Марс. И ако на Червената планета все пак има надежда за оцеляване на живота, то Синята планета ще престане да бъде синя и хилядолетия ще минат, преди на нея отново да се появи живот. Освен ако пришълците не предложат свои технологии за ускоряване на възстановителните процеси. Или за предотвратяване на катастрофата, ако дотогава човекът изчезне. Земята един ден отново ще бъде обитаема, но няма да бъде обитавана от хора. Един ден, когато на Земята бъде създадена нова цивилизация, тя няма да пази дори спомена за човека.

......

А можеше да не е така. Човешката раса деградира, остаря, замърси се и неизбежно ще умре. Обаче следващата раса можеше да произлиза от човека и да бъде негово продължение. Човекът можеше и все още може да промени своята вътрешна енергия, както и да открие нови енергии, поддържащи неговото обитаемо пространство. Тази възможност от ден на ден избледнява, топи се. Друга нова енергия ще бъде изнамерена и тя ще дойде от Китай. Но не към Светлия, а към Тъмния път ще тласне хората. Последиците ще бъдат трагични. Представете си врата, която задължително трябва да бъде отворена с два или повече ключа едновременно, за да се отвори накъм правилното място. Ако бъде отворена само с единия от ключовете, тя ще води до съвсем друго място. Това ще се случи в Китай, след като там решат единствено те да се възползват от нещо, което принадлежи и на други. Напразно бяха предупреждавани какво може да се случи. Вместо да се вслушат в предупрежденията, китайците пуснаха в ход своето изкуство на интригата срещу приносителя на лошите за тях вести. Без полза бяха твоите страдания сред човеците, Вестителю. Ти искаше да ги превърнеш в приятели, а те видяха в теб враг.

....

ВЛАСТ

/Пояснение, засягащо една от 12-те степени на властта/

“На Луната и на Венера им е дадена власт” – езотерична информация

Власт над кого? Над хората. Защо?

Луната е получила властта като заплащане. Заради спасяването на условията, при които разумният живот на Земята е можел да се съхрани. Мъртвата база от взривения Фаетон била докарана тук, за да спаси човека, този неосъзнаващ се модифициран организъм. Без Луната човекът не би оцелял върху мятащата се безумна планета и разумът, дошъл от мястото с изгореното небе не би преминал през хилядолетията. После, когато Демонът напуснал своята временна обител и се спуснал на Земята, Луната отново била оживена, макар частично. Някои древни механизми заработили, други били монтирани, а трети не могли да се задействат. Разрушението се оказало невъзстановимо. Но така или иначе от Луната бива осъществяван известен контрол над сухоземния разумен вид от Земята. Луната дошла тук да спаси, но и да пороби. Разграничителната бариера, границата на влияние паднала. Бил даден погрешният завет, бил сключен погрешният договор.

Венера сама поискала властта. Или по-точно нейният Пазител я поискал. Заради бъдещето гостоприемство, което ще окаже на спасените от нашествието на “Култиш”. Редно е господарят да има власт над обитателите на неговите пространства. Ако допуснат нашествието да успее, хората пак няма да бъдат свободни. Те само ще сменят един господар с друг. А първоначалният замисъл бе човекът да живее като свободен сред свободни. Примерът на Земята е твърде горчив, за да бъде пренебрегнат. Беше прието и ще бъде прието стопанинът да поставя условията. Човекът, определен да бъде дете на своите планети, се превърна в роб на Демона от Бездната. Доброволно и даже с радост се превърна в роб. Дойде времето планетите да си поискат обратно своето. Затова в зората на Християнството, неговите адепти определяха именно Венера като символ на Христос. Венера като планета и рибата като знак, че Земята се намира в Епохата на Рибите. С това се целяло поставянето на човека под закрила. Вместо да бъде закрилян и едновременно свободен, така нареченият Homo Sapiens предпочете да пребивава в блажено робство. Хората не приеха да имат Закрилник, те бяха свикнали да имат Господар. Засега никоя тенденция не успя да надделее. Времето се мята бясно, промените се осъществяват толкова бързо, че нито сетивата, нито умовете успяват да ги уловят. И всичко си остава непроменено. Засега. Твърде могъщи бяха, и са силите, упражняващи власт над Земята и нейните обитатели.

А човекът, това двойнствено създание ще има ли власт и над кого? Да, човекът ще получи власт над себе си, ако поиска достатъчно силно и достатъчно настойчиво. Променените условия върху добре изучената “човешка” Земя ще доведат до промени у човеците. Непроменените или ще загинат, или отново ще се превърнат в деца на планетата. Променените ще усетят силата и смисъла на Властта. Сега от очите им струи Бездната, но иде денят, когато през тях ще се излъчва светлината на света. Хората ще се научат да заповядат на своята воля, да я изпращат накъдето пожелаят и тя, волята да се сражава и да се труди вместо тях. Хората ще воюват и ще побеждават посредством едничкото усилие на осъзнатата си воля. Човечеството за пореден път ще се раздели, новото разделение ще бъде различно и неприличащо на никое от досегашните. После ще се случи онова, което хрониките ще нарекат “Бунтът на Волята”.


Човечеството ще пожелае да се освободи от властта на планетите. Хората ще поискат да изпратят своята обединена Воля към Луната и към Венера. Ще отправят Зов към небето да им позволи. И Небето ще бъде благосклонно към Волята на Своите деца. Вътрешният бунт ще прерасне във външна война.

А по-нататък, какво ще е по-нататък? Винаги има по-нататък. Какво ще се промени, какви ще са последиците от войната?

  Мерило за времето повече няма да бъдат небесните тела нито тяхното въртене. Ярко горящите вътре в следчовешките същества Искри ще отчитат часовете по единствено верния Часовник. Първоопределящ ще бъде Огънят на Духа. Химическият огън ще отстъпи. Йерархията винаги налага своите закони. А смисълът? Смисълът какъв е?

  Смисълът е в разбирането, че светът е навлязъл и живее в Епохата на новото Огнено време. А какво общо има тук властта?

  Освободеният човек ще проумее смисъла на Свободата, ще се научи да я цени. И да я отстоява.


Още малко за властта. Власт означава повече права, но и повече отговорности.  Имаш надмощие, но си поел отговорност пред Небето за намиращото се под твоя власт, за намиращото се под твое разпореждане. Дадени са ти права, ти също си упълномощен да даваш права. Какви права и на кого – въпрос от науката за изкуството на властта. Пример. Имат ли права чуждите да идват тук и да се заселват? Да, имат. Всяко живо същество има право да се развива и да разпростира своята територия на обитаване. Имат ли право хората да отстояват своята територия на обитаване? Да, имат. Битката не е между право и безправие. Битката е между едно право и друго право. Битката е между правото на вълка да удуши овцата и да я изяде и правото на овчаря да брани своето стадо. Битката е между инстинкта за живот на бурена и правото на градинаря да почиства своята градина от бурени. Властта – това е правото на вълка да бъде по-силен от овчаря и неговите кучета. Властта – това е правото на овчаря да убие вълка, щом той се нахвърли върху стадото му. Властта – това е правото на бурена да измести изнежените културни растения. Властта – това е правото на градинаря да изскубе бурените, преди те да са задушили градината му. Какво забелязваме днес и сега?

Ето какво трябва да имат хората предвид, когато някой идва и почва да им говори за нечии права. Зебрата има право на живот, обаче лъвовете също имат право да се хранят. Кое е право и кое е безправие?

 

  Овчарите сядат на маса с вълците и разискват заедно съдбата на овцете. Овчарските кучета охраняват сбирката. Градинарят разисква с бурените техните буренски жизнени нужди. Невероятно е, но се случи. Случи се поради непознаване на Небесните закони, поради непознаване законите на Живота. Човекът забрави заветите и забравата го обрече на смърт. Вестителят дойде, за да припомни забравеното.

  Дали хората или поне някои хора ще се вслушат? Дали сред хората се срещат още човеци, макар и малко на брой? Дали човекът ще поиска да бъде нещо повече от човек, нещо повече от дете на Земята? Дали човекът още изпитва носталгия по небето или вече е забравил кой е и откъде е дошъл? "Лицето още не е самият човек. Той се крие зад неговите черти. Той е невидим." - Геза Гардони. Нали на това разчиташе Съветът. Че хората, макар и оскотяли, все нещичко са запазили от своята вдъхната същност. Че е останало нещо скрито, невидимо дори за самия негов притежател. Нали в крайна сметка човекът колкото е земен, толкова е и модифициран сюейнит. Дори жизненият му ритъм не е човешки. Енергетиката му не е земна, ритъмът му на развитие не е земен. Уви, човекът с всеки изминат ден все по-малко прилича на човек и все повече – на земно животно. Плътта все повече надделява над духа. Човекът е все повече плът и все по-малко дух. Балансът е нарушен. Съветът бе подценил влиянието на Демона, чийто основен метод на действие бе на насъсква хората едни против други, да ги превръща във врагове. Дори тези, в които той вярваше, дори те виждаха в него враг и си въобразяваха, че той вижда врагове в тях. Различното за тях означаваше враждебно. След подобни упреци Вестителят веднъж рече: “Къде тук пише за врагове? Пише за различни светове, и че аз се връщам в моя свят. Вашият свят не е за мен, както и аз не съм за вашия свят. Това е всичко. Няма битки, няма врагове, няма изобщо допир. Затова изтрих половината си спомени, да не се връщам към тях, да не мисля, да не мечтая.


......

Отидеш ли си, ще пристигнат Пазителите.

  Кои са те, какви са? Пазителите на спомена за Мисията ще дойдат не за да го преведат през вековете. Точно обратното. Когато Мисията се провали, те ще унищожат спомена, за да не остане нищо. Такива са законите на Небето и законите на Сюейн. За разлика от народите на Земята, двата народа на Сюейн се ръководят от вечните Небесни закони и ги следват неотклонно. Когато Вестителят си замине, на Земята ще пристигнат четиримата Пазители, за да заличат всичко. Не би било страшно, ако самият човек не бе главният спомен.

  Не упреквайте Сюейн. Пазителите не са негови жители, нито поданици, нито дори приятели и съюзници. Пазителите се подчиняват единствено на неугасналото Сърце на галактиката, съхранило верността си към Небето. Сюейн само ще ги уведоми, че е дошло време да извършат своето. И те ще пристигнат, както винаги досега навсякъде са пристигали.


.......

Когато Унищожителката на светове пристигне, Вестителят няма да е тук, за да я спре. И планини ще се сриват, и небеса ще рухват, и градове-струпвания, това дошло от асурите проклятие повече няма да има. Накрая Злото ще изгори в собствения си огън, но на каква цена…

Ти си последният Вестител. След теб ще дойдат Пазителите. И милиардите полуразумни същества ще почнат да измират…

.......

Не можеш да предлагаш Знание, което никой не желае да получи. Давал съм и продължавам да давам. Проблемът е, че давам на тези, които желаят да вземат, а такива се оказаха твърде малко или въобще липсваха. Проблемът е, че малцината, усетили у себе си глад за знание, поискаха Знанието, тази духовна храна да им бъде поднесена сдъвкана. Искате ли нещо готово, ясно и недвусмислено? Ето го, казано е през 1779 година: „Ще ви отнемат оръжието. Имайте две оръжия. Казвайте, че имате едно. Едното им дайте, а другото запазете за себе си. Едно оръжие ще спаси хиляди живота.” Проблемът е, че никой заради никого няма да го направи, никой не бива да очаква друг да го направи вместо него. Всеки сам трябва да го направи за себе си. А колкото повече го направят – толкова по-добре.

.....

второто е, че се появи човекът без лице и той каза: „Аз съм този, от черепа на когото пиха вино. Него го чака смърт, защото така казах аз. Аз съм по-силен от дявол, по-ловък от демон, но стоя по-ниско от Сатаната.” Случило се е през 2001 година, но сведенията дойдоха до мен едва сега. Не чаках и не търсих сведенията, затова те закъсняха. Бях забравил, че в бала с маски маските крият не само лицата, но и липсата им. Оттук лесно стигнах до мисълта за Звяра, когото трябваше да роди вещицата Чакал. И проумях пълните мащаби на случилото се. Тя, или поне някоя, мислеща за себе си като за Чакал дойде три години след появата на Безликия. Едновременно с нея в България се появи и друг, пратен със същата черна мисия. Две направления с една и съща цел. Пратениците на Йерарха бяха забравили или пък никога не са знаели, че Рожбата на Злото не може да се роди, докато България не се присъедини към Русия. Пратениците вероятно разполагат с някакво тяхно предсказание, където се открива само половината, тоест, че в деня на Раждането България няма да е независима, а присъединила се страна. И откриха своите амбиции. Посредниците на Злото се изпълниха със самоувереност и наглост, те си въобразиха, че времето им е дошло. Те даже вече не прикриват своите претенции към Земята. Те искат да я имат. Няма да я имат. Няма, защото никой не е овластен да се разпорежда със съдбата на хората без съгласието на техните Наставници. А Наставниците не са хора, те не могат да бъдат нито купени, нито уплашени.

......

Безликият печелеше битка след битка и загуби само сражението с Текла. /Дали няма връзка с текилата, която ми предложиха, и от която така и не успях да опитам? Към който е отправен въпроса, той разбира./ Войната продължи. Втори път Безликият отстъпи пред тройния Знак на Епохите. Приеха Знаците като символи на едно живо Учение, превърнато в мъртва религия. Уплашиха се. Тогава стоящият на кръстопът Вестоносец чу: „Успокой се, смъртний и не търси онази истина, която не ти е нужна.” Да, на него онази истина не му бе нужна, той само трябваше да донесе Вестта. Тройният Знак е известен не само на Земята, а и далеч от нея. Аз знаех. И разбрах. Затова останах, седмата година изтича и когато изтече, вероятно тогава ще си тръгна. Двете стоящи една до друга кули паднаха. Другите две, разделени от океана не бива да паднат. Поне не едновременно. Не трябва да позволим на Змията да захапе своята опашка. Злото три пъти ще промени своя вид, оставайки си все същото Зло. Ако не позволим да ни победи, след третия опит победено ще бъде то. Последната фаза е, когато грижите по всекидневието изместят всички други мисли. Наречено е „прекомерно потапяне в материалния живот и прекалено развитие на житейския разум”, тоест на прагматизма. Налага се все по-голяма зависимост от Тъмнината. Вместо животът да служи на човека, принудиха човека да служи на живота. Горните думи са взети от описанието за времето от последната фаза. Това време дойде. Затова оставам. Човечеството се провали, но човекът трябва да успее. Човекът трябва да остане и Земята трябва да остане. Затова съм още тук. Земята е част от Системата, а без човека Земята няма да е същата. Ненавижданата от мен Система все още е нужна, засега тя трябва да се съхрани. Налага се поне още малко да бъда тук. Отвън чакат и вече чукат на вратата. Кой ще удържи вратата затворена? Отвън опитват да си отворят сами, изпробват всякакви ключове. Кой ще държи здраво залостено резето, за което няма ключ? Силите ми ме напускат, ръцете не ме слушат, очите ми слабо виждат, но кой ще свърши моята работа? Хората мъдруват над числата седем, четири и три в новите предсказания, но три не е число на година, а четири не се отнася само до Земята, което променя неговото значение. Числата са променливи като времето. Времето като понятие е също толкова променливо колкото и времето като климат. Ненапразно думата е една. Поне в българския език, езикът на Тайните. След преминаване на определен праг математиката се оказва най-неточната наука. Ако въобще можем в този случай да я наречем наука. Нека хората видят как всичко се мени, как нещата се преливат, как се превръщат едно в друго, много грешки ще да бъдат избегнати. Като начало нека осъзнаят, че времето не тече еднакво за всички, нека погледнат децата, които след десетилетие са столетници и да се замислят. Решението идва след размисъл, не всичко се дава наготово.

........

Ударът върху Сюейн бил толкова страшен, че повърхността на камъни като тези била разтопена и превърната в стъкло. Подобни камъни могат да се намерят и в Антарктида. Ако не знаете, скоро ще научите за разразилата се там преди 780 хиляди години голяма война. Снимките са доказателство за употребата на едно и също оръжие. И това оръжие не е нито ядрено, нито лазерно. Не препоръчвам на хората да изпитат неговата мощ. Нека тези, които разбират за какво говоря си спомнят за случилото се на 22 януари 2000 година в 22 часа и 20 минути. В този ден и час бил пратен подарък „На Нея”. Тоест в „Нейния град”, подсещам. Нима не виждате символа? Опомни се, Русия, в намереното тогава и там ли искаш да се превърне земята ти? В това ли искаш да се превърне цялата Земя? Чикаго няма да помогне, а само ще навреди. И не лъжи хората, че битката за полюсите е битка за прясна вода. Тя е битка най-вече за контрол над оръжието. По-добре препрочети древните гръцки разкази за последната война, която ще бъде спряна с глас от небето. Ето, сега небето говори, и то казва да няма война, след нея може нищо да не остане.

Потомци на някогашните човеци, потънали целите в зло обявиха открито, че са последователи на злото. От думите до действието, наречено война не е далеч. Спомни си, Русия как Чуждите в края на април, началото на май 1970 година едва не предизвикаха унищожение на човечеството. Не се страхувай, не им вярвай, бори се, Русия! Ако пък някой не вярва в оръжието и търси някакви „естествени” причини, ще припомня думите на римския Император Веспасиан, че всички възможни оръжия са вече изобретени. По това време барутът бил непознат в Рим.

Дойдоха сведения, че подготовката за Края е в ход. Подготвят се малки изолирани групи, които да преминат през Времето, което значи, че на човечеството като цяло е отредена смърт. Никоя Раса не изчезва завинаги и изцяло. Отделни нейни представители винаги биват спасявани. Когато почне подготовката на такива представители сред която и да било разумна Раса, значи Краят е близо. Сега Краят е особено обезпокоителен. Подготовката е насочена към Врата в земята. В пръстта или в скалите на нашата Пирин планина. Посоката е надолу. Нима не виждате? За кръговете в житата се говори много, а те почнаха да се появяват сравнително неотдавна след няколко века прекъсване. Затова пък за небесните кръгове се мълчи, при все че те непрекъснато съпътстват човечеството през цялата му история. В небето понякога се отваря прозорец, и през него могат да се видят сцени от бъдещето. Това са Транстемпорални зони, наричани от съвременните учени хрономиражи. Това са Небесните врати на Времето. През коя от Вратите ще премине човекът? И дали ще използва машина, механизъм, устройство или ще установи, че собствената му биоенергия е достатъчна? Някои се досетиха, че могат и почнаха да го правят. Или поне да опитват. В почти всички случаи – с трагични за тях последици. Някои ще си спомнят за намерения през февруари 1918 година труп на непознат мъж с мобилен телефон в ръка. Личността на мъртвия никога не била изяснена. Причината за смъртта – също. Чух да се разказва такава история и знам, че тя е възможна. Предупреждавам: замърсените човеци ще се сблъскат с онова, което Стивън Хокинг нарича „Космическа цензура”. Не говоря за физическо, а за умствено и емоционално замърсяване. Когато пътешествието им завърши, те с ужас ще установят, че времето също им е свършило.

Защо да не ви кажа причината, поради която човечеството умря? Вие нищо не можете да промените. И дори да можете, няма да ви достигне нито воля, нито разум да го направите. Малко факти за размисъл. Ако физическата маса на умрелите в определен момент почне да превишава сумарната маса на живеещите върху дадена територия, се нарушава биоенергийния баланс и почват да се случват разни аномални явления. Смъртността също се повишава. С други думи, умрелите сякаш дърпат при себе си живите. И още нещо: ако някой си направи труда да пресметне ще излезе, че масата на живелите някога на Земята живи организми превишава масата на самата планета. Изглежда вие живеете не върху гробище, а в гробище и от гробище. Колко още може да се живее в един гроб? Вярата умря, духовността умря, мисълта умря, институциите – държавни, културни, религиозни – и те умряха. Как искате цивилизацията да не умре? Та тя вече е мъртва! А когато бъде обявена нейната смърт, тогава ще се видят „нови, неизвестни, силни духом племена”, призвани да възкресят мъртвото човечество. Скоро, съвсем скоро ще се извършат промени, след които съществуването на досегашната цивилизация ще бъде невъзможно. Ще оцелеят децата на Земята. Ще оцелеят и децата на Небето. Децата на Цивилизацията ще умрат. Поне огромната част от тях. И само малцина „цивилизовани”, към които изпитват съчувствие децата на Земята или децата на Небето, те ще бъдат спасени. Само че колко са потиснатите, изпитващи съчувствие към своите потисници? Над духовния Израел най-после, след хилядолетно очакване ще бъде извършен истинският Холокост. Всеизгаряне, нищо няма да остане, и споменът ще бъде изпепелен, за да не трови човешките души. Ще се върне славата, но целта е справедливост, славата е „следствие, което ще дойде от само себе си”. Неизтриваемите ликове почнаха да се връщат, скоро ще се върнат и техните носители. За да вържат и развържат, за да разделят и да съберат.


Имаше песен за кръвта, която попива в земята. След час тя самата е пръст, а след два е трева. Кръвта отново живее.  Убиха певеца, той изпя много подобни непозволени истини. За да оживее кръвта, трябва да има пръст, от която да израсне тревата. За да има пръст, трябва да има Земя. Песните предизвикват емоции, емоциите пораждат мисли, а мисълта рано или късно се превръща в осезаема действителност. Вие още не вярвате, но други вече знаят: мисълта пряко влияе върху материята. Затова убиха певеца. Ти го уби, Русия. А тъкмо в теб ни бе надеждата! Ти падна, Русия, лошо падна и сега си на колене. Изправи се! Ти все още можеш и ние вярваме в теб.

Елтимир