Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2015 19:15 - От книгата "Вестителят" на Елтимир - 1 част
Автор: hadzapi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1171 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 12.10.2015 19:17


"Eltimir:
Искате да ви кажа какво, как и защо ще се случи? Искате да направя предсказания? А знаете ли какво е това нещо, наречено „предсказание”? Да поговорим по темата. “Всички ние в известен смисъл сме пещерни хора - не можем да си представим нищо по-страшно от призрак или върколак. Докато всъщност нарушаването на принципа на причинността е много по-страшно нещо отколкото цели стада привидения.” - Аркадий и Борис Стругацки. Принципът на причинността вече е нарушен. Започна се с малко, незабележимо събитие. Историята е съвсем реална, макар да спестявам имената и подробностите. Преди години живееха един закрилник и един закрилян. Всички мислеха, че е така; всички знаеха, че е така. Двамата споменати бяха на същото мнение. Бе достатъчно закриляният да замине за кратко на друг континент, когато убиха неговия закрилник. Да, ние още сме пещерни хора, ние още не сме напуснали пещерите на ограниченото мислене. Много принципи бяха нарушени и други предстоят да бъдат нарушени. Включително принципа за ненамеса. Земята е твърде важна точка, за да бъде оставено нейното управление на хората.  Особено след като хората изтласкаха човеците. Предстоящите събития ще се развият по неочакван за пещерните хора начин. Многорък бог с нож във всяка една от ръцете си, ще танцува върху планината Цион, на самия неин връх. Върху малкия хълм, наречен гръмко „планина”. Срещу него ще бъде изваден един-единствен меч. Сияние и Тъмен облак ще се вплетат в смъртна схватка. В старата, обрасла със зеленина сграда, с два лъва в подножието на високото стълбище, ще е спокойно. Едно море ще пресъхва под напора горещи ветрове, а вълните на друго ще заливат сгради и улици. В Китай ще цари мрак, дракони ще се плъзгат из мъглите, а бялото лице с големи очи безмълвно ще наблюдава. Окото на Урагана ще се намира над България. Казано е в предсказанията, но те са скрити от народите. И само по косвени признаци някой прозорлив човек може да се досети. Откъде се взема необяснимата омраза на римските Папи към българската земя и към българския народ? Особено след предсказанието от Фатима от 1917 година. Откъде се взема необяснимият интерес на известния моделиер-окултист Пако Рабан към България? Откъде се взема паническия страх на руските патриарси към всичко Българско? Отговори няма, защото досега и въпросите не са задавани. Вече са зададени, значи и отговорите ще дойдат.

      На българска територия се намира една от Вратите. Тя не може да бъде отключена от никого поотделно, колкото и могъщ да е той. В нейното отключване задължително трябва да вземе участие човек. И този човек задължително трябва да е българин по дух, но и по кръв. Хиляди пъти бе казвано и изписвано, те не го разбраха: Само който може да развърже, само на него е позволено да върже; само който е в състояние да затвори Вратата, само за него е допустимо да я отвори. И до него трябва да стои Стражът, а този Страж е българин. Ще премълча другите условия, не цялото Знание може да се открие. И ако все пак някой неупълномощен успее, това ще е краят на Галактиката. Има Разум над галактичния, има Сили по-могъщи от галактичните. Колкото и могъщи да изглеждат Властелините на Млечния път, те си остават само провинциални деспотчета в сравнение с Владетеля на Всемира. Да предположим, че някой отвори Вратата. В следващия миг няма да съществува нито Врата, нито мястото, от където е отворена. Вселената не може да бъде замърсявана безнаказано. Разбира се, вариантите са няколко. Бе пратено и това: „Наричат я “паяк” или “скорпион” заради приликата й с насекомо. А тя всъщност е само една машина за осъществяване и поддържане на връзка. След като е била скрита в пещерата, нейните създатели са я покрили с пълзяща смола, със смола като стъкло. После водата е нанесла скални отлагания и сега паякът по нищо не се различава от обикновените сталактити. Когато изкуствените взривове разчупят варовика, консервиращата смола ще започне да се разпада. Паякът ще размърда пипала и ще излезе навън, под открито небе. Ще се протегне към звездите и ще излъчи своя зов. Звездите ще отговорят, тунелът ще се образува и условията за живот на Земята ще се променят.” Може би така ще завърши историята, може би няма. Доста усилия се положиха за предотвратяване на предреченото. На хората бяха дадени нови методи за получаване на енергия, годни да изместят енергийния център на галактиката. “Ефектът на пеперудата” е измамен. Напротив, наблюдава се ефект на затихване. Затова промените трябваше да бъдат достатъчно мощни, да изкривят спиралата на събитията дотолкова, че затихването да не компенсира. Враговете на човека, враговете на Небето се постараха откритите технологии да бъдат закрити. Под техен натиск дори линията на Творението бе наречена Ос на Злото. Не говоря за малките смешни политически приказки, а за Линията, минаваща през цялото Творение, през цялата Вселена. Земните учени са недоразвити дечица, те не знаят и се страхуват да се досетят. Силите, които им внушават какво да мислят знаят и разбират. Противоборството е твърде мощно, войната е яростна. И никой, никой не знае как ще завърши тя. А как започна всичко?


Отдавна, много отдавна, преди два милиарда и осемстотин милиона земни години нас всички ни осъдиха. Всички нас, живеещи в галактиката, наречена “Млечен път”. Опасаха цялата галактика с броня и я заключиха. Здрава, непробиваема броня опаса целия Млечен път. Здрава броня от най-трайната материя – енергийната. Откъснаха ни от обитаемата Вселена и ни оставиха да живеем заедно с младото и кипящо от сили и агресия Зло. Два милиарда и осемстотин милиона години. Злото остаря. Един от входовете бе отворен. Насам се запътиха съюзници. Само че те няма да бъдат наши съюзници, ние минахме към Тъмната страна и към тъмнина сме се запътили. Посланието бе изречено напразно.


Ще разкажа още една забравена история. Чували сте за гномите, нали? Едни такива мънички на ръст и с огромна злоба същества. Достигали на височина до 20 сантиметра, но били по своему могъщи. И планетата им била символ на могъщество. Нейната орбита се намирала някъде между Марс и Юпитер. Вече я няма, мъничките злобни същества, ръководени от своя зъл Демон в напразен стремеж да отворят Врата взривили своята планета, разпилели я на късове. Може би греша, може би гномите са нещо друго, но приликата е огромна. Пък и все някак трябва да ги нарека. Иначе ще ми бъде много по-трудно да разкажа историята. Проведеният под ръководството на демона IHWH експеримент завършил с катастрофа. Планетата, наречена условно от хората Фаетон или Таемат престанала да съществува. Оцелял един от спътниците, когото Земята хванала в своята орбита. Ужасният пламък помел повърхността на Марс, разрушил прекрасните каменни градове. Засегнат бил дори свещения град Теир, най-величественото творение, плод на разумни ръце в цялата Слънчева система. /Не е безинтересно да се каже, че едно от названията на Земята – Тера, е дадено в чест именно на тоя град/ Паднал и единият от трите стражи. Атмосферата в по-голямата си част излетяла в космоса, реките и моретата пресъхнали. Единствено намесата, дошла от Юпитер попречила Марс да сподели съдбата на Венера. От двете многочислени раси оцелели малки групички. Дълбоко под повърхността на опустошения свят. Все по-дълбоко и по-дълбоко, подгонени от настъпващия студ. Горе останали само малка част от тъжнооките, излети от камък великани. И милиони камъни, с попил в тях разтопен метал.

      Сюейнитите, както наричали себе си марсианите тръгнали към негостоприемната Земя. Отначало се запътили към древните времена, когато гравитацията била по-малка, а атмосферата по-плътна. Не успели да се задържат. Изтласкала ги властващата раса, а Пазителят на Земята не допуснал създаването на чужда цивилизация, основана върху чужда култура. Едва когато на Земята се сменили две раси и планетната суша станала ничия, едва тогава великаните от Марс пристъпили към действие.

      На базата на местен животински вид те сътворили разумно същество. Модифициран организъм, съчетал в себе си качествата на земно животно и жител на Сюейн. Макар и пригоден по-скоро за условията на Сюейн-Марс, човекът се приспособил бързо. Земното тяло, макар променено под въздействието на неземната енергийна структура пазело връзката със своята планета. Двете велики култури на Сюейн били построени тук в умален размер. Били създадени осем точки, осем центъра на плодородие с култивирани местни и донесени от Сюейн растения, нужни за живота на човека. Всички основни растителни храни водят началото си оттогава. Расите живели в мир в чуждия свят, макар в родината си да враждували. Нямало съперничество, а взаимно подпомагане: “Ние – това сте вие; вие – това сме ние!” Вероятно помогнал и малкият трик със създаването на двете „невидими” раси, скрити между хора и човеци, чиито расови различия са видими. Те били примирителите, те били спойката, макар поотделно никой от тях да не го съзнавал. За нуждите на развитието пък били предвидени „огледалните” човеци. Оставени били знания за Твореца и за сътворителите. В новия свят било заложено разнообразие и съвършенство в перспектива. Неунищожимият Живот отново разцъфтял. Атмосферата се изпълнила с велики планове за бъдещето и хората летели между тях. А после дошли Те, другите, далечните и пак война. Третата от Слънцето или Седмата отвън винаги е била кръстопът на светове, култури и раси. Нима мирът може дълго да се задържи върху един кръстопът? Войната се оказала унищожителна, победители нямало.  Или както бе казано: „Войната завърши с победа. Всички живи бяха умъртвени”. Когато воюващите губят, тя, Войната побеждава. Пришълците били отблъснати, но когато сраженията утихнали, върху Земята останали да бродят малочислени групички бивши човеци. Полудиви същества, загубили своята техника, забравили своите знания. За малко не загинала дори цивилизацията на Стародавните. Дълбинните жители се заели с възстановяване на своята обитаемост, временно спрели да се намесват в делата на сушата. И само нищожна част от бързо изгрялата и светкавично залязлата човешка цивилизация, заедно с представители на сътворителите се заровили дълбоко под земята. По примера на своята предишна Родина, когато се спасявали от огнения отровен дъх на дошлия от Бездната пламък. На самия Сюейн животът едва мъждукал…

  После, преди 40 хиляди години започна Епохата на хората, която е в своя залез. Някога, много отдавна сред хората бяха пратени избраници, които будеха тяхната съвест. Избраниците будеха заспалите съвести, докато накрая и те се умориха, тяхната съвест се умори и заспа. За своята голяма, огромна мисия, те заплатиха голяма, огромна цена. Заспаха и те, заспиват и хората. А после, когато не остане никой Бдящ, ще дойде Сънят. Дългият Сън без събуждане.

Разбира се, били направени и други опити за спасение. Експедиции от сюейнити и хора обходили земните епохи. Повечето от тях загинали. Доста останки са намерени, никой не може да отрече съществуващите факти. Само където “учените” правят погрешни изводи за възрастта на човека. Те не си дават сметка, че през стотиците милиони години един такъв сложен организъм не може да не претърпи промени.”Учените” измислят всякакви хипотези с единствената цел да не признаят реалността на пътуванията във времето. Вероятно защото те самите не знаят какво е Време. Не ги разтревожи даже очевидния факт, че когато земните музеи и учебни заведения се напълниха с останки на сюейнити, някой за кратко време се погрижи да ги прибере. За да им устрои достойно погребение. Както се полага на същества, принадлежащи към една високоразвита раса. Нима е възможно всичките останки, намиращи се по цялата Земя, в различни, често враждуващи една с друга държави да изчезнат? Кой го е направил? Могъл ли е да го направи, ако няма възможност за пряка намеса, без да се съобразява със земните правителства? Учените мълчаха от срам пред своето невежество. Правителствата мълчаха от срам пред своето безсилие. Никой не смееше да признае, че онова, което не е в тяхна власт – времето, бе във властта на други. Във властта на други са и вратите на Времето, които някои се опитват да намерят и отворят.

Следващото действие се развило някъде през 77-ми век по земното християнско летоброене. /Макар че, ако трябва да съм прецизен – тогава християнство няма да съществува и летоброенето ще е различно.  Давам датировката за удобство./ На Сюейн се възцарил мир. Била създадена Системата. Единен свят, обединяващ двете местни раси. С разклонения, намиращи се на стотици милиони километри от Родината. Би трябвало всички да са доволни. Но не били. Имало противници на Системата, водени от убеждението, че смесването на раси и култури води към намесата на Небето и последваща гибел. Давали за пример историята на Ча, както те наричали Земята. Там не една и две раси са загинали заради склонността си да съчетават своето с чуждото. Стигнало се до бунт. Бунтът бил потушен, но успял.

      Съветът взел решение за възстановяване на човешката цивилизация. Тази цивилизация, съчетала в себе си белезите на две планети и на няколко култури трябвало да положи началото на нов мощен междупланетен съюз. Съюзът от своя страна щял да послужи за даване на отпор срещу зачестилите домогвания от страна на други раси. А също за взаимоизгодна размяна. От Сюейн щели да тръгнат технологии и редки суровини. Земята също трябвало да предостави част от суровините си и от живата сила на част от своите обитатели за нуждите на Сюейн. Ръководителите на бунта били разделени на три групи и ги пратили на Ча. Първите, някъде 40 хиляди години преди християнското летоброене. Вторите – преди шест хиляди. Последните седмина останали на Сюейн. На Ча бил пратен само техния разум. На Сюейн те спели, а живеели на Ча в телата на земляни. Един от тях бил Вестителят. Вестителят, Кошмарът на Системата, който бе успял да избяга от затвор, намиращ се върху един от спътниците на Полегатото езеро – Юпитер. Сега наказанието му бе да изпълни Мисията, избрана от самия него.

Нека проследим историята на Вестителите. Първата група постави началото на човешкото възправяне. Събуди човешкия разум и се върна. Междувременно още две, съвместими с човека раси се бяха заселили на Земята. Макар и различни на външен вид, в бъдеще те щяха да имат претенции за принадлежност към човечеството. И едновременно за господство над него. Съсредоточили вниманието си върху своите потомци, сюейнитите не обърнаха внимание на потенциалната заплаха. Напротив, поласкани от откритието, че някой друг е последвал техния пример, те приеха чуждите като свои. Трябваше да минат хилядолетия, за да се разбере колко са свои. Групата нямаше достъп до историята на Земята, пазена в хранилищата на Съвета, те не можеха да знаят онова, което последният Вестител знаеше. Представители на десетки разумни светове са намирали смъртта си върху тоя кръстопът на светове. Участта на хората щеше да е много по-щастлива, ако бяха загинали само още две експедиции. Те не загинаха, човекът пое по различен път, последиците са трудно предвидими.

      Втората група донесе знание за миналото и бъдещето, за извървения и за предстоящия път. Донесе растения, с които човекът да осигури своята прехрана, даде му умения за оцеляване в променените условия и се върна. По някаква ирония знанието послужи за въвеждане в земния свят на Демона от разпиляната планета. През следващите хилядолетия Земята се изпълни с подвластни на Криещия се от светлината Демон. Хората почнаха да наподобяват двукраки паразити, забравили и загърбили своята сътворителска мисия. Хората все повече се превръщаха в отрекли се от своята човешка същност безполезни твари. Дошлите от “Ловеца” очакваха загасването на последните искри, за да завладеят обзетия от тъма свят. Задачата на Вестителя бе да разпали загасващия Огън. И да съедини разделените светове.

      Последният Вестител бе този, когото родната планета не искаше да приеме обратно, въпреки, че тялото му спеше там. Но не бе единственият. Вестители биват пращани през сравнително големи според земните мерки, но не и според мерките на Сюейн периоди. Предпоследен бе Неистовият. Той открехна завесата на Историята, разказа събития, за които не биваше да разказва. Описа времето преди Сюейн да се намеси в живота на Земята и преди човекът да се появи. Чрез призоваване на техните имена, Неистовият опита да призове Онези, които никой не биваше да призовава. Ако бе успял, и ако хората бяха разбрали какво им казва, той се обричаше да е последният Вестител. Небето попречи на замисъла. Историята, разказана от него остана. Бях решил да я припомня, но се отказах. Вие ще я откриете сами, щом се досетите кой е Неистовият. Вместо това ще посоча законите на Магията както бяха формулирани преди време не от мен, с внесени в тях необходими наши корекции. Ще ви потрябват скоро.


ЗАКОНИТЕ НА МАГИЯТА

ЗАКОН НА ЗНАНИЕТО: Това е най-широко използваният закон и в известен смисъл той обхваща всички останали закони. Основата на закона е в това, че разбирането дава контрол. Колкото повече е известно за обекта, толкова по-лесно се осъществява контрол над него. Знанието е власт. Но знанието също е и опасност. Затова магът трябва да преценява кои знания да излага на показ и кои старателно да крие. Когато прилагате Закона имайте предвид, че знанието не е информация, а само метод за нейното създаване.

ЗАКОН НА САМОПОЗНАНИЕТО: Основна производна на закона на знанието. Този закон има допълнителни оттенъци: Магът, не притежаващ знания за себе си, не може да има знания и съответно власт над своята магия. Този закон е илюстрация на това защо "злите" магове са така редки. Привързаността към принципа "зло заради самото зло" обикновено води към загуба на интроспекцията /вътрешното гледане/ и самосъзнанието. Трудно е да нанасяте вреда на другите, когато напълно разбирате каква вреда би нанесло това на самия Вас. Затова винаги се самоизмерявайте с опасностите. Не се надигайте от окопа дотолкова, че куршумите на врага да ви намерят. И още един аспект на закона: не приемайте помощта на зли сили, ако не сте по-силен от тях.

ЗАКОН НА ПРИЧИНАТА И ЕФЕКТА: Простото научно-логическо заключение - точно това действие, при точно тези условия ще доведе до точно този резултат. Маговете имат толкова вяра в причината и ефекта, колкото и съвременните психиатри. Те просто съзнават, че добре проведения ритуал, както и добрата театрална постановка винаги са предсказуеми. Реално заклинанията съдържат в себе си толкова променливи, че абсолютното им управление или дори разбиране не винаги е възможно. Заклинанията са плод на друг език, те съдържат звуци, непроизносими от хората. Какво ще кажете за дума, чийто първи звук започва като шептящ, преминава в нещо като съскане, а последният кънти като камбана? Такава дума никой от вас не може да произнесе. Най-вече оттам, от непроизносимостта, и в по-малка степен от Принципа на неопределеността идват променливите. Ключът към успеха на магията в нашите условия е в изучаването - кои променливи са най-важни и в съхраняването на тяхното постоянство. И друга важна подробност: с увеличаване силата на магията, броят на променливите и тяхната интензивност намаляват.

ЗАКОН ЗА СИНХРОНИЗАЦИЯТА: Две или повече събития, случващи се едновременно - това е повече от съвпадение. Много рядко едни събития се извършват изолирано от други. Чистата случайност съществува само в мислите на невежите.

ЗАКОН НА АСОЦИАЦИЯТА: Ако които и да било две палитри имат общи елементи, то те си взаимодействат чрез тези общи елементи. Управлението на едната палитра способства за управлението на другата в зависимост от въвлечените общи елементи.

ЗАКОН НА ПОДОБИЯТА: Наличието на качествен физически или ментален образ на обекта облекчава контрола над него. Притежаването на модел, изображение или друг образ на Целта, Ви съобщава властта за въздействието над целта. С подобно - по подобното. Този закон е частен случай от Небесния Закон за опасността и закрилата.

ЗАКОН НА КОНТАКТА: Обектите, били един с друг във физически контакт продължават да си взаимодействат и след разединението им. Всеки, когото сте докосвали има с Вас магическа връзка, макар и достатъчно слаба, докато контактът не стане по-интензивен и/или по-продължителен и многократен. Магическата сила е заразна. Притежаването на част от нечие тяло дава по-добра контактна връзка.

ЗАКОН НА ИМЕТО: Знанието на пълното и истинско име на обекта или процеса дава контрол над него. Това работи доколкото името е дефиниция, също като контактната връзка и асоциация. Ако Вие наричате нещо или някого с някакво име отново и отново, то името започва да се асоциира с обекта. Това работи също защото знанието на пълното и истинско име означава, че Вие сте получили пълното разбиране на неговата природа. Тук ще вмъкна малко отклонение. Кои на тази планета са двуименни? Едните са юдеите, подвластните на Йехова. Те вземат име, съответстващо на народа, сред който живеят, поне по-голямата част от тях. Заедно с първото име притежават и свое, юдейско. Другите двуименни сме ние, българите. Днес малцина от нас са такива, но колкото по-скоро се върнем към своята двуименност, толкова по-скоро ще си върнем своето изгубено могъщество. Ето как магията влияе на цялата човешка и планетна история.

ЗАКОН ЗА ДУМИТЕ НА СИЛАТА: Съществуват думи, способни да изменят вътрешната или външната реалност на този, който ги произнася. Силата им може да се съдържа както в звученето, така и в значението. Много от тези думи са имена, чието значение е загубено или забравено. Голяма част от магическите манипулации изискват написването на такива думи върху образа или обекта и/или произнасянето им по време на тяхното построяване и/или използване. Заб.: Извикването на отдавна забравени или непроизнасяни имена е в състояние отново да пробуди тяхната дълго непроявявана сила. Затова изваждането от забравата на думата Тангра в нейния първичен смисъл предизвиква такава ярост у поданиците на Тъмнината. Цитирам един друг: „Някой, който е воден от „злонамерени” сили, не може да пише или изговаря определени думи и фрази, без те да му повлияят. Тези, които са водени от тях също така не могат да чуват/четат определени неща, без да станат извънредно ядосани и агресивни.”

ЗАКОН НА ПЕРСОНИФИКАЦИЯТА: Всеки феномен може да се смята жив и да има личност - това означава различие между да бъдеш и да съществуваш. Всичко може да бъде персона. Много магове, специализирали се върху климата персонифицират ветровете и облаците, например, и в това фокусират своята магическа енергия.

ЗАКОН НА ОБРЪЩЕНИЕТО: Може да се установи вътрешна връзка между процесите вътре и вън от себе си, предизвиквайки вътрешен процес по време на установяване на връзката.

ЗАКОН НА ИЗВИКВАНЕТО: Може да се установи външна връзка между процесите вътре и вън някого или нещо, предизвиквайки външен процес по време на установяване на връзката.

ЗАКОН НА ИДЕНТИФИКАЦИЯТА: Възможно е чрез максимална асоциация между своите елементи и тези на друго същество, действително да станете това същество, чак до овладяване на неговото знание и манипулиране с неговата сила. Заб.: В България най-известният случай е този с Боян Магът. Длъжен съм да кажа и за Тъмната страна на закона. Тя се съдържа в така нареченото „копиране”, практикувано от подчинени на песоглавците групи. Противодействие ще намерите в наставлението „Нека винаги съществува съгласие между вашите мисли и никога еднаквост”. Внимавайте да не ви наподобят, после се пристъпва към вашето унищожение.

ЗАКОН НА ЛИЧНАТА ВСЕЛЕНА: Всяко същество е свободно и способно да създаде своя собствена вселена, която никога няма да бъде напълно еднаква с вселените на другите същества. Така наречената "реалност" по своята същност е консенсус на мненията на съществата за техните собствени вселени. Не забравяйте какво значи да бъдете господари на собствения си живот.

ЗАКОН ЗА БЕЗКРАЙНОСТТА НА ВСЕЛЕНИТЕ: Абсолютното число на вселените, в които са отразени всички възможни комбинации на феномена на съществуването - това е безкрайност. Възможно е всичко, макар някои варианти да са по-вероятни от останалите. При достатъчно на брой достатъчно целенасочени и изпълнени с достатъчна сила действия доминирането на една вселена може да бъде изместено от доминирането на друга.

ЗАКОН НА ПРАГМАТИЗМА: Ако спектърът на убежденията или поведението позволяват на съществото да преживее и да постигне избраните цели, то такива убеждения /комбинации на поведение/ са "верни", "правилни" или "разумни". Това, което работи е вярно.

ЗАКОН НА ИСТИНСКАТА ЛЪЖА: Може за разбирането или действието да бъде нарушен истинския спектър на дадена лична вселена, и все пак тя да си остане "вярна", отчитайки, че все пак в специфичната ситуация работи. Това е парадокс, но в него се съдържа понятието "истина".

ЗАКОН НА СИНТЕЗА: Синтезът от два или повече противоположни "спектри" данни поражда нов спектър, който е по-истински от изходните. Синтезираният спектър може да бъде приложим на голямо количество нива от нивото на реалност, тъй като той не представлява компромис, а нещо ново и голямо. Бронзът не е нито мед, нито калай.

ЗАКОН НА ПОЛЯРНОСТТА: Всеки спектър данни може да бъде разделен на най-малко две "противоположни" характеристики. Всяка от тях ще съдържа същината на другата вътре в себе си.

ЗАКОН НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТТА: Под-закон на полярността. Противоположният спектър съдържа информация за другия спектър, предполагайки информация какво НЕ представлява другия спектър. По този начин контролът над противоположния спектър позволява контрол над желания спектър.

ЗАКОН НА ДИНАМИЧНИЯ БАЛАНС: За да преживеете, да станете силен, трябва да поддържате всеки аспект на своята вселена в състояние на динамичен баланс с всеки друг аспект. Крайностите са опасни, доколкото крайните същности стават дотолкова асоциирани с пограничните аспекти, че те губят способността да се разтъждествяват с тези аспекти изобщо. Впрочем това е другата причина за редкостта на "злите" магове, доколкото постоянната асоциация с болката и смъртта във вселената на мага ограничават неговите възможности в операциите му.

ЗАКОН НА ИЗВРАЩЕНИЕТО: Повече познати като закони на Мърфи. Ако някой може да се развие неправилно, той така и прави, при това по най-дразнещия начин. Магическите асоциации често довеждат до противоположното от желаното и многочислените съвпадения, които би трябвало да се неблагоприятни, работят на полза. Даже ако нищо не може да се развива по друг начин, някои елементи от вселената могат да се изменят така, че нещо ще започне да се развива именно по друг начин. Абсолютът също има право на чувство за хумор.

ЗАКОН НА ЕДИНСТВОТО: Всеки феномен на съществуването е свързан пряко или косвено с всеки друг в миналото, настоящето и бъдещето. Усещането за разделност на феномените е основано на непълното знание и/или неразбиране.

  Тук е пропуснат ЗАКОНЪТ ЗА ЕЗИКА. Една и съща дума, произнесена на различен език притежава различни свойства. В това отношение най-силният език на планетата беше и си остава българският. Точно по тази причина днес този език най-малко се използва в магическите практики. Тук ще намерите обяснение за инвазията срещу българския език през последните години. За опитите той да бъде подменен от корен. И за неуспеха на всичките опити. Тъй като Реалността е по-скоро енергийна, отколкото веществена, то тя е повече магическа, отколкото материална в грубото разбиране на думата. Без познаване на нейните закономерности и закони всеки опит за промяна е обречен на неуспех. Достатъчен е примерът с водата, с основата на физическия живот. Всички знаят, че тя нарушава законите на физиката, никой не пита защо. Човек, който не пита „защо”, е осъден да изживее последните си дни в тъмнина и неподвижност. Следващите изводи ще си направите сами.

***

      Ако хората не съумеят да отстоят своята планета, Древните ще се завърнат. Мисията на Вестителя е да попречи на тяхното завръщане. Но хората нека си спомнят и своята човешка отговорност. Един друг Вестител бе рекъл: “Когато дойде хилядолетие след сегашното хилядолетие,  то възгледите на човеците и техния дух ще се окажат в затвор.” Не пречете на онези, които идват тук да ви помагат. Не един и двама помощници на човека са стигали до заключението, че на човека не бива да се помага. Нека човеците помнят, че както е имало първи Помощник, така ще има и последен.

....

През 1982-ра в Балтийско море и през 1984-та в езерото Байкал били засечени сюейнити, пристигнали тук за преговори с дълбинните жители. Предстояли важни събития и Съветът не можел да остави всичко на случайността. Съществувала опасност Стародавните да се намесят в живота на сушата, а това би означавало и в живота на Сюейн. Ролята на пратениците била да не допуснат такава намеса. Събитията от 60-те години на ХХ век не бивало да се повторят. Хората се опитали да преследват и даже да унищожат сюейнитите. Опитите да бъдат заловени или неутрализирани непознатите плувци завършили трагично за хората. Следенето продължило отдалеч. През 1991 година военноморските сили на САЩ открили база на Сюейн, намираща се в Атлантическия океан. Съществуват данни, че някои военни разузнавания успели да засекат и връзката на сюейнитите с някого. Не успели да го локализират, обаче разбрали, че пришълците имат свои представители сред хората. И почнали да търсят…

  Само две думи за Стародавните жители на дълбините. Въпреки сключения договор, те продължили да отправят своя примамващ зов, Глас на морето или както и да го наричат към земни плавателни съдове. Казано направо, продължили да се занимават с отвличане на хора. От Сюейн не можели да го допуснат. Съзнават ли хората с каква могъща техника разполагат Стародавните и на кого дължат ненамесата им в делата на сушата?

....

Затвор ли е Земята, както казват напоследък? Те казват, че е затвор, и дори по-лошо. Не, Земята не е затвор. Затворът се съдържа в човешкото мислене. В човешките усещания. В човешкото възприемане на околната действителност. Този затвор предстои да бъде сринат. Ако човекът не иска да се окаже под развалините, той трябва да изкърти решетките и да излезе навън, на свобода. „Яхве /Йехова, IHWH…/ е представял епоха, където контролът над тълпата се е оформил”. Смъртта или прогонването на Йехова означава край или отхвърляне на всеки злонамерен контрол.

....

Човекът притежава потенциалната възможност да възприеме със сетивата си до 10 процента от цялата вселенска Реалност. С помощта на машини, този процент може да се увеличи до 30. Още 20 процента е допустимо да бъдат плод на човешките размисли. И това е границата на възможното.  Какво наблюдаваме на Земята?

      Човекът възприема едва 4-5 процента от обкръжаващия го свят. Средствата за всеобщо осведомяване, така наречените “медии” намаляват този процент до 1,5 – 2. Особено отрицателно е въздействието на непрекъснато влошаващия се звуков фон около човека. Ритмичните мощни нискочестотни, както и неуловимите за съзнанието свръх високочестотни звуци убиват мозъчните клетки, без никой да забележи. Шумовият натиск се усилва с бързи темпове, така е заповядано. От кого и с каква цел? Кой ще ми каже в какъв свят живее земният човек и накъде се е запътил? Има ли бъдеще за някогашното разумно същество, което днес умишлено се самооглупява, осакатява своя дух по своя воля, по свое собствено желание?

  Ами материята, „вечната и неизменна” материя? Седемдесет процента от нея спада към т. нар. „тъмна материя” – с положителна плътност и отрицателен заряд. Хората още не познават нейните свойства, а това е по-голямата част от Вселената. Материята, която познаваме е едва от три до пет процента от цялата вселенско вещество. За оставащите проценти нищо не е известно. Да не споменавам взаимодействията между различните измерения, че ще стане съвсем неразбираемо. Ами за така нареченото „обратно пространство”? Не вярвате ли? Само един пример: „През 80-те години на ХХ век при изкопни работи в Ростов на Дон намират леко сплескано кълбо с размери 88 на 85 мм. Изглеждало като да е изработено от нещо като опушено стъкло, обаче било учудващо здраво. Изследванията на кълбото показали, че вътре в него се намира механизъм. При това механизмът бил създаден въз основа не на десетичната, а на двадесетичната числова система. Такава система не е използвала нито една от познатите ни земни култури. Най-голямата изненада обаче дошла, когато се опитали да измерят плътността на кълбото. Изчисленията показали, че то има отрицателна плътност.” Сега го свържете с топчетата, с които е осеяна цялата повърхност на Марс, а също с миниатюрните топчета, намирани в районите на житните кръгове. И със „самоунищожаващите се” метеорити. Падат, виждат ги, а после никъде ги няма… И хората имат наглостта да твърдят, че всичко им е ясно, и че „положението е под контрол”! Чий е контролът, какво контролира той и каква е посоката на контрола? Съдете по резултатите.

...............

САМОТНО МОГЪЩЕСТВО

  Не отваряй, ако звънят на твоята врата. Не вдигай слушалката на телефона. Не се обръщай, когато те викат.

Не се отзовавай на ничий зов.

  Търсят те, щом си им нужен. Търсят те заради самите тях. Търсят те заради тяхната собствена нужда. Какво общо имаш ти с чуждото търсене?

  Вървиш по своя път. Изкачваш се. Към Съвършенството, към Небето, към Бога. Стремиш се към единствената цел, която е само твоя. Ще се отклониш ли от избраната посока, за да помогнеш?

  Преодолявал си трудности, изпитвал си мъки, страдал си. Полагал си неимоверни усилия, за да се измъкнеш от всепоглъщащото тресавище на Нуждата. Нали първо трябва да си задоволил своите естествени потребности, да си осигурил поне поддържането на тялото, за да можеш да вървиш? Само на живия е отредено да променя участта си. Само на знаещия е позволено да се изкачва. Нима тогава ти помагаха? Нима чуваха отчаяния ти зов за помощ? Нима не мъкнеше сам своя тежък товар?

  Търсят те, за да им дадеш. Търсят те, за да вземат от теб. Търсят те, за да ти отнемат. Подмамват те, за да те ограбят. Говорят те, за да те излъжат.

  Древните определили човека като обществено животно. Обръщаме мисълта. Човекът ще е животно, докато е обществено същество. Затова се учи на изкуството да бъдеш сам. Научи се на никого да не се опираш. Научи се да разчиташ единствено на Бога в теб. Научи се сам да си бъдеш приятел. Свикни единствено твоята сила да ти бъде подкрепа и опора. Свикни да не чакаш. Да не търсиш, да не викаш, да не зовеш, да не тропаш на ничии порти. Какво повече ти е нужно?

Знание!

Мъдрост!!

Увереност!!!

  Можеш ли да постигнеш всичко това сам? Ти ли създаде вековната Мъдрост? Ще оцелееш ли, ако гледаш на света като на джунгла, населявана от дебнещи те зверове? Тогава?

  Намери себеподобни. Виж - едни се изкачват; други слизат. Ти към кои принадлежиш? Присъедини се към своите!

  Приеми техните знания. Достигни до тяхната мъдрост. Дай им каквото те нямат. Прибави твоята увереност към тяхната. Могъща е самотата, но несломимост ще намериш в Общността. Защо враговете на Светлината толкова искат да превърнат Общността в тълпа?

  Нека недостойните излязат от тълпата. Нека намерят път един към друг. Така те ще поставят основите на новата Общност.

  Зоват те. Търсят те, протягат ръце към теб, кълнат ти се във вечна вярност. Ще им повярваш ли? Не можеш вечно да мълчиш. Със затворени очи, със запушени уши и няма уста не се върви нагоре. Още веднъж размисли.

Мнозина те зоват, но ти на чий зов ще отвърнеш, Човеко?









Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3785413
Постинги: 2350
Коментари: 744
Гласове: 1915
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия