Каменните и дървени скулптури намиращи се на Маркизките острови във Френска Полинезия са предмет на възхищение още от пристигането на европейците в архипелага в края на 18 век. Въпреки че са описани и фотографирани от много историци, сравнително доскоро те не сa били систематично документирани и анализирани. През 80-те години все пак се прави мащабно проучване на 81 статуи и фигури открити на 6 обитаеми острова, които хвърлят известна светлина върху тази загадъчна култура. Още тогава обаче става ясно, че някои от описаните при експедицията през 1920 г. статуи вече не могат да бъдат локализирани! Интересно дали този факт има връзка с обстоятелството, че тези красиви острови са дом на артефакти изобразяващи същества, които сякаш не принадлежат към нашия свят? Гледайки детайлите на някои от фигурите човек няма как да не отбележи големите очи, издължените черепи, непропорционалните тела и някои други характерни белези, които отразяват очевидно нечовешки черти...

Някои от специфичните детайли, които правят особено впечатление, в случая определено са свързани с „ядосания“ израз на лицата на тези същества, макар някои изследователи да предполагат, че това се дължи на обстоятелството, че вероятно те носят някакъв вид костюм (космически или дълбоководен), който спомага за тяхното необикновено излъчване. Странно изглеждащите фигури обаче не са уникални, ако гледаме на нещата в глобален план. Дори напротив – те по-скоро потвърждават един модел свързан с други подобни макар и различни изображения, които могат да се срещнат по цял свят – от Ирак до Великденските острови.

Особено сходство можем да търсим обаче в световноизвестните японски фигури Догу.

По-голямата част от статуите са намерени на острова Хива Оа и като цяло ритуалните места там са много по-големи и разнообразни в сравнение с останалите острови. Причината за това остава неясна. Изображението показващо групата странни същества приличащи на Сиви обаче, е намерено на остров Нуку Хива. Съществуват интересни сведения датиращи от 1828 г. според които на този остров е съществувал храм, който е бил унищожен при битката между два туземни клана и голяма част от идолите са били откраднати. Това е свидетелство на един от мисионерите, който посетил острова през периода. Този остров наскоро стана печално известен с една откровено канибалска проява, която без съмнение се дължи на генетичната памет и спомените на днешното туземно население за времената през които храненето с хора е било рутинен елемент от ежедневието.

Всъщност местното население на Маркизките острови и до днес продължава да произвежда различни вариации на своите религиозни идоли, които нарича „тики“. Обикновено тази дума бива свързана с антропоморфно изображение върху камък, дърво, плат или дори човешка кожа. Освен това се отнася и до големи статуи отново направени от камък или дърво. Особено важен обаче, е въпросът какво точно изобразяват тези статуи. Тук на помощ идва местният фолклор. Според техните вярвания Тики е създателят на човека. Това е техният върховен бог, който според религиозните им схващания в даден момент е извършил кръвосмешение. Особено интересен се оказва факта, че фигурите и статуите, според местните традиции, въпреки своето наименование, не изобразяват този бог! Съществата на статуите били техните обожествени предци!

Според археолозите правили изследването през 80-те години, главата определено била най-важната част от тези статуи и фигури! Тя се считала за свещена от религиозна гледна точка и дори имало някои табута свързани с нея. Тя била мястото в което се съхранявала свръхестествената сила на съществото. Поради този факт главата била изработвана с най-голямо внимание особено по отношение на някои фини детайли. За разлика от сложните детайли които обикновено били подчертавани в главата, на останалата част от тялото не била придавана тази божествена харизма и често то просто било очертавано. Обикновено главата е около 1/3 от целия размер на тялото или дори още по-дълга. Често тя е поставена директно върху рамената и липсва врат.

Особено впечатление правят силно изпъкналите очи, като археолозите съобщават още, че при някои фигури се наблюдава и някаква крива линия която ги пресича от външната страна на окото до неговия вътрешен край. При други се наблюдават сферични вдлъбнати линии, които са евентуална индикация за зеници. Голям и плосък нос с големи ноздри често заема центъра на лицето. Краят на носа понякога стига чак до „веждите“. Самите „вежди“ пък достигат до ушите, което силно наподобява на някакъв вид очила – извод, който правят и някои уфолози наред с археологическото изследване. Лицата на фигурите обикновено имат широка и кръгла уста, която понякога има изплезен език и дори зъби, които могат да се видят в долната част. Много често биват изобразявани гърдите и зърната на съществото. При някои от артефактите горната част на ръцете и рамената са отделени от тялото, докато при други, те са едва доловимо отбелязани.

Самите ръце с пръстите обикновено почиват върху силно изпъкналата коремна област. Според местните вярвания ритуалните познания били съхранявани именно в стомаха, като по този начин ръцете са поставени там, за да запазват спомените. При някои изображения краката само са загатнати докато при други липсват изобщо, защото фигурата е представена само до талията. Само няколко фигури имат пръсти на краката изобщо. Гърбът често е изобразяван заедно с гръбначен стълб, дори когато статуите са направени на каменна платформа.

Според археолозите, стилистично фигурите „тики“ са забележително сходни и очевидно следват определени социални или религиозни правила. Въпреки това съществуват различни вариации, които подсказват, че всяко „тики“ не просто изобразява символично важен техен прародител, а може би дори конкретен техен родоначалник. Фигурите „тики“ силно варират в своя размер, започвайки от 13 см. като стигат до 2,5 метра. Повечето все пак са между 50 и 100 см.

Археолозите установяват, че почти 40% от статуите са боядисани в червен цвят, като при някои статуи това отчетливо е направено в някои определени части на статуята. Това води до заключението, че периодично те са били боядисвани в червено, тъй като този цвят се считал за свещен и асоцииран с висок статус в цяла Полинезия. Някои „тики“ имат издълбани дупки на ушите на които да се поставят обици. Други имат татуировки по гърдите и краката, а една дори има 27 вертикални жлеба на очите, което подчертава още повече тяхното значение и размер.

Идолите „тики“ били използвани най-често в религиозни церемонии, като по време на „свещенодействията“ жреца не трябвало да яде, докато не стане вечер. Пред статуите често били поставяни жертвоприношения под формата на човешки тела, животни, плодове и зеленчуци. Те били слагани или пред самата статуя, или в близост до съседни дървета. Някои от статуите имали умишлено плоски глави върху които да бъдат поставяни различни украшения като корони от раковини, зъби от кит или други кости.

Особено интересен е въпроса по отношение на пола на съществата. Обикновено се счита, че те представляват мъже, но това не е правилно схващане. По-голямата част от тях, около 73% нямат пол или той просто не може да бъде определен. От останалите, 20% са определено мъжки, докато 7% са женски. Като цяло този въпрос представлява сериозен спор между археолозите, като някои от тях дори считат, че всички статуи са женски. Други спекулират, че определени статуи са преправени от мъжки на женски впоследствие.

Въпреки че родното място на статуите „тики“ са Маркизките острови те могат да бъдат открити в цяла Полинезия. Така тази женска статуя например символизира „първият човек“, а нейните големи очи представляват огромното ѝ познание. Статуите и фигурите обикновено биват поставяни в двора пред къщите на хората, за да ги предпазват... Според вярванията всяка една има своя собствена самоличност, като някои са зли, а други добронамерени. Някои символизират мъдрост, други лоялност, танц или сила.

По отношение на датировката на артефактите отново има изострени полемики. Обикновено статуите са поставяни на публични места или в единия край на церемониалния площад, докато други са красели зоната, която се намира в близост до къщата на вожда. Статуите били тясно свързани с показното представяне на авторитет и политическа власт, тъй като имали свойството да натрупват мана. Понякога къщите на вождовете след тяхната смърт били обявявани за свещени. Датировката на огромна част от статуите е неясна, тъй като никоя от тях не е била пряко изследвана. Изглежда обаче, повечето от тях са направени след първото хилядолетие от новата ера, като продължават да се доработват впоследствие. Така за някои от тях се счита, че са създадени в периода 1700-1750 г., но лидера на норвежката археологическа експедиция през 1956 г. установява значително по-ранен период на изработка, който обаче не е потвърден. По всичко изглежда обаче, че оригиналното лице на чиято база се моделират фигурите, първо е било изобразено върху някои петроглифи и след това започва да бъде оформяно като статуи.

При всички положения, изображенията са били част от една глобална рамка, която е подхранвала определени системи на вярване и същевременно утвърждавала политическите позиции на тези, които се грижат за нейното прилагане.

Използвани източници:

http://www.sydhav.no/artikler/sidsel_tiki_engelsk.htm

http://www.thetahititraveler.com/tag/tahiti/
Превод и компилация: Alien


http://www.parallelreality-bg.com/statii/zagadki/530-2015-01-27-18-40-03.html