„– Някога българите живели в Шумер и били известни като шумерци. Там те били водени от един велик владетел, който по-късно бил провъзгласен за бог от хората, живеещи в Междуречието. Този владетел се наричал Мардук.

– Чувал съм нещо за този Мардук – каза Атила. – Не беше ли обаче бог?

– Да. Мардук бил главният бог на Шумер, но някога той бил жив владетел и българин. За него се говори, че можел да се превъплъщава в крилат дракон със змийска опашка. Барадж или Мардукан – така ние наричаме Мардук, бил символ на това, че българите са издръжливи, че ще устоят на всички трудности. Той станал символ на държавата и на нашите владетели. Знае се, че всички Дуло, всеки, който е бил кан на българите, имал змей в себе си. Това със сигурност е Мардукан или Барадж. Ние обаче наричаме змея верени още и с вашите понятия Елбеген и Леу.

– Защо не си ми разказвал за всичко това? Аз още като бяхме деца ти разказах за Барадж.

– Тези неща ги научих при обиколката си из света. Българите не говореха много за това. Те мълчаха и за кана нищо не казваха. Чак по-късно попаднах в Етеменанки и в истински зикурат в Ур. Когато влязох в зикурата, разбрах смисъла на българските думи зирата и зиарат. Така ние наричахме зикурата, което на български означава място за покой, гробище. Тогава проумях, че най-големият зиарат, този във Вавилон, който се нарича Етеменанки, а хората познават като Вавилонска кула, всъщност е гробницата на древния български владетел Мардукан, онова е мястото, в което живее духът на Мардук…

– Ние също познаваме Барадж или Елбеген, но го олицетворяваме с червена топка, от която се спускат ресни, а не с конска опашка – каза Атила. – Тенгри не би спуснал силата на хуните над българско бойно знаме. От този момент тази топка и ресните, символ на Барадж, ще бъдат нашето бойно знаме. Това ще е нещото, което ще ни различава от българите и другите народи!“

откъс от поредицата „Тангра“

http://tokorazisto.wordpress.com/2014/02/09/%D0%BA%D0%B0%D0%BD-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D0%B9/

Всъщност Мардук е акадски и вавилонски бог, върховен бог и цар на богове и смъртни във Вавилония, бог-създател. Мардук е божество на есенното слънце, на заклинанията и предсказанията. А сега внимавайте -
Зад това божество се крие самия Луцифер!
Мардук е бил върховен бог и на Вавилон, който е бил основан от Нимрод (виж в Битие 10:9,10; 11:1-9). От самото начало градът е бил символ на неверие в истинския Бог и на предизвикателство към Неговата воля, е неговата кула - паметник на отстъпничеството, цитадела на бунта срещу Него. Пророк Исая представя Луцифер за невидимия цар на Вавилон (виж в Исая 14:4,12-14). Той е знаел същността на този бог и кой се е криел зад това име Мардук.

Основателите на Вавилон имали за цел да установят едно управление, което да бъде напълно независимо от Бога. Поради тази причина Бог счел за подходящо да събори кулата и да разпръсне нейните строители (виж в Битие 11:7, 8).

Това е библейския доклад, но Мардук е имал много имена, с които се е представял пред различните народи - над 50. Вижте само, хамелеонската същност на Луцифер -

Адду, Арануна, Ашару, Бел, Воин, Златният бик (телец), Асарлухи, Божествено величество, Марукка, Меродах, Мершакушу, Лугал-Диммер-Анкиа, Нари-Лугал-Диммер-Анкиа, Намтила, Намру, Ашар, Ашар-алим, Ашар-алим-нуна, Туту, Зи-аккина, Зику, Агаку, Шазу, Зиси, Сухрим, Сухгурим, Захрим, Захгурим, Енбилулу]], Епадун, Гугал, Хегал, Сирсир, Малах, Гил, Гилима, Агилима, Зулум, Мумму(Мамма), Зулум-умму, Гиз-нумун-аб, Лугал-аб-дубур, Пагал-гуена, Лугал-Дурма, Думу-дуку, Лугал-дуку, Лугал-шуанна, Ируга, Иркингу, Кинма, Е-зискур, Неберу, Енкукур,Ра.

Ето още от имената на Луцифер:
На платото Гиза египтяните са се прекланяли пред мъдреца Озирис, в Стоунхендж го наричали Мерлин. В Наска и Саксаяхуман инките са го кръстили Виракоча, а сред ацтеките, както и в някои части на Мексикое известен като Кецалкоатъл - "Пернатата змия" , като Гукуматц в Гватемала, Бочика в Колумбия, Суме в Бразилия или Виракоча в Перу (Наска и Саксаяхуман)...
На перуанците още е познат като Кон-Тики - "Тики" означава "Създателят" или "Носителят на светлина". Из полинезийските острови е известен като Лоно или Кана - Голямата светлина. Наричан е още Кане-Акеа - Прародителят или Тонга-Роа - Океанското слънце.

Всички тези имена се отнасят за едно и също създание - един бог, почитан от толтеки, инки, маи, ацтеки и други народи на Мезоамерика и Тихия океан.-
Това е Луцифер, който се е самопровъзгласил за бог.

Ако мислите, че трябва да се гордеем с подобна легенда...Лично аз бих искала никога през вековете да сме имали имане-даване с това прокълнато същество, но когато не познаваме историята пречупена през Истината в Библията - няма как да не се заблудим.