Създаване на две републики - Източна България и Западна България, предвижда план на живеещия в Москва адвокат Владимир Леонидович Булгарский. Идеята, която се подкрепя от интелектуалци и историци, не е сепаратистки опит за промяна на конституционния ред в България. Адвокатът е част от крилото на чувашката интелигенция, която смята, че Чувашия, република в състава на Руската федерация, трябва да смени името си на България. “Източна” е вариант, който автономната република може да използва, ако съседен Татарстан също обяви официални претенции за името “България”. Тогава тя пък ще бъде Западна България. Ако тези планове се сбъднат, в Европа от Атлантика до Урал ще се напълни с български държави, без да броим македонците, които се срамят да се нарекат българи.

“И като се наредили около смъртния одър синовете му Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек, старият хан извадил сноп стрели и ги накарал да ги счупят наведнъж. Опитали, но никой не сполучил. Тогава ханът развързал снопа и започнал да чупи стрелите една по една. Разбрахте ли, казал. Докато сте заедно, сте като тези стрели и никой не може да ви пречупи. Ако се разделите, ще станете слаби и всеки враг ще ви покори лесно.” Старият хан, както знае всяко дете, бил Кубрат, а синовете му така и не го послушали. Стотици години по-късно техните правнуци тръгнали да търсят в начупените стрелички историческото си наследство.

Първата официална стъпка за преименуването на Република Чувашия

е обръщението на чувашки интелектуалци, направено миналата есен по време на кръгла маса, посветена на 20-годишнината на Чувашкия национален конгрес. Авторите му били притеснени от плачевното състояние на чувашката история и на чувашкия език и катастрофалното намаляване на народа им. Интелектуалците предлагали републиката им да се нарече Волжка България (Аталси Палхар) и дали за пример други региони в Русия, където вече е правен “възродителен процес” - Ленинград (Санкт Петербург), Якутия (Саха), Северна Осетия (Алания) или Горки (Нижний Новгород).

“Винаги съм считал, че сме българи и не може да има други версии”, казва за себе си и за чувашите Владимир Леонидович, който е бивш сподвижник на руския експремиер и настоящ шеф на “Росатом” Сергей Кириенко. Булгарский се е пробвал в политиката в руското СДС (Съюз на десните сили) и като кандидат-депутат в изборите за руската Дума през 1999 г. от чувашката столица Чебоксари. Сега се занимава предимно с граждански дела, а “българската идея” е част от вижданията за икономически възход на бъдещата България, засега все още Чувашия.

Като казва българин, Владимир Леонидович няма предвид населението от двете страни на Стара планина. Адвокатът се счита за отломка от стреличката, която взел със себе си синът на Котраг основател на т.нар. Волжка България. През 2002 г., когато вървяло преброяване на населението в Русия, Владимир Леонидович писал в графата за националност “булгарин”.  Дъщеря си - “булгарка”.

Името на Чувашия се появило в административната карта на СССР по лабораторно-политически път с едно постановление на Владимир Илич Ленин и Михаил Иванович Калинин през 1920 година за образуване на автономна област. Пет години по-късно става и автономна република в състава на Руската федерация. По същото време за първи път се появява и идеята Чувашката АССР да бъде преименувана в Българска АССР, а чувашите да се нарекат българи. Идеята обаче се посреща на нож от съветската наука. “Чувашките буржоазни националисти” са обвинени, че се опитват да използват българската теория за произхода на чувашкия народ за своите враждебни политически цели. В днешно време чувашите българи виждат в преименуването шанс за съживяване на икономиката“.

Трябва да се направи ребрандиране и Чувашия да се нарече Република Волжка България”, обяснява адвокатът Булгарский, сякаш говори за нова марка бисквити. Според него обаче названието “България” е исторически капитал. “На нашата република ще погледнат по друг начин. Сега много хора просто не знаят къде се намираме - дали в Алтай, дали на Чукотка. А Волжка България е красиво, звучно име, което се е закрепило в историята”, разсъждава адвокатът. Смята, че ребрандирането ще донесе и икономически ползи. “Една яхта както я наречеш, така и ще заплува”, обяснява с притчи Булгарский. При преименуването на републиката ще се наложи и преименуване на националността. За международната общност чувашите ще станат българи. Собственото им название обаче ще се запази. Владимир Леонидович дава за пример унгарците, които се самонаричат маджари, финландците - суоми, арменците - хай.

Като аргумент, че трябва да станат България, привържениците на идеята за преименуване намират общите корени с “братовчедите” по линията на хан Аспарух в топонимията на населени места и местности. Така например аналог на българското име Мургаш (връх и село) е районният център Муркаш в Чувашия. Тракия в България си има адаш като село Тракия, също районен център, прекръстен през 50-те години на Червеноармейски. Трети районен център си се казва Варна. И най-накрая в Чувашия има куп села с име Търан или Туруново, което според Владимир Булгарский отправя директно към името на Велико Търново. Туруни се наричало най-близкото обкръжение на владетелите във времето на Велика България и на Волжка България.


Волжка България
Държавата е основана около 660 година от единия от синовете на хан Кубрат - Котраг. Волжка България обаче става независима едва след като отхвърля васалната си зависимост от хазарски хаганат през края на ІХ-началото на Х век. През 922 година царят на волжките българи (балтавар) Алмуш в борба за търсене на военна подкрепа срещу хазарите приема исляма под името Джафар ибн Абдаллах. През 997 - 998 година са печатани сребърни монети вече с новото име на владетеля.


Булгарлък



  Сегашните казански и сибирски татари си размахват халатите по улиците на руските градове и се наричат “булгарлък” и “булгарство”, пише още през 1836 година авторът на “Волжките татари” Владимир Григориев. Самите жители на град Казан до самата Октомврийска революция не са спирали да се наричат българи. През 20-и век в продължение на две години Татарстан е съществувал под името Булгарлък.


Чапай - българин
Музеят на Чапай, който е чуваш и съответно българин, е сред най-посещаваните в Чувашия. Легендарният Чапай си е българин.

Вярно, не от Аспаруховите, а далечен потомък на неговия брат Котраг. Героят на серия вицове, в които присъства заедно със своя ординарец Петка, е реална историческа личност - руският и съветски пълководец Василий Иванович Чапаев.

През 1923 г. става главен герой на романа на Дмитрий Фурманов “Чапаев”, а легендарната си слава придобива след екранизацията през 1934 г. Чапай е чуваш и е роден в някогашното село Будайка, сега в територията на чувашката столица Чебоксари. От 1974 година на мястото, където е бил домът на Чапаеви, е построен “Музей на В. И. Чапаев”.


Бродирана история
   
  Уникално сходство в бродериите по българските земи и в традиционната чувашка бродерия се
вижда при пръв поглед на местни каренца, кърпи и носии. При това цветовата гама се различава от руските носии, като преобладават червен, зелен, жълт, понякога кафяв и по-малко син цвят.

Традиционната бродерия е с правилни геометрични форми, рисунките най-често са розетки. Според етнолога доц. Ружа Нейкова най-близките паралели във фолклорната култура на чуваши и татари с българите са в женската фолклорна носия и сребърните й атрибути.

http://www.monitor.bg/article?id=395543