Лихварството е практика на даване на неетични и неморални парични заеми. В зависимост от местните обичаи, неморалност и неетичност се определят от големината на лихвата.
Християнската църква забранила лихварството. През 1179 папа Александър Трети отлъчил лихварите от църквата. Затова с лихварство се занимавали юдеи, тъй като не били християни. Вярата на юдеите им забранявала да искат лихви от други юдеи - можело само от гои.

в Кастилия през 1330 г лихвата била 20%
в Португалия през 1350 г - 33%
във Франция при Филип Август - 43%
в Англия при крал Джон - 87%

Папа Евгений обявил опрощаване на лихвите и дълговете, ако длъжникът участва в кръстоносен поход. В Англия заминаващите на поход кръстоносци, подпомагани от тълпи длъжници, устройвали погроми и кланета на юдеи в Лондон и Йорк през 1190 г. През 1275 г крал Едуард Първи приел закон за статута на юдеите, с който лихварството се забранявало и имотите на лихварите се конфискували. Много английски юдеи били арестувани, 300 били обесени и собствеността им отишла в бюджета. През 1290 г всички юдеи били изгонени от Англия, като им било разрешено да вземат само колкото могат да носят.

Световната литература е съхранила образите на Шейлок от "Венецианския търговец" на Шекспир и старицата еврейка-лихварка Альона Ивановна от "Престъпление и наказание" на Достоевски, която бива съсечена с оръдието на престъплението - брадва.

Редица исторически личности се противопоставят на лихварството, като от ново време най-известната от тях е на фюрера на Третия Райх - Адолф Хитлер, който е ненавиждал лихварството, свързвайки го с омразните му еврейски банки и високата лихва.

В някои страни и днес лихварството се преследва като престъпление. В Иран и Пакистан е забранено, а в Германия се наказва с до 3 години лишаване от свобода

От форума на в-к "Дневник" от участник с ник dosetliv