Христо Бурдев

Струва ми се, че това заглавие е подходящо мото за продажбата на българската енергетика на чужди монополисти. И без да имам претенциите на икономист, ще се опитам да обясня с два примера защо мисля така.

Когато Литълчайлд, икономически съветник на Маргарет Тачър, й предложил да приватизират производството и разпределението на електроенергия във Великобритания, дори и тя самата не повярвала, че това е осъществимо. "Не може да има две съперничащи си компании, които да се опитват да продават ток, конкурирайки се една друга", отговорила скептично г-жа Тачър. Но Литълчайлд успял да я убеди. За разлика от медицината, където опитите се правят с животни, в икономиката теоретиците обичат да изпробват идеите си върху милиони хора, стига някой да им даде възможност.

Денационализацията на големи държавни предприятия не е патент на Тачър. Тя е извършена за пръв път от Хитлер в полза на едри германски индустриалци, които му се отблагодарили с щедри помощи за нацистката партия. Думата "приватизация" се появява в британската академична литература през 1943 г. в един анализ на икономическата програма на Хитлер. Следващата мащабна приватизация е извършена от ген. Пиночет в Чили. Англичаните нагиздиха тази дума в модни одежди и я пуснаха да шества по света. Днес за малцина думата "приватизация" звучи мазно и закръглено и ухае на френски парфюм, но за други вони на мизерия - видяхме как в България цената на тока изкара хиляди хора на протести.

Да видим какво направили Литълчайлд, г-жа Тачър и други британски апостоли на новата вяра. Те смятали, че дори и американците не са отишли достатъчно далеч в приватизацията и че в САЩ енергетиката е много подобна на съветската. Англичаните вярвали, че конкуренцията ще доведе до спадане на цените на тока за потребителите.

Това, което Литълчайлд пропуснал, е, че големите компании не обичат конкуренцията. Те я мразят и предпочитат да се договарят помежду си. Конкурират се само ако бъдат принудени от държавата. По тази тема един американски журналист пише: "Парите никога не са заинтересувани да укрепват агенциите за регулиране, а напротив - стремят се да ги покваряват". Бих добавил само, че колкото по-големи са парите и колкото по-малка и бедна е държавата, толкова повече процъфтява корупцията в тези агенции. Но нека да продължим с примера на Великобритания. Привлечени от тлъстите печалби, на Острова дошли американците и изкупили британските компании. Америка вървяла по друг път - там позволявали на частните компании да осигуряват жизненоважни дейности като електроснабдяването, но държавата поставила бариера пред печалбите им. Печалбата в САЩ се определяла като процент от инвестициите на компаниите. Във Великобритания обаче г-жа Тачър оставила да действа "невидимата ръка" на пазара, а цените на тока тръгнали нагоре. След като тя паднала от власт, дошли лейбъристите на Тони Блеър и американските компании, усещайки много осезаемо "видимата ръка" на държавата, се оттеглили от британския енергиен пазар. На него се настанили френската компания ЕDF и германските Е.ОN и RWE. ЕDF е вторият по големина производител на електроенергия в света, но обърнете внимание - EDF е с 83% държавно участие и според българските неолиберални шамани тази компания трябваше отдавна да е фалирала. Защото държавата не можела да бъде добър стопанин - поучават ни те с онази снизходителна благост, която е абсолютно необходима при общуването с олигофрени, за каквито явно ни смятат.

Днес британците си задават въпроса защо е трябвало да приватизират енергетиката си и след това да оставят Франция да национализира огромна част от британските предприятия, които преди приватизацията са носели печалба за собствената им държава. Сега EDF изнася печалбите си във Франция, където естествено токът е по-евтин, отколкото във Великобритания.

А сега да минем към втория, американски пример.

Когато през 2005 г. китайската компания "CNOOC" поиска да купи американската нефтодобивна компания "Юнокал", тя беше повече от щедра. Предложи на търг за "Юнокал" 18 млрд. долара, с около 2 млрд. повече от най-големия си конкурент в наддаването -  американският гигант "Шеврон". Това разбуни духовете в САЩ и американският конгрес гласува с абсолютно мнозинство против продажбата на американската компания на китайците. Сделката беше спряна от президента Буш. А сега внимавай, читателю! Американците забраниха продажбата на компания, която не беше държавна, а принадлежеше на частни акционери! Направиха го, защото решиха, че тази продажба застрашава американската енергийна сигурност.

По този повод Пол Кругман написа: "Ако зависеше от мен и аз бих спрял продажбата на "Юнокал" на китайците".

Дали някой от българските неолиберали ще посмее да обвини Кругман и американския конгрес в ксенофобски протекционизъм? Да не забравяме, че Кругман е Нобелов лауреат по икономика и беше наречен "най-прославения икономист на своето поколение". Ето как Кругман заявява своето кредо: "Вярвам в пазарната икономика.
Вярвам в капитализма. Искам пазарната икономика да бъде оставена толкова свободна, колкото може да бъде". Някои български "освободители" решиха, че трябва да направят нашата икономика "по-свободна" от американската и станаха шампиони по приватизация. Добра ли беше за България приватизацията на енергетиката и добри ли бяха българските управници, които я извършиха?

"Думата "добър" има много значения. Например, ако човек застреля баба си от 500 метра, аз бих нарекъл това добър изстрел, но едва ли бих нарекъл стрелеца добър човек". Това го е казал Честертън. Но и той като мен не е разбирал нищо от икономика.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-03-12&article=444247