Постинг
24.01.2013 16:36 -
Приказки за планетите - 1
В руските сайтове
"Сказки планет"
"Планета ФЕНИКС - символ трансформации"
Канал: Селеста Корсхолм, 1993 год
http://rchannel.chat.ru/planet-tales.htm
Для полноты картины будет полезно привести еще один фрагмент из "Сказок Планет".
"Сказки Марса"
"Учитель Крез" - на същия адрес
"Сказки Плутона. Введение"
http://www.gefesta.ru/pluto01.php
"Рассказ Харона" -
http://www.gefesta.ru/pluto02.php
"Рассказ Раньи" -
http://www.gefesta.ru/pluto03.php
"Рассказ Кроноса" -
http://www.gefesta.ru/pluto04.php
"Заключение Лао Дзы" -
http://www.gefesta.ru/pluto05.php
Приказките за Плутон са пълни, от тези за Марс има само от Учителя Крез. Ще продължа за тях с превода от книгата, която имам и в която са включени тези Приказки.
Това е първото издание на изд. "София", "Галактическая семья" - Ченнелинг ІІ. В следващите издания на тази книга тези "Приказки за планетите" вече не бяха включени.
Контактьор е Селеста Корсхолм или Селест Корсолм.
Молбата ми е, ако някой намери нещо повече за този контактьор или за тези приказки, нека публикува адресите. Може би има нещо из сайтовете на английски.
Приказките, които са в книгата, която имам са - изцяло тези за Марс, Уран, и Плутон - за нея дадох къде го има текста на руски.
ПЛАНЕТАРНИЯТ СЪВЕТ
ХОР - (при египтяните - древен бог на небето с главата на сокол) представлява Слънцето, координира дейността на Планетарния Съвет с висшите Междугалактични и Христови Съвети.
ХЕРМЕС - (дремногръцки бог, пратеник на боговете) представлява Меркурий. Управлява междупланетната и междугалактичната комуникация.
АДОНИС - (в римската митология - бог-юноша, възлюбен на Венера, богинята на любовта) представлява Венера, управлява еволюцията на любовта и красотата.
ЕНОХ - (древноеврейски мъдрец) представлява Земята на Планетарния Съвет. Управлява пророческата комуникация.
КРЕЗ - (богат цар на Лидия, победен от персите през 546 г. пр. н. е.) представлява Марс. Координира дейността на Планетарния Съвет с Възнесените Учители в Братството на Светлината.
АТИНА - (в древногръцката митология - богиня на войната и мъдростта) представлява пояса на астероидите, защитава истината и справедливостта.
ЮПИТЕР - (в римската митология - върховен бог) представлява Юпитер, поддържа равновесието на магнитните полета на планетите.
ЗОРОАСТЪР - (жрец-реформатор от VІ в. пр. н. е., донесъл монотеизма в древна Предна Азия) представлява Сатурн, грижи се за порядъка, структурата и съдбата.
КЕТЦАЛКОАТЛ - (при ацтеките - "Пернатата Змия", бог на небето) представлява Уран, работи над развитието на религията и философията.
МЕРЛИН - (уелски маг при двора на крал Артур, V в.) представлява Нептун, съсредоточен е върху научните открития.
ЛАО-ДЗЪ - (китайски философ от VІ в. пр. н. е., основател на даосизма) представлява Плутон, помага за развитието на съзерцателната мъдрост.
ПРИКАЗКИ ЗА МАРС
ВЪВЕДЕНИЕ
През лятото на 1991 г. мен ме поканиха на събрание на група от 12 Възнесени Учители, представляващи на Планетарния Съвет планетите от Слънчевата система. На мен ми предложиха да изобразя портретите на членовете на Съвета и да пристъпя към разпространение на информация за тях. Така започна 4-месечен период на пряк контакт и интензивно общуване с тези забележителни небесни същности. По време на утринната медитация те съединяваха своите енергийни полета с моето. Зрителните усещания се превръщаха в портретни зарисовки, а мислените форми придобиваха вид на записани послания. По такъв начин аз получих 12 портрета и огромно количество информация за целите и функциите на Планетарния Съвет.
Съветът отговаря за пълната реализация на Божествения Космически Пран по напълване със Светлина на тази част от вселената. Те работят в името на хармоничното издигане на цялата Слънчева система към висшето съзнание. Те способстват на това, човешкото съзнание на Земята да стигне да глобалното осъзнаване на възможността за превръщането на планетата Земя в равностоен партньор в семейството на планетите от Слънчевата система. Тези високоразвити същества имат способността мигновенно да се местят по всичките измерения на битието. За да станат членове на ръководния Съвет, на всеки от тях му се е наложило да изучи в дълбочина вибрациите на всичките планети. Имената на много от тях до ден днешен се пазят в човешката история и митология.
Тъй като всеки от тях счита за свой свещен дълг да отдава цялото си индивидуално майсторство и специални знания на общата лабота, то процесът на демократично приемане на решения на Съвета става доста бурно. В такива моменти представителят на Христовия Съвет, Соларис Кумара, който никога не се е въплъщавал на нито една от планетите, призовава събрабите се да усмирят запалеността си и да внасят предложения, основавайки се на по-голяма обективност на съжденията. Когато, накрая, решението е взето, всичките разногласия се премахват и Съветът действа като единен организъм.
През май 1993 г. аз се върнах в къщи след лекционна обиколка и веднага получих следващата си задача. Воите наставници ми съобщиха, че ми предстои получаване на знания от Планетарния Съвет върху историята на Слънчевата система. Представители на всяка от планетите ще ми разкаже историята на еволюцията на своята планета, нейните връзки със Земята и ще разкажат за нашето общо (съвместно) предназначение. Сутринта на следващия ден, в моята медитация възникна Юпитер и ме прехвърли на планетата Юпитер. В серията предавания "Приказки за планетите" юпитерианците станаха първи. Следващ беше Учителят Крез, представител на планетата Марс в Планетарния Съвет, разказал ми "Приказките за Марс".
Марсианските приказки започват с историята на Сюлейман. Сюлейман, когото европейците са нарекли "Великолепни", а турският народ го е кръстил "Законодателят", е бил султан на Османската турска империя от 1520 до 1566 г. Както гласи преданието, немалка роля в тази кратка марсианска история са изиграли Учителят Крез, представляващ Марс в Планетарният Съвет и Учителят Ел Мория, Възнесен Учител на Първия Лъч на Волята и Силата. Когато аз едва започвах да получавам материал чрез ченълинг, то предполагах, че аз нямам никакви лични връзки с Червената Планета на Войната. Но в течение на разгръщащите се пред мене етапи от историята на Марс, аз разбирах обратното. Въпреки, че самата аз не съм била воин, аз съм участвала м вного незабравими вълнуващи пътешествия с воини. Преминавайки заедно през тежки изпитания, аз съм се научила дълбоко да ценя тяхното умение да взимат върху себе си отговорността, да вземат решения и стремително да действат в кризисни ситуации.
Лъчът на воина - е лъч страстен и огнен. Воините живеят в дълбока емоционална енергия. В това е тяхната сила и слабост. За да достигнат висоти на съвършенство в този лъч, воинът трябва да се научи да смирява жарките си емоции с търпение и състрадание към тези, които не са така соъбразителни и пъргази. Той трябва да намери златната среда между неистовството и кротостта, между импулсивността и умението да се изчаква, между действието и бездействието.
Окървавилите меча си също внасят своя принос в еволюцията на Земята. Те също служат на великия Космически План. Те воюват, сражават се и се бият до смърт, унищожавайки, разрушавайки и осквернявайки хората, земята и самите себе си, и така ще продължава дотогава, докогато те не разберат, че трябва да има по-добър път. Те неизбежно ще се превърнат в мирни воини. Те еволюционират от използването на насилието като метод за решаване на проблемите до непоколебима привързаност към мира. Никой не може да ги принуди да се върнат на предишния им път на разрушение.
Възможно е "Приказките за Марс" да ви помогнат да оцените положителните качества, с които воинският лъч е надарил вас и вашите близки. Може би, те ще пробудят във вашата памет отдавна забравен спомен за извършени от вас подвизи в древните битки между Тъмнината и Светлината.
Селест Корсхолм
РАЗКАЗЪТ НА СЮЛЕЙМАН
Приветствам ви. Аз съм Сюлейман, някога заслужил титлата "Великолепни". На мен ми възложиха да започна изложението на "Приказки за Марс". Аз, както и много други морсиански воини, направлявам енергията си в Близкия Изток, където битката между Доброто и Злото, Светлината и Тъмнината се води особено яростно. В този адски котел се събилат воини от противоположни лагери. Ние се срещаме, за да докажем нашето превъзходство въз основата на дълбок жизнен опит. Другите вибрации са изгонени. Те стремително се отвеждат в по-лека среда на обитание. Тези, които са разцъфнали в Близкия Изток - са воините на огъня, които в по-голямата си част са заредени с марсианска енергия.
Моята страна, съвременна Турция, винаги е била място на смесване на народи и религии. Благодарение на своето географско разположение - северо-източното крайбрежие на Следиземноморието - тя е станала естествен мост между Запада и Изтока. Основният сухопътен маршрут от Европа към Далечният Изток е преминавал през Турция. На изток Турция граничи с Иран и Сирия. Когато моят велик дядо Мехмед ІІ превзел Константинопол през 1452 г., турците получиха в наследство изпадналата в застой култура на византийското хрестиянство. Наследниците на Мехмед ІІ продължиха разширяването на територията на империята, завоювайки Гърция и Унгарското кралство, и даже заплашваха Венецианската държава в Италия. По вреуме на управлението на Мехмед ІІ християните не бяха принуждавани да приемат исляма. Те, както преди имаха право да служат и имаха граждански права. По време на моето царстване аз влезнах в съюз с французите против хабсбургският император Карл V и английския крал Хенри VІІІ. Аз дадох на французите особени търговски и пътни привилегии. Тези християнски европейски влияния се усещат в Турция и до ден-днешен. Времето на моето управление се отличаваше с веротърпимост спрямо всички религии. Юдеи, католици, и т.н. живееха свободно, без да се опасяват от гонения.
Аз израстнах в атмосфера на причудливо смесване на източната и западната култура. Гръцките и европейските търговци, учени, дипломати и воини общуваха с индийски, тибетски и китайски. По рафтовете на нашите обшширни библиотеки се пазиха древни фолианти, в които беше събрана мъдростта на Атлантида и Древен Египет. В тесен контакт съществуваха различни философски и религиозни въззрения. Цареше свобода на мисълта и съвестта. Въпреки, че ние се гордеехме със своя прекрасен древен род, това не ни правеше фанатици, нетърпими варвари, за каквито сме представени във вашите западни учебници по история.
Селим І (1512 - 1520), моят баща, удвои размерите на Османската империя, приключвайки през 1517 г. със 100-год. управление на династията на Мамелюците. По такъв начин, Османската империя погълна всички свети територии и превърна турския султан в главен владетел на ислямския свят. Доминиращо значение получиха ислямските обичаи, вярвания и организация, въпреки че влиянието на другите религии не беше изцяло унищожено.
Суфизмът, мистичното направление в исляма, беше втора линия на моето духовно наследство. Моят дядо Баязид ІІ (1481 -1512) в края на дните си става суфия-миролюбец. Еничарите, могъща военна организация, възглавяваща походите на Османската империя, свалиха Баязид и сложиха на трона по-войствения му син Салим І, моят баща. Сефеидите в Иран (Сефеиди - (1502 -1732) - династия на владетелите на държава в Близкия Изток, в която са влизали Иран, Азербайджан, част от Армения, голяма част от територията на съвременен Афганистан, от време на време и Ирак.) останаха единствени от целия Близък Изток, които не бяха завладени от Османската империя. Те запазиха значително влияние. Както и моят дядо, в последните години от живота си, аз също станах идеалист и мистик.
Единствено мен, сред многото синове на султана, ме обучаваха сурово от най-ранно детство на всичките премъдрости на управление на империята. На престолът се възкачваше само тези, който беше достоен за правото да стане следващият върховен владетел. аз се състезавах не само в нивото на владеене на бойни изкуства, но също и в науките и изящните изкуства. От мен се искаше равно умение да владея перото при съчиняване на поеми и меча при водене на бой. Яз растях в атмосфера на голямо съперничество сред празния разкош и жестоките интриги на турския двор. Аз наследих от баща си неукротима воля, която ми даваше вътрешна сила да проедолявам всички препятсктвия и невзгоди. Скоро аз се научих да се съветвам само със себе си и да не вярвам на никого.
За мое велико щастие, майка ми беше не само красива, но и умна и талантлива. Тя издържаше интригите на харема, влизайки в света на поезията, музиката и танците. Нейната дълбока любов към прекрасното обогати моето детско съзнание и ми служеше за утеха в продължение на целият ми бурен живот. Тя ме научи да отвръщам на гнева с нежни думи и с женска тънкост да избягвам агресията. Аз станах необичайно съчетание между женско и мъжко начало. Аз можех да проливам сълзи над прекрасна поема и веднага, в припадък на неконтролируема ярост да се опитвам да убия обидилия ме, който е по-голям и по-силен от мен. Като султан, мен можеха да ме убедят меко, но да ме принудят - никога. Такъв беше характерът ми, изкован в турския двор през ХVІ век.
От майка си аз наследих голяма любов към жените. Както всеки турски султан аз имах много наложници. За разлика от моите предци, аз се влюбих в славянска робиня - момиче на име Роксолана. Въпреки яростното противодействие на двора, аз я направих своя жена и я обичах до края на живота си. Въпреки гнусната клевета около името й , отравяща атмосферата на двореца, нашата любов продължи дълги години. Нека да говорят, че тя не е красива, но за мен тя беше въплъщение на женствеността, мъдростта, състраданието и любовта. Тя роди третия от моите четирима сина. Именно нейният син стана мой наследник, когато умря моят най-голям син, а втория беше умъртвен за вероломство. В нея беше целият ми живот. Когато тя умря, заедно с нея си отиде и радостта ми. В стиховете, които и досега се пазят в родината ми, аз се опитвах да предам своята скръб. Само те ми останах за утеха.
На мен ми трябваха всичките ми способности и ум, за да преживея юношеските си години и да стана поредния султан. От всички страни ме обкръжаваха врагове. Когато баща ми, Селим, в края на краищата взе решение да ме направи свой наследник, той уби всичките си братя, седемте им сина и 4 от петте си собствени сина, за да остане жив само един наследник на престола. Така и аз, Сюлейман, наследих богатство и власт, невиждани нито дотогава, нито след това.
Аз имах едно преимущество пред всички останали хора - имах учител и наставник. Когато се срещнах с него за първи път, бях много млад и той ми се представи като Ашанти. Той се заинтересува от мен още когато аз бях малко дете. Докато растях, той отдалече следял за мен. От време на време при редките си визити, той произнасяше няколко думи, които ме ободряваха. Едва след дълги години аз научих истинското му име. Това беше Акбар Велики, император от династията на Великите Моголи в Индия (1542 - 1605), пътешестващ инкогнито. Много по-късно аз научих духовното му име - Ел-Мория.
Акбар, или Ашанти, както аз го наричах, беше много мъдър и образован човек, когото аз обикнах с цялото си сърце и комуто вярвах безрезервно. Той прекара живота си, учейки всичките знания на света. В Европа настъпи епохата на Възраждането, положила началото на хуманитарния мироглед и светския характер на културата. Възраждаше се мъдростта на древните гърци и римляни. Дойде времето на алхимиците, маговете, астролозите. Такъв човек от епохата на Възраждането беше моят учител. Той беше изкушен от въпросите на науката, религиите, философията, медицината и изкуствата. Той много пътуваше и изучаваше обичаите на много народи и култури.
Не може да не спомена за още един велик дар на Ашанти. Той знаеше не само как е устроен този свят, но имаше знания и за други светове. В историческите учебници не се излага удивителната, но при това не по-малко реалната история на контактите на Земята с другите измерения в продължение на векове. Но Братството на Светлината винаги безшумно се е движело "зад завесата", направлявайки човечеството по еволюционния му път. По-голямата част от сюжетите на тази тема са се запазили във вид на приказки, митове и легенди. Шумерският епос за Гилгамеш и гръцките предания за Одисей - не са нищо друго освен примери за реални събития, но само украсени с друматични преувеличения и нравоучителни уроци. Моят наставник Ашанти беше Възнесен Учител, безсмъртен дух, работещ за Братството на Светлината. От него аз разбрах истината за моят истински произход и предназначение.
В продължение на целият ми живот Ашанти сякаш не старееше. Той винаги изглеждаше зрял мъж на около 40 години и малко повече. На мен винаги ми се струваше, че моят Учител, както и загадъчният Сен-Жермен, който тайнственно се появявал и изчезвал при френския двор по времето на Луи ХІV, ХV и ХVІ, има някакъв особен статус, който му позволява по своя собствена воля да посещава или напуска турския двор. Той притежаваше неограничено богатство и могъщество. Ползваше се с доверието на моя баща-султан и други наши могъщи лидери. След неговите посещения в баща ми неочаквано възникваха нови идеи и пътища за решаване на много държавни проблеми. Моят баща никога не презна публично, че му помага Ашанти, но винаги с ентусиазъм приветстваше всяка негова поява в двора. Както аз разбрах по-късно, за запазване на тази тайна настоявал самият Ашанти. Той не се е стремял към слава и не желаеше да привлича към своята персона общественото внимание.
Космическите контактьори на Ашанти му съобщили за моето потенциално предназначение. Под предлог да се срещне с моя баща, той дошъл в дворуца. В действителност той е искал да оцени нивото на моя прогрес и да пристъпи към по-висше духовно обучение. Естествено, той нищо такова не ми каза. Моето его беше винаги непомерно раздуто. Не, с мен той винаги беше малко суховат, добър, но строг педант. Аз не разбирах как той се беше съгласил да стане мой личен наставник. Това беше в голяма степен необичайно, чуждоземец да бъде допуснат до семейния живот на султана.
Да, аз живеех под ръководството и защитата на този велик Възнесен Учител. Той ме посвети в Братството на Светлината, пробуди в мен висшето ми съзнание и извика в мен стремеж да служа на Божествения План. С негова помощ аз успях да се справя със своето божествено предназначение като султан на Османската турска империя. А сега аз отстъпвам място на разказвача Учителя Ел-Мория.
РАЗКАЗЪТ НА ЕЛ-МОРИЯ
Приветствам ви, аз съм Ел-Мория.
Братството на Светлината работи в протежение на епохите. Нашата вечна цел е - да направляваме, но не да управляваме. Когато ние виждаме, че се развива потенциално взривоопасна ситуация, ние имаме много средства за това, да хвърлиме всичките си сили за решаването на този проблем. Дълго преди това, според както се развива кризисната ситуация, ние сме срособни да регулираме положението на нещата и да разредиме взривоопасната атмосфера. Ние имаме предимството на по-широката временна перспектива. Това, което вие наричате "бъдеще", ние го възприемаме като потенциално "сега". Регулирането на малките, но потенциално опасни проблеми може да предизвика сериозни промени в бъдещето. За това, да може да се разбере нашето видение, представете си ни в ролите на авиационни диспечери на летище. На екрана на радала ние виждаме самолети, които идват от всички посоки към нашето ретище, дълго преди те да извършат кацане. Ако ние забележим потенциална заплаха за безопастността на полетите, то можем да "разместим" самолетите, посочвайки им резервни "въздушни коридори". За всеки отделен пирот нашите указавия ще служат за предупреждение за неизвестното бъдеще. А за нас всяка такава ситуация - е явна и от само себе си действителна част от нашето "сега".
Близкият Изток в началото на ХVІ век беше именно такова потенциално взривоопасно място. Ние навреме видяхме, че в тази зона назрява сериозен конфликт. Тъй като тя се намираше под, така да се каже, юрисдикция, аз прилагах максимум усилия, за да разреда ситуацията и да я реша по позитивен начин. Близкият Изток е "наследил" конфликтите, които започнали в другите измерения и продължили на Земята. Отначало Марс, а после територията на Близкия Изток на Земята се превърнали във въжзелен обект за извънземните сили, жадуващи да установят контрол и господство за свои собствени цели. При тези сили няма понятие за служене на Общото Благо и за следване на Божествения План. Целият си наличен интелект и творчески способности те са поставили в служба на самите себе си. Тези зли влияния предизвикаха разрушаване на Марс и продължаваха да създават конфликти на Земята.
Други групи, дошли в Близкия Изток, носеха положително начало, те се стремяха към неутрализация на негативните влияния и изпълнение на Божествения План на Земята. Древните бази на извънземните цивилизации се намираха в долината на Тигър и Ефпат. Те способстваха за възраждането на могъща шумерска цивилизация, която впоследствие прерасна, в частност, във вавилонската, асирийската и древноеврейската култури.
На Братството на Светлината му се струваше, че най-добрият начин да се справи с тази взривоопасна ситуация на Близкия Изток е - да внедри там "свой човек", чувствуваш ситуацията отвътре и в същото време да е признаван от групата. За такъв човек беше избран Сюлейман. Той изрази съгласие да се въплъти по това време и на това място, за да съдейства отвътре на положетелните промени. Като султан, той ще съсредоточи в ръцете си огромна власт и влияние. Ако в него успее да се разбуди осъзнаването за божествено предназначение, това ще послужи за делото. За осъществяването на този план се изискваше голяма духовна поддръжка. Голяма група от Братството на Светлината доброволно изявиха желание да се въплътят заедно със Сюлейман и да му помагат във физическото измерение. Неговата майка, жена и верните приятели - всички работеха за Братството на Светлината. Аз, Ел-Мория, се съгласих да му бъда духовен наставник, изпълнявайки една от своите духовни задачи на Земята.
Братството на Светлината трябваше да направлява Сюлейман много внимателно. Например, помнейки за трагедията, станала с Ехнатон в Египет, ние разбирахме, че Сюлейман трябва да бъде "приет от народа". Той не трябва да се различава много от другите хора; той трябва да може да общува с тях като равен; но при това да бъде достатъчно решителен, за да успее да направи необходимите промени. Поради тези причини ние внимателно му избирахме родословието. Искаше се, в него да съществуват в равна мярка и човешки и свръхчовешки гени. В резултат Сюлейман стана необикновена личност. Докато беше дете и юноша, той не разбираше с какво се различава от другите хора. Задачата ми беше да му помогна да разбере сам себе си, но така, че в него да не възникне мания за величие, да не стане самовлюбено могъщо чудовище, погубвайки и злоупотребявайки с дарените му висши способности.
При всеки удобен случай аз се срещах със Сюлейман. Меко въздействах на неговия баща, скланяйки го да вижда приемника си в Сюлейман. Няколко пъти успях да уговоря султана да пусне Сюлейман извън двора, за да тръгне с мен на далечно пътешествие. Аз му показвах как живеят и мислят другите народи. Също го взимах със себе си и в космически пътешествия. Ние оставяхме физическите си тела под наглеождането на моите слуги, давайки им строги напътствия при никакви обстоятелства да не ни тревожат нас "спящите". След това ние пътувахме из вселената. Марс беше главната ни цел в това "междупланетно обучение".
Сюлейман трябваше да осъзнае марсианските си корени. Затова аз внимателно му разкривах тайната на неговия уникален произход. Ние пътувахме към Малс, за да види той с очите си последствията от марсианските конфликти. Пред него се откриха две страни от историята на Марс, показани от висша духовна перспектива. Той научаваше за своя потенциал и алтернативни възможности. Но само Сюлейман и никой друг, можеше да реши, какво да прави със своите знания.
Както показа историята, Сюлейман успешно разреши противоречивите тенденции в развитието на марсианската цивилизация, ставайки забележителен султан. Всичките 46 години от неговото управление се смятат за Златен век на Османската империя. Безпрепятственият обмен на идеи между Западът и Изтокът стимулира разцвета на изкуствата и науките. Той поръча на своя придворен архитект Бушбек да издигне комплекс сгради, в състава на които биха влизали джамия, превъзхождаща по размери Софийският Събор, болница, университет и библиотека. В неговата главна резиденция - дворецът Топкапъ - ежедневно се хранеха 5000 души. За висшите административни и военни постове се избираха хора изключително според деловите им качества, прекрати се предаването на длъжности по наследство. Всяка година за обучение в столицата бяха докарвани даващи надежда юноши от провинцията. Най-умните от тях ставаха учени и ръководители. Най-смелите и силните ставаха войници. Много хора от ниско потекло станаха длъжностни лица в империята. Сюлейман разработи система от справедливи закони за целия народ, заработвайки си титлата "Законотворец". Годините на неговото управление донесоха на Близкия Изток стабилност, законов ред и процъфтяване.
С това аз завършвам своята част от "Приказки за Марс". Позволете ми да ви представя Учителя Крез, който ще продължи повествованието.
превод: делфин-хадзапи
"Сказки планет"
"Планета ФЕНИКС - символ трансформации"
Канал: Селеста Корсхолм, 1993 год
http://rchannel.chat.ru/planet-tales.htm
Для полноты картины будет полезно привести еще один фрагмент из "Сказок Планет".
"Сказки Марса"
"Учитель Крез" - на същия адрес
"Сказки Плутона. Введение"
http://www.gefesta.ru/pluto01.php
"Рассказ Харона" -
http://www.gefesta.ru/pluto02.php
"Рассказ Раньи" -
http://www.gefesta.ru/pluto03.php
"Рассказ Кроноса" -
http://www.gefesta.ru/pluto04.php
"Заключение Лао Дзы" -
http://www.gefesta.ru/pluto05.php
Приказките за Плутон са пълни, от тези за Марс има само от Учителя Крез. Ще продължа за тях с превода от книгата, която имам и в която са включени тези Приказки.
Това е първото издание на изд. "София", "Галактическая семья" - Ченнелинг ІІ. В следващите издания на тази книга тези "Приказки за планетите" вече не бяха включени.
Контактьор е Селеста Корсхолм или Селест Корсолм.
Молбата ми е, ако някой намери нещо повече за този контактьор или за тези приказки, нека публикува адресите. Може би има нещо из сайтовете на английски.
Приказките, които са в книгата, която имам са - изцяло тези за Марс, Уран, и Плутон - за нея дадох къде го има текста на руски.
ПЛАНЕТАРНИЯТ СЪВЕТ
ХОР - (при египтяните - древен бог на небето с главата на сокол) представлява Слънцето, координира дейността на Планетарния Съвет с висшите Междугалактични и Христови Съвети.
ХЕРМЕС - (дремногръцки бог, пратеник на боговете) представлява Меркурий. Управлява междупланетната и междугалактичната комуникация.
АДОНИС - (в римската митология - бог-юноша, възлюбен на Венера, богинята на любовта) представлява Венера, управлява еволюцията на любовта и красотата.
ЕНОХ - (древноеврейски мъдрец) представлява Земята на Планетарния Съвет. Управлява пророческата комуникация.
КРЕЗ - (богат цар на Лидия, победен от персите през 546 г. пр. н. е.) представлява Марс. Координира дейността на Планетарния Съвет с Възнесените Учители в Братството на Светлината.
АТИНА - (в древногръцката митология - богиня на войната и мъдростта) представлява пояса на астероидите, защитава истината и справедливостта.
ЮПИТЕР - (в римската митология - върховен бог) представлява Юпитер, поддържа равновесието на магнитните полета на планетите.
ЗОРОАСТЪР - (жрец-реформатор от VІ в. пр. н. е., донесъл монотеизма в древна Предна Азия) представлява Сатурн, грижи се за порядъка, структурата и съдбата.
КЕТЦАЛКОАТЛ - (при ацтеките - "Пернатата Змия", бог на небето) представлява Уран, работи над развитието на религията и философията.
МЕРЛИН - (уелски маг при двора на крал Артур, V в.) представлява Нептун, съсредоточен е върху научните открития.
ЛАО-ДЗЪ - (китайски философ от VІ в. пр. н. е., основател на даосизма) представлява Плутон, помага за развитието на съзерцателната мъдрост.
ПРИКАЗКИ ЗА МАРС
ВЪВЕДЕНИЕ
През лятото на 1991 г. мен ме поканиха на събрание на група от 12 Възнесени Учители, представляващи на Планетарния Съвет планетите от Слънчевата система. На мен ми предложиха да изобразя портретите на членовете на Съвета и да пристъпя към разпространение на информация за тях. Така започна 4-месечен период на пряк контакт и интензивно общуване с тези забележителни небесни същности. По време на утринната медитация те съединяваха своите енергийни полета с моето. Зрителните усещания се превръщаха в портретни зарисовки, а мислените форми придобиваха вид на записани послания. По такъв начин аз получих 12 портрета и огромно количество информация за целите и функциите на Планетарния Съвет.
Съветът отговаря за пълната реализация на Божествения Космически Пран по напълване със Светлина на тази част от вселената. Те работят в името на хармоничното издигане на цялата Слънчева система към висшето съзнание. Те способстват на това, човешкото съзнание на Земята да стигне да глобалното осъзнаване на възможността за превръщането на планетата Земя в равностоен партньор в семейството на планетите от Слънчевата система. Тези високоразвити същества имат способността мигновенно да се местят по всичките измерения на битието. За да станат членове на ръководния Съвет, на всеки от тях му се е наложило да изучи в дълбочина вибрациите на всичките планети. Имената на много от тях до ден днешен се пазят в човешката история и митология.
Тъй като всеки от тях счита за свой свещен дълг да отдава цялото си индивидуално майсторство и специални знания на общата лабота, то процесът на демократично приемане на решения на Съвета става доста бурно. В такива моменти представителят на Христовия Съвет, Соларис Кумара, който никога не се е въплъщавал на нито една от планетите, призовава събрабите се да усмирят запалеността си и да внасят предложения, основавайки се на по-голяма обективност на съжденията. Когато, накрая, решението е взето, всичките разногласия се премахват и Съветът действа като единен организъм.
През май 1993 г. аз се върнах в къщи след лекционна обиколка и веднага получих следващата си задача. Воите наставници ми съобщиха, че ми предстои получаване на знания от Планетарния Съвет върху историята на Слънчевата система. Представители на всяка от планетите ще ми разкаже историята на еволюцията на своята планета, нейните връзки със Земята и ще разкажат за нашето общо (съвместно) предназначение. Сутринта на следващия ден, в моята медитация възникна Юпитер и ме прехвърли на планетата Юпитер. В серията предавания "Приказки за планетите" юпитерианците станаха първи. Следващ беше Учителят Крез, представител на планетата Марс в Планетарния Съвет, разказал ми "Приказките за Марс".
Марсианските приказки започват с историята на Сюлейман. Сюлейман, когото европейците са нарекли "Великолепни", а турският народ го е кръстил "Законодателят", е бил султан на Османската турска империя от 1520 до 1566 г. Както гласи преданието, немалка роля в тази кратка марсианска история са изиграли Учителят Крез, представляващ Марс в Планетарният Съвет и Учителят Ел Мория, Възнесен Учител на Първия Лъч на Волята и Силата. Когато аз едва започвах да получавам материал чрез ченълинг, то предполагах, че аз нямам никакви лични връзки с Червената Планета на Войната. Но в течение на разгръщащите се пред мене етапи от историята на Марс, аз разбирах обратното. Въпреки, че самата аз не съм била воин, аз съм участвала м вного незабравими вълнуващи пътешествия с воини. Преминавайки заедно през тежки изпитания, аз съм се научила дълбоко да ценя тяхното умение да взимат върху себе си отговорността, да вземат решения и стремително да действат в кризисни ситуации.
Лъчът на воина - е лъч страстен и огнен. Воините живеят в дълбока емоционална енергия. В това е тяхната сила и слабост. За да достигнат висоти на съвършенство в този лъч, воинът трябва да се научи да смирява жарките си емоции с търпение и състрадание към тези, които не са така соъбразителни и пъргази. Той трябва да намери златната среда между неистовството и кротостта, между импулсивността и умението да се изчаква, между действието и бездействието.
Окървавилите меча си също внасят своя принос в еволюцията на Земята. Те също служат на великия Космически План. Те воюват, сражават се и се бият до смърт, унищожавайки, разрушавайки и осквернявайки хората, земята и самите себе си, и така ще продължава дотогава, докогато те не разберат, че трябва да има по-добър път. Те неизбежно ще се превърнат в мирни воини. Те еволюционират от използването на насилието като метод за решаване на проблемите до непоколебима привързаност към мира. Никой не може да ги принуди да се върнат на предишния им път на разрушение.
Възможно е "Приказките за Марс" да ви помогнат да оцените положителните качества, с които воинският лъч е надарил вас и вашите близки. Може би, те ще пробудят във вашата памет отдавна забравен спомен за извършени от вас подвизи в древните битки между Тъмнината и Светлината.
Селест Корсхолм
РАЗКАЗЪТ НА СЮЛЕЙМАН
Приветствам ви. Аз съм Сюлейман, някога заслужил титлата "Великолепни". На мен ми възложиха да започна изложението на "Приказки за Марс". Аз, както и много други морсиански воини, направлявам енергията си в Близкия Изток, където битката между Доброто и Злото, Светлината и Тъмнината се води особено яростно. В този адски котел се събилат воини от противоположни лагери. Ние се срещаме, за да докажем нашето превъзходство въз основата на дълбок жизнен опит. Другите вибрации са изгонени. Те стремително се отвеждат в по-лека среда на обитание. Тези, които са разцъфнали в Близкия Изток - са воините на огъня, които в по-голямата си част са заредени с марсианска енергия.
Моята страна, съвременна Турция, винаги е била място на смесване на народи и религии. Благодарение на своето географско разположение - северо-източното крайбрежие на Следиземноморието - тя е станала естествен мост между Запада и Изтока. Основният сухопътен маршрут от Европа към Далечният Изток е преминавал през Турция. На изток Турция граничи с Иран и Сирия. Когато моят велик дядо Мехмед ІІ превзел Константинопол през 1452 г., турците получиха в наследство изпадналата в застой култура на византийското хрестиянство. Наследниците на Мехмед ІІ продължиха разширяването на територията на империята, завоювайки Гърция и Унгарското кралство, и даже заплашваха Венецианската държава в Италия. По вреуме на управлението на Мехмед ІІ християните не бяха принуждавани да приемат исляма. Те, както преди имаха право да служат и имаха граждански права. По време на моето царстване аз влезнах в съюз с французите против хабсбургският император Карл V и английския крал Хенри VІІІ. Аз дадох на французите особени търговски и пътни привилегии. Тези християнски европейски влияния се усещат в Турция и до ден-днешен. Времето на моето управление се отличаваше с веротърпимост спрямо всички религии. Юдеи, католици, и т.н. живееха свободно, без да се опасяват от гонения.
Аз израстнах в атмосфера на причудливо смесване на източната и западната култура. Гръцките и европейските търговци, учени, дипломати и воини общуваха с индийски, тибетски и китайски. По рафтовете на нашите обшширни библиотеки се пазиха древни фолианти, в които беше събрана мъдростта на Атлантида и Древен Египет. В тесен контакт съществуваха различни философски и религиозни въззрения. Цареше свобода на мисълта и съвестта. Въпреки, че ние се гордеехме със своя прекрасен древен род, това не ни правеше фанатици, нетърпими варвари, за каквито сме представени във вашите западни учебници по история.
Селим І (1512 - 1520), моят баща, удвои размерите на Османската империя, приключвайки през 1517 г. със 100-год. управление на династията на Мамелюците. По такъв начин, Османската империя погълна всички свети територии и превърна турския султан в главен владетел на ислямския свят. Доминиращо значение получиха ислямските обичаи, вярвания и организация, въпреки че влиянието на другите религии не беше изцяло унищожено.
Суфизмът, мистичното направление в исляма, беше втора линия на моето духовно наследство. Моят дядо Баязид ІІ (1481 -1512) в края на дните си става суфия-миролюбец. Еничарите, могъща военна организация, възглавяваща походите на Османската империя, свалиха Баязид и сложиха на трона по-войствения му син Салим І, моят баща. Сефеидите в Иран (Сефеиди - (1502 -1732) - династия на владетелите на държава в Близкия Изток, в която са влизали Иран, Азербайджан, част от Армения, голяма част от територията на съвременен Афганистан, от време на време и Ирак.) останаха единствени от целия Близък Изток, които не бяха завладени от Османската империя. Те запазиха значително влияние. Както и моят дядо, в последните години от живота си, аз също станах идеалист и мистик.
Единствено мен, сред многото синове на султана, ме обучаваха сурово от най-ранно детство на всичките премъдрости на управление на империята. На престолът се възкачваше само тези, който беше достоен за правото да стане следващият върховен владетел. аз се състезавах не само в нивото на владеене на бойни изкуства, но също и в науките и изящните изкуства. От мен се искаше равно умение да владея перото при съчиняване на поеми и меча при водене на бой. Яз растях в атмосфера на голямо съперничество сред празния разкош и жестоките интриги на турския двор. Аз наследих от баща си неукротима воля, която ми даваше вътрешна сила да проедолявам всички препятсктвия и невзгоди. Скоро аз се научих да се съветвам само със себе си и да не вярвам на никого.
За мое велико щастие, майка ми беше не само красива, но и умна и талантлива. Тя издържаше интригите на харема, влизайки в света на поезията, музиката и танците. Нейната дълбока любов към прекрасното обогати моето детско съзнание и ми служеше за утеха в продължение на целият ми бурен живот. Тя ме научи да отвръщам на гнева с нежни думи и с женска тънкост да избягвам агресията. Аз станах необичайно съчетание между женско и мъжко начало. Аз можех да проливам сълзи над прекрасна поема и веднага, в припадък на неконтролируема ярост да се опитвам да убия обидилия ме, който е по-голям и по-силен от мен. Като султан, мен можеха да ме убедят меко, но да ме принудят - никога. Такъв беше характерът ми, изкован в турския двор през ХVІ век.
От майка си аз наследих голяма любов към жените. Както всеки турски султан аз имах много наложници. За разлика от моите предци, аз се влюбих в славянска робиня - момиче на име Роксолана. Въпреки яростното противодействие на двора, аз я направих своя жена и я обичах до края на живота си. Въпреки гнусната клевета около името й , отравяща атмосферата на двореца, нашата любов продължи дълги години. Нека да говорят, че тя не е красива, но за мен тя беше въплъщение на женствеността, мъдростта, състраданието и любовта. Тя роди третия от моите четирима сина. Именно нейният син стана мой наследник, когато умря моят най-голям син, а втория беше умъртвен за вероломство. В нея беше целият ми живот. Когато тя умря, заедно с нея си отиде и радостта ми. В стиховете, които и досега се пазят в родината ми, аз се опитвах да предам своята скръб. Само те ми останах за утеха.
На мен ми трябваха всичките ми способности и ум, за да преживея юношеските си години и да стана поредния султан. От всички страни ме обкръжаваха врагове. Когато баща ми, Селим, в края на краищата взе решение да ме направи свой наследник, той уби всичките си братя, седемте им сина и 4 от петте си собствени сина, за да остане жив само един наследник на престола. Така и аз, Сюлейман, наследих богатство и власт, невиждани нито дотогава, нито след това.
Аз имах едно преимущество пред всички останали хора - имах учител и наставник. Когато се срещнах с него за първи път, бях много млад и той ми се представи като Ашанти. Той се заинтересува от мен още когато аз бях малко дете. Докато растях, той отдалече следял за мен. От време на време при редките си визити, той произнасяше няколко думи, които ме ободряваха. Едва след дълги години аз научих истинското му име. Това беше Акбар Велики, император от династията на Великите Моголи в Индия (1542 - 1605), пътешестващ инкогнито. Много по-късно аз научих духовното му име - Ел-Мория.
Акбар, или Ашанти, както аз го наричах, беше много мъдър и образован човек, когото аз обикнах с цялото си сърце и комуто вярвах безрезервно. Той прекара живота си, учейки всичките знания на света. В Европа настъпи епохата на Възраждането, положила началото на хуманитарния мироглед и светския характер на културата. Възраждаше се мъдростта на древните гърци и римляни. Дойде времето на алхимиците, маговете, астролозите. Такъв човек от епохата на Възраждането беше моят учител. Той беше изкушен от въпросите на науката, религиите, философията, медицината и изкуствата. Той много пътуваше и изучаваше обичаите на много народи и култури.
Не може да не спомена за още един велик дар на Ашанти. Той знаеше не само как е устроен този свят, но имаше знания и за други светове. В историческите учебници не се излага удивителната, но при това не по-малко реалната история на контактите на Земята с другите измерения в продължение на векове. Но Братството на Светлината винаги безшумно се е движело "зад завесата", направлявайки човечеството по еволюционния му път. По-голямата част от сюжетите на тази тема са се запазили във вид на приказки, митове и легенди. Шумерският епос за Гилгамеш и гръцките предания за Одисей - не са нищо друго освен примери за реални събития, но само украсени с друматични преувеличения и нравоучителни уроци. Моят наставник Ашанти беше Възнесен Учител, безсмъртен дух, работещ за Братството на Светлината. От него аз разбрах истината за моят истински произход и предназначение.
В продължение на целият ми живот Ашанти сякаш не старееше. Той винаги изглеждаше зрял мъж на около 40 години и малко повече. На мен винаги ми се струваше, че моят Учител, както и загадъчният Сен-Жермен, който тайнственно се появявал и изчезвал при френския двор по времето на Луи ХІV, ХV и ХVІ, има някакъв особен статус, който му позволява по своя собствена воля да посещава или напуска турския двор. Той притежаваше неограничено богатство и могъщество. Ползваше се с доверието на моя баща-султан и други наши могъщи лидери. След неговите посещения в баща ми неочаквано възникваха нови идеи и пътища за решаване на много държавни проблеми. Моят баща никога не презна публично, че му помага Ашанти, но винаги с ентусиазъм приветстваше всяка негова поява в двора. Както аз разбрах по-късно, за запазване на тази тайна настоявал самият Ашанти. Той не се е стремял към слава и не желаеше да привлича към своята персона общественото внимание.
Космическите контактьори на Ашанти му съобщили за моето потенциално предназначение. Под предлог да се срещне с моя баща, той дошъл в дворуца. В действителност той е искал да оцени нивото на моя прогрес и да пристъпи към по-висше духовно обучение. Естествено, той нищо такова не ми каза. Моето его беше винаги непомерно раздуто. Не, с мен той винаги беше малко суховат, добър, но строг педант. Аз не разбирах как той се беше съгласил да стане мой личен наставник. Това беше в голяма степен необичайно, чуждоземец да бъде допуснат до семейния живот на султана.
Да, аз живеех под ръководството и защитата на този велик Възнесен Учител. Той ме посвети в Братството на Светлината, пробуди в мен висшето ми съзнание и извика в мен стремеж да служа на Божествения План. С негова помощ аз успях да се справя със своето божествено предназначение като султан на Османската турска империя. А сега аз отстъпвам място на разказвача Учителя Ел-Мория.
РАЗКАЗЪТ НА ЕЛ-МОРИЯ
Приветствам ви, аз съм Ел-Мория.
Братството на Светлината работи в протежение на епохите. Нашата вечна цел е - да направляваме, но не да управляваме. Когато ние виждаме, че се развива потенциално взривоопасна ситуация, ние имаме много средства за това, да хвърлиме всичките си сили за решаването на този проблем. Дълго преди това, според както се развива кризисната ситуация, ние сме срособни да регулираме положението на нещата и да разредиме взривоопасната атмосфера. Ние имаме предимството на по-широката временна перспектива. Това, което вие наричате "бъдеще", ние го възприемаме като потенциално "сега". Регулирането на малките, но потенциално опасни проблеми може да предизвика сериозни промени в бъдещето. За това, да може да се разбере нашето видение, представете си ни в ролите на авиационни диспечери на летище. На екрана на радала ние виждаме самолети, които идват от всички посоки към нашето ретище, дълго преди те да извършат кацане. Ако ние забележим потенциална заплаха за безопастността на полетите, то можем да "разместим" самолетите, посочвайки им резервни "въздушни коридори". За всеки отделен пирот нашите указавия ще служат за предупреждение за неизвестното бъдеще. А за нас всяка такава ситуация - е явна и от само себе си действителна част от нашето "сега".
Близкият Изток в началото на ХVІ век беше именно такова потенциално взривоопасно място. Ние навреме видяхме, че в тази зона назрява сериозен конфликт. Тъй като тя се намираше под, така да се каже, юрисдикция, аз прилагах максимум усилия, за да разреда ситуацията и да я реша по позитивен начин. Близкият Изток е "наследил" конфликтите, които започнали в другите измерения и продължили на Земята. Отначало Марс, а после територията на Близкия Изток на Земята се превърнали във въжзелен обект за извънземните сили, жадуващи да установят контрол и господство за свои собствени цели. При тези сили няма понятие за служене на Общото Благо и за следване на Божествения План. Целият си наличен интелект и творчески способности те са поставили в служба на самите себе си. Тези зли влияния предизвикаха разрушаване на Марс и продължаваха да създават конфликти на Земята.
Други групи, дошли в Близкия Изток, носеха положително начало, те се стремяха към неутрализация на негативните влияния и изпълнение на Божествения План на Земята. Древните бази на извънземните цивилизации се намираха в долината на Тигър и Ефпат. Те способстваха за възраждането на могъща шумерска цивилизация, която впоследствие прерасна, в частност, във вавилонската, асирийската и древноеврейската култури.
На Братството на Светлината му се струваше, че най-добрият начин да се справи с тази взривоопасна ситуация на Близкия Изток е - да внедри там "свой човек", чувствуваш ситуацията отвътре и в същото време да е признаван от групата. За такъв човек беше избран Сюлейман. Той изрази съгласие да се въплъти по това време и на това място, за да съдейства отвътре на положетелните промени. Като султан, той ще съсредоточи в ръцете си огромна власт и влияние. Ако в него успее да се разбуди осъзнаването за божествено предназначение, това ще послужи за делото. За осъществяването на този план се изискваше голяма духовна поддръжка. Голяма група от Братството на Светлината доброволно изявиха желание да се въплътят заедно със Сюлейман и да му помагат във физическото измерение. Неговата майка, жена и верните приятели - всички работеха за Братството на Светлината. Аз, Ел-Мория, се съгласих да му бъда духовен наставник, изпълнявайки една от своите духовни задачи на Земята.
Братството на Светлината трябваше да направлява Сюлейман много внимателно. Например, помнейки за трагедията, станала с Ехнатон в Египет, ние разбирахме, че Сюлейман трябва да бъде "приет от народа". Той не трябва да се различава много от другите хора; той трябва да може да общува с тях като равен; но при това да бъде достатъчно решителен, за да успее да направи необходимите промени. Поради тези причини ние внимателно му избирахме родословието. Искаше се, в него да съществуват в равна мярка и човешки и свръхчовешки гени. В резултат Сюлейман стана необикновена личност. Докато беше дете и юноша, той не разбираше с какво се различава от другите хора. Задачата ми беше да му помогна да разбере сам себе си, но така, че в него да не възникне мания за величие, да не стане самовлюбено могъщо чудовище, погубвайки и злоупотребявайки с дарените му висши способности.
При всеки удобен случай аз се срещах със Сюлейман. Меко въздействах на неговия баща, скланяйки го да вижда приемника си в Сюлейман. Няколко пъти успях да уговоря султана да пусне Сюлейман извън двора, за да тръгне с мен на далечно пътешествие. Аз му показвах как живеят и мислят другите народи. Също го взимах със себе си и в космически пътешествия. Ние оставяхме физическите си тела под наглеождането на моите слуги, давайки им строги напътствия при никакви обстоятелства да не ни тревожат нас "спящите". След това ние пътувахме из вселената. Марс беше главната ни цел в това "междупланетно обучение".
Сюлейман трябваше да осъзнае марсианските си корени. Затова аз внимателно му разкривах тайната на неговия уникален произход. Ние пътувахме към Малс, за да види той с очите си последствията от марсианските конфликти. Пред него се откриха две страни от историята на Марс, показани от висша духовна перспектива. Той научаваше за своя потенциал и алтернативни възможности. Но само Сюлейман и никой друг, можеше да реши, какво да прави със своите знания.
Както показа историята, Сюлейман успешно разреши противоречивите тенденции в развитието на марсианската цивилизация, ставайки забележителен султан. Всичките 46 години от неговото управление се смятат за Златен век на Османската империя. Безпрепятственият обмен на идеи между Западът и Изтокът стимулира разцвета на изкуствата и науките. Той поръча на своя придворен архитект Бушбек да издигне комплекс сгради, в състава на които биха влизали джамия, превъзхождаща по размери Софийският Събор, болница, университет и библиотека. В неговата главна резиденция - дворецът Топкапъ - ежедневно се хранеха 5000 души. За висшите административни и военни постове се избираха хора изключително според деловите им качества, прекрати се предаването на длъжности по наследство. Всяка година за обучение в столицата бяха докарвани даващи надежда юноши от провинцията. Най-умните от тях ставаха учени и ръководители. Най-смелите и силните ставаха войници. Много хора от ниско потекло станаха длъжностни лица в империята. Сюлейман разработи система от справедливи закони за целия народ, заработвайки си титлата "Законотворец". Годините на неговото управление донесоха на Близкия Изток стабилност, законов ред и процъфтяване.
С това аз завършвам своята част от "Приказки за Марс". Позволете ми да ви представя Учителя Крез, който ще продължи повествованието.
превод: делфин-хадзапи
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1929
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия