Ловецът осиновил Пешо преди 2,5 г., охранил го до 100 кг Христос язди глиган като пони Прасето си има и "басейн", дели двора с гълъби и гончета
Ловец да осинови глиган? И такова чудо има - в родното село на Христо Стоичков - пловдивското Ясно поле. Там живее българският д-р Дулитъл. Христос Христозов има нестандартно хоби - спасява болни и ранени диви животни. Заниманието му обаче не е случайно, тъй като мъжът е запален ловец и не пропуска всеки свободен ден да излезе в гората, където среща всякакви представители на животинския свят. Не на всяка цена тръгва с пушката, за да застреля дивеч. Преди да вдигне оръжието, винаги преценява дали да стреля.
 
Уж Христос язди Пешо, но понякога става и обратното
  "Не мога да убия животно, което ми разрешава да го погаля", обяснява Христос Христозов, който с право носи името на Спасителя. Не един и два пъти е връщал към живот ранено животно в гората. Така преди 2,5 г. попада на бебе глиганче, което е на косъм от смъртта - гладно и премръзнало. Ловци убили родителите му и то останало само дни наред. Христос веднага го закарал в клиниката на пловдивския ветеринар д-р Георги Сяров, който буквално върнал живота на дивото прасенце.

Оказало се, че мъничето е с пневмония и без лекарства няма да оцелее. След няколко силни инжекции глиганчето се съвзело и Христос го прибрал вкъщи, за да го закрепи. "Започнах да го храня, но то се оказа много лакомо и пак се разболя - този път от голямото количество храна, което поемаше", разказва пловдивският д-р Дулитъл. Отново се върнали в клиниката на д-р Сяров, който обяснил на Христос, че трябва да му дава определена храна - предимно твърди зърна. Ловецът се чудил дали мъничето ще може да я сдъвче, но прасенцето бързо опровергало опасенията му, когато му сервирал царевица. С нея пораснало и вече е над 100 кг, а е едва на 2,5 г. А авджията понякога го язди като пони.

Христос кръстил прасенцето Пешо - на свой приятел ловджия, за майтап. Тъй като е свикнал много със стопанина си, Пешо няма никакво намерение да се връща в гората. Христос и съпругата му също не искат да се разделят с него, тъй като вече го имат за домашен любимец. Всеки ден играят заедно в задния двор на дома си в Ясно поле, където най-приятното занимание на глигана е да тича на воля. Може да препуска с часове, като междувременно спира при стопаните, за да хапне бонбон.

Любими са му лукчетата, които взема направо от устата на Христос, както правят животните в цирковите номера. Най-удивителното е, че със зъби и език обелва бонбона и изплюва хартията. Обича също така да се гали на стопанина и досущ като куче го ближе по ръката и по лицето, когато му е благодарен за нещо. Лятно време пък за Пешо е рай. Тогава Христос му прави "басейн" в яма с вода. И Пешо се въргаля в калта и се спасява от жегите.

В стопанския двор на Христозови има още куп животни и птици. Ловецът гледа три гончета, с които излиза в гората. Има гълъби, кокошки и патици. Пешо живее в разбирателство с всички тях.

Единственият му враг е ягтериерът Мими Независимо че стена дели кочината на Пешо и къщичката на кучето, двамата не искат да се видят. Мимето, както я наричат на галено стопаните, е истински убиец. "Трябват й само 2 минути и ще удави глигана", казва Христос. Затова ги събира заедно само в краен случай - например, когато Пешо не иска да се прибере в своята "къща". Тогава Христозов вади "тежката артилерия" - пуска Мими навън. Щом Пешо я види, хуква да се спасява в кочината. Глиганът познава захапката й - неведнъж ягтериерът го е докопвал и веднага впивал острите си зъби в гърлото му. Досега само бързата реакция на Христос е спасявала Пешо от Мими. Ягтериерът е миниатюрен на бой, но пък се слави като едно от най-бързите и силни кучета ловци, разказва д-р Дулитъл от Ясна поляна.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-01-12&article=437292

Ели Куманова