Четиринадесет милиарда години, по време на своето раждане, цялата Вселена е била сключена в радиус от /10 на -33 степен/см, което е несравнимо по-малко от радиуса на протона. В този обем се е намирала, цялата информация за бъдещето на Вселената. Става Големият Взрив. Повечето учени смятат, че от този момент Вселената се разширява с постоянно ускорение, но не се свива. Но силата на гравитацията трябва да забавя разширяването на големи разстояния.

За да се разбере, този парадокс може да се обясни само ако има анти-гравитация с отрицателно налягане. Над този парадокс се е мъчил и великият Айнщайн.

Само 3-5% от вселената – първичната материя се състои от бариони, (неутрони протониони, електрони и кванти светлина). 70% от Вселената се състои от материя, с положителна енергия плътност и отрицателно налягане. Това вещество се нарича "тъмна енергия". Още 25% от вселената са частици с неизвестен характер, които не са открити, но е ясно, че те са по-тежки от протоните и не достигат скоростта на светлината. На Земята има много бариони, от които ние можем да черпим енергия. Разсеяната енергия на вакуума на Вселената който е несравнимо повече, е недостъпна за нас. Къде е мястото, за Бога? За физиците, Бог може да се разглежда като скаларно поле наречено още инфлатон, което не е открито, но наличието на което следва от теорията.



Скаларното поле (инфлатон)


Скаларното поле съществува около нас, но не го виждаме. Проявява се в това, че частиците получават маса, взаимодействайки си с него. От това поле Вселената черпи енергия за разширението си, при това невероятно огромна енергия.


Използваме аналогия на пуснато в чаша топче. Когато топчето е достатъчно нависоко, потенциалната му енергия е голяма. То може да се търкаля надолу, освобождавайки енергия във вид на кинетична енергия. А скаларното поле преминава "надолу", освобождавайки енергия в разширението на Вселената. Когато скаларното поле осцилира, то губи енергия, отдавайки я във форма на елементарни частици. Тези частици си взаимодействат една с друга, докато не достигнат топлинно равновесие, съответстващо на стандартния модел на горещата Вселена.

Важно е да се отбележи, че макар физичните процеси в ранната Вселена да протичат при много високи плътности на енергия (~1014 GeV), температурата на средата остава 0 (поле има, но частици няма!). Традиционната плазма възниква по-късно, когато скаларното поле се разпада на частици, и се ражда веществото.

В теорията на инфлация се твърди, че ние виждаме от Земята далече не цялата, а много малка част от целия свят - цялата Вселена. И тази "наша" част от Вселената се оказва една от многото други отделни части на Вселената, които спонтанно са се родили от флуктуацииите на физическия вакуум.


Кой направи всичко това?

"Но напоследък ни гризе още една мисъл: може да се създава Вселена не само в компютрите, но и в лаборатория! Трябва само да се свие материята така силно, че квантовите флуктуации да задействат инфлационен взрив? Оценките показват, че даже милиграм вещество е достатъчно за възникване на нова вечно самовъзпроизвеждаща се Вселена! /Адронов Колайдер/.

Разбира се, това е фантазия на теоретици, и ние не знаем дали е възможен такъв път. Теорията на квантовите флуктуации е много сложна, и да се предскажат количествено, как ще тръгне процеса, засега е невъзможно…

А ако се получи, то какво да правим с тази нова Вселена?… Как да се свържем с нейните жители?… А може би, и нашия Космос е създаден от някакви любители на подобни експерименти?… Някога ще си отговорим на тези въпроси".
Само ще отбележа, че енергията за създаването на скаларно поле я имаме, остава само да разберем как и дали да я приложим...

Публикувано от Николай Николов

http://nikolaijambol.blogspot.com/2009/11/blog-post_9122.html