Чета, чета, правя си взаимовръзки, налбюдавам, правя си свои гледни точки и ми се иска да напиша следното:

"Има много и много ченълинги, контактьори, откровения, открития (чрез нашатаземна наука), докосвания, философско-религиозни доктрини, митове, легенди, предания, приказки, разкази на лични преживявания и... изобщо море от безкрайна информация.

В това море ми прави впечатление - силно впечатление - следното (мое обобщение от наблюдението и взаимовръзките, окито имам направени до този момент от моя Личен Път в Безкрая на Безбрежните възможности и пътешествия:

Всеки, който дава по някакъв начин информация, така я дава, че в основата стои, че само неговото е единствено, уникално, спасяващо, и... точно то е най-истинското, а на всички други, получаващи информация - не е истинно и истинско. Това ми звучи фанатично, един контактьор, получател, наблюдател и какъвто и да е - не може да има само Той и Никой Друг истинна Една информация и Истина.

За Мен - Всеки Човек (индивид, същество...) в Безкрайността на Вечните Възможности и преминаване от едно състояние в друго има много и много истини, които също се менят постоянно чрез моментите на Всеки миг на Сега, всичко е Многолико, Не е еднозначно и застойно, всичко прелива и се променя във Всеки Миг на Сега. Всеки Човек (същество, индивид...) е Център на своята Собствена Вселена в сбора от Колективни фрагменти в Колективно Съзнание, което обитава (обитаваме) и във всеки свой Личен миг изпитва своя частица от Истина/Истини, които обаче незнайно защо (просто не мога още да го проумея напълно освен чрез това да си го обясня, че е заради обитаването във физическо тяло, което се проявява чрез Егото, че само Нашето е най-най, а на всеки друг Не е) се опитва по всякакъв начин да насади в околните, че е Най-Най Точното и Вярното и не приема, че Колкото хора има на планетата ни (и не само на нея), колкото са съзнанията в Безбрежността, толкова са и Мненията и схващанията и Вярванията в сега, че Всеки си е личен Център на Вселената/Реалност, в която той обитава в настоящия Сега-Момент.

И Няма право да насажда фанатично тези свои вярвания на всеки около него или да пише, (ако пише книги, мнения или по друг начин), че само Неговото си е Общо за Всички и само То е Вярно.

Всеки човек си е на неговото си мнение в това, докъдето е достигнал по неговия си Път, всеки човек има правото да вярва в това, до което е стигнал до Сегашният му Момент, всеки човек сам решава докъде и кога ще вярва и ще си промени веруюто, надеждите, реалностите, в които обитава.

Завършвам с едно вече проумяно от мен изречение, проумяно и преживяно, в смисъл - дълбочината скрита в него - "Колкото хора (същества, съзнания, създания...), толкова и Пътища към Единното Проявено/Непроявено."

Всеки има Своя си Личен Път и Своите си Лични Преживявания, никой друг не може да преживее това, което той самият преживява и не може да друг да му причини това, което сами си причиняваме на себе си (а обичаме да обвиняваме винаги отвън други, а тези други са също част от нас самите, помагащи ни ние да се самоопознаваме)." автор: Хадзапи

Добра да е вечерта Ви,
Благодаря Ви, за прекрасната тема!
Трудно е, много е трудно, за да се опълчим и да допуснем, че през последните 2 или 4 000 000 години, са се трупали опитности, които са достигнали, като части от пъзел.
Не, нямаме преповтаряне, всички сме подобни, но нищо повече.
Това внимавах при дъщерите си и при учениците, а сега и при внуците.
Условия, за да се проявят, а не да следват модел.
Но това ще е за малцина, защото ще ни заливат със страхове, за да сме притеснени потребители, а не независими и свободни в избора.
Вече съм само градинар и прилагам наученото при цветята, храстите, дърветата и полезните треви. Те не търпят подобна агротехника, а са с индивидуален характер, сбъркам ли, наказват ме, като ме лишават от присъствието си, предпочитат смъртта, а не моят мързел и незнание.
Приятни почивни дни!
С Уважение, дядо Кольо.

И на Вас интересни дни да имате и успехи в общуването с растителния свят :)

Твърде много информация която де факто повтаря
едно и също написано много отдавна.
Едва когато човек достигне до извора на информацията,
стават излишни много неща...просто всичко се срива в миг.
И то не за да се разруши,а за да се роди новото...