Архитипните образи на Висш Аз също могат да бъдат най-разнообразни. Той може да ви се показва във всякакви проявления на сън или в ОИТ:

• Огромна струя енергия-светлина (3-5 м в диаметър), която сякаш извира от нищото и като си вдигнеш очите нагоре, не се вижда краят ѝ. Тя съдържа онази до болка позната вибрация, която като магнит те тегли да влезеш в нея, за да се „окъпеш“ в златния „дъжд“ от Светлина и се презаредиш с енергия.

• Голяма кристална сграда, която е уж „ей там“, на стотина метра от теб, но до която не можеш да стигнеш, колкото и да вървиш към нея, защото още нямаш достъп и някак дълбоко в себе си го знаеш.

• Невероятно красива, гигантска вита стълба, която се разширява с всяка извивка като фуния и се простира в пространството до безкрая. Естествено... по която можеш да се изкачваш до несвяст и никога да не стигнеш до никъде, защото... да, все още нямаш достъп.

• Огромен самолет, с много пътници, които се изкачват и слизат от него...

• Група хора, които ти изглеждат толкова познати, особено 2-3-ма от тях, че просто знаеш. Знаеш, че нещо ви свързва, знаеш, че знаеш нещо, но не знаеш какво точно.

Съобщенията в картини са рутинен метод на Висшия Аз да ви бомбардира с напътствия и тестове. Той ще „слага“ посланията на пътя ви, не само в астралните пътувания и сънищата, но и в будния, т.нар. „съзнателен“ живот... Това, как ще ги разчитате, ще бъде лакмус за еволюцията на съзнанието ви. То е по-скоро тест за него, отколкото за вас. Защото този, който есенциално се учи от опита на човек, е той, Истинският Аз, а не персоната в човешко тяло. Чрез вас самият той установява на какво ниво е и какви тестове още може да си/ви предложи. Ако остарелите схеми на поведение са все още доминиращи, той постоянно ще повтаря същите уроци и драми, които биха ви помогнали да си отработите поведенческия шаблон. Ако тестът покаже, че сте израснали духовно (да използваме пак това клише), той започва да ви зарежда с нов тип преживявания. Накратко, вие сами си предоставяте сцените и ролите, които да изиграете, сами поставяте хората и препятствията на пътя си, за да изпитате, за да научите това, за което всъщност сте дошли. Познато ли ви е повторението на едни и същи грешки и шаблони, до степен, че започвате да се чудите къде сте сбъркали в живота си и защо той е заприличал на трап, от който непрекъснато се опитвате да издрапате и в който постоянно се свличате отново и отново ? Това е упоритото зацикляне, което трябва да бъде отработено, преди да преминете нататък. А за целта, трябва да се разделите с много от схемите, в които сте се само-програмирали и на които робувате в момента. Кои са те? Помислете, потърсете ги? Защото ако не го направите, просто ще си останете в трапа. Висшият Аз не може да остане с вас. Той измества концентрацията си в друга инкарнация, затова той има толкова много.

Но да се върнем на въпросните картинки или „монитори“ във Висшия Аз. Те са като контролен пулт. Ако докоснеш който и да е произволен „монитор“, директно биваш катапултиран или всмукан ( зависи от начина ви на възприятие) точно в този живот, на тази конкретна инкарнация и почваш сам да го изпитваш, все едно, че ти си този човек. Защото, есенциално, ти СИ този човек. И макар тази инкарнация да е в 1435г. или в 872 г. пр.н.е., този живот е активен и реален и ти, който си докоснал „монитора“, можеш да живееш същия живот и да гледаш през (със) очите на тази инкарнация „сега“ и да усещаш неговите физически и емоционални болки. Това е, защото ти и той сте едно. Възможно е и той да направи същото с твоя живот... при това без въобще да разбереш...

Поради спецификата на атомната си структура фините светове всепроникват по-плътните. Следователно, един обитател от шеста плътност, с неговата зилиони пъти по-фина атомна структура, може да бъде навсякъде в трета, четвърта, пета и т.н. плътност. Това не е проблем, а нормално, рутинно съществуване (спомнете си примера с буркана и камъните). За някой на осма равнина (примерно) не е проблем да фрагментира части от енергията си едновременно във всички по-плътни нива под своето. Въпрос на желание и/или намерение. Най-честият въпрос е, „защо не можем да ги виждаме?“. А, защо не можете да видите радиовълните или рентгеновите лъчи? По същата причина – разлика във вибрацията. Тяхната вибрация е милиарди пъти по-бърза/фина от тази на нашите физически тела. Разбира се, те могат съзнателно да забавят, „настройват“ вибрацията си до степен да бъдат видими в 3D, ако желаят. Явно не желаят, защото така се абортира смисъла на концепцията за инкарниране.

За обитател на по-фините светове енергийният аспект е доминиращ или това значи, че съществата в тези светове са повече енергия отколкото материя. Но да не забравяме, че енергията е просто по-фина материя! Защото всичко е материя, енергия и съзнание едновременно. Интелигентната материя е невидима и неосезаема за човешките пет сетива. По-скоро такава материя би изглеждала като слънце или звезда. Не като човешко тяло. Формата на нашето човешко проявление избледнява прогресивно с всяко по-фино ниво, докато съвсем не изчезне. Затова не си представяйте (по човешки), как някакво тяло се разделя драматично на много парчета и буквално пътува физически, за да бъде на много места. Просто мислете извън стандарта. Всички измерения са едно в друго, не едно след друго и затова няма никакво пътуване. Всичко е тук и сега.

Скоро гледах едно предаване за децата, в което с прости думи им се обясняваше каква е скоростта на звука и светлината. Светлината и звукът не пътуват в действителност. Не и както човешката логика настоява... Те вече са навсякъде, докъдето вибрацията им може да проникне. Всичко е вибрация и вибрацията е постоянна. Тя не пътува, просто нашите сетива могат да улавят дадени честоти на вибрацията и въобще да не усещат други. Когато завъртим копчето на радиото и го настроим на определена радиостанция, това не значи, че другите радиостанции изчезват, нали! Просто ние не ги чуваме...

Едно гигантско съзнание, което има перфектен контрол върху енергията, която Е, може да фрагментира и употребява части от себе си, както и където поиска в нивбта под своите. В този смисъл и Аз съм ангел. И грижовно бдя над себе си. Точно както си трябва. Кой друг би се грижил за мен перманентно, освен Висшият ми аспект? Никой! Ангелите и дяволите са по-скоро част от програминга, концепция, архитипни образи, с които се манипулира наивния човек. Онзи, който все още не е напуснал пределите на емоционалното мислене и следователно за него олицетворенията на добро и зло правят нещата по-ясни и дефинирани. Това да можеш да персонифицираш злото в гротесков образ с рога и копита или доброто в руси къдрици и бели крилца, някак визуално помага още повече за манипулацията.

Висшият Аз прогресира чрез концентрация във всяка от своите инкарнации. А всяка от тях му доставя опитност и преживяване чрез палитрата от характери. Колкото повече есенция-енергия от Висшия аспект е концентрирана в дадена инкарнация, толкова по-осъзната е тя за неговия прогрес. Понеже инкарнирането е едновременно, принципът на този тип еволюция е горе долу следният: всяка грешка, дело, съзнателен и несъзнателен акт на всяка отделна инкарнация автоматично постъпва в центъра на Висшия Аз, като самият той според това може моментално да извършва фината настройка и така директно да влияе върху общата картина на еволюционния си процес. Или да взима поуките от някаква „грешка“ в един живот и да ги прилага едновременно в друг. А това неимоверно ускорява еволюцията.

Вече споменах по-горе за мисията на инкарнациите, от най-примитивната до последната, която е лебедовата песен на Аз-а. Всяка инкарнация е съществена капка от океана, но не всяка е осъзната за това какво е всъщност. Амнезията е задължително условие за едновременния начин на инкарниране. Това и концепцията за линейно време. Пълната осъзнатост или просветление за всички инкарнации настъпва в мига, в който Висшият Аз завърши пиесата „живот в 3D“. Затова баналните ню-ейдж фантазии да се пробуждат масово хората, са пълен въздух под налягане.

Висшият Аз е този, който решава дали и коя инкарнация ще бъде събудена. Но дори и неговото решение не е 100% изпълнимо. Въпреки всички предварителни планове и конкретни мерки, взети от Висшия ни аспект преди инкарнирането, предназначената инкарнация може да реши съвсем друго нещо и да не изтрезнее навреме. Това е поради свободния избор, с който се ражда всяка съзнателна единица. Може тази инкарнация, въпреки огромния си потенциал, да не поеме пътя, който ѝ е предварително начертан (малко вероятно, но все пак трябва да се допусне). Това не е болка за умиране – следва друга инкарнация и нова надежда. Така или иначе, в повечето инкарнации на Аз-а, не събуждането е негова мисия, а базовите емоции и преживявания, това, което всъщност съставлява еволюцията. Взимането на решения. Изборът да правиш или не правиш нещо. Смисълът на събуждането някак може да предполага, че събудените инкарнации са по-важни. Няма такова нещо. Най-важното е събирането на опита, изпитването на емоциите – уроците, които Аз-ът учи чрез всяка инкарнация.

В тази връзка бих казала, че конспиратори и светли „рицари“ не могат да събудят масите, защото имат сериозна конкуренция в лицето на конкретния Висш Аз на всяка инкарнация. Той решава това, а не „просветителите“ с „пробуждащите“ си материали. И да, разбира се, че важи и за мен... При това голяма част от масите НЕ са хора, така, че каквото казваме, влиза в едното ухо и излиза през другото или не се интерпретира адекватно.

Вместо да страдаме от духовните комплекси на какво ниво сме, по-скоро трябва да се съгласим с нивото, на което сме и да се стараем да извличаме максимална полза от конкретиката на това ниво. Защото всеки стадий си има специфичните, типични емоции, преживявания и избори. Изборите са есенциални! Бъдете, които сте. Няма нужда да се опитвате да бъдете нещо, което не сте. Вие вече сте всичко, което можете или трябва да бъдете. Макар, че никой няма да ви пречи да използвате живота си за каквото решите и да се изживявате като каквото решите. Тукашната ни „значимост“ и земните ни лаври са невалидни в по-фините нива. Но все пак всичко е ценен опит, който се влива в Центъра, а истинската ни Същност може да отсее зърното от плявата. Което не значи, че трябва непременно да оставате на нивото, на което сте. Ако усещате, че искате да еволюирате, ако свободният ви избор е да развивате съзнанието си, това не е проблем за Висшия Аз. Той извлича някаква полза от всеки вид проявление. А чрез него и Универсалният Неопределен Източник.

Поради спецификата на едновременния прогрес, всички инкарнации са с блокирана памет за другите съществувания в предишни светове и измерения. Това правило рефлектира и в тукашната парадигма, с което трябва да се съгласите, за да влезете в нея! Вече сте се съгласили... Всяка инкарнация влиза в човешко тяло с изтрит файл за това, какво наистина е той/тя. И в процеса на съществуване онези, чието съзнание се само-припомня, започват да възстановяват някои „загубени“ файлове. Нито една инкарнация обаче не притежава абсолютно коректната информация, докато инкарнационният процес не е завършил и Висшият Аз не е събрал всички фрагменти, които го съставляват. Дори последната инкарнация, въпреки неимоверното количество концентрация, енергия и познание, няма как да има пълна информация. Само напълно завършен Аз, с изпълнена програма, може да е изцяло осъзнат за същността си. Суперсъзнанието е единственото, което държи всички парчета от пъзела.

Подсказването тук е, че напълно осъзнат Висш Аз е дипломиран Аз, което значи, че той е завършил инкарнационния процес и напуска играта. Тоест, той няма да се инкарнира повече като човек. Той използва инкарнациите си, за да си достави опит. В повечето, вече казахме, се изпитват базови емоции. Малцина са онези, в които духът започва да се пробужда и развива. Един Висш аспект има инкарнации във всички духовни нива. Това му е необходимо, за да отработи всички етапи на съзнание и съответстващите им емоции. Има и нещо друго, че всяка нова инкарнация бива произвеждана с конкретна цел. Особено последната. Ако обаче поради свободния си избор тя се отклони от конкретната цел (което е малко вероятно), никой не я насилва да прави нищо, което не би искала. В този ред на думи, скоро се опитвах да обясня на един приятел (със светли залитания), че нарушаването на свободния избор е насилие, дори ако искаш да помогнеш на някого. Ако примерно даден Висш Аз иска да изпита бедност и страдание чрез конкретна своя инкарнация, тя не бива да бъде насилвана с „помощ“, защото така може да се наруши конкретната цел на Висшия Аз. Неговият аргумент беше, че ако Висшият Аз не желае помощ, със силата, която притежавал, би предотвратил подобно действие.

Това е една от основните грешки на хората (или по-конкретно на онези 2% от хората, които въобще се интересуват от такива неща), че възприемат Висшия Аз като отделно, всемогъщо и тоталитарно същество, което може да реагира във всяка секунда и да възпре своите инкарнации да правят каквото са решили. Предполагам, това идва от програмирането на човека в типичните концептуални „характеристики“, които се смята, че същество като Бог или Висш Дух трябва притежава. Всъщност, въобще не е така. Първо, Висшият Аз Е своите инкарнации и не е отделно същество. Той не е техен бог или господар! Освен това никога не се меси с директни действия, които отменят решенията на конкретната инкарнация. Намеса въобще може да има само, ако друг се намеси брутално в неговия план. Всеки индивид има пълното право сам да избира и взима решенията засягащи собствения му живот. И колкото и да са „грешни“, от перспективата на Висшия Аз тези избори са винаги правилните, защото той винаги извлича полза от тях. Иначе къде остава еволюцията? Просто няма логика. Свободният избор е част от еволюционния процес. Ако не си еволюирал да взимаш „правилните“ решения, процесът продължава, но той не може да бъде насилен. Затова и възпитанието на деца със сила и терор също не работи в дългосрочен план. Само може временно да обуздае, прикрие или маскира черти от характера, които ще избият като мастилени петна, когато индивидът вече няма настойник и контрол.

Всеки е свободен да взима най-грешните решения за своя живот и е оставен да го прави, защото само така би се поучил от евентуални „грешки“. Висшият Аз избира подходящите условия, в които да се роди неговата инкарнация – социална и семейна среда, таланти, пол, инспирации, фобии – но от там нататък всеки сам направлява своя живот, както намери за добре. Неговият свободен избор не е нарушаван. И веднага следва въпросът: Ако обаче тази инкарнация не изпълни предназначението си от Висшия Аз, тогава какво? Ами нищо. Просто той произвежда още една нова инкарнация с надеждата тя да изпълни плана му. Затова всичко става с много инкарнации, а не само с една. И затова никога инкарнациите не могат да бъдат фиксиран брой, защото можеш да произвеждаш нови и нови, до тогава, докато целта ти бъде постигната и научиш това, което имаш да учиш. Висшият Аз е като фокусник, който винаги може да извади една резервна карта от ръкава си. Той не може да остави нещата на случайността. Гениален дизайн!

Постепенно духът започва да усеща и осъзнава истинската си природа и когато това се случи, процесът на ускорение е необратим. Много малко хора всъщност развиват това знание преди да е завършила Играта. Скоро една близка ме попита нещо от сорта: „Ако не осъзнавам играта и не съм се събудила за нея, значи съм дълбоко в нея?“ Да! Но фактът, че интуитивно стигаш до това заключение, значи, че не си толкова заспала, колкото си мислиш, инак не би се замислила даже. Ако си убеден, че не осъзнаваш нещо, то е вид осъзнаване. И когато нещо е осъзнато, следва да бъдат направени избори. Изборите, които ще дефинират КОЙ СТЕ.

Разбира се, съществува и това, което аз наричам духовен мързел. Типичното инкарнационно хитруване на дребно, опит да играеш двойствена роля и да си по-хитър от Космоса. Има решения, които трябва да вземеш и избори, които да направиш. Не-правенето е също избор! Изборът да си духовно мързелив. Може към теб да има намерение от Висшия ти аспект, но ти предпочиташ мързела, конформизма и удобните въздушни кули, които не искаш да бъдат разклащани. С две думи – „удобният“ живот на социален робот ти е по-приятен. Така, че ако не желаеш да поемаш никакви рискове и игнорираш развитието си, просто ти се позволява да следваш свободния си избор и концентрацията на Висшия ти аспект се измества в друга инкарнация. Или както споменах по-горе Аз-ът сътворява нова инкарнация (ако вече не я е сътворил като резервна), в която въплъщава всички необходими качества и предиспозиции, с надеждата тя да свърши това, за което теб те е домързяло. Нищо фатално разбира се. Ти си оставаш на твоето ниво, Аз-ът не може да остане на твоето ниво. Той има цел да прогресира отвъд играта.

Игнорирането на подсказванията, насоките и интуицията от Висшия Аз са напълно позволени. Свободен избор. Той няма да ви насилва, но животът ви ще бъде (вероятно вече е) абсолютен ад или в най-добрия случай – патологична скука, ако не обръщате внимание на интуицията си и знаците, които идват „свише“, логично е, нали? Всеки път, когато игнорирате сърцето си, вие пренебрегвате Висшия си Аз, истинският себе си. Всеки път, когато слушате разума си, т.е. ДНК-то, пътеката ви започва да криволичи и вие започвате все по-често и по-често да се препъвате. Разбира се, много е труден балансът между духовния мързел и духовната амбиция. Малко е като ходене по въже. Това е вашата задача. Вие трябва да намерите баланса между двете с минимум падания.

Много хора са оплетени като пилета в кълчища от светлите залитания, да живеели за другите... Шаблонът „Аз живея за детето си“, примерно. Детето „ти“ си има свой собствен Висш Аз. То самото е въплъщение на нечий дух (не твоят). Да живееш за него просто не е възможно. Механиката на това не е възможна. Тези инвалидни концепции (амбиции) са присъщи само на човека. От друга страна, Аз-ът никога не спи. Той извлича полза и от тези мазохистични душевни състояния на относително развитите си инкарнации. Просто дръжте перспективата, че не сте част от нещо като Висш Аз, а сте самият Висш Аз. Всяка капка в океана не може да бъде отделна капка, а е самият океан. Нали?

Има и други видове съзнателни същности в по-фините светове. Плеада от тях всъщност. Има такива, които никога не влизат в инкарнационния процес. Някои са доста посредствени и силно поляризирани. В книгата „Далечни пътувания“ Робърт Монро описва среща с подобно същество в едно от рутинните си ОИТ. Онзи гръмко настоява Монро да го боготвори, но той не се подчинява, напълно съзнавайки че оня е бог толкова, колкото аз съм Шаро. Съществото телепатично оказва психологически натиск върху него, който Робърт усеща като „давене“, „главоболие“, „преса“, което си е чисто внушение, защото такива физически усещания няма във фините светове, понеже няма вода, в която да се удавиш и нямаш физическо тяло, което да се удави или задуши. Манипулаторите обаче могат да използват енергията си, да въздействат на психиката, внушавайки буквалното усещане за физическа болка, което, макар и илюзия, оказва своя неминуем ефект. В крайна сметка въпросният псевдо-бог се оттегля доста раздразнен, че Монро не го е почел като божество. Все пак, той, колкото и да е поляризиран и посредствен, знае, че Висшият Аз на Монро „гледа“ и само чака удобен момент да се намеси. И тогава главоболието ще е за чичо „бог“, а не за Робърт. „Божеството“ е наясно с това и недоволно отпрашва. Може да се досетите (ако вярвате в тези истории), каква сила и енергия притежавате в истинския си вид! И после не се чудете, когато Матрицата ви насилва да си търсите „външен бог“. Защото само ако имахте дори бегла представа какво сте, щяхте да забравите за думата „бог“. Но играта е такава, че сами трябва да откриете кой сте! Не става с четене и с казване. Правилата са такива. Иначе няма развитие, няма усилие. Има лоботомирано, безрисково вегетиране в удобна, „памучна“ среда и хранене с лъжичка в устата, което обаче не води до еволюция.

Когато приключи своята задача в съответната реалност/илюзия, Аз-ът събира всичките си инкарнации в един миг, в който всяка от тях бива буквално взривена с информацията, която е била скрита в амнезията и тя става просветлена за това какво всъщност е. Всички капки се сливат в Море, което от своя страна е капка от Големия Океан. Аз-ът е Цял, „дипломиран отличник“, който е готов да премине нататък в космическата си одисея. Това никога не спира, както не спират илюзиите и животът в Космоса. Точно както всяка Вселена, така и всеки Висш Аз подлежи на разграждане, когато настъпи моментът за това. В ентропията на Космоса всичко бива рециклирано до първични атоми. Но след нея всяка осъзната частица-атом остава заредена с цялата информация и осъзнатост, които е събирала в Космоса. Което значи, че съзнателната единица не губи своята идентичност, просто всяка нова персонификация е абсолютно различна концепция от предишната. Първичният Атом е еволюирал от потенциално съзнателен в напълно осъзнат. Това е единствената неразрушима единица съзнание, която остава след рециклирането на Космоса.

От тук нататък (а може би и до тук) за повечето от вас това е фантастичен сценарий. И нека не забравяме, това е моят сценарий. Вашият може да е друг. Какво осъзнатата, неразрушима частица съзнание, завършила един космически цикъл, „решава“ да направи след завършването му, е мистерия. Дали ще еманира свой, нов Космос от точката на осъзнатост, която Е...?

...„Исус каза: Благословен е оня, който просъществува преди да съществува“ ...

... „Учениците му рекоха: Кажи ни какъв ще бъде нашия край? Исус им каза: Да не би да сте открили началото, та търсите края? Че където е началото, там ще бъде и краят. Благословен да е оня, който ще заеме място в началото; той ще узнае края и не ще изпита смърт!

Навсякъде край вас са пръснати парчета от пъзела. Дори и в религиозните текстове, чиято същинска цел е да ви облъчват с дезинформация и да ви държат в неведение... Просто не се ограничавайте в определен източник или доктрина и не игнорирайте други, само, защото не съвпадат със собствената ви програма за това „как“ нещо би трябвало да бъде. Ако „трябва“ на всяка цена да имате някаква система верую, бъдете гъвкави и позволявайте на нови теории и идеи да бъдат инкорпорирани в нея. Разделете се с човешката си логика, която е като инатливо дете и тропа с крак, за да се наложи. Търсете навсякъде и на най-нелогичните места... Защото, за да се самооткриете, трябва да сте наясно, че съществувате в нетипични места и ситуации, че съществувате във всичко, че сте всичко.