Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2012 16:31 - Богът Аз - 5-та част
Автор: hadzapi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1421 Коментари: 0 Гласове:
0



Планетарният дух включва и по-висши духове, като девите. Но и той, както земния Висш Аз, е съвкупност от всички тях и също като нас се развива посредством всички свои инкарнации и опита, който те му доставят. Който твърди, че Планетарният дух (природата) е съвършен или балансиран, не е наясно с инкарнационния принцип и закона за Баланса. Нищо, което е в хармония и напълно балансирано, не може да е в процес на еволюция, нали? Няма логика.

 

Друга инкарнационна пътека е тази на последователен Висш Аз. Това, с което сме започнали и ние, преди да еволюираме в Едновременен Аз. (Известно ми е, че много хора не споделят тази теория... Но понеже аз съм я приела като своя най-адекватна работна хипотеза, ще разсъждавам от тази гледна точка.) При този вид еволюцията е по-бавна, защото процесът се осъществява чрез последователни прераждания в различни физически тела. Като паметта за целия период на последователно инкарниране на Висшия Аз се запазва непокътната във всеки следващ живот. Прогресът е тромав и продължава милиони години. Но е съществена част от еволюцията. Защото, за да станеш пеперуда, трябва да минеш през стадия на гъсеница. Законът за Метаморфозата диктува и обуславя космическите трансформации. Влизайки в галактическата игра, ние сме именно такива, последователно инкарниращи се гъсеници. Но след дълъг процес на прераждане и събиране на опит, евентуално ни доскучава и решаваме да опитаме нещо друго. И така еволюираме към по-висш вид. Разбира се, макар това „наше“ решение да е свободен избор, погледнато от по-друга перспектива, то всъщност не е точно наше. То е естественият повик на Космоса към всичките му миниатюрни прашинки, да се съберат в едно хомогенно Цяло. Божествената интуиция, която като магнит ни тегли обратно към Центъра, от който сме „откъснати“.

 

Съществата от последователния вид са предимно групово ориентирани и обикновено еволюират като колектив. Индивидуализмът не се толерира особено и всеки, който се развива по-бързо от другите, трябва да се подчини на „изчакване“. Тази пътека е интегрируема с Едновременния Висш Аз (ние). Всеки Последователен Аз рано или късно еволюира до желанието/любопитството да опита едновременната пътека. Също както всеки Едновременен Аз е преминал през последователен период, но веднъж прескочил бариерата, няма връщане назад. Еволюцията е необратим процес! Тя е неминуема поради едновременността и продължителността на Космоса като цяло. Разгъвайки се и растейки, всичко се развива успоредно със и в самия Космос. Рано или късно последователният Аз „усеща“ космическото притегляне, което интуитивно го тегли към Центъра и то е неизбежно и силно магнетично. Той усеща, че това, което той/тя/то Е, не е истинския Аз. Той иска още, нещо повече, нещо по-ярко и по-предизвикателно. Друг, нов вид изражение на съзнанието. Той осъзнава, че не е контейнерите, които сменя непрекъснато, че е „нещо друго“. Все някога любопитството да се само-открие и само-изрази по нов начин надделява над страха и съмненията. Тогава той предприема „бънджи“ скока в едновременната еволюционна пътека.

 

За последователната пътека е писано много, цялата налична е(к)зотерика и религиозни текстове, Индуизмът, Будизмът и т.н., са учебници за Последователния Аз. Най-кратко процесът може да се сумира така: Влизане (одушевяване) в тяло, живот в това тяло, смърт, разбор на живота, извличане на поуките, избор на ново тяло-контейнер, ре-инкарнация в това тяло и така цикълът се повтаря почти до безкрайност, ако трябва да го мерим в линейно време. В последните стадии на последователното инкарниране духът започва да усеща космическото напрежение, притеглянето към „нещо друго“, този перпетуален духовен сърбеж. Липсата на нещо важно, усещането, че има друго, че сме част от нещо по-голямо. То е един вид космическа гравитация, магнит, трънчето под нокътя. Всичко трябва да еволюира. Всичко трябва да се събере в Цялото. Стагнацията е илюзия и само временна опция. Защото всичко в Космоса вибрира, нищо не спира дори за миг. И на онези, които се забавят, Вселената по свой начин им „напомня“ да побързат. Рутинното, монотонно съществуване като последователен Аз просто доскучава и духът решава да опита нова концепция, нова форма на изражение, тази на едновременност. Много по-трудна и предизвикателна, но и много пъти по-бърза и плодотворна.

 

Според предполагаемо осведомени източници (Матрицата 5), ние земляните сме единствените едновременно инкарниращи се същества в нашата галактика. Това е нашата еволюционна пътека. Същото твърди и ченълинга „Единствената планета с избор“, („The Оnly Рlanet of Сhoice“, Ф. Шлемър и П. Дженкинс), в която група същества, наричаща себе си ‘Съвет на деветимата’, настоява, че земята е уникална в това отношение и само тук има едновременно инкарниране и свободен избор. И че едва ли не, ние сме единственият такъв експеримент в Космоса, който е в действие в момента и еволюцията на света е стопирана от нас, докато този експеримент трае. Ако се окажел успешен, цялата Вселена щяла да мине на същия принцип на (едновременно) инкарниране, с което пък аз намирам за доста трудно да се съглася.

 

Повечето хора, които въобще се интересуват от подобни неща, отказват да приемат едновременната теория поради милениуми на програмиране чрез религии и доктрини в „други“ теории, онези, които устройват играта и задкулисните играчи. Отделно от това имаме и научно програмираните, които по никакъв начин не допускат нищо в своята система, което не е плод на „здравия разум“. Дори онези, които решат да повярват в едновременната версия на инкарниране, автоматично се пре-програмират да вярват в „новата теория“. И тя става тяхната нова религия. Но така или иначе програмингът никога не прекъсва. Както и да е, всяко програмиране устройва играта. Защото вярващите са много, а знаещите малко. Първите са престъпно лесни за манипулиране, останалите не застрашават играта по никакъв начин. Идеален дизайн!

 

Заради едновременността на Космоса, Висш Аз, който обитава, в което и да е измерение над 3D (4,5,6 и т.н.), може да инкарнира части от себе си едновременно в 3D. Логично е едновременният Висш Аз да е фрагментирана част от своя по-висш аспект или онзи еволюционен тип Висш аспект, който не е ограничен да съществува задължително в една и съща планетарна система, галактика, дори не в едно и също измерение. Или този Висш Аз е част от Оригиналните създатели. Тези, които са отделили части от себе си и чрез които директно участват в инкарнационния процес. Те могат да съществуват във всяко измерение до нашето и да имат свои „скаути“ – Висши Аз-ове, които да участват в този процес, пръснати във всяка плътност до трета. За тях не съществува ограничението непременно да се намират в една и съща система, дори в една плътност или в едно и също измерение. Защото те обитават извън илюзията за линейно време и са подчинени на своето собствено поясово, циклично време, което от своя страна е подчинено на плътността на атомната материя, от която е съставен съответният пояс. Те са истински многоизмерни същества.

 

Всяка плътност има различна вибрация и от там илюзията за време/безвремие е различна. Вече споменах преди и в сегмента за Космоса: В по-фините космически пояси времето (т.е. космическата продължителност) тече невъобразимо по-бързо от времето в по-плътните, което е почти равносилно на усещането за липса на темпорален фактор. Припомнете си примера за колелата на автомобила, които се въртят толкова бързо, че симулират покой. Вибрациите в плътните физически светове са далеч по-бавни, което създава усещането за линейно време. Това е нарочна илюзия, която позволява еволюцията на Космоса да става едновременно. Или тези, които се развиват по-бавно, са подчинени на по-продължителна илюзия за време. Дизайнът е гениален. Нищо не става насила, а природата естествено „изчаква“ по-бавните да се развиват в по-дълги времеви илюзии. Винаги трябва да гледаме от перспективата, че докато не достигнем божествената реализация и не получим перцепция за целия Космос, всичко в него е илюзия, включително и времето.

 

Да кажем, че Висшият Аз живее отвъд границите на всякакво време е глупост, защото със създаването на Космоса, продължителността му става факт(ор). Въпреки че от друга страна пък би било глупост и да наричаме тази продължителност „време“. Всеки организъм в Космоса неизбежно е подчинен на тази продължителност, защото обитава в рамките на този Космос и едновременно с това Е неразделна част от материята му. Както и да е, погрешно е да се смята обаче, че тази продължителност е линейно време или че дори е приблизително подобно на концепцията, в която съществуваме ние. Космосът не е Голям Взрив на плътна материя, той е преди всичко излъчване на фина ментална енергия-материя. Всичко е Едно Универсално Съзнание, чийто материален аспект е толкова фин, че е немислимо дори да се опитваме да го разберем, камо ли да можем да го обясним. Винаги се връщайте към главите за Космоса и материята за отправна точка.

 

Практически едновременният Висш Аз може да оперира от пета, шеста или която и да е по-фина плътност едновременно, в много тела на всяка равнина под своята. Защото той действа от позицията на това, което ние наричаме „бъдеще“. Независимо в кой времеви период от 3D тoй избира да инкарнира фрагменти от себе си, от своята отправна точка той може да бъде във всеки период на триизмерния свят (и е). За него физическата вибрацията е толкова мудна, че времето е като кондензирано мляко и изглежда все едно е спряло. Можем да оприличим Висшия Аз на оператор в зала с много монитори, които той наблюдава по едно и също време, с тази разлика, че освен наблюдението, той играе и роля във всеки монитор. Може да се досетите за каква сила и енергия става въпрос. Шахматист, който мести фигурите на шахматната дъска и едновременно е и всяка една от фигурите. Като „мести“ не е буквално физическо местене, просто Аз-ът увеличава и намалява своята есенция и енергиен интензитет чрез концентрация в дадена инкарнация. Точно както вие завъртате копчето на радиоприемника, за да усилите или намалите силата на звука.

 

Който е чел материали за „ангели“, може би е чувал, че... можело спокойно да се молим на ангелите по всяко време и да не се притесняваме, че нямало да ни чуят, защото поради спецификата и могъществото си те могат да бъдат на много места едновременно, буквално на толкова места, на колкото си поискат.... (Чакай да си изкарам главата от... нали знаеш къде...)Поредната манипулация от ню-ейдж епосите. В действителност това, което наричат ангел или водач, е част от нашия Висш Аз. Неговата, милиарди пъти по-фина атомна структура, му позволява да бъде във всички нива и времеви илюзии едновременно. А за да ви объркам още повече, освен всичко това той може и да е инкарниран на земята, без да подозира, че е аспект на висш Аз. Нашата индивидуална персона или инкарнация живее неподозиран от нас живот, когато не сме в съзнание. Да не забравяме, че освен будното съзнание, ние имаме още етерично, ментално и каузално съзнание. Тези части от Суперсъзнанието обитават други светове, докато телата ни биват пренастройвани и презареждани с енергия по време на сън. И само Суперсъзнанието е онова, което инкорпорира и е наясно с всички останали аспекти.

 

Вероятно много от вас са чели книгите на Робърт Монро. В тях той описва срещите си по време на ОИТ с подобно същество-водач, което му помага и го напътства. След известно време този „ангел-хранител“ внезапно изчезва и Робърт никога повече не го среща. По-късно други части от неговия Висш Аз му обясняват, че въпросният помощник е самият Монро, който сам си е помагал от бъдещето. Така действа едновременният Аз, за който времето не съществува в същия вид, в който съществува за инкарнациите му.

 

Ако имате съзнателен достъп до своя Висш Аз, може би знаете, че в него виртуалните образи на всичките ви инкарнации са в нещо като галерия от образи или както за удобство ги оприличихме на монитори. Предполагам, архитипния принцип на визуализация е характерен метод за всички, не само за моя Висш Аз. Всичко, което може да бъде визуализирано и регистрирано от физическия мозък, бива показвано в лесна за разпознаване форма, за да може той да го дешифрира.

 

Едно леко отклонение по този повод...

 

Най-странната визуализация на моя Висш Аз ми бе дадена от близка приятелка, която в съня си ни беше видяла като двама души. Той – мъж, а аз в нормалното си проявление. Този ‘човек’ притежавал неимоверно психическо излъчване и аура, някакво достолепие, което тя можеше само да определи като „аристократична осанка“. Въпросният бил на практика абсолютно същият като мен, но в мъжко въплъщение. Той никога не говорел, само вървял с мен и отгатвал всяко мое следващо движение. Ако трябвало да се облегна, той слагал възглавница зад гърба ми. Въпреки, че сънувала, тя била в пълно съзнание, че макар това да е сън, всичко се случва в действителност.

Аз и този мъж сме я завели да види някакво мюсюлманско селище, което според нея било важно, свещено място. Тя го усетила като един вид тест за себе си. А нашата роля била само да я асистираме. „Беше нещо древно и свято, и сякаш трябваше да усетя някаква истина за религиите...“ Тя така се развълнувала при вида на това селище, че внезапно се разплакала. Това място ѝ въздействало толкова силно, че сякаш отприщило нещо в нея и сълзите ѝ потекли неудържимо. Дори се възмутила от себе си, че мюсюлманско свято място може да я развълнува толкова дълбоко, понеже е християнка. Аз и въпросният мъж не сме реагирали по никакъв начин и сме останали напълно безучастни към нейната емоция. Явно е трябвало само да я „доведем“ до там и да ѝ помогнем по някакъв начин да си я изживее...

Ти беше толкова спокойна и щастлива с този човек, който отгатваше всяко твое желание и правеше всичко, сякаш ти чете мислите, че си помислих... най-сетне си намери половинката... Ти и той бяхте сякаш свързани от някаква тайна... неземна мистерия, която само двамата знаете и той, също като теб, бе посветен в нея, затова беше някак в реда на нещата, че сте заедно, без да се налага да казвате каквото и да било.“ Всъщност, това, че сме заедно било толкова естествено и силно, че сме били почти като един човек, буквално сме вибрирали като един. Това било леко смущаващо, защото тя не можела да си обясни, как двама души могат да излъчват като един (въпреки, че тя е усетила съвсем осезаемо непогрешимата вибрация, която явно и двамата сме излъчвали, не е могла да я дешифрира). Мъжът, според нейните думи, изглеждал като аристократ, лорд или кралска особа, излъчвал невероятна сила, респект и достолепие. Бил на средна, но неопределена възраст и поразително приличал на мен – слаб, блед, с изпито лице...

Моменталното ми тълкуване, без да се замислям, беше, че това съм Аз. Висшият ми Аз в проста за визуализация форма, за да може тя лесно да я възприеме... Мъжкият ми аспект. Той толкова прилича на мен и отгатва веднага всяка моя мисъл, че сякаш сме като един човек. Това е, защото сме един. И затова между нас няма нужда от думи. Ние общуваме телепатично, по точно – моментално знаем мислите си. Свещеното селище е нейният Висш Аз, който използвайки ирония и хумор, ѝ показва, че религията няма значение. Това „селище“ е нейната Мека, нейното свещено място, откъдето е дошла и където някога ще се завърне. Затова при вида му, тя го разпознава и се разревава неудържимо. Това, че е мюсюлманско, е предизвикателство към нейните „твърди“ религиозни принципи на християнка. Висшият ѝ Аз просто я тества докъде е стигнала с тази програма – религията. Защото религиите са вид програмиране. Принципно, в преходите между нивата на съзнание има такива тестове, които предизвикват неудържими емоционални излияния и потоци от сълзи. И при мен се е случвало.

Сънят съдържа и друг интересен аспект, който върви успоредно с останалите събития. Тя ме попитала къде е мъжът ми, а аз съвсем спокойно съм и обяснила, че сме се разделили и всеки е поел по своя път, и че рано или късно всеки поема сам по своя път. Това много я натъжило. А аз съм била отново толкова неемоционална и тя едва ли не се възмутила, че въобще не страдам от раздялата, но пък връзката ми с онзи мъж била толкова съвършена и неземна, че било възхитително да ни гледа как се държим като един човек, без дори да разговаряме помежду си. Това съобщение е другият тест към нейната силно патриархална и семейна ориентираност. В случая се използват познати герои от живота ѝ (аз и съпруга ми), за да може тя по-лесно да дешифрира посланието. В съня образът на моя мъж е всъщност само архитипния шаблон на физическия партньор – „съпругът“. Просто ѝ се показва, че рано или късно този тип партньорство свършва. Че физическото ти семейство един ден поема по неговия път, а ти по своя. Рано или късно ние се разделяме със земните си партньори, но никога с истинските. Затова ѝ е предложена схемата „аз и моя мъж“. За да разбере, че е нещо съвсем естествено, а не трагедия. Аз не съм вече с мъжа си... Но пък Аз съм заедно с Аз. Две половинки, два аспекта на една същност – ин и ян, които толкова си приличат, че са съвършени заедно. И затова излъчват неземен покой, мир и щастие, които се усещат на клетъчно ниво, но не могат да се обяснят от неинтегрирания интелект.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3985565
Постинги: 2362
Коментари: 744
Гласове: 1929
Архив
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия